Когато цъфнат налъмите

Вчера пролет пукна, както и няколко камъка – от студ. Уж слънце, туй-онуй, а още трябва да се понавличам, като излизам. А толкова ми омръзна да чакам топлото. И имам чувството, че по-скоро ще ми цъфнат „новите“ налъми, отколкото да дойде време да си ги обуя. Ето ги:

Харесват ли ви? Според Емил са ужасни 🙂 Изкопах ги в мазето на баба ми, а пък били на майка ми. Ей, добре, че не са ги изхвърлили! Модата е като бумеранг – ще се позавърти, завърти и пак ще се върне. Е, не знам колко точно са модни тези дървени трандафорки, но на мен лично много ми харесват и ще ги постегна малко…а и винаги съм си мечтала да прескоча психологическата височина от метър и шестдесет, ахахах.

Освен, че ровя в архивите мазетата, се занимавам и с други интересности. Например научих за конкурс за автори на сайта Bebezona. Състезанието се състои в писане на статии по зададена седмична тема. Условията и участващите материали можете да намерите тук. Една от състезателките ми е особено близка, за това реших да сложа тук линк към текстовете й, а ако ви се сторят интересни темите, можете да гласувате за всяка от тях в края на текста (както и за другите участници):

„Бременна съм: Ами сега?“ – над какво да се замислите, когато научите щастливата новина. Смятате ли, че имате нужда от подготовка за раждането и каква да бъде тя?

„Изследвания по време на бременността: Кое – да, кое – не“ – мислите ли, че правите всички изследвания или пък ви се струва, че даже са прекалено много? Кои са задължителни и от кои можете да се лишите.

„Първи дни с бебето! Можем ли всичко сами?“ – Дали да викате приятели, родители и роднини на помощ? И кога можете да минете без жокер „обади се на бабата“

Ще се радвам, ако тези и последващите статии публикувани там са ви от полза. А един от материалите с най-много харесвания ще донесе на автора си работа – продължаване на творчеството по сходни теми. Така че, вие определяте кой да победи 🙂

Благороден обир

Тази седмица започнаха постите… някакви пости, не им разбирам много, че нали съм атеист. А гледам в същото време, на отсрещния балкон, ей тази гледка:


Лелей! Слюнките ти потичат, очите се облещват, а стомаха песен гладна и жална подхваща. Гледах, гледах аз няколко дни тая идилична картинка и неминуемо в ума ми се зароди план – Хайде да направим един Луканкшънс Илевън, Изкуплението Суджук-шенк, На лов и суджуклов. Смятам да похитя де суджук и пастърма виси на тоя простор. Да направя услуга на постещите им стопани, да не би да се изкушат да нарушат поста, да облажат и да горят в казана (ако вярват в тези работи. А факта, че не ги закачат, според мен това значи). Да не говорим как ще си отидат зян тия вкусотии като напече слънцето в края на седмицата – как лой ще текне по мозайката и ще гангренясат мезетата.

Сакън! Не може така!

За това сформирам екип: търся някой с въдица. За делбата ще се договорим, но да не забравяме, че аз знам къде са мезетата, а въдици много 😉

Неандерталци от градски тип

Ето ме отново, след няколкоседмично размотаване из града в търсене на интересни неща за показване и обсъждане. Та какво ново? Новото е старо – много от живеещите тук не се съобразяват с нищо и никого. Другите си мърморим и не правим нищо. Но в един квартал, в един блок, на някой все пак му е дошло до гуша и в пристъп на възмутен кипеж е оставил за мърлявия си съгражданин следното послание:

За мое учудване има неандерталец и той може да чете. А знам, че го има именно поради послеписа – няколко дена след като направих снимката, въпросният индивид беше скъсал откритото писмо до него. Дано поне е минал на следващо ниво в развитието и се замисля дали да си хвърля боклука. Дано, но надали.

Звездата

Или една Малка Голяма червена черна звезда, последната останала, в цяла България.

Не, това не е загадка и не искам да отгатвате къде се намира. Не защото не би било весело или интересно. Просто не желая да я сполети съдбата на посестримата й, защото, да не се лъжем, за тях парк или музей за 20 години не се откри и, по начина по който продължаваме да се държим, никога няма да бъде открит, не и от сегашните поколения. Не искам да й се случи и това, което е сполетяло и доста от по-малките като нея.

Нека си бъде.

Времето така добре я е скрило, че хората изобщо не я забелязват. Дори и живеещите или минаващи всеки ден край нея вероятно не са я виждали от години. И дано така си остане. Нека съдбата й само времето реши.

За пишките и хората

Приключвам започнатата в началото на седмицата тема за фимозата и детската хигиена с малка историческа справка:

Дискриминацията

Учудващо е, колко много от нас знаят и, с потрес, осъждат женското обрязване, което се практикува в някои от мюсюлманските страни в Африка – Сомалия, Судан, Египет и др. Учудващо е и колко много от тях не си дават сметка, че ежедневно причиняват нещо подобно на малките си синове. Дискриминация, за която никой от нас не е чувал? Не се е замислял? Знаел е, че просто „така е било откакто свят светува“. А дали?

Столетия хората са вярвали, че Земята е плоска, че е в центъра на Вселената и всичко се върти около нея. И все пак, под угрозата на религиозни преследвания, мъчения и смърт, са се намерили хора да поставят под въпрос вековната догма. Да, днес, благодарение на тези единици, ние, милиардите, знаем, че тя е кръгла, върти се и (ти да видиш!) не е в центъра на Вселената! Интересно е и как днес, научната догма, до толкова се е загнездила в убежденията на медици и обикновени хора, че почти никой не я поставя под въпрос, и още повече – почти с религиозна фанатичност се твърди, че този който е против тази догма е просто луд.

„Религиозният“ култ към хигиената

Всичко се прави в нейно име, но дали винаги всичко е само заради нея. А от кога сме толкова загрижени за нея? Дали предците ни са си миели ръцете със сапун или пък са знаели за съществуването на микробите? Само преди столетие две течащата в домовете вода е била нещо непознато. Представяте ли си колко от забелените ни предшественици са щели да оцелеят в резултат на възпаленията от разранените си пениси, след като милите му родители, връщайки се от копане на къра, с немити ръце и нокти, пълни с пръст, са „забелвали” сина си по време на вечерната баня? Ами още по назад във времето, ония в пещерите?…Ааа, то тогава не се къпели всеки ден ли? Забравих.

Еволюцията

Всъщност, от еволюционна гледна точка, ние съществуваме именно заради това, че хилядолетия преди нас хората са се раждали естествено и без медицинска намеса, хранили сме бебетата си с кърма, а не изкуствено, хигиенизирано, подобрено мляко формула,  а мъжете са се веели по пишки и са отдръпвали кожата си по свое собствено желание – когато им дойдел мерака.

Исторически погледнато[1], насилственото отдръпване на кожичката е преживяло същото „патологизиране”, което е сполетяло и естественото раждане и кърмене. В началото на 19 в. все повече медицински умове тръгнали по пътя на медикализиране на раждането и отглеждането на деца, превръщайки ги в болестни състояния и маргинализирайки простите, неуки акушерки и баби. В Америка и Великобритания, измислили и промотирали разбирането, че дразнението или стимулацията на чувствителни тъкани като гениталните, предизвиквало болест, която се проявявала в други части на тялото. Тази, предшестваща откриването на микробите, теория била наречена „Рефлексна невроза”.

Разбира се това било сложно звучаща, завоалирана пуританска безсмислица и лъжа. Освен че, както обикновено, хвърляла вината върху пациента, рефлексната невроза дала началото на цяла поредица от псевдо-медицински намеси, сред които били и обрязването, клитородектомията (да, същото това женско обрязване, което днес го приписваме само на „варварите в мюсюлманска африка”! ) и насилственото отдръпване на препуциума. Всяка ампутация, обезчувствяване, изсушаване или агресивно почистване на чувствителната генитална лигавица, съгласно теорията, била начин за предотвратяване на изследването на гениталите и по този начин – предотвратена болест!

Широко проповядвано било и схващането (напълно измислено), че натрупването на смегма, сама по себе си представляваща предпазващ омекотител, който и момичетата и момчетата произвеждат естествено, причинявала раздразнение. Теорията продължава и още – това можело да привлече вниманието на детето към пениса или клитора му, в следствие на което то или тя можело да го докосне. Считало се, че тази стимулация можела да причини на детето туберкулоза, лудост, слепота, идиотизъм, тазобедрени травми, необичайно окосмяване и още над 20 болести. Да, ето сега разбирате, от къде водят началото си всички ония легенди за ослепяване, полудяване и окосмяване на мастурбиращата младеж, които всеки от нас е чувал. Родителите били съветвани редовно да отдръпват кожичката на момчетата си и да изтриват всичката тази „опасна” субстанция или направо да обрязват момчето, за да не може изобщо да натрупва смегма. До към края на 30-те години на 20 век докторите съветвали родителите да връзват ръкавици без пръсти на момиченцата си преди лягане, за да предотвратят случайно „докосване”.

Тази предшестваща откриването на микробите теория – очевидно странна, жестока, глупава и дори перверзна – и до днен днешен не е отмряла. Все още се носи под различни разводнени вресии (със специалното участие на микроби, бактерии, патогени,  инфекции, възпаления и цяла орда подобни), предавана от уста на уста, от поколение на поколение лекари и сестри, които я преподават на родителите.

Истинската, правилната (европейска, азиатска или пре-1860та) детска хигиена е учудващо проста за обяснение и лесна за следване:

„Чисти само това,
което е пред погледа“

И докато днес, никой не връзва ръцете на малката си дъщеря, то момчетата продължават да бъдат жертва на тази, проповядвана по религиозен начин, медицинска теория.

Не, не искам от никой да приема като императив, това което обясних в предишните две статии ( 1, 2) и подкрепих с редица източници. Искам правото да мога да го твърдя и отстоявам като информиран избор за детето ми, както и другите семейства, които са избрали това. И не, не искам да ми се обяснява, че рано или късно ще стигна до друг акъл, без този, който го казва поне за миг не се замисли дали пък той не е направил нещо както трябва. А как да отстояваме решението си? Трудно!

Как да комуникираме с педиатъра на сина ни

На първо място – обикновено, още преди раждането трябва да избрем педиатър за детето си. Не се срамувайте да задавате въпроси! Проведете му откровено интервю – какво мисли за кърменето, храненето, предписването на антибиотици и отдръпването на кожичката на препуциума. Изложете виждането си по тези въпроси и предупредете, че няма да отдръпвате кожичката на детето си.

При първото домашно посещение, когато ви изпишат от болницата, напомнете на педиатъра, че не правите отдръпване и не желатете и той да опитва да го прави.

При всяка месечна консултация напомняйте за вашето разбиране и бъдете винаги нащрек. Ако се насочи към сваляне на памперса, веднага предупредете да не опитва отдръпване на препуциума. По свое усмотрение можете да изработите памучни гащички/боди с щампован извезан или нарисуван на ръка надпис с произволен текст:

„Родителите ми не ме забелват
дума другите да не обелват”

„Това е препуциум,
не родилен дефект!”

„Пенисът ми е недокоснат!
Не отдръпвай
Чисти се само това,
което на погледа е в обсега”

„Недокоснат/незабелен
Благодаря ви мамо и тати!”

„Нека препуциумът ти бъде с теб!”

„Пенис, недокоснат от човешки ръце
Нямаш право да го правиш на това дете”

И винаги бинаги бъдете на педя разстояние от детето си, не повече. Бъдете АБСОЛЮТНО ВИНАГИ нащрек.

Аз следвах почи всички стъпки, с изключение на гащичките.

Избрах педиатърката, като й зададох един куп въпроси. Уведомих я за решението ни да не отдръпваме кожичката на детето и дори въздъхнах с облекчение, когато тя заяви, че разбира се – забелването е отживелица и тя не го препоръчва на родителите. При всяка консултация казвах, че не забелваме, за всеки случай.

И идва прегледът на шестия месец:

Всичко с детето ми е наред, оплаквания няма, слага се ваксина и изведнъж педиатърката решава да погледне под памперса. Аз леко се смутих, но казвам – не сме го забелвали както знаете, няма му нищо всичко му е наред…”
В следващата секунда тя хваща члена на му и започва да дърпа кожичката. Детето надава болезнен писък и рев, просълзява кръв, а аз започвам да викам да спре. Повярвайте случва се за части от секундата! Тя продължава да опъва и се принудих да й изблъскам ръцете и да викам пред всички майки в стаята, да не причинява това на детето ми.

Оказа се, че според този педиатър крайния срок за незабелване е шестият месец от живота на момчетата. След това трябва да започва да се дърпа, защото иначе възпаления, инфекции (и слепота, видиш ли). Това било резултат на 25 годишния й опит! Непременно съм щяла да завърша в кабинета й с възпален пенис на сина ми, ако не дърпам. На практика – в 25 годишния си опит тя не е видяла как се развива НИТО ЕДНО незабелено момче – как може да твърди тогава, че знае какво би се случило на такова. А хилядите момчета с усложнения от този вещ медицински съвет?

В резултат от интервенцията, цял ден детето ми започваше да пищи при преповиване. Пишкането беше болезнено и на пресекулки. Възпалението трая около 3 дни. Факт е, че не знам колко е била сериозна нито психическата, нито физическата (при процеса на заздравяване на тъканите) травма. Надявам се такива да няма, както и последствия, а ако има – няма смегмата да е виновна. Психическа травма има и за родителите в такива случаи – не можеш да престанеш да мислиш, че не си направил всичко възможно това да не се случи и, че си бил неспособен да опазиш детето си… Всичко се свежда до миг занижаване на вниманието.
Та това е което мога да ви посъветвам. Не ми е известно дали мога да я подведа  под отговорност по някой закон. Дори не знам до кой мога да адресирам оплакване. Е, можете да смените педиатъра (през декември и юни), макар да е след дъжд качулка. Все пак, някъде там, има и истински професионалисти, които са в крак с новостите в професията си. (като  доц. д-р Бранков в Пирогов). Професия, професионалист…

Чудно – от всеки професионалист се иска да е в крак с новостите в професията си

Искаме от юристите, на които плащаме, да знаят всяка поправка в закона, всеки изменен член, по който ще ни защитават.

А поставяме члена на собствените си деца в ръцете на хора, които не са прочели нито едно ново изследване, нито едно проучване на колегите си в или извън страната. От момента в който са завършили, хванали са тапията си и са станали голямата работа. Един лекар, съответно педиатър, губи правата си след 2 години непрактикуване на професията си. Какво правим с тези, които практикуват десетки пъти по 2 години, но не знаят нищо ново за члена, който манипулират. И трябва ли ние да ставаме наполовина лекари, ако искаме най-доброто за децата си, или наполовина идиоти, идиоти, слепи и прекомерно окосмени…

[1] http://www.doctorsopposingcircumcision.org/info/info-forcedretraction.html