Здравей драги ми Смехурко!
Колко хубава е думата „здравей“, колко пожелателна! Здравей от здраве и сила! Пък чети и моите писма, пиши ми и ти 🙂
Аз, както казах в първото си писмо, се заех да ти пиша, понеже Патилан си има по-важни дела. Мен си ме познаваш: все така съм си с дългите чорапи и спя с крака на възглавницата. Малко попораснах и може би трябва да се оплача някъде, че онези хапчета нямаха ефекта, който очаквах, но не знам къде да подам жалбата си.
Та по същество! Като такава една мъничка много неща ми правят впечатление, понеже и малките неща ми се струват големи и не мога да ги подмина. Точно обратното, трябва обстойно да ги огледам, преценя и картографирам, преди да подкарам нататък.
И избрах именно на теб да изпращам своите редовни доклади, защото знам, че си един любопитен Смехурко, и би ти било интересно да знаеш какво става в Патиланското царство.
Къде за съжаление, къде не, патиланците много са се разхайтили и имам смътното предположение, че по-често ще мърморя по техен адрес и ще ги хокам. Но, какво да се прави, такъв е животът. Но винаги се намира и по някой малък и сладък Патиланчо, който да направи така, че луничките по лицето ми да грейнат в усмивка.
Надявам се да си пишем често.
Ами май това е за сега, че от писане ме заболя и глава! 🙂
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен:
Pippilota
П.П. Ако се сетиш, че имаш да ми казваш нещо спешно можеш да се свържеш с мен чрез малкото meebo-прозорче горе в дясно на екрана наречено „Myasto za pitane“ (по празниците го преименувам, но все си е там). Когато съм онлайн винаги можеш да ми пишеш. Ако ме няма, имай търпение, скоро ще се появя. 🙂
А, ако си съвсем на зор, можеш да ми драснеш и нa:
pippilota(виенска кифла)gmail.com
Патиланско царство 
писах някъде, но пак да се повторя:
късмет в новото начинание, пък аз/ние ще помагаме с каквото можем и обещавам да си пишем! 😀
Pozdravi i usmivki Pipi!
Bila li predala na Patilan da mi svirne kato se pribere… Da, pod prozoretsa kakto predi..
sigurno shte moga da go chuia… ako ne slusham svoiat iPod mnogo silno…
Celuvki
@ Boyan Споко никой не може да заглуши Патилан, ако си науми нещо 😉 Ще го чуеш 🙂
Пипи,Пипи и аз като тебе не искам да порасна … 😉 :D:D:D
Но за жалост няма да стане :(:(:(
Благодаря за хубавите думи, казани за „Фото Папакочев“!С решения на СОС от лятото на 2007 година на дома на ул.Бачо Киро 2 ще бъде поставена паметна плоча,а софийска улица в кв.“Манастирски ливади“ ще носи името на Петър Папакочев. За първи път в българската история се оказва подобно уважение към фотограф.
Поздрави!
😉
Pippilota Mentolka,
“от днеска още един извор селото ни има. Нека да се пие със живот и здраве! И честит да бъде този патиланец, дето го направи! Неговото име изворът ще носи!
Патиланско сърце лесно се не плаши! Дали на небето или на земята. Сякаш златно слънце му грее в душата.
Поздрав най-сърдечен!”
Дядо Графът
Приказката и филмът са много интересни
Това е наистина много изобретателно, хубаво е когато хората намират истории с които да оправдаят ника си. Много изобретателно, наистина чуда се как съм го видял толкова късно!
Пипи, не можах да се въздържа да не ти покажа тази снимка:
http://photo.net/photodb/photo?photo_id=6369734
Поздрави и усмивки! 🙂
Драги ми смехурковци! Вероятно е твърде късно, но пик не ми пречи да попитам. Г-жо Пипилота, снимката която сте публикували преди две години на петолъчката – това ли е петолъчката от партийния дом? И второ – на гърба на банята ли сте я открили.
Бих била благодарна ако ми изпратите своя отговор на m_cherneva@yahoo.com