Na bulgarskoto Chernomorie: nishto novo

Тази година ще пропусна да посетя моренцето ни. Не сметнах за необходимо. След като миналата година с Емил се убедихме, че в близка Гърция не дерат туристически кожи на живо и се изкефихме на всичко, решихме този път да проверим как стоят нещата и малко по-надалече.

До тогава…наслаждавам се на снимките на кап. Стария Чорап и майка ми – ангела. Върнаха се вчера от южното черноморие, където никога преди не бяха ходили. Имам спомен само за една семейна почивка (единствената ни не на станция в ония години) толкова на юг – в Ахтопол. Тогава всичко по морето беше тъпкано и трябваше да се задоволим с една мухлясала стая в приземно-подземния етаж в селцето (по онова време). Майка ми се нацупи и се пробвахме да видим по другите поселения какво е положението. Но бързо бяхме спрени от войската – по-на юг не можело, защото е близо до границата. Само с разрешително от незнамсикъдеси. Няма Синеморец, няма Резово и глезотии тип диви плажове. Е, имало ги е, но не за всички. Чудно ми е хората от там как ли пък са се движели в забранената зона.
Както и да е. Красотите на юг се надявам да сте ги виждали лично. Аз само исках да ви покажа ей тази снимка, която родителите ми са направили специално, за да види бял свят 🙂

Много споря дали следва „улица“ да се изписва „ul./ulitsa“ или „str./street“ на латиница. Привърженик съм на първото, поради редица причини (odos, via, rue, laan, strasse – все научени от табели в съответните страни).
От друга страна съм съгласна, че Слънчев бряг и Златни пясъци звучат по-екзотично и привлекателно като „Slantchev bryaq“ и „Zlatni pyasatsi“, защото по света има хиляди съни бийчове и голдън сандсове.
Само тия „Samostoiatelni stai“…. е не мога да разбера кой чужденец ще разбере за какво иде реч?!

Ако ти хареса, гласувай в този сайт: Свежо

Къде се намира тази страна?

Спомням си преди време Тома Спространов представяше в едно предаване бразилска музика. Говори той, говори и изведнъж казва:
– Да, той бразилският език е просто прекрасен! И как се леят песните на този очарователен бразилски език. – не предавам думите точно, освен едната, за която съм сигурна: „бразилски“ език. Хахах имало такъв език значи.
Присетих се за тази случка покрай попадането ми в едно от ония магазинчета „за 1 лев“. Влязох, за да видя има ли едни много шукарни и далаверни гуменки с цена 6 лева (когато са маркови са поне по 60). Влизам и разглеждам, защото винаги може да се сетя за нещо полезно и потребно.
А, чинийки за левче! Я, и купички! Дали стават за микровълнова?… Разглеждам и какво виждам на етикета – оказва се, че тези чинии, идват от страната, в която както знаем говорят на бразилски език, и която очевидно и незнайно за мен до този момент се казва БразилиА :

Менеее, тебеее, беееее овце

Отново има нещо в употребата на българският ни език, което не ми харесва и ме обезумява повече даже от употребата на „листи“ вместо „листове“. И ако не го кажа, ще избухна и изчезна безследно. За да не ми се случи това ще изплюя камъчето, което съм метнала още в заглавието:

употребата на „мене“ вместо „мен“ и на „тебе“ вместо „теб“

Някога в училище, ако не се лъжа в трети клас, ни разясниха употребата на „мен“ и на „теб“. За по-сигурно ученикът получаваше по-ниска бележка, в случай че замека писмено или говоримо. Действаше се на принципа на кучето на Павлов – грешка-наказание-грешка-наказание-верен отговор-пчеличка за награда.
За съжаление, вече не е така. Явно днешните учителки не са били достатъчно обучавани в училище, защото, освен че мекат сами за себе си, учат своите ученици да мекат. Без да искам да обидя някой ще кажа, че дори в родната ни блогосфера се ме-ка на такава поразия, че на човек му се вие свят.
Блогъри-учители, блогъри-писатели и блогъри-журналисти така смело слагат ме-то, че се чудя как може интелигентен човек да допуска такава елементарна, първолашка грешка!
„На мен не ми трябва това“
„За теб е!“
Ето това последното, в мекащия му вариант, се появи преди две-три години като рекламна фраза на националния телефонен оператор. Как от тогва, за толкова време, не се намери човек, който да ги светне, че не можеш да имаш неграмотно написано изречение! Лошото е, че явно, щом това не е станало, никой не го намира за нередно или грешно, следователно се превръща в норма.
Ще ми се да отида в едно училище и да пусна контролно, за да проверя колко от децата са наясно, че не може да се мека, още повече писмено. Защото започвам да си мисля, че ако ученик напише:

„Не е за мене, за тебеее еее, бее!“

ще получи шестица, което ще е подобаващо за една оборна овчица, но дали ще е добре за човек… мееее, това е въпоса бееееее!

Силата на знанието и техническия напредък

„Кен лий“ та „Кен лий“ всеки това пее!
Пфуууу! Гледай какво чудо, чудо голямо!
А никой не е чувал… всъщност всички сте чували…
Хайде от начало!

Беше 1990-та, тъкмо бяха „случили“ палежа на Партийния дом, „Града на истината“ си беше вдигнал палатките, лятната ваканция беше свършила и пак тръгнахме на училище. А една песен се чуваше от всяко дворско кафене, надънена на купената от битака уредба – „Ламбада“!

Идея си нямах коя е групата, а езика не ми говореше нищо, нито на мен, нито на съучениците ми. Португалски ли, испански ли, някой предположи, че е „бразилски“. Един ден моята приятелка каза, че са й дали текста на песента. Отиваме след училище в тях – уж да пишем домашни, пък то да си препишем текста, че той е ценен и трябва да бъде върнат на собственика. Преписваме ние като монаси в средновековен манастир и внимаваме във всяка буква, че той португалския е език сложен и непонятен, току виж не препишем както трябва и отишъл коня в реката! Пишем, на португалски с кирилица:

„Шоооо ран ду сифой, кеюнджи а сони фешорааа
Шоооо ран ду сифой, кеюнджи а сони фешорааа

Шора куестара аулембрачи мамор
Ке юндижи нанонсоби куйда
Шоран дестара ау лембрачи ду мамор
Ке юндижи нанонсоби куйда

Аегор пасан паиста прасемпре унджипор…“

Нататък не си спомням, но тия няколко ги помня и до ден днешен! Текста беше разпръснат сред всички в училище, предаваше се от ръка на ръка като апокриф. Преди година на една сватба един приятел даже я пя със същите думи, които ви цитирах 🙂 А истинския текст ли?:

„Chorando se foi quem um dia so me fez chorar
Chorando se foi quem um dia so me fez chorar

Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia nao soube cuidar
Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia nao soube cuidar

A recordacao vai estar com ele aonde for…“

Така става като не знае някой езика, пее си каквото си иска. Ако се беше случил „Кен лий“ тогава – никой нямаше да се смее. Английския се знаеше колкото и португалския.
Навремето всички пеехме „Шоранду сифой“ и никой не стана известен от това.
Никой нямаше и да разбере! Някъде из нас трябва да се въргаля една касета – с детските ми записи – май нямам и касетофон, на който да пусна хоровото изпълнение от един рожден ден на „Ламбада“. Колко е максималния брой хора, който щеше да я чуе тогава?!
Голямо нещо е знаието на езици ще знаете! А техниката и нета пък колко са големи…
Та в ония години „Кен лий“ просто нямаше да се състои, струва ми се. 🙂 Техниката ни води към прогрес, ама не си ли мултиплицираме регреса чрез тоя прогрес – е те това не ми е много ясно!

Език мой, на какво си ти подложен?!

Като отпочнах за работа да говоря, казах си:
„Нека ги питам какво мислят за следното изречение:

„Ако по време на изпита Ви потрябват допълнителни листи, помолете квестора.“

Нещо нередно? Все по-често срещам думата „листи“ вместо „ЛИСТОВЕ“. И за това държа да го напиша и кажа, за да съм сигурна за себе си, че си го знам (а и се надявам мнозинството от вас също да са на мнението ми)
1. лист – листОВЕ – хартия оформена в правоъгълник, на която да се пише.
2. лист – лисТА – зеленки неща, които поникват на пролет по клоните на дърветата и опадат по време на листопада (не лиситипада“). Понякога се наричат листи – в поезията за благозвучие.
3. листа – лисТИ – списък с имена на хора, цени и подобни – кандидатски листи, ценовите листи на услугите в различни фирми.
Поне така седяха нещата последния път когато разтворих правописния речник, издаден през 2003 г. Предстои издаването на нов. Искрено се надявам невежествто да не е довело до замяната на листОВЕ с неграмотната форма листи, брррррр!
Иначе в конкретния случай потърсих колегата, който беше написал думата така и се оказа, че всички освен мен са убедени в правилността на „хартиен лист“ -> „хартиени листи“, майка плаче!
Хайде стига съм хабила листовете! 😉