Историята и историкът

Драги ми смехурковци,

Дълго време се чудих как да подредя следните две снимки:

julti paveta2 и dsc07049.jpg

Докато после реших, че това няма абсолютно никакво значение по отношение на това, което искам да кажа с тях.
Едната снимка, някои от вас вече са виждали в блоговете на Мики и Michel, а другата направих миналия четвъртък, с леко треперещи ръце и без мисъл за композиции и такива работи (тук е моментът да се извиня, че изобщо не разбирам от фотография, и за това снимките ми са си чисто аматьорски:).
Щеше ми се да ви задам една гатанка – какво е общото между двете снимки. Но мигар някой не знае какво има на снимките, те са СИМВОЛИ, независимо на какво, но са такива.
Много неща помня от детството си. Едно от тях е ранната утрин, в която мама ме беше хванала за ръка, аз носех бежовото си шлиферче и отивах на училище. Тогава чух веротлета и погледнах нагоре където Петолъчката сякаш се отчупи и политна в небесата. Спомням си, че горчиво плаках. А кое дете от класа не беше мечтало да си я има Петолъчката, да може да я докосва и да се фука, че има такава огромна рубинена петолъчка. Тогава дори Ани щеше да завижда, а пък тя казваше, че в къщи има дъвка голяма колкото телевизор и всеки ден си отрязва по малко от нея!!! В този ден се разделих с мечтата си някой ден да си „имам“ Петолъчката.
Колко време мина от тогава и колко неща се промениха в града, в който живея! Но някои неща винаги съм приемала за даденост и непроменимост във времето. И точно такова нещо са били за мен Жълтите павета на София. Скоро на гости ми дойде един чуждостранец и с гордост му разказвах за софийските забележителности. А как можеш да пропуснеш да споменеш жълтите павета? Подаръкът на Фердинанд, доставени от Будапеща, и които били пренареждани на всеки 5-10 години, за да се нивелират. По тези павета са отеквали стъпките на строителите на съвременна България, на нашата интелигенция. На същите тези павета зимно време чакахме да стане киша, за да се пързаляме, на тях ме направиха пионерче, а после стоях до фадромите и гледах как булдозери оглозгваха останките на мавзолея, и пак по тях минах на път за първия си ден в университета.
Как да не се разтреперя при вида на това??? julti paveta

Мъчно ми е, че днешните политици не познават историята или просто тя не ги интересува. Особено тези, които са завършили история (президентът Първанов) и чиито крака всеки ден стъпват по нея. Колко лесно те се разделят с нещата, които не им принадлежат, пък и не искат да разберат какво значат за другите. Странното е как символи на съвсем различни период в историята ни бяха и биват премахвани просто ей така, без да се оставя място за „но“ и „обаче“.

Болно ми е.

Някога си представях, че жълтите павета са същите онези, които отведоха Дороти до страната на магьосника от Оз. Ами ако това наистина е така, как сега ще стигнем до Оз?

И между другото, честит празник на патиланците от вас, които са израснали под и на кестените!

7 responses to “Историята и историкът

  1. Хубаво си писала…

    Аз обичам жълтите павета, само не обичам, че зимата са ужасно хлъзгави, и за коли и за пешеходци…

    Но пък пред Президенството не знам защо пречеха, там почти няма автомобилно движение…

    Някой е решил така? Не знам… Дали са ни питали? Със сигурност, не…

    А мисля, че жълтите павета са много по-стари от „соц-времената“… Така или иначе, просто за града ни май никой не се интересува, как изглежда, каква е неговата история, къщи се рушат и разпадат (и стари такива, някога били красиви), всичко се прави „на парче“…

    Хм.

  2. Точно „на парче“. Но дори това не е толкова кофти, колкото факта, че гледах тези работници как вадят и мятат безразборно паветата на купчини, а те се чупят и с тях и историческата ни памет. Работниците могат да са донякъде оправдани – може даже да не са чували за паветата. Но тази сценка става под прозорците на един историк:(

  3. Pingback: хвърли едно око « simplyblue

  4. За съжаление ставаме свидетели само на тъжни, тъжни промени… Скорои паветата ще изчезнат, ще рухнат старите шедьоври на архитектурата в София и времето пак ще се смени…
    А какво ще оставим след себе си е въпрос, който рядко си задаваме…

  5. Pingback: Одъртяхме! Ура! Ура! Ура! « Патиланско царство

  6. Pingback: Звездата | Патиланско царство

  7. такааа

    въпреки че споделям отношението на авторката към „жълтите павета“, искам да обърна внимане на следния исторически факт:

    за всичките тия години, през които въпросните павета съществуват, историята взима своя дан, и част от паветата се повреждат. за да не се разваля мита, компетентните органи произвеждат бетонни павета, боядисани в жълто и с тях заменят повредените.

    Фалшивите павета са мн интересни, боядисани в дълбочина, както се вижда и на снимката (отдолу нагоре втори ред, тоя с трите големи павета, първото).

    Та, с всичките подмени, към момента броя на истинските павета е под 30% …😦

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s