Бозайници

Какво е общото между всички тези животинки?

Те са

Б О З А Й Н И Ц И

Бозали са от майките си, до момента, в който са могли да намират сами храната си. Дори Брежнев и Никсън (втори ред, втора снимка). Появата им на този свят се дължи на това, че хилядолетия преди тях майките са кърмили малките си. Еволюционно в един момент сме станали доста по-различни от животинките на снимката, но сме продължили да бъдем като тях – бозайници. Това е било известно на Леонардо Да Винчи – „Madonna Litta“, изложена в Ермитажа:

Леонардо Да Винчи „Madonna Latta’

Рембранд – „The Holy Family“:

Рембранд „Светото семейство“

Жан Фуке:

Жан Фуке

Мога да ви изредя имената на най-глемите представители на изкуството през вековете. Списъкът е длълъг…За всички тях кърменето е било нормално. Така е устроен светът и така върви живота.

И цялото ни хубаво развитие в един момент, някъде преди 50-70 години, ни е довело до вид „дееволюция“ спрямо много неща от живота ни. Говорим за отхвърлянето на редица еволюционно доказани и естествени неща като раждането, кърменето, храненето на малките, нормалното развитие на тялото през различните етапи от житейския цикъл и д.р.

Но за кърмене ми беше мисълта…и как се гледа в изкуството. Попаднах на картината на  Христо Станчев „На нивата“, споделена от Христо Комарницки във FB страницата му:

Христо Станчев 12

Освен на картината, попаднах и на едно от най-фрапиралите ме лично разбирания за неестествеността, нелицеприятността и нецивилизоваността на кърменето, най-дееволюционното изказване в този му смисъл. Жената, която го е писала, възмущавайки се, че се кърми в МОЛа, даже изтъква, как майката на платното кърми насред полето и там са само тя, вола и бебето, т.е. няма никой около нея, за да й се гледат срамотиите.

Ще ми се да кажа няколко думи за това колко е изкривена представата на обществото за това какво представлява „гледането на дете“. Че това не е гледане на цвете в саксия. Това е същество, което има нужа от храна, топлина и отклик на действията му (да бъде кърмено, гушкано и да му се говори). В същото време трябва да живее в среда, отговаряща на нуждите му (да е чисто и подредено в дома, да има изпрани дрехи и пелени…), а това води до смаляване на времето отделяно за него. Гледащият го и другите членове на семейството също имат нужди, които да бъдат задоволени – закупуване на храна и стоки от първа необходимост, плащане на сметки, задоволяване на естествените им потребности от движение и социализация. Сумарно погледнато, едни майка и бебе, кърмено съобразно неговите потребности (не нечии други), са скачени съдове, които, за да не съществуват в конфликт, трябва да се движат пакетно. Това означава, само и единствено това, че където и да е майката, трябва да откликне на нуждите му докато върши работата, с която се занимава, а не че трябва да се заключи в дома си, докато отмине периода на бозаене – около 2 години (по препоръки на Световната здравна организация). За съжаление, много хора смятат, че е редно второто. Радвам се, че тази тема бе повдигната, за да започне да се говори за това.

Но да се върнем на госпожата. От нейната гледна точка в днешно време бозаенето се прави навън (приемливо е) само от циганките и индиянките – очевидно някъде по-долу в йерархията от нея. За съжаление такива становища не са единични. За съжаление в обществото ни, по най-различни въпроси, съществуват хора, чието мнение е, че онези, които правят нещо „нередно“, т.е. не според техните разбирания трябва да бъдат скрити, изтикани, прибрани в резервати. Този спор опира до бъдещите граждани в обществото ни, тези от които зависи накъде ще го подкараме еволюционно.

П.П. А ето тази картина на тандемно кърмене е от Райхсмюзеум в Амстердам:

Тандемно кърмене в Райксмюзеум, Амстердам

където впрочем ми се наложи на кърмя, за да избегна конфликт между бебешките нужди и моята да посетя такова културно средище. Само дето си харесах пейка срещу тази картина и в тази лудница – едно от най-приятните ми кърмения :)

Rijkmuseum

Измъкване от магазина

Излязох по магазини в началото на седмицата с една приятелка. Общо взето имаме много различен стил на обличане, така че винаги хващаме различни закачалки.

Аз лично държа дрехите ми да са от естествени материи. Предпочитам памук, вълна, коприна във всичките им форми и начин на изтъкаване. Усещането при носенето на естествена материя за мен е осезаемо по-различно от носенето на изкуствени, синтетични материи. Затова и когато приятелката ми хвана някаква черна полиестерна рокля, която на светлина лъщеше на изкуствено се затрудних да отговоря на риторичния въпрос:

– Много е готина, нали?

– Аа, ъъ – нещото ми блестеше на изкуственяк, пикселчетата на тъканата материя изпъкваха на светлината, пречейки ми да възприема парчето плат, като нещо красиво за обличане и се чудех как по-тактично да се измъкна, та да не прозвучи, като обида към вкуса на приятелката ми – еми, интересно би падало…

И въпреки, че горното може да ви накара да си мислите, че съм някаква снобарка по отношение на дрехите, ще споделя нещо, за което се сетих точно в онзи момент, макар да не беше много свързано със случката. И което понякога и аз използвам:

Мис Пиги в потрес

Имаше един епизод на Кукленото шоу („мъпетите“). Влиза мис Пиги в някакъв тузарски магазин на Родео Драйв в Бевърли Хилс. Харесва си някаква ослепителна рокля от коприна и всичката й възхита говори за това, че наистина харесва и иска дрехата. И със замах запитва за цената. Е тя се оказва като за Родео Драйв – няколко си хиляди долара. Мис Пиги прави онази нейна си муцуна, но бързо се съвзема от шока и реагира:

– Хм, но този цвят не ми харесва. Имате ли я в червено?

– Да, имаме я.

– А в синьо?

– Да, имаме я.

– А в сиво?

– Да и в сиво я имаме. – видяла се в безизходица, Пиги задава последен въпрос –

– А от полиестер имате ли я?!

– Нее, не работим с полиестер.

– Ооооо, ама как може?! Такъв пропуск – и се връцна, и излезе с  достойнство от ситуацията и магазина.

 

Трамваят мина по Витошка…

Tрамваят мина по Витошка…

Трамвайна Витошка

Кино за зомбирани родители

Вчера изгледах последната серия от есенния сезон на „Живите мъртви“.
Пророних сълза, две.
WalkingDeadBabyОтчетох, че от сериала, след като убиха майката на бебето с цезарово сечене вместо да видят какво ще стане при естествено раждане, даваха му адаптирано мляко и рискуваха живота си да търсят еднократни пелени, вместо да си спретнат многократни, най-накрая са се светнали за нещо естествено и го носят в ергономична раница :-D

Та покрай тези ми вълнения, Яна ме светна за един късометражен филм на постапоклаиптична зомби тематика + какво е да си родител:

„Cargo/Товар“

Споделям го с вас. Чудесен е!:

 

Използвам случая, за да ви напомня онзи готин филм „Паяк“ :)

Буква „уай“… другото!

Трябваше да внасям едни пари по банков път миналата седмица.

Отивам в банковия клон, а там едно девойче…абе не девойче, че имаше барем 25-30 години, не е като да не е учила до сега. Разговаряме се, дърата-бърата. Стигаме до основание за внасяне на сумата.

Why Y?- Пишете „My Toys“.
– На латиница или кирилица? – пита ме тя и аз се зачудвам има ли разлика, но решавам да го направя по-интересно и избирам:
– Нека да е на кирилица.
– Ама на кирилица как да го напиша? Някак си…

Е, да, мисля си, „my“ ще изглежда като месеца на кирилица. Смешно е. Великодушна съм:

- Добре де, хайде на латиница.
– Чудесно. – изчуруликва тя и тръгва да пише преди да спре след няма и 5 секунди.
– Ама как искате да ви го напиша „тойс“?
– А?! Как как?  С „уай“! – в този момент забелязвам раздирания й от нерешителност показалец, който се въртеше бясно във формата на V около u, j и i! Накрая реши да се спре на u и аз в последния миг я спирам с:
– Другото „уай“! – насреща ми се облещват две недоумяващи кафяви очи – Онова до „т“-то.
– Ааа, „игрек“! – Предавам се! Мале!
– Да, аз съм добре с английския. – викам – Забравих как е на френски или немски.
– Да, да. То е! – казва доволна тя, че явно „знае“ и двата споменати езика.

Майкоууу, whY, не учат хората?

Красиви всеки ден и за без пари

От 22 до 30 ноември се провежда Европейската седмица за намаляването на отпадъците. По този повод си рекох, защо да не разкажа за една малка хитрина в козметиката. Напоследък блоговете за козметика и красота са в настъпление (както готварските навремето) и не целя да им изземам хляба. За това ще споделя нещо, което е съвсем без пари и, ако нямате против страничните ефекти може да е много полезно и то, не само на жените.

Откакто съм родител се промениха много неща, което има различни причини. Най-вече, отнасям се с по-голямо внимание към последствията от консумирането на разни неща, по-стриктна съм по отношение на бюджета и други такива генерални действия. Така неусетно започнах да използвам по-малко ароматизирана козметика, бялата козметика замених с естествени масла. Вкъщи всички минахме на сапун „бебе“, който се топи много по-бавно от обикновените и зарязахме любимия ми сапун с малки „ексфолиращи“ топченца. Като цяло търся по-екологичните, но и по-евтини варианти на стандартната козметика. Направо се сещам за книгата на майка ми от соц. времената: „Красиви всеки ден“, с чиято помощ тя се мажеше с всякакви маски и си слагаше краставици и други зарзавати на очите :-D

Доста преди родителството спрях използването на продукти с трици – пак ония, ексфолиращите. Някак си винаги, кокото и да са фрашкани с трици, не са ми били достатъчно стържещи, все ми се криеха някъде из пръстите и не усещах особен ефект от тях. Но глад за такъв продукт винаги съм имала.

Лятото попаднах на една статия в IFLS, която изведнъж направи връзка между щадящите ми околната среда щения и неупотребата на козметики с трици. Oказва се, че любимите топченца в тях са направени от

ПЛАСТМАСА

И не само това – широката им употреба вече дава отрицателни резултати върху екосистемите. Това било забелязано в Америка, където установили, че топчетата са толкова фини, че пречиствателните станции не ги филтрират и те необезпокоявани навлизат и се трупат във водните басейни и причиняват замърсяване и щети върху водната флора и фауна. Голям проблем!

„Няма повече да се ползват такива!“ казах си, макар и да не ги ползвах така или иначе. Но проблемът с нуждата от нещо като трици си остана.

Съвсем случайно, след прочитането на статията, попаднах на някаква тема в бг-мама, където наистина има всичко и точно там, и най-неочаквано открих решение на проблема:

КАФЕ, утайката от сутрешното ми кафе!

Сутрин, след като си направя кафето в кубинската ми кафеварка, вместо да изхвърля утайката, аз прилежно си я насмитам в една кутийка. А когато дойде време за „ексфолиране“ протягам ръка и си греба с пълни шепи!

Ефектът е много добър, кожата е чудно мека и освежена след процедурата. Топчетата винаги са много и достатъчно. Ако кафето е по-едро смляно ефектът е по-добър. Ползвам даже за лицето, в малко по-умерени количества. А казват, че помагало за целулит (ще си знам за някой ден ;) ) Ароматът на кафе е добре дошъл бонус. И това е наистина безплатно спрямо бюджета за козметика.

Утайка "ексфолиант"

Идвам и до малките минуси, които може и да се преглътнат:

В банята настава кочина, особено, ако плочките са светли и „калта“ изпъква по тях. Това означава, че след баня трябва да сте малко по-старателни с почистването. Понеже е мокра, утайката бързо мухлясва, ако е затворена, за това е добре да си я държите някъде на проветриво или да си ползвате само конкретната дневна доза от кафето. Имах опасения за канализацията, но те не се потвърдиха. Така де, толкова по-големи неща се промушват там :-D

Така че, в чест на намаляването на отпадъците – многократно употребявайте кафето си – ползвайте утайката в козметиката, за да сте красиви всеки ден!

Този пост попада в графа „Смешни, но сериозни“ ;)

Авторисуване

Седи вчера, изкъпаната Тиквичка, по хавлийка, насред стаята. Жълтото й халатче се разхлабило и тя, видяла свободно място, хванала един химикал и си драска по коремчето. Усмихва ми се насреща и чурулика:

Най-интересно е авторисуването

– Исувам се! Исувам се! – рисувала се, демек. След четири години с детско присъствие, тези случки далеч не ни притесняват с Емил и последното нещо, което се сещаме да направим е да й вземем химикала.

– Тиквичке, утре ще се чудят госпожите в градината, какво е това. – Смеем се всички, особено тя, която явно знае каква ще е физиономията на г-жа Черешка – така й казваме, защото името й е почти същото, но детето не може да го произнесе и се чува точно Черешка. В следващия миг се сещам за един не особено весел филм, но просто ми изникна:

– Тиквичка е „Мементо“ дете! – нали се сещате, онзи филм на Нолан, в който Гай Пиърс се беше татуирал целя. А на нея и без да е гледала филма идеята явно не й хареса, защото изведнъж се смръщи и измърмори:

– Не съм… аъъм… Ментово дете!