За Мусала през Скакавица, но не точно

Когато в петък вечер знаеш, че на следващата сутрин трябва да ставаш рано, за да катериш така мечтания чукар – Мусала, никак не е добре да пиеш и лафиш до късно с приятели. Защото никога не знаеш до къде ще стигнеш в крайна сметка в събота…

Много голяма е вероятността да си пренавиеш алармата за ставане 1-2-5-20 пъти и да се събудиш някъде към 10 ч. сутринта, което и направихме с Емил. Ами сега? Дали да ходим? Те спирали лифта за наобратно в 5 ч. Колко е пеша надолу не знаем, пък сме такива недресирани планинари, че не щем да ни пишат във вестниците и да ни броят кой си е бръснал мустаците и скубал веждите след 5 дена лутане из храсталаци и камънаци.

Хайде тогава до рилското стъргало – Седемте езера. Ще има време даже да оставим колата при хижа Планинарска и оттам нагоре да отидем пеша, че и да се върнем.

Речено сторено, някак си успяхме да се метнем на колата за час. Даже спряхме за нещо за хапване, заредихме бензин и потеглихме с малко червени светофари и чакане по люлински задръствания. И тъкмо когато влязохме в Сапарева баня и се чудехме тези облаци нагоре дали да ни плашат или не, нещо издрънча и се търкулна изпод колата. Емил слезе, за да намери някакъв чарк, неясно наш или не и аха да тръгнем, забеляза че нещо тече изпод колата. Загубихме още 20ина минути в чуденки що е то, вдигахме колата на един бордюри, мирисахме и анализирахме течността. Като видяхме, че нищо не ни се губи и чаркът най-вероятно не е от нас, заключихме че сме пробили ауспух и лекичко подкарахме нагоре. Аз, нали съм предпазлива, рекох: „Качваме се малко нагоре, зарязваме ги тия езера, че Пионерска е високо! Да не се чудим как да слизаме после“. Подминахме две места с беседки и табели за екопътеки, но пусто – сърцето устремило се към високи върхове все надвиква здравия разум и тегли към следващия завой, където се надява да открие нещо интересно и по-високо. И така го докарахме до табелата на Паничище.

В Паничище за последно съм била през 1990-та – седемдневно екскурзионно на Рила. Стовариха ни на Говедарци, пътища нагоре нямаше и беше прекрасно, диво и пусто. Затова и толкова все ме влече натам, колкото и да не ми се получава. Както беше на път да стане и този ден.

Та до табелата на Паничище имаше табела за ледниковото езеро, на което е кръстена и местността. Езерото е най-ниското ледниково езеро и на всичкото отгоре е безотточно – what flows to Паничище stays in Паничище. В първия миг гледката те навежда на: „Какво е това блато?“ После заставаш на края на кейчето и ти трябват няколко мига, докато включиш, че шума, който чуваш не е от валящ дъжд, а от рибките, водните кончета и всички живинки, които си взаимодействат с повърхността на езерото. А в другия край на паницата се оглеждат облаците. Красиво е!

Ледниково езеро Паничище

Но се разглежда бързо. Хайде да видим и малко по-нагоре какво има, а?

„Нали ѝ няма нищо на колата засега, дай да се покатерим още малко по-нагоре… Пионерска май не е толкова далече – ще отидем до там и ще се поразходим малко в гората нагоре без да дърпаме към езерата. И без това изглежда като да вали там.“

Подкарахме. Табели – напред Пионерска, надясно Скакавица. Проблясва ми 1990-та – последната точка от екскурзионното. Стоим вечерта в хижата и гледаме новините – Партийния дом гори, хора кръстосват, влизат излизат от сградата; в хижата някой радостно ликуват, други са в шок (днес повечето са на едно унило мнение, но времената са други). „Надясно! Искам и тук да се отбием!“

Спираме пред хижата – някога голяма поляна, на която край огъня пекохме филийки, видях най-звездното небе и ми показаха Млечния път за първи път. Сега коли има околовръст, а при толкова народ и светлинното замърсяване би ми се прожектирал толкова звезден купол.

И тук, за мое учудване разбирам, че нагоре има друга хижа и даже водопад, на който е кръстено всичко наоколо. Явно съм пропуснала тази „подробност“ навремето. Час и половина до хижата и половин час още до водопада пише на табелата – малко на тагадък, но май ще успеем, нали и до късно е светло.

Подхващаме по пътеката, която за наше учудване е широка и равна, като в градски парк. Повървяхме си така чудейки се няма ли да стигнем до Борисовата градина докато срещнахме двама „набори“ – първото ни планинско „Добър ден!“ Похвалиха ни за бодрата походка. Явно изглеждахме пресни, пресни. Казаха ни, че скоро почва истинската пътека и, тамън си казахме довиждане, се появи табелата за към Скакавица. Пътеката хвана в дясно и нагоре, осеяна с дебел килим борови иглички. Чу се грохот на вода и се озадачихме как така след половин час ходене сме стигнали до водопада. Е оказа се водопад, който никак не беше за пренебрегване, но решихме, че не е нашия. Още малко по-нагоре стана още по стръмно и пътеката запълзя на зигзаг по почти отвесния хълм. Накрая за награда има пейка с името на човека, който я е сложил (но не го помня). Въпреки стръмнините пътят е приятно натоварващ, сенчест и, когато накрая стигнете до хижата, даже няма да се чувствате много уморени.

А в хижата ви чакат леща, супи, бира – всичко по 2.50 лв. Сградата е строена някъде през 20-те и е точно каквато я очаква човек – с черно-бели снимки, дървена ламперия и дух на отминали времена. От втория етаж на столовата, където не се качих въпреки любопитството си, се чуваше акордеон и песни на стари туристки. Да ги слушаме си беше истинско удоволствие, докато пиехме бира на поляната пред хижата и се наслаждавахме на надвисналите скали наоколо. Единственото, което разваляше идилията беше бирата Пиринско. Трябва да има и Рилско, не върви иначе!

Насладихме се на манджите, върнахме купичките и прибрахме в торбичка боклучетата, които се появиха след обяда. Метнахме пак раниците и хукнахме нагоре, за да стигнем до крайната точка.

Това, което последва в последната част на премеждийната ни екскурзия много трудно бих могла да опиша, а фотоапаратът ми и наполовина не може да покаже в пълната му красота. Върви се известно време в гората, а след това пред теб малко по малко се разлиства Скакавишката долина.

DSC05965

Първо зърваш върха на водопада, после поляни изпъстрени с диви и дъхави планински цветя, високи колкото мен самата, пчели жужат, от скалите наоколо капе вода, а на места между скалите се вижда източника ѝ – закътани на сянка снежни преспи.

DSC05976Долината на Скакавица

Вървиш и не спираш да щракаш снимки – снимки наум и такива с всички възможни апарати, които мъкнеш със себе си. След малко забравяш за цветята, пчелите и скалите, защото пред теб за пореден път долината се разтваря, този път в пълната си широта и пред теб се извисява в пълното си величие и несъкрушимост огромна черна скала, прорязвана от бели жилки.

Околности Скакавица

Водопад Скакавица

Вляво е водопадът, но моята мисъл е съсредоточена върху отвеса пред мен – дишането се учестява, изпадаш в немая пред това величие, не знаеш преклонение ли изпитваш, страхопочитание или опиянено въодушевление. Опитваш се да облечеш чувствата си в думи, но те не стигат. В един момент всички тези емоции така се завъртяха, че ми се зави свят, сърцето заби лудо и почувствах физическа болка от толкова много красота. Боляло ли ви е някога от красота? Плашещо и красиво усещане. Такава видях аз тази долина.

А после краката те понасят нагоре по „пътя“ – от камък на камък бързаш да стигнеш водопада. И се катериш, и искаш още малко по-нагоре и по-нагоре. А когато си харесаш скала за присядане, с песента на водата зад гърба ти, поглеждаш пред себе си това заградено от високи природни стени кътче зелен рай и се чувстваш… малък, малък и щастлив, че си тук. Някъде в процепа на скалите напред може би се вижда Витоша, но маранята не ми позволи да се уверя. Усещането е прекрасно, опияняващо. Седиш и не ти се тръгва от това място, бих го гледала с часове.

Какво вижда водопадаОтблизо - не толкова висок

Уви, тръгнахме късно, дойдохме късно и трябваше да се разделим скоро, за да не замръкнем някъде из гората. А диви животинки не ни се срещаха… това го направихме безопасно в Лефкада след няколко седмици, когато видях толкова лисици на линеен километър, колкото няма и в столичната зоологическа градина. Слизането е бързо и приятно, няма да затрудни никой. Навръщане минахме пак покрай хижата – бабите с планинарските песни бяха заглъхнали, а на тяхно място младежи, домъкнали колони, се готвеха за изнасяне на „високопланински концерт“.

Прибрахме се по мръкнало с доволство. Побързах да погледна снимките. Нищо от това което видях с очите си, не беше на кадрите…

Отидете!

 

Спотаява ли се предприемачка в теб?

Мога да започна тази статия по различни начини. Като например кажа за многото неща, които хванах да уча, когато преди пет години, разбрах че ще ставам родител.
Бих могла да напиша за многото неща, които исках да подхвана, след като станах майка. Логично би било да разкажа и за начинанието, което предприех преди малко повече от две години покрай второто ми майчинство.
Най-вече – мога да ви разкажа за успехите и грешките през цялото това време.

Но нека започна с това, че вие може и да не минавате по същия заобиколен път и в края на тази статия ще имате възможност да разберете дали има начин да си спестите усилия и спечелите познание.

Накратко и в няколко думи.

Покрай първата ми бременност мислех, че ме чака една дълга ваканция. С появяването на бебето постепенно ми се изясняваше колко много неща имах за учене и почти нито миг за отпускане. И въпреки голямата натовареност открих, че у мен има много повече енергия и сила, отколкото някога съм очаквала. Майчинството отключи у мен неподозиран ресурс за мобилизация и амбиция да правя, творя и помагам. Подобно на мои приятелки в същата позиция виждах света в каузи, хобита, нови професионални поприща.

Превеждах и пишех статии за тормоза над малките момченца и фалшивата фимоза. Разказвах колко прекрасно нещо е раждането и се чудех да не запиша ли акушерство. Практикувах с децата „мистични“ учения като алтернативни методи за захранване на бебета и изакването им от самото раждане в тоалетната. Водих битки със Софийска вода, абсурдните подлези  раздаващите крошета шофьори на автобуси :-D

От многото инициативи ме спечели една – пелените за многократна употреба. От идея, заразила ме с това, че ще спести пари на семейния бюджет, през безспорните ползи за децата ми, до бизнес-идея, която да ме запрати в дебрите на частния бизнес. Дори отвъд – до кауза за един по-чист свят за децата ни и всички поколения след нас.

Ето така се разви моят „професионален път“ по време на двете ми майчинства. В резултат – с партньорката ми в начинанието успяхме да наложим пелените и другите продукти на Close Parent на този изключително „сгъчкан“ пазар. Още повече – направихме бранда разпознаваем сред потенциалните ни клиенти. Без стотинка бюджет за реклама! Само с учене, личен труд и усилия. Гледам на Close като на третото ми „дете“, което също като Дребосъчето и Тиквичка, всеки ден от двете и половина години от появяването си, ме е изненадвало, радвало, ядосвало и отчайвало, за да ме усмихне отново и покаже, че всеки ден мога да науча нещо ново и всеки ден е нова възможност.

Работата ми за идеята „многократни пелени“ми даде сили и увереност, че мога да поема по съвсем нов професионален път и да търся професионалната си реализация там, където мисля че е сърцето ми – в творенето с думи. Започнах да уча и да се подготвям и, надявам се скоро, да се похваля с нов професионален път. Но да видим.

От разстоянието на времето си давам сметка, че много от трудностите и разочарованията, които преживях покрай Close, можех и да съм си спестила, стига да знаех как. А тези дни Събина ми нашепна, че има „лек“ специално за някой, който е решил да поеме по пътя на предприемачеството по време на майинството:

Става въпрос за еднодневното обучение

„Бизнес мама“

Бизнес мама

То е  предназначено за бъдещи интернет предприемачКи с начални познания в областта. Начални колкото поне да им се върти мухата за собствен бизнес. Обучението ще се проведе на 11 юни в „СЕРЕНДИПИТИ – пространства за общуване“, в София. Продължителността е 6 часа. Подходящо е за родители, които искат да работят от дома си или близо до семейството си и да реализират сами своите идеи за онлайн бизнес. Обучението се казва „Бизнес мама“, но съвсем не значи, че татковците не са добре дошли. Напротив, ще им се радват! Повече подробности прочетете на страницата на „Бизнес мама“.

Ако вече ви се струва интересно сега може да ви стане още повече:

Организаторите предлагат на някой от вас промоционален код за 50% отстъпка от таксата за участие, който някой от четящите тук може да получи!
Но има и още:

един от вас може да получи съвсем безплатно билет за обучението!

Предлагам ви следното – оставете ми коментар под статията, че искате да участвате в обучението. Споделете и на приятелите си за играта.
Кодът за 50% отстъпка от таксата ще изтегля с генератор за числа на случаен принцип.
А тъй като искам спечелилите наистина да имат полза от обучението – безплатния билет ще дам на този, който ми напише най-мотивиран коментар, защо му е необходимо обучението/как ще му помогне по пътя към започването на собствен бизнес.
Т.Е.
Не необходимо да ми пишете много, за да получите кода за 50%, но ако наистина искате безплатното обучение, ще трябва да запалите за каузата си и мен :)

Пишете до полунощ на 28 май, четвъртък, за да може победителите да бъдат определени до петък и да получат наградите си!
Очаквам ви!

На гости на другото измерение: Битака

Ако ви се пътува във времето и пространството или пък искате да отскочите за малко в друго измерение, имам за вас решение – каня ви на екскурзия до

БИТАКА

Не знам колко от вас са стъпвали там и кога е било за последно. Аз например бях ходила за дънково яке, по времето когато се продаваха предимно дрехи и пиратски касетки, билетчето за вход беше 2 лева и отвсякъде дънеше Coco Jumbo…Егасимуси! То това са почти 20 години!

Та днес битакът е доста по-различен, няма билет за вход, а началото му се лее далеч надолу по улицата, водеща към него.

Пазарът става събота и неделя, рано-рано. Ако искате да си намерите съкровища не се успивайте! 9 ч. вече е късно.

Преди няколко години, когато Емил за първи път откри битака в този му вид и наминава на „лов“ там, се връщаше със интересности, взети буквално за жълти стотинки. Но после за мястото се сетиха журналисти и фотографи. Сега е пълно с туристи и любопитковци, а „търговците“ са вдигнали цените много.

Последния път попаднахме на някакъв хипстър, който се беше престарал с камуфлажа – втъкнати панталони във вълнените чорапи, якето на баща му от зимата на 78-ма… и някаква носилка-слинг под мишницата, където демонстративно беше мушнал куче бебе, френско булдоче. Е, как няма да се вдигнат цените с такива палячовци? Та, ако се решите на екскурзията – нормални дрехи, без излишен блясък и без мини-животно на врата.

Цялото преживяване е един панаир. Можете да намерите всичко…ВСИЧКО, ако имате късмет. От графити за металните моливи, предшественици на автоматичните, до мивки, тоалетни чинии и мебели, от 20-годишни тамагочита, през телвизори Юност, до незнайнодалиработят лаптопи. Върви се бавно и се гледа внимателно. Едно мигане и сте изпуснали търсеното съкровище. Ако имате афинитет към пазарлък, не ви трябва да ходите до Капалъ Чарши – който разбира на Битака се спира!

А повечето от продавачите се стараят – всяка сергия заслужава снимка. Е има и сергии с натрупани камари неща, сред които трябва да ровите, но и това е част от преживяването. Като цяло повечето са като на „изложение“.

Та, ако една ранна шарена събота ви е по вкуса – ориентирайте се към Кауфланда в кв. Хаджи Димитър. Точно на гърба му има едно спускане до малка уличка, което ако минете, вуууум ви всмуква в един мръсен, прашен, рошав, шарен и весело-тъжен свят, от който можете дори да си донесете нещо за спомен и подарък! Промоциите започват към 11-12 ч., когато продавачите се стягат да си ходят и правят „Всичко по 50 стотинки“, а някои просто зарязват нещата си.

А сега Enjoy the циганийката:

Зарядни и стъклени топчета

Зарядни и стъклени топчета

Датата няма значение, Ралице.

Датата няма значение, Ралице.

Ако имате апартамент за обзавеждане...

Ако имате апартамент за обзавеждане…

Плочките за Lego чак сега ги виждам! Ако бях внимавала!

Плочките за Lego чак сега ги виждам! Ако бях внимавала!

Якета, кукли, помпи, обувки...

Якета, кукли, помпи, обувки…

 

За да продаваш вътре, трябва да плащаш. Но винаги можеш да изложиш до оградата.

За да продаваш вътре, трябва да плащаш. Но винаги можеш да изложиш до оградата.

Музикалният щанд

Музикалния щанд

За първи път виждам кукла-момченце.

За първи път виждам кукла-момченце.

Но пък куклата негърче и аз я имам от едно време!

Но пък куклата негърче и аз я имам от едно време!

Върви към закриване

Върви към закриване

Правете последните сделки. И край!

Правете последните сделки. И край!

Допирни точки

Какво е общото между Pippilota Mentolka и Саддам Хюсеин?

Преди години, май беше преди Демокрацията, но не си спомням, защото си беше отдавна, ме пращаха на детски лагер в Долна баня. Това се намира в подножието на Рила и до там ни возеха с влака до Костенец. Беше чудно място.

Останали са ми много спомени, къде хубави, къде не толкова. Като например първата ми мамба – бях на 6, точно преди първи клас и каките, дето трябваше да се грижат за мен, ме бяха омазали с паста за зъби докато спя. Но пък със същите ходихме на стоп до града и се возих на ГАЗ-ка – сбъдната детска мечта! Имаше две смени учители и който се паднеше при Вече-му-забравих-името имаше честта сутрин да се буди с неговото свирене на тръба на „Чорба каша, чорба, каша, боб, фасул!“, а който не е слушал е правил обиколки на игрището (дори на мен ми се случи веднъж).. „Баба Славка“ пък четеше писмата и сакън някой да е посмял да пише за 20-те дена на родителите си, че не е хубаво – от 2 до 4 следобяд ни се четяха извадки от писмото на прегрешилия и дружно конско.
Чакахме с нетърпение да дойде фотографа, за да ни прави снимки, а после с трепет се оглеждахме по няколко дни, дали идва със снимките.

Със сигурност преди Демокрацията, разделени на групи ни караха да се организираме, за да правим сценки, пеем или танцуваме за творческата вечер. Още си спомням драматизацията ни по разказ от една от малките книжки на Стършел – младо семейство новодомци се нанасят в апартамент „до ключ“, в период на полуразпад още преди да е обитаем. Тапетите са като юфка, казанчето падна при първото дърпане…и цялото описание го изиграхме по въображение, поради липсата на какъвто и да е декор на сцената на лагера. Това си остана първата и последна роля в живота ми, но пък бяхме бурно аплодирани. Стига ми за цял живот :-D

След Демокрацията пък откриха лавка за лагера и пуснаха първите по-различни дъвки от Идеал – едни с меден восък, които бяха гаднички, но какво пък – нали не бяха Идеалки и имаха различни картинки. Тогава и баба Славка реши да демократизира нещата и всяка вечер във фоайето на момчешкия корпус имаше дискотека – MC Hammer, Snap, Roxette, New Kids on the Block и всякакви такива от зората на 90-те. Аз обаче още не бях от най-нахаканите по онова време, та малко сковано рапирах на Ice Ice Baby. И на тия вечеринки всички момичета дружно въздишахме по братята Виктор и Пепи :-D

Това време е безвъзвратно отминало. Днес, доколкото знам, лагерът е продаден и превърнат в някакъв скъп винен хотел. Посещението на мястото ще свие сърцето ми и вероятно няма смисъл да търся плочката, под която всяка година оставяхме ново писмо с послание за следващия път.
Всичко, което ми остана от онези времена е този медальон – с красива форма с три финикови палми, продупчен за носене, но явно изпаднал от нечия верижка. Намерих го пред столовата, на път за купуване на онези дъвки. Винаги съм знаела, че е паричка, но някога нямаше как, а после не съм се сещала да проверя от коя държава е и има ли история.
Така до онзи ден. Дори не се учудих колко лесно намерих произхода й в нета!

Иракски филс
Оказа се, че през всички тези години съм си носила иракска стотинка – филс от времето на Саддам. Филсовете от моята серия били въведени в обръщение през 69-та, със създаването на Иракската Република. Престанали да се секат в началото на 90-те.
Моят скъпоцененно-сантиментален филс е малка монета – 5, но пък наистина ценен за мен. А кой знае как е стигнала до Долна Баня :)

Бозайници

Какво е общото между всички тези животинки?

Те са

Б О З А Й Н И Ц И

Бозали са от майките си, до момента, в който са могли да намират сами храната си. Дори Брежнев и Никсън (втори ред, втора снимка). Появата им на този свят се дължи на това, че хилядолетия преди тях майките са кърмили малките си. Еволюционно в един момент сме станали доста по-различни от животинките на снимката, но сме продължили да бъдем като тях – бозайници. Това е било известно на Леонардо Да Винчи – „Madonna Litta“, изложена в Ермитажа:

Леонардо Да Винчи „Madonna Latta’

Рембранд – „The Holy Family“:

Рембранд „Светото семейство“

Жан Фуке:

Жан Фуке

Мога да ви изредя имената на най-глемите представители на изкуството през вековете. Списъкът е длълъг…За всички тях кърменето е било нормално. Така е устроен светът и така върви живота.

И цялото ни хубаво развитие в един момент, някъде преди 50-70 години, ни е довело до вид „дееволюция“ спрямо много неща от живота ни. Говорим за отхвърлянето на редица еволюционно доказани и естествени неща като раждането, кърменето, храненето на малките, нормалното развитие на тялото през различните етапи от житейския цикъл и д.р.

Но за кърмене ми беше мисълта…и как се гледа в изкуството. Попаднах на картината на  Христо Станчев „На нивата“, споделена от Христо Комарницки във FB страницата му:

Христо Станчев 12

Освен на картината, попаднах и на едно от най-фрапиралите ме лично разбирания за неестествеността, нелицеприятността и нецивилизоваността на кърменето, най-дееволюционното изказване в този му смисъл. Жената, която го е писала, възмущавайки се, че се кърми в МОЛа, даже изтъква, как майката на платното кърми насред полето и там са само тя, вола и бебето, т.е. няма никой около нея, за да й се гледат срамотиите.

Ще ми се да кажа няколко думи за това колко е изкривена представата на обществото за това какво представлява „гледането на дете“. Че това не е гледане на цвете в саксия. Това е същество, което има нужа от храна, топлина и отклик на действията му (да бъде кърмено, гушкано и да му се говори). В същото време трябва да живее в среда, отговаряща на нуждите му (да е чисто и подредено в дома, да има изпрани дрехи и пелени…), а това води до смаляване на времето отделяно за него. Гледащият го и другите членове на семейството също имат нужди, които да бъдат задоволени – закупуване на храна и стоки от първа необходимост, плащане на сметки, задоволяване на естествените им потребности от движение и социализация. Сумарно погледнато, едни майка и бебе, кърмено съобразно неговите потребности (не нечии други), са скачени съдове, които, за да не съществуват в конфликт, трябва да се движат пакетно. Това означава, само и единствено това, че където и да е майката, трябва да откликне на нуждите му докато върши работата, с която се занимава, а не че трябва да се заключи в дома си, докато отмине периода на бозаене – около 2 години (по препоръки на Световната здравна организация). За съжаление, много хора смятат, че е редно второто. Радвам се, че тази тема бе повдигната, за да започне да се говори за това.

Но да се върнем на госпожата. От нейната гледна точка в днешно време бозаенето се прави навън (приемливо е) само от циганките и индиянките – очевидно някъде по-долу в йерархията от нея. За съжаление такива становища не са единични. За съжаление в обществото ни, по най-различни въпроси, съществуват хора, чието мнение е, че онези, които правят нещо „нередно“, т.е. не според техните разбирания трябва да бъдат скрити, изтикани, прибрани в резервати. Този спор опира до бъдещите граждани в обществото ни, тези от които зависи накъде ще го подкараме еволюционно.

П.П. А ето тази картина на тандемно кърмене е от Райхсмюзеум в Амстердам:

Тандемно кърмене в Райксмюзеум, Амстердам

където впрочем ми се наложи на кърмя, за да избегна конфликт между бебешките нужди и моята да посетя такова културно средище. Само дето си харесах пейка срещу тази картина и в тази лудница – едно от най-приятните ми кърмения :)

Rijkmuseum

Измъкване от магазина

Излязох по магазини в началото на седмицата с една приятелка. Общо взето имаме много различен стил на обличане, така че винаги хващаме различни закачалки.

Аз лично държа дрехите ми да са от естествени материи. Предпочитам памук, вълна, коприна във всичките им форми и начин на изтъкаване. Усещането при носенето на естествена материя за мен е осезаемо по-различно от носенето на изкуствени, синтетични материи. Затова и когато приятелката ми хвана някаква черна полиестерна рокля, която на светлина лъщеше на изкуствено се затрудних да отговоря на риторичния въпрос:

– Много е готина, нали?

– Аа, ъъ – нещото ми блестеше на изкуственяк, пикселчетата на тъканата материя изпъкваха на светлината, пречейки ми да възприема парчето плат, като нещо красиво за обличане и се чудех как по-тактично да се измъкна, та да не прозвучи, като обида към вкуса на приятелката ми – еми, интересно би падало…

И въпреки, че горното може да ви накара да си мислите, че съм някаква снобарка по отношение на дрехите, ще споделя нещо, за което се сетих точно в онзи момент, макар да не беше много свързано със случката. И което понякога и аз използвам:

Мис Пиги в потрес

Имаше един епизод на Кукленото шоу („мъпетите“). Влиза мис Пиги в някакъв тузарски магазин на Родео Драйв в Бевърли Хилс. Харесва си някаква ослепителна рокля от коприна и всичката й възхита говори за това, че наистина харесва и иска дрехата. И със замах запитва за цената. Е тя се оказва като за Родео Драйв – няколко си хиляди долара. Мис Пиги прави онази нейна си муцуна, но бързо се съвзема от шока и реагира:

– Хм, но този цвят не ми харесва. Имате ли я в червено?

– Да, имаме я.

– А в синьо?

– Да, имаме я.

– А в сиво?

– Да и в сиво я имаме. – видяла се в безизходица, Пиги задава последен въпрос –

– А от полиестер имате ли я?!

– Нее, не работим с полиестер.

– Ооооо, ама как може?! Такъв пропуск – и се връцна, и излезе с  достойнство от ситуацията и магазина.

 

Трамваят мина по Витошка…

Tрамваят мина по Витошка…

Трамвайна Витошка