Истанбулската конвенция и раждането

Тръгнах да обяснявам на приятели, какво не им е в ред в разбирането за Истанбулската конвенция (ИК) и „джендър образованието“, но стана толкова дълго, че реших да го споделя като пост. Използвах простия пример с раждането, което явно е основния вменен смисъл на съществувание на жената според противниците на ИК. Разбира се обяснението по долу е само един малък елемент, получил засилен фокус от мен, и далеч не изчерпва аргументите, защо ИК трябва да бъде ратифицирана. Та, надявам се да съм го написала така, че да може да ме разбере и набожна социалистическа лидерка, и патриот с цици и корем, като на жена в 10-ия месец. Ето:

Джендър стереотип е, когато на момиченцата и момченцата от малки им говорят, набиват и ги възпитават, че раждането е нещо много ужасно и болезнено, а на жената и мъжът са вменени следните роли на поведение:
Жената тогава е слаба и безпомощна, пасивна и в ръцете на други хора. Цялата гледка е толкова непоносима, че мъжът, които иначе ходи на войни да убива други хора, не може да понесе тая сцена и припада! Затова мъжете чакат, безпомощно, докато жените им биват израждани, и те – безпомощни. Мъжете после отиват да пият по повода (все едно те са заслужили, щото са свършили цялата работа), а жените понеже са изтерзани, защото раждането е ужасно, са оставени без бебе да си почиват. Така и двамата родители пропускато шанса да станат свидетели на най-величавият миг в живота на един родител – и на двамата отнет, заради закостенялото схващане за акта на раждане.

Сумирам – жената – слаба и уплашена, мъжът слаб и стреснат.

А сега си представете, че децата ги учат в училище, че раждането, тоя „едничък минг на смисъл на живота” (според контра-ИК), не е болезнен, не е страшен и не се припада от него. Че може да е прекрасен и споделен?!

Представете си, че от малки са ни научили, че жената, когато ражда, проявява най-голямата сила, на която човешко същество е способно! Че мъжът също е смел и може да е там, за да ѝ помага и подкрепя, да бъде нежен и успокояващ, да я пази! И тия двамата заедно да изживеят тоя миг и заедно, споделено посрещнат своето сътворение?!

А представяте ли си, че тия деца, когато като възрастни изживеят тоя миг заедно, ще се отнасят един към друг с много, много по-голямо уважение и любов. Защото всеки един от тях ще знае на какво сме способни като човешки същества, поотделно и един за друг.

И така се освободят и счупят джендър стереотипа на родителите ни, на бабите и дядовците ни и всички ония преди нас. И постигнат съвсем ново ниво на разбиране на другия, като пълноправно и способно човешко същество.

Това ли е страшното? Да посеем зрънцето на уважението и взаимното зачитане? С това ли няма нищо да промени Истанбулската конвенция?

__________________

П.С. Пак повтарям това далеч не обяснява този широкообхватен въпрос. Не инвалидира хората, които не са избрали горното за себе си – при раждане или изобщо раждане.
Само е опит да обясни малък аспект от него, без да неглижира други групи от хора и техните проблеми и виждания по въпроса.

Посетете ПОдЛЕЗНА изложба!

Съвсем случайно, с Емил, се натъкнахме на много интересно нещо – създаването на графити, на цял подлез с много графити, правени на момента и то, съвсем организирано.

Беше събота вечер, излязохме на разходка „в града“ и пътьом потънахме в един подлез, обичайно много смърдящ, неприятен и тъмен. И за наша почуда там наистина смърдеше, но на нещо много различно. На прясно напръскана боя, на още пръскаща се боя. Много хора с маски на муцуните творяха красота! Отвратителното иначе място беше ярко осветено и ярко оцветено! Наистина бяхме супер изненадани и очаровани, въодушевени, че и такива неща се случват на столицата ни.  Защракахме наляво-надясно, защото от всички страни имаше по нещо за снимане.

На следващия ден минахме пак, за да „нагледаме“ процеса и да покажем на Дребосъчето и Тиквичка „изложбата“. Вече имаше и табелки:

Повечето автори, според графика, обявяващ събитието за 17 и 18-ти октомври, явно бяха привършили. Рисуваха само графитърите на индианската творба,  която е в „ултравиолетовата“ част на подлеза. Не сме минавали оттогава, но непременно ще го направим. Във фейсбук страницата на Подлезно, виждам че, докато се мотам да ви пиша, са писали, че предстои още! 🙂
Посетете и вие – целта на проекта е именно да се насладят повече хора на творбите, да се снимат и постват, да покажат, че дори и неприятни места, като подлезите, могат да станата място за красиви неща. Надявам се ПОдЛЕЗНО да оцелее дълго! Съдейки по съдбата на един друг графит в съседен подлез, вярвам че този също няма да се върне към старото си състояние 🙂
ПОдЛЕЗНО се намира в първия подлез на Ботевградско шосе, след моста на гара Подуяне. Темата му, очевидно, е пътуване във времето – колко в съзвучие с днешния 21 октомври – #BackToTheFutureDay 🙂

Това леко ми напомня на „кучето-дракон“ от „Приказка без край“:

И вече завършено:

Един неандерталец и пра на n-та степен внукът му:

Какво ли не прави времето с хората, един ден само даже 🙂

Този цветен Пришълец ми е любим:

Кое е първо: яйцето или кокошката? Sofia Monsters са първите:

На следващия ден се появиха и яйцата:

При вида на следващия графит, Дребосъчето викна: „Виж, надписа на Star Wars!“ 🙂

Незавършен индиански проект:

Пътуване във времето:

Има още много готини и идейни графити в Подлеза, но ще се въздържа, за да се наканите да видите всички тия чудесии там!

На гости на другото измерение: Битака

Ако ви се пътува във времето и пространството или пък искате да отскочите за малко в друго измерение, имам за вас решение – каня ви на екскурзия до

БИТАКА

Не знам колко от вас са стъпвали там и кога е било за последно. Аз например бях ходила за дънково яке, по времето когато се продаваха предимно дрехи и пиратски касетки, билетчето за вход беше 2 лева и отвсякъде дънеше Coco Jumbo…Егасимуси! То това са почти 20 години!

Та днес битакът е доста по-различен, няма билет за вход, а началото му се лее далеч надолу по улицата, водеща към него.

Пазарът става събота и неделя, рано-рано. Ако искате да си намерите съкровища не се успивайте! 9 ч. вече е късно.

Преди няколко години, когато Емил за първи път откри битака в този му вид и наминава на „лов“ там, се връщаше със интересности, взети буквално за жълти стотинки. Но после за мястото се сетиха журналисти и фотографи. Сега е пълно с туристи и любопитковци, а „търговците“ са вдигнали цените много.

Последния път попаднахме на някакъв хипстър, който се беше престарал с камуфлажа – втъкнати панталони във вълнените чорапи, якето на баща му от зимата на 78-ма… и някаква носилка-слинг под мишницата, където демонстративно беше мушнал куче бебе, френско булдоче. Е, как няма да се вдигнат цените с такива палячовци? Та, ако се решите на екскурзията – нормални дрехи, без излишен блясък и без мини-животно на врата.

Цялото преживяване е един панаир. Можете да намерите всичко…ВСИЧКО, ако имате късмет. От графити за металните моливи, предшественици на автоматичните, до мивки, тоалетни чинии и мебели, от 20-годишни тамагочита, през телвизори Юност, до незнайнодалиработят лаптопи. Върви се бавно и се гледа внимателно. Едно мигане и сте изпуснали търсеното съкровище. Ако имате афинитет към пазарлък, не ви трябва да ходите до Капалъ Чарши – който разбира на Битака се спира!

А повечето от продавачите се стараят – всяка сергия заслужава снимка. Е има и сергии с натрупани камари неща, сред които трябва да ровите, но и това е част от преживяването. Като цяло повечето са като на „изложение“.

Та, ако една ранна шарена събота ви е по вкуса – ориентирайте се към Кауфланда в кв. Хаджи Димитър. Точно на гърба му има едно спускане до малка уличка, което ако минете, вуууум ви всмуква в един мръсен, прашен, рошав, шарен и весело-тъжен свят, от който можете дори да си донесете нещо за спомен и подарък! Промоциите започват към 11-12 ч., когато продавачите се стягат да си ходят и правят „Всичко по 50 стотинки“, а някои просто зарязват нещата си.

А сега Enjoy the циганийката:

Зарядни и стъклени топчета

Датата няма значение, Ралице.

Ако имате апартамент за обзавеждане…

Плочките за Lego чак сега ги виждам! Ако бях внимавала!

Якета, кукли, помпи, обувки…

 

За да продаваш вътре, трябва да плащаш. Но винаги можеш да изложиш до оградата.

Музикалния щанд

За първи път виждам кукла-момченце.

Но пък куклата негърче и аз я имам от едно време!

Върви към закриване

Правете последните сделки. И край!

Бозайници

Какво е общото между всички тези животинки?

Те са

Бозали са от майките си, до момента, в който са могли да намират сами храната си. Дори Брежнев и Никсън (втори ред, втора снимка). Появата им на този свят се дължи на това, че хилядолетия преди тях майките са кърмили малките си. Еволюционно в един момент сме станали доста по-различни от животинките на снимката, но сме продължили да бъдем като тях – бозайници. Това е било известно на Леонардо Да Винчи – „Madonna Litta“, изложена в Ермитажа:

Леонардо Да Винчи „Madonna Latta’

Рембранд – „The Holy Family“:

Рембранд „Светото семейство“

Жан Фуке:

Жан Фуке

Мога да ви изредя имената на най-глемите представители на изкуството през вековете. Списъкът е длълъг…За всички тях кърменето е било нормално. Така е устроен светът и така върви живота.

И цялото ни хубаво развитие в един момент, някъде преди 50-70 години, ни е довело до вид „дееволюция“ спрямо много неща от живота ни. Говорим за отхвърлянето на редица еволюционно доказани и естествени неща като раждането, кърменето, храненето на малките, нормалното развитие на тялото през различните етапи от житейския цикъл и д.р.

Но за кърмене ми беше мисълта…и как се гледа в изкуството. Попаднах на картината на  Христо Станчев „На нивата“, споделена от Христо Комарницки във FB страницата му:

Освен на картината, попаднах и на едно от най-фрапиралите ме лично разбирания за неестествеността, нелицеприятността и нецивилизоваността на кърменето, най-дееволюционното изказване в този му смисъл. Жената, която го е писала, възмущавайки се, че се кърми в МОЛа, даже изтъква, как майката на платното кърми насред полето и там са само тя, вола и бебето, т.е. няма никой около нея, за да й се гледат срамотиите.

Ще ми се да кажа няколко думи за това колко е изкривена представата на обществото за това какво представлява „гледането на дете“. Че това не е гледане на цвете в саксия. Това е същество, което има нужа от храна, топлина и отклик на действията му (да бъде кърмено, гушкано и да му се говори). В същото време трябва да живее в среда, отговаряща на нуждите му (да е чисто и подредено в дома, да има изпрани дрехи и пелени…), а това води до смаляване на времето отделяно за него. Гледащият го и другите членове на семейството също имат нужди, които да бъдат задоволени – закупуване на храна и стоки от първа необходимост, плащане на сметки, задоволяване на естествените им потребности от движение и социализация. Сумарно погледнато, едни майка и бебе, кърмено съобразно неговите потребности (не нечии други), са скачени съдове, които, за да не съществуват в конфликт, трябва да се движат пакетно. Това означава, само и единствено това, че където и да е майката, трябва да откликне на нуждите му докато върши работата, с която се занимава, а не че трябва да се заключи в дома си, докато отмине периода на бозаене – около 2 години (по препоръки на Световната здравна организация). За съжаление, много хора смятат, че е редно второто. Радвам се, че тази тема бе повдигната, за да започне да се говори за това.

Но да се върнем на госпожата. От нейната гледна точка в днешно време бозаенето се прави навън (приемливо е) само от циганките и индиянките – очевидно някъде по-долу в йерархията от нея. За съжаление такива становища не са единични. За съжаление в обществото ни, по най-различни въпроси, съществуват хора, чието мнение е, че онези, които правят нещо „нередно“, т.е. не според техните разбирания трябва да бъдат скрити, изтикани, прибрани в резервати. Този спор опира до бъдещите граждани в обществото ни, тези от които зависи накъде ще го подкараме еволюционно.

П.П. А ето тази картина на тандемно кърмене е от Райхсмюзеум в Амстердам:

където впрочем ми се наложи на кърмя, за да избегна конфликт между бебешките нужди и моята да посетя такова културно средище. Само дето си харесах пейка срещу тази картина и в тази лудница – едно от най-приятните ми кърмения 🙂

Измъкване от магазина

Излязох по магазини в началото на седмицата с една приятелка. Общо взето имаме много различен стил на обличане, така че винаги хващаме различни закачалки.

Аз лично държа дрехите ми да са от естествени материи. Предпочитам памук, вълна, коприна във всичките им форми и начин на изтъкаване. Усещането при носенето на естествена материя за мен е осезаемо по-различно от носенето на изкуствени, синтетични материи. Затова и когато приятелката ми хвана някаква черна полиестерна рокля, която на светлина лъщеше на изкуствено се затрудних да отговоря на риторичния въпрос:

– Много е готина, нали?

– Аа, ъъ – нещото ми блестеше на изкуственяк, пикселчетата на тъканата материя изпъкваха на светлината, пречейки ми да възприема парчето плат, като нещо красиво за обличане и се чудех как по-тактично да се измъкна, та да не прозвучи, като обида към вкуса на приятелката ми – еми, интересно би падало…

И въпреки, че горното може да ви накара да си мислите, че съм някаква снобарка по отношение на дрехите, ще споделя нещо, за което се сетих точно в онзи момент, макар да не беше много свързано със случката. И което понякога и аз използвам:

Мис Пиги в потрес

Имаше един епизод на Кукленото шоу („мъпетите“). Влиза мис Пиги в някакъв тузарски магазин на Родео Драйв в Бевърли Хилс. Харесва си някаква ослепителна рокля от коприна и всичката й възхита говори за това, че наистина харесва и иска дрехата. И със замах запитва за цената. Е тя се оказва като за Родео Драйв – няколко си хиляди долара. Мис Пиги прави онази нейна си муцуна, но бързо се съвзема от шока и реагира:

– Хм, но този цвят не ми харесва. Имате ли я в червено?

– Да, имаме я.

– А в синьо?

– Да, имаме я.

– А в сиво?

– Да и в сиво я имаме. – видяла се в безизходица, Пиги задава последен въпрос –

– А от полиестер имате ли я?!

– Нее, не работим с полиестер.

– Ооооо, ама как може?! Такъв пропуск – и се връцна, и излезе с  достойнство от ситуацията и магазина.