Моля, преди да коментирате да изчетете публикуваната статия, а не само първите два абзаца! Целта е да разберете защо не е добре да „забелвате”, а не че трябва да го правите!
Спомням си един от старите епизоди на „Секса и града”, в който Шарлът коментираше с приятелките си пениса на най-новото си гадже. Всички бяха потресени, че въпросният мъж не бил обрязан и приличал на куче шар пей. Зачудих се. Винаги съм смятала, че обрязването се извършва само в еврейските и мюсюлмански религиозни общности и, доколкото съм чувала, това е изключително болезнено за бебоците и като цяло – варварско. Оказа се, че в Америка „очевидно” всички мъже са обрязани.
Странно, а тук се задоволяваме само със забелване на пишките на малките момченца.
Когато разбрах, че ще си имаме Дребосъчето, се сетих за тази практика и, тъй като малка не съм имала момчета около себе си, реших да разбера какво е това забелването и защо трябва да се прави. Още изначално идеята ми намирисваше и се чудех от какъв дявол трябва да дърпам някаква кожичка и наистина, не е ли болезнено и ненужно?
За мой късмет, бързо намерих малко информация в бг-мамма (къде другаде!). Оказа се, че има майки, като мен, които изпитват същите съмнения. Освен това, там коментираше и докторът, автор на единствената статия на български, отричаща забелването и широкопоставяната диагноза фимоза. За съжаление, информацията ми се стори крайно недостатъчна от фактологична гледна точка и скоро затърсих в англоезични сайтове, това, което не намирах тук.
Отговор на въпросите си намерих точно в Америка, страната, в която уж, обрязването и забелването са норми. Прехвърляйки се от Уикипедия на други източници, стигнах до блога на Dr.Momma, от който вече публикувах статия за опасността от увитата около врата пъпна връв. Голям брой от статиите там са посветени именно на диагностицирането на „фимоза” у малките момченца и т.нар. „забелване” на кожичката на пениса и рисковете, което то крие за малките момченца.
Публикувам я тук с надеждата да даде отговори на други родители търсещи информация за малките си синове и да ги окуражи в отстояването на правата на децата им пред педиатрите. След тази статия ще публикувам и друга, обсъждаща въпросите на хигиената у така наречените „недокоснати”[1] момчета и как да ги опазваме. Ще се радвам да коментираме представената информация и как да предпазим децата си от невежи ръце (уви, случи ми се и нещо такова, но за това – следващия път):
Измислената диагноза „фимоза”[2]
Оригинал на статията можете да намерите в Dr.Momma тук.
Автор: педиатричния защитник и медицински професионалист Дженифър Коиас
Пиша тази статия, тъй като това е вероятно една от заблудите, които срещам най-често. Излиза, че всеки е чувал за дете или мъж, който е „трябвало“ да бъде обрязан заради стегнат препуциум[3], известен още като фимоза. Чувайки тези истории, повечето хора не поставят под въпрос истинността на диагнозата и начина на справяне с нея и просто я приемат като „нещо, което е трябвало да се направи“. Възможно ли е наистина толкова много мъже да са били създадени с такъв дефект или това е просто епидемия от погрешни диагнози, които дължим на масово невежество сред медицинските специалисти по въпросите на препуциума?
В тази статия ще направя общ преглед на развитието на „недокоснатия” мъж и ще обясня, защо диагностицирането с фимоза на деца и тийнейджъри е изцяло измислено. В допълнение, ще очертая какво представлява истинската фимоза, правилното й лечение и ще обясня защо лекарите ни са толкова объркани.
Развитие на препуциума (кожичка на главичката на пениса при мъжете/„качулка“ при жените):
По време на детството препуциума е здраво сраснал към гланса[4] (главичката) на пениса. На тази възраст, самата тъкан е плътна и стегната, тъй като се състои от плетеница от мускулни фибри. Отвора на препуциума играе ролята на сфинктер и се отпуска само, за да позволи на урината да премине. Това устройство служи на няколко основни функции:
– То предпазва развиващият се пенис от изпражнения, бактерии и други вредни патогени. Това е особено важно в годините, през които се носи пелена, когато през повечето време бебето е в контакт със собствените си фекалии (ешерихия коли и други вредни бактерии/вируси).
– То играе защитна роля за развиващия се гланс и предпазва от обезчувствяване и кератинизиране (загрубяване на кожата).
– Предпазва от инфекции на уринарния тракт.
В процеса на растеж на детето, кожичката ще се отдели от главичката. Това, за някои момчета, може да отнеме много години, а за други сякаш ще стане отведнъж. По време или след отделителния процес може да има изхвърляне на мъртви кожни клетки под формата на смегма (обърнете внимание, че жените и момичетата също имат смегма). Това секретиране има спомагателна функция по време на отделянето, тъй като съдейства за отлепването на препуциума от гланса. Няма нужда да се опитваме да изчистваме смегмата от вътрешната страна на детския препуциум. Тя сама ще си проправи път през тесния отвор. Това, че детския препуциум е напълно отлепен от гланса не е индикация, че отдръпването[5] на кожичката над главичката на пениса е възможно.
Отдръпването е отделна функция, която е предназначена единствено за полов акт и мастурбация. То позволява на препуциума да се плъзга плавно над главичката на пениса. Това плъзгане стимулира нервните окончания, както в препуциума, така и в главичката. За да се осъществи отдръпването, препуциума трябва да се е отделил от гланса и отвора на кожичката трябва да се е разширил, за да й позволи да се върне обратно над главичката. Как се разширява отвора на препуциума? През детството и юношеството се отделят хормони. При повишаването на нивата им, фибресто-наситената тъкан на препуциума бива заместена от по-еластична тъкан. Момчето започва да изследва своите гениталии едновременно с порастването си и докато времето минава, еластичната тъкан ще позволи на отвора на кожичката на главичката да се разшири. Това може да се случи на всяка една възраст, но не е често срещано при малките момчета. В действителност само при 50% от момчетата се наблюдава отдръпване на десетгодишна възраст. Другите 50% обикновено могат да отдръпват кожичката си между десет години и приключването на пубертета.
Защо тогава се вдига толкова шум за отдръпването?! Защото много родители се страхуват, че, ако момчето не може да отдръпва кожичката, ще получава инфекции. Този страх, вероятно извира преди всичко от погрешната информация, подавана им от техните доктори и собствените им страхове от липсата на хигиена. Първо, родителите трябва да знаят, че няма абсолютно никаква нужда да се чисти под детския препуциум. Както споменахме по-горе, смегмата произвеждана от момчето е само отделяне на мъртви кожни клетки. Тя не е вредна и не е огнище на бактерии. Опитите да се почисти под кожичката на невлязло в пубертета момче се равнява на опит да се измие момичешката вагина. Това е напълно ненужно и всъщност, е вредно. Ненавременното забелване привнася вредни патогени, нарушава естествената флора, обезобразява тъканта, уврежда сложни структури и може да доведе до дългосрочни усложнения. Освен това, родителите трябва да знаят, че отдръпване на кожичката не е необходима функция през детството. Отдръпването е създадено специално за сексуални отношения. Единствената функция, която детския пенис трябва да изпълнява през детството е уринирането. С други думи, ако едно момче може да уринира, то пенисът му прави точно това, което се иска от него.
Погрешната диагноза фимоза:
Когато един доктор диагностицира дете с фимоза, това е защото той/тя не разбира нормалното развитие на препуциума. Първо, за да се постави диагноза за това състояние, докторът би трябвало или да се е опитал да отдръпне кожичката, или да насърчи момчето да опита да отдръпне препуциума. На това ние казваме едно огромно „не, не“, заради гореизброените причини. Второ, няма краен срок за развиването на отдръпващия се препуциум. За всяко момче е индивидуално кога ще са завършени процесите на отделяне и разширение. Както всяко момиче ще получи по различно време своята менструация, така всяко момче ще изживее отдръпването когато му дойде времето. Тъй като хормоните играят важна роля в изменението на композицията на тъканта на препуциума, не е абнормно, ако процесът не е завършен до края на пубертета. Щом веднъж препуциума на юношата се отдръпне, той може лесно да го издърпва докато е под душа, да се изплаква с вода и да връща кожичката отново над главичката на пениса. Повечето мъже правят това естествено по време на нормалната манипулация на гениталиите по време на къпане. За момчето няма нужда да чисти под препуциума си, в случай, че може да го отдръпва преди да е навлязло в пубертета, освен ако то самото не реши. Ако юношата не може да отдръпва кожичката, това още не означава, че трябва да се притеснява за почистването под препуциума. Запомнете, не е ненормално отдръпването да се случи до края на пубертета.
Истинската фимоза:
Истинска фимоза има, когато излязъл от юношеството мъж не може да отдръпне кожичката си или вече не може да отдръпва препуциума си и чувства неудобство по време на сексуален акт. Малък процент от мъжете (и жените) имат препуциум, който никога не се отдръпва. Това може да бъде нормална вариация, доколкото не възпрепятства сексуалната активност. Ако обаче я възпрепятства, тогава мъжът трябва да потърси консервативно лечение. 90% от мъжете с това рядко състояние могат да поправят проблема с прилагането на стероиден крем и упражнения за разтягане. Стероидния крем имитира ефекта от хормоните през пубертета и позволява кожата да стане по-еластична. Мъжът обикновено нанася крема няколко пъти дневно и използва мануални упражнения за разтягане докато се къпе. Мъжете трябва да бъдат предпазливи към всеки доктор, който препоръчва обрязване преди да е опитал по-консервативно лечение.
Объркани/невежи доктори:
Защо тогава повечето от докторите ни са объркани или невежи по отношение на нормалното развитие на препуциума? Този въпрос има няколко отговора. Първо, ако вземем предвид препоръките на ААП (Американската академия по педиатрия), чак в началото на 90-те години ААП най-накрая започва да предупреждава за вредите от насилственото отдръпване и очертава развитието на кожичката на главичката на пениса при „недокоснатото момче”. Преди това предупреждение от ААП е било широко разпространено схващането, че родителите трябва да отдръпват кожичката на недокоснатите си синове с цел „почистване“. Както можете да си представите, това доведе до много усложнения за тези момченца и резултира в много, иначе ненужни, обрязвания. На второ място, беше проведено предварително изследване, обхващащо около 300 момчета, с цел да се определи средната възраст, на която препуциума започва да се отдръпва свободно. Това проучване е заключило, че на три години при повечето момчета започва да се наблюдава отдръпване на препуциума. Това неактуално изследване постави краен срок за отдръпването в умовете на медицинските професионалисти. Последващо изследване на хиляди момчета заключи, че всъщност, само 50% от момчетата могат да отдръпват препуциума си до навършване на десетгодишна възраст. Много лекари, незапознати с най-новото проучване, все още оперират водени от погрешната информация от предходното изследване. Трето, развитието на препуциума не се преподава в медицинските учебни заведения. Не се води дискусия за това как е структуриран препуциума, как се изменя по време на детството и за това какви са неговите предпазни и сензорни функции. По същество, единственото нещо, което учат студентите по медицина е как да ампутират препуциум. Някои студенти по медицина може и да научат за състоянието фимоза, но те не са информирани, че това се отнася само за възрастни мъже, тъй като детския препуциум е създаден да бъде стегнат. Факт е, че американската медицинска професия е отрязала толкова препуциуми през последното столетие, че докторите рядко, ако изобщо някога, са виждали недокоснато момче и са загубили основата на познанието за диагностицирането и лечението. Сега специалистите оперират в информационен вакуум или дори по-зле, в среда на погрешна информираност. И докато нивата на обрязване на национално равнище са спаднали драстично, недокоснатите момчета навсякъде страдат от последиците от широко разпространеното незнание относно препуциума сред лицата, които практикуват медицинската професия. Всяка година хиляди недокоснати момчета между две и повече години ненужно се обрязват от ръцете на погрешно информирани здравни специалисти. Образованието на родители, лекари и бъдещи медици е съществена стъпка към поправянето на този проблем.
Ако желаете да научите повече информация по въпроса, моля прегледайте следните източници:
Насоки на Американската Асоциация по педиатрии за основната грижа и развитието на недокоснатия мъж
Развитие на препуциум и отдръпването му при детето/юношата
Избягване на обрязването след неонаталния период
Опасности от насилственото отдръпване на препуциума
Защитете недокоснатия си син, експертен медицински съвет
Отговори на въпросите ви относно недокоснатия ви син
Прочетете повече от трудовете на Дженифър Коиас от тук:
Практическа информация за ХИВ в САЩ и защо обрязването няма на предпази мъжа
Още за предпазването на недокоснатия ви син:
„Чисти само това, което се вижда”: да обърнем епидемията, наречена насилствено забелване
Инфекции на уринарния тракт/Медицински тестове: Не отдръпвайте препуциума
Как препуциума предпазва от инфекции на уринарния тракт
Попитайте експертите: Насилственото забелване
Извършено е насилствено забелване: ами сега?
Позиция на Американската академия по педиатрия относно неманипулирането на децата/забелването
[1] Момченца, чиито родители не ги „забелват”
[2] Фимоза – състояние, при което, мъжа не може да отдръпне напълно кожичката си над главичката на пениса
[3] Препуциум – кожичката, която покрива главичката на пениса. Препуциум и кожичка, ще бъдат използвани като синоними в текста на статията.
[4] Гланс – главичката на пениса. Ще ги използвам като синоними в целия превод на статията.
[5] Отдръпване – с тази дума обозначавам английския термин „retraction” – ретракция, отдръпване или именно „забелване”, което така горещо се препоръчва от българските педиатри и всъщност е отричано в други страни. В статията на доц. д-р Огнян Бранков се използва и термина „аблация”, но не съм сигурна, че означава точно отдръпване.
Следващи статии по темата в този блог:
Патиланско царство 