Език мой, на какво си ти подложен?!

Като отпочнах за работа да говоря, казах си:
„Нека ги питам какво мислят за следното изречение:

„Ако по време на изпита Ви потрябват допълнителни листи, помолете квестора.“

Нещо нередно? Все по-често срещам думата „листи“ вместо „ЛИСТОВЕ“. И за това държа да го напиша и кажа, за да съм сигурна за себе си, че си го знам (а и се надявам мнозинството от вас също да са на мнението ми)
1. лист – листОВЕ – хартия оформена в правоъгълник, на която да се пише.
2. лист – лисТА – зеленки неща, които поникват на пролет по клоните на дърветата и опадат по време на листопада (не лиситипада“). Понякога се наричат листи – в поезията за благозвучие.
3. листа – лисТИ – списък с имена на хора, цени и подобни – кандидатски листи, ценовите листи на услугите в различни фирми.
Поне така седяха нещата последния път когато разтворих правописния речник, издаден през 2003 г. Предстои издаването на нов. Искрено се надявам невежествто да не е довело до замяната на листОВЕ с неграмотната форма листи, брррррр!
Иначе в конкретния случай потърсих колегата, който беше написал думата така и се оказа, че всички освен мен са убедени в правилността на „хартиен лист“ -> „хартиени листи“, майка плаче!
Хайде стига съм хабила листовете! 😉

Advertisements

24 responses to “Език мой, на какво си ти подложен?!

  1. абе на кого му пука, важното е да се разбираме…

  2. В една папка има 20 листа. Даже и да не са зеленикави.
    Галванизираната ланарина също може да е на листове.
    Зависи от случая – дали е „много листове“ или „пет листа“ – според множествената форма, а не според това дали са на дървото или в книгата.
    Иначе изречението – пример – трябва да е с „листове“, макар и „листа“ да може да го замества в случая.
    Това е просто още един пример за излишната сложност на българския език.

  3. Исках да съм по-ясна в примера си, и затова дадох толкова опростенчески, чай-често срещаните обяснения на думите 🙂 Иначе Михаиле си прав. Този момент с бройната форма на имената го бях пропуснала. А правилата за тях се измениха пак поради човешкото незнание:
    – за нелица като в случая с пет листа, седем стола… – листа се появяват в собстената си боройна форма (това си е ок)
    – а съществителни имена като ученик, войник вече се употребяват във формата им за множествено число -седем ученици, десет войници – защото народа не е искал да се научи, че са седем ученика.

    Аз също допускам много грешки пишейки, но се старая да ги откривам и отстранявам. Вярно е, че българския език е труден, даже си мисля, че трябва да отида на курсове, защото на практика след седми клас никой не ме е учил, съвременните книги са пълни с грешки, а какво остава за периодичния печат. Но все пак, сложността не бива да бъде оправдание, за това че не го владеем.
    Longanlone така и така не го говорим правилно, поне да го пишем като ‘ората. По английски имах шестици, но в унито преди 7 години едвам изкарах 3ка по българска граматика, срамно е някак си 😉

  4. Ментолке, езиците не може ли да следват естественото си развитие, за да има промяна в употреба към по-кратка форма, значи на някого е по-удобно, а щом стават все повече, значи на все повече им е по-удобна неправилната форма, а повечето изобщо не ни боли как трябва да е, а как е по-удобно, вземи прочети нещо от преди 100 години и кажи добре ли ти звучи

  5. бъш най-убаво ще стане ако речеш:

    листя от хартия (с ударение на първата сричка, ако не се получи хтмл-то)

  6. Voxy, съгласна съм че езиците трябва и си се развиват. Но… Винаги избягвам да се конфронтирам с хората на регионална основа, но в случая не смятам, че от навлизането на една диалектна форма на изговаряне ще спечели с нещо книжовния ни език. Пък ако ще гоним краткостта дай да говорим и пишем като в Сливенско:
    Срещнали се двама и се разбрали така:
    – Ко?
    – Мя.
    (превод: – Какво става? – Ами нищо не става. 🙂

  7. Винаги ми е било интересно как е правилно да се каже в мн. число:
    електрически ток,лак и шоу. В момента не се сещам, но има и още много други спорни думи …

  8. Много хубаво обяснение. Трябва да се направят подобни сайтове, постоянно се чудя за това и онова. Това се вика пропуски във втори клас 🙂

  9. Vani4ka примерите ти са подобни на въпроса как е единственото число на очила :).

  10. И аз мислих върху въпросите на Vani4ka. Сега за тока си е ток както очилата, за които казва Uli. Ако веществото лак е различни видове имаме различни видове лак, обаче си мисля, че няма да е грешно да каже човек лакове.Ако ли пък е наслагано в шишенца и имаме цветове лакове за нокти, май няма да е грешно да се каже лакове. проблема с шоуто си го решавам казвайки шоу-програми/предавания…
    Абе зле си знаем езика, ако не и хич!
    Има един блог-списание „Езикова култура за всекиГО“ – тук май могат да помогнат със съвет хора, който си разбират от работата 🙂
    Аз тях се каня да ги питам за безумието, което чух по националната телевизия – членуването на праз лук така:
    празиЯТ лук – а все съм си мислила, че членуваме съществителното…

  11. По въпросът за многожественото число на „лист“ съм спорил доста с приятели и затова специално попитах проф. дфн Владко Мурдаров, който ми преподава по езикова култура. Той каза, че има семантична разлика между ‘листа’ и ‘листове’, както е посочено горе. За хартиени (или други, например метални и т.н.) листове може да се употребява и ‘листове’ и ‘листа’, докато за листата на дърветата се наричат само ‘листа’. Той спомена и остарялата форма ‘листя’, която също се отнася към хартиените листове.

    Между другото, в bg.wiktionary и тук и тук „листи“ също е дадено като форма за множествено число на „лист“ о.О Кой ги пише тези неща?!

  12. Vaskes, хубавото, но понякога и лошото на интернета и информацията в него, е че всеки може да си пише каквото си иска – вярно или невярно. В случая с Уикипедията – и ти, и аз, и проф. Мурдаров можем да пишем и добавяме нова информация. Има редактори, но и те не винаги са специалисти в областта. Така че, регистрирай се и го поправи 🙂
    Интересното е, че откакто писах за това виждам, че има страшно много хора които конкретно търсят в нета по ключова дума „лист“, „листове“, „листи“ и бих се радвала, ако са намерили правилния отговор тук, и това „листи“ вземе да изчезне.

  13. Pingback: Менеее, тебеее, беееее овце « Патиланско царство

  14. Иван Димов

    Браво мила ! От полза за АББ България беше написаното от теб 😉

  15. Жибея в чужбина от години и живо ме вълнува възможността да науча децата си на правилен БЪЛГАРСКИ. Благодаря на всеки, застъпил се за съхраняването на езика ни. Единствено по този начин можем да почетем паметта на безбройните Българи, дали живота си през вековете, за да ни има нас и България. Наш дълг е да съхраним наследството си, където и да сме, колкото и трудно да ни се струва – винаги има начин. Извиненията са за хора без принципи. Бих се срамувала от себе си, ако говоря БЪЛГАРСКИ с акцент. Моите колеги и приятели тук, вече знаят от мен повече за Българската история, околкото за собствената си. Гордейте се, че сте Българи! Това е дар, който в чужбина човек осъзнава, че е безценен. Светът е пълен с надути и посредствени хора в марково облекло.
    “България ражда красиви умове!“

  16. Здравейте, чудесна тема и я откривам тъкмо навреме, че с една колежка сме се хванали на бас именно коя форма е правилно да бъде употребена, когато искаме да кажем „бял лист“ хартия в мн. число. Тезите са: „бяли листа“ с ударение на „а“ и „бели листи“.
    От тази статия разбирам, че и двете тези са грешни. Но…
    Не мисля, че еднаквото изговаряне на „листи“ като форма на мн. ч. за хартиен лист (или друг от нежива материя) и „листи“ като мн. форма на „листа“ (списък), трябва да е причина да се отрече възможността тази форма да се използва като алтернатива на „листове“. Още повече, че думата „листа“ (списък) не е българска, а транслитерирана английска такава.
    Пример: „листовете от папката се пръснаха по пода“ и „листите от папката се пръснаха по пода“ би трябвало да се еднакво правилни с оглед на развитието на речта в посока опростяването й, за което говори и Voxy.
    Така че съм на мнение, че т. 1 от тази тема, трябва да бъде:
    1. Къс неорганична материя, напр. лист хартия, лист ламарина.: ед. ч.: лист; мн. ч.: листове, листи.

  17. Само да допълня примера по-горе, че ако кажем „листата от папката се пръснаха по пода“ би значело, че говоря за листа от някакво растение, а не за хартиени такива. 🙂

  18. Опростяването на езика не е довод само по себе си, то иначе трябваше какви ли не словоблудства да се смятат за правилни.

    Между другото, независимо дали са „листа“, „листове“ или „листи“, все ще са „бели“ заради ятовия преглас, „бяли“ няма 🙂

    А за формата за мн. ч. „листа“ – хубаво е да се обърне внимание, че самата тя има два варианта, които не са взаимнозаменяеми. Казваме „в тетрадката има два лИста“, но „на дървото има две листА“.

  19. Знаеш ли,
    всъщност „листове“ е точно грешното. Да, наистина! Лист – листа (зелените), лист – листи (хартиените). Защото другата наставка за множествено число (като при „листове“) е само за хора. Т.е. имаме например думата „хан“, тя може да означава, титла на владетел и също страноприемница. И сега ако някой каже: „Тук има три хана“, става дума за страноприемниците, но ако каже „В тази книга се разказва за пет ханове“ – владетели.

    По същия начин, не казваш „коньове“, а „коне“. И много други. Така и тук е „листи“, а не „листове“.

    Така ни учиха в училище за матурите преди няколко години, значи дори някога да е било „листове“ сега е грешно според БАН и МОН и т.н.

  20. Извинявай за двойния пост, иначе наистина в София например, масове използват листа и за хартията и за растенията…

  21. един от София

    „в София например, масове използват листа и за хартията и за растенията“

    А па вие на село си викайте листи на каквото искате, те и учителите ви са също на такова ниво щом за матурите са ви учили, че е правилно така.

  22. Да в столицата все учени хорица ,затова на ел.лампа казват крушка и то масово ,иначе като цяло изговарят много точно думите в изреченията и създават усещане за правилен български.Нивото на повечето учители в държавата е дадено в столицата

  23. Мирелла Стефанова

    Като чуя листИ и ми идва да ударя някой. А на всичкото отгоре и спорят с мен. Не се поглеждат, че говорят като излезли от пещера-върЯ вместо вървя, пазаря вместо пазарувам, пйекани вместо печени и листИ вместо листа…. Да сте чули по Националната телевизия да казват дай ми листите? Аз не съм. Надявам се и да не чуя.

  24. Хехе, чак да се удряме не е решение, а просто можем да прочетем правилата. В тази връзка за „лист“ (хартия, ламарина и т.н.), правилното мн. ч. е „листове“ или „листи“. Наистина „листа“-та са само по дърветата. 🙂 Иначе и аз от софиянци често чувам съчетания като „бяли листа“, вместо „бели листове“,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s