Менеее, тебеее, беееее овце

Отново има нещо в употребата на българският ни език, което не ми харесва и ме обезумява повече даже от употребата на „листи“ вместо „листове“. И ако не го кажа, ще избухна и изчезна безследно. За да не ми се случи това ще изплюя камъчето, което съм метнала още в заглавието:

употребата на „мене“ вместо „мен“ и на „тебе“ вместо „теб“

Някога в училище, ако не се лъжа в трети клас, ни разясниха употребата на „мен“ и на „теб“. За по-сигурно ученикът получаваше по-ниска бележка, в случай че замека писмено или говоримо. Действаше се на принципа на кучето на Павлов – грешка-наказание-грешка-наказание-верен отговор-пчеличка за награда.
За съжаление, вече не е така. Явно днешните учителки не са били достатъчно обучавани в училище, защото, освен че мекат сами за себе си, учат своите ученици да мекат. Без да искам да обидя някой ще кажа, че дори в родната ни блогосфера се ме-ка на такава поразия, че на човек му се вие свят.
Блогъри-учители, блогъри-писатели и блогъри-журналисти така смело слагат ме-то, че се чудя как може интелигентен човек да допуска такава елементарна, първолашка грешка!
„На мен не ми трябва това“
„За теб е!“
Ето това последното, в мекащия му вариант, се появи преди две-три години като рекламна фраза на националния телефонен оператор. Как от тогва, за толкова време, не се намери човек, който да ги светне, че не можеш да имаш неграмотно написано изречение! Лошото е, че явно, щом това не е станало, никой не го намира за нередно или грешно, следователно се превръща в норма.
Ще ми се да отида в едно училище и да пусна контролно, за да проверя колко от децата са наясно, че не може да се мека, още повече писмено. Защото започвам да си мисля, че ако ученик напише:

„Не е за мене, за тебеее еее, бее!“

ще получи шестица, което ще е подобаващо за една оборна овчица, но дали ще е добре за човек… мееее, това е въпоса бееееее!

17 responses to “Менеее, тебеее, беееее овце

  1. Хаха, Пипи, напълно споделям възгледите ти. Имам познато момиче, което ми се сърди като и направя забележка. А тя е мома за жененене вече. Полудявам, честно, като го чуя това. А колкото за рекламното изречение на БТК – гарантирам ти, че всички тогавашни служители се възмущавахме от това. Отговорът беше: „Така е разговорно, искаме да сме близо до хората.“ Искаш ли да ти показа официални мейлове от шефове в БТК. Колкото по на високо си клатят краката, толкова по неграмотно пишат! А върхът на простотията е официален мейл написан на български с латински букви. Такива директно в кошчето 😀

  2. Мене ми е странно как не ви е неудобно да демонстрирате незнанието си… И да се възмущавате на това отгоре.

    „мене“, „тебе“ – форма на дателен падеж…

    Личните местоимения имат лице, число и остатъци от падежни форми, кратки и пълни форми: аз (мен/мене, ме, ми); ти, той, тя, то, ни е, вие, те.

    от уикипедия:

    В съвременния български език са се запазили форми в дателен падеж при личните местоимения, а по-специално при кратките форми: ми, ти, му, й, ни, ви, им. Пълните форми мене, тебе, нему, ней, нам, вам, тям вече се са смятани за архаични.

    СМЯТАТ се за архаични, но не знам за норма, която да отменя или забранява употребата им. Така че… Леко с демонстрациите на „грамотност“

  3. Богомил Ветров

    E па то, като е ърнало така, дай направо да го сурнем на среднобългарски. Колико пути съм ти велил , че е по-душеугодно да се учим на нови, отколкото на стари неща. 🙂

  4. и на мен ми се струва, че тук няма грешка. Мен-мене, теб-тебе, знам-зная са дублетни форми. Грешката е при ядем-ядеме, ходим-ходиме.

  5. Сегз, не исках да го пиша по рано. Знам на какво Пипи се дразни, но не го е описала правилно. Да – мене може да е архаична форма и да се ползва, но дразнещето е мекането при глаголите. Когато един глагол в първо лице единствено чесло – готвя, Аз готвя – не завърша на „м“ в множенствено число трябва да е – ние готвим, а не ние готвимЕ. Ей това е дразнещото.

  6. „Заедно ще бъдеме още по-силни“ – от една реклама на Вивател.

  7. Уважаеми,

    Както казах вчера, на едно друго място, човек се учи цял живот. Така че, редно е да помоля за извинение за незнанието си. Следва да поясня и, че съм нарекла мекане, това което е трябвало да нарека екане. За мекането е ясно на всички, сега за екането.

    Също така, убедена съм, че езикът ни страда от непознаване, за което явно съм нагледен пример и аз. Непознаването му е породено от редица фактори, които няма да изброявам.

    Освен това, обаче (любима паразитна дума), съм убеден привърженик на реформата от 45-та. Смятам, че точно такава реформа ни е необходима и днес, когато езикът ни е профанизиран до толкова, че имаме недоразумения като последната „реформа“, която е отразена в правописния речник от 2003 г. Ако някой се е чудел за дадено правило може да открехне и да види, че нещо се пише така, или пунктуацията се поставя по този начин, но поради видите ли наложилата се напоследък употреба (къде поради неграмотност, къде поради незнание) имали сме били ново изключение, което не следва да се санкционира като грешно.
    Пример за това е приемането за правилно изписването на числата: вместо единствено правилно да бъде „петнаДесет“, „дваДесет“ и т.н. ние днес успоредно пишем „петнаЙсет“, „дваЙсет“.
    Мое искрено убеждение е, че грамотността и познаването на българския език могат да бъдат постигнати единствено с изчистването му от такива алтернативни и еднакво валидни варианти, от което не мисля, че ще бъде загубено кой знае колко. Вероятно съм твърде крайна (хулете ме колкото искате, но никога не съм разбирала защо е след изчистването на двойното ЯТ – хлеб хляб хлЬб – е останало позволено да се пише и хлеб и млеко. Ако зависеше от мен отиват в кръглата папка), но това са моите убеждения. Когато можеш да кажеш „на мен”, не е нужно да пишеш старото „на мене”.

    В крайна сметка спорът ни е напълно безсмислен, тъй като хората, които уж взимат заплати, за да подават на „мен” и „Вам” една разбираема езикова норма, бягат от отговорност, добавяйки изключения към старите правила, превръщайки по този начин граматиката ни в абсолютен батак. Не мога да кажа, че ми липсва желание да се изразявам на правилен книжовен език, напротив. Но кажете ми къде например има курс по български език, защото аз такъв до днес не съм намерила. Имаше ли го бих била първа писта. Ако все пак съм много на зор мога да се обърна към БАН за езикова справка… при условие, че мога да си го позволя. Не знам дали знаете, но телефонният номер за езикови справки там е импулсен („тел. 090012230 (национално избиране, 10 импулса в минута)”), т.е. лишени сме дори от правото да се осведомим безплатно за езиковата норма. Има вариант за писмен отговор, което вече е за сметка не на скъпите импулси, а на безценното ни време.

    Та така. Спасението на давещите се е у самите давещи се. И точно поради тази причина ще си останем затънали в пълна неграмотност, до момента, в който езици с далеч по-изчистени правила ще се настанят на мястото на родния ни език, колкото и да се борим срещу това.

    (Предварително моля за извинение за допуснатите правописни грешки 🙂 )

  8. Хм, Пипи, май съм на път да ти стана фаворитка, но с отрицателен знак. При МЕН граматиката и пунктоацията май са плод на случайност. Дори не съм от типа „знам, че не е правилно, но не ми пука“ – поне показва наличие на някакви знания. Признавам си, че смятах и двата варианта за правилни. Може би трябва да погостуваш в различни краища из страната, за да претръпнеш. В нашия край, например, вместо този ден, казваме „него“ ден и ни звучи съвсем правилно и нормално. Макар да е неправилно, именно тези неща те карат да се чувстваш у дома, като се прибереш. Е, намерихме и на този дефект положителен ефект. 😉

  9. „Него ден“ звучи страхотно Vilford стига да е в книгите на дядо Вазов или в такава със сюжет за онези времена. Надявам се, да си прочела по-горното ми обяснение защо смятам, че е нужна уравниловка в писмения език. Както каза Емил, аз съм едно малко хитлерче в това отношение, но какво да правиш – разбирания. Такива, от които не бих се отрекла.

    А за опасенията ти, че може и да не знам как се говори из другите краища на страната мога да те уверя, че са безпочвени. От 300 хиляди софиянци преди 20 години, днес те са милион и половина, пред блока ми има коли с врачанска, пернишка, пловдивска, варненска и други регистрации. В работата ми съм малцинство, демек единствената родена в София. Така че волю-неволю чувам далеч повече речи отколкото ако стоях само в село Балдево, Гоцеделчевско, например. Мога даже да се пошегувам – не съм претръпнала, изтръпнала съм вече!

    И последно да напомня, че се „изоках“ за писмената реч, ако все още на някой му убягва този тънък момент. Не смятам, че писмено трябва да претръпвам на каквото и да било.
    А ако някой иска да го обръщаме на „говор“ да заповяда… макар че почти свикнах с мисълта, че съм обречена на изчезване като динозаврите и никога, ама никога вече няма да срещна повече от маааааксимум двама човека в една стая, които да употребяват книжовния български в говоримата му форма. Жалко наистина, защото от миналото знаем, че не е трудно да се научиш да не казваш:“Аз нали ти казàх“. Минимум усилие срещу максимум мързел – за съжаление второто печели.

  10. лелее, щях да изнасям лекция, ама виждам, че сте изяснили въпроса :))) дублети – тва е, грешката е вярна 🙂

  11. Когато говориш с някого „на живо“, тонът ти определя дистанцията между двама ви. В блога се завързват доста приятелства и непринудеността се постига за сметка на небрежност в пунктоацията и умишлено употребявани жаргони, диалекти и други „неправилноти“. А и от невнимание. Освен това, ако имаш достатъчно време за четене на художествена литература, правилното някак ти се набива в очи. И нямаш представа, колко бързо се забравя като спреш.
    Така като гледам, цялата тирада до тук има за цел да те убеди, да не поскачаш възмутено всеки път като видиш грешки в коментарите ми, че ще ми е съвестно. Ако не се получи, ще трябва любезно да ме помолиш, да си коментирам само на глас. 😉 Или да ми пращаш ответен коментар с броя на грешките ми и да се забавляваш, докато се опитвам да отгатна кои са.

  12. Обсъждането на дадена тема е друго нещо. Става въпрос за грамотното излагане на тези, формулирането на идеи и прочее. Дискусията след тях е небрежна и с приятелски тон работа 🙂
    Шото ако си ги пишеме теоиите за произхода на света както си искаме и без да спазваме правилата ше земе да ми писне и нема да пручета това дето ми е некои нграмотно на писал.Точица 🙂

  13. Когато можеш да кажеш „на мен”, не е нужно да пишеш старото „на мене”.

    Корекция – НЕ можеш да кажеш „на мене“… Ако ще употребяваш „на“ следва да употребиш „мен“ с него. Иначе трябва да се откажеш от „на“ и да използваш „мене“… На мен ми е студено – но – Мене ми е студено. Никога – На мене ми е студено.

    Мене ми е странно – ето те пред мен,
    мене ми е жадно – гледам те пленен,
    мене ми е страшно – дишаш ти за мен, –
    мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

    Неправилно е „На мене ми е страшно“. Формите мен/мене не са дублети, както се изрази някой тука, защото не са взаимозаменяеми. Всяка от тях си има собствена употреба.

    Дразнещо е незнанието на тези местоимения, защото наистина се учи още в началните класове… Да сте чували скоро някой да ви попита по правилния начин „Кого търсите?“ Масово се плещи „Кой търсите“….

  14. А, това също е вярно. Навсякъде яко се бърка това кой с кого. Ужас!

  15. За когото съм съгласна, но пък със задоволство мога да кажа, че доста хора напоследък го използват по предназначение.
    Иначе на вашето внимание предоставям един цитат от вестник, публикуван първоначално в блог:
    „Особено важно за мене е, че с…“
    Ето тук, си мисля, че трябва също да действа правилото на Данчо и да няма „е“ отзад, но хайде стига вече. Предлагам като котарака Леополд да кажа „Деца, нека живеем задружно“ и такааа 🙂 Край на приказката.

  16. Данчо го е обяснил идеално.И формата в дателен падеж, т.е. когато е правилно, и останалите случаи.Който се извинява със съществуването на двете местоимения може да погледне, кога и как се използват, все пак.
    Аз не знаех за дублетите мляко-млеко, място-место…А то, винаги има, какво ново да научиш.

  17. изненадана

    Здравейте,

    Странно ми е, че за толкова време никой не се е сетил да се допита до някоя граматика или речник. ‘Мене’ и ‘мен’ не само че са дублетни форми, но и ‘мене’ е по-книжовната форма.
    И конкретно към Данчо – нямам представа как сте извели това ‘правило’, но това е по-скоро много често допускана грешка.
    Накратко: както ‘мене’ и ‘мен’ са дублетни форми, така и ‘на мене’ и ‘на мен’ са дублети. Кратката форма на на мене/на мен е ‘ми’, кратката форма на мене/мен е ‘ме’. Тоест ми = на мене/на мен, ме = мене/мен.

    Примери:

    Студено ми е. На мене/на мен ми е студено.
    Кажи ми. Кажи на мене/на мен. (за подчертаване – примерно, ‘Кажи на мене, а не на него.’)

    Погледни ме. Погледни мене/мен. (за подчертаване – ‘Виж мене/мен, а не него.’
    Изрази като ‘гладно ми е’ и ‘жадно ми е’ са неправилни. Казваме ‘тъжно ми е’, ‘странно ми е’, но ‘гладен съм’, ‘жаден съм’. ‘Страшно ми е’ по правило също не се употребява – правилното е ‘страх ме е’. Не е много удачно да се дават примери от поезията, тъй като там се допускат всякакви отклонения от нормите.

    Който има съмнения, може да погледне в КОЯТО И ДА Е граматика. Освен това има телефон за езикови справки, където дават всякаква информация за правописа и правоговора.

    Поздрави 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s