Силата на знанието и техническия напредък

„Кен лий“ та „Кен лий“ всеки това пее!
Пфуууу! Гледай какво чудо, чудо голямо!
А никой не е чувал… всъщност всички сте чували…
Хайде от начало!

Беше 1990-та, тъкмо бяха „случили“ палежа на Партийния дом, „Града на истината“ си беше вдигнал палатките, лятната ваканция беше свършила и пак тръгнахме на училище. А една песен се чуваше от всяко дворско кафене, надънена на купената от битака уредба – „Ламбада“!

Идея си нямах коя е групата, а езика не ми говореше нищо, нито на мен, нито на съучениците ми. Португалски ли, испански ли, някой предположи, че е „бразилски“. Един ден моята приятелка каза, че са й дали текста на песента. Отиваме след училище в тях – уж да пишем домашни, пък то да си препишем текста, че той е ценен и трябва да бъде върнат на собственика. Преписваме ние като монаси в средновековен манастир и внимаваме във всяка буква, че той португалския е език сложен и непонятен, току виж не препишем както трябва и отишъл коня в реката! Пишем, на португалски с кирилица:

„Шоооо ран ду сифой, кеюнджи а сони фешорааа
Шоооо ран ду сифой, кеюнджи а сони фешорааа

Шора куестара аулембрачи мамор
Ке юндижи нанонсоби куйда
Шоран дестара ау лембрачи ду мамор
Ке юндижи нанонсоби куйда

Аегор пасан паиста прасемпре унджипор…“

Нататък не си спомням, но тия няколко ги помня и до ден днешен! Текста беше разпръснат сред всички в училище, предаваше се от ръка на ръка като апокриф. Преди година на една сватба един приятел даже я пя със същите думи, които ви цитирах 🙂 А истинския текст ли?:

„Chorando se foi quem um dia so me fez chorar
Chorando se foi quem um dia so me fez chorar

Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia nao soube cuidar
Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia nao soube cuidar

A recordacao vai estar com ele aonde for…“

Така става като не знае някой езика, пее си каквото си иска. Ако се беше случил „Кен лий“ тогава – никой нямаше да се смее. Английския се знаеше колкото и португалския.
Навремето всички пеехме „Шоранду сифой“ и никой не стана известен от това.
Никой нямаше и да разбере! Някъде из нас трябва да се въргаля една касета – с детските ми записи – май нямам и касетофон, на който да пусна хоровото изпълнение от един рожден ден на „Ламбада“. Колко е максималния брой хора, който щеше да я чуе тогава?!
Голямо нещо е знаието на езици ще знаете! А техниката и нета пък колко са големи…
Та в ония години „Кен лий“ просто нямаше да се състои, струва ми се. 🙂 Техниката ни води към прогрес, ама не си ли мултиплицираме регреса чрез тоя прогрес – е те това не ми е много ясно!

Advertisements

6 responses to “Силата на знанието и техническия напредък

  1. Паметлива

    А пък 10-на години преди Ламбада цял народ припяваше на „Иръпшъните“ „Ван ман тцикец“ – да поясня за по-младите – „One way thicket“. Колко ни е къса паметта!

  2. Колко такива хита има…

  3. Фолоу де москуа, донтю ноки па

    а.к.а.

    Follow the Moskva, down to Gorky Park

  4. Ох… ВСички се разсмяхме в офиса и си припомняхме такива изпълнения! :))) Обаче с унгарския на група „Омега“ май никой не се справяше, затова веднага й направиха БГ текст.

  5. Хахах, браво на вас 🙂 Изобщо не съм се сетила, че имало толкова много такива песни. Следващата стъпка е запис на някоя от тях и право в youtube 😛

  6. Мммм, да позната история 😉

    Иначе Кен Ли-то ако не твърдеше така убедително че пее на английски, може би нямаше да я сполети чак такава „слава“ 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s