Такъмите ми

Чрез Размишльотини стигна до мен щафетата „да си покажем имàнето”.
Аз съм си едно малко вещоманче и много обичам предметите, които притежавам, още повече, че почти всички те са абсолютно непотребни и ми доставят простото удоволствието да ги имам и да са моооооои!
И понеже това започна по-скоро като показване на техническите работи в живота ни, ще започна с дже-се-мето:

Всичко на всичко това е втория, който имам. Първия беше от гумираните сименсчета, който ползвах 5 години, докато се оказа, че не мога да намеря батерия за него и го пенсионирах. Този май кара трета и върши идеална работа – звъни и говори, не ми трябва повече. Също толкова ценни са ми джвъджките на него. Снежинката ми е намерен подарък, а малкото нещо, което сигурно се чудите какво е се казва мис Снорк. Спомен ми е от миналогодишното пътуване до Финландия, от където е родом Туве Янсон – авторката на книжките за Муминската долина и обитателите й. Мис Снорк е муминтролче и си другарува с основния герой Муминтрол… Някога баба ми беше взела от библиотеката книжка от поредицата, но тогава отказах да я чета, защото картинките не бяха цветни! Естествено вече съм поправила грешката и ви съветвам и вие да попълните пропуска! (чудно ми е дали мумините от тортата на Ани още са сред нас 😉 )

Тази тубичка е нещо, с което не се разделям вече повече от половин година – уж мазило за мазане на белези. Ако си спомняте лятото ми позаколиха ръката, и затова сега се мажа с надеждата, че след година няма да има и следа от приключението (надам си се). Иначе се оказа, че ме изцакаха малко с тази операция, защото можело да мине и без нея. А здравната каса май я изцакаха и финансово, защото когато най-накрая си получих епикризата там пишеше: „…опериран десен менискус”. Сътоветно отидох при личния лекар и казвам:
– Докторе, от познанията ми по футбол, струва ми се, че десния менискус е нещо, което се намира в десния ми крак…- Той ме погледна учудено и попита:
– Ама на теб какво ти оперираха в крайна сметка?!
– Еми лявата ръка доколкото си спомням.
– Ааа, нищо, сигурно е станала техническа грешка – изводите си ги правете сами.

Това малкото черното ми е голяма радост. Имам си го от пет години и почти всеки ден ми влиза в работа. Гордост и същевременно и непонятен факт за мен е как през последните 5 месеца съм минала през точно три  летища с него в ръчния си багаж без да ме хванат, да ми го вземат или да ме арестуват!!! Не с терористични помисли, а поради естествената си заблеяност. Първия път си мислех, че на рентгена най-вероятно са го взели за флашка…но три пъти различни гранични полицаи да си мислят едно и също (и преди да прибързате – винаги са правили пропуска в чужбина, а не у нас). Аз вярно изглеждам безопасна, но те и малките хлапета в африканските държави изглеждат така докато не извадят калашник…Мистификация!
По-голямата ножка ми е съвсем от скоро, още не съм оголила нито един кабел с него и не съм му пробвала отвертките, но и за това ще дойде случай. За момента ще се задоволя да отварям бирички с нея, освен когато под ръка нямам запалка (много обичам да отварям бирите със запалка – умение постигнато след много тренинг и жертвани запалки на Емил).

До тук с оборудването, ред е на удоволствието.
Ето това огледалце онагледява любовта ми към старите и изчерпали предназначението си кутийки! Изначало там имаше бонбони с малко огледалце, но след намесата ми, вместо да отиде в боклука, стана кутийка с малко по-голямо огледалце и ценна част от снаряжението ми (няма как тук да покажа кутийката си за дъвки; кутийте от пури, сега кутии за герданчета; кутията от чай, приютила пръстенчетата…Плюшкин, какво повече да кажа).

Тази стройна армия ми свети по време на работа. Мишока трябваше да се залепи на клавиатурата, но избяга от там, а прасето го получих в наследство. Къртицата е свързана с един мой стар прякор. Патето ми е особено ценно, защото винаги съм си мечтала за такова! Даже свети в тъмното, само дето тогава не съм на работа и не го виждам. Чинийката ми е подарък от Емил, квадратната паричка в нея е от Кюрасао, а скромно до тях се мъдри една звездичка, която направих благодарение на инструкциите на Молифчето 🙂 Маймуната пък само така си гледа….На снимката липсва единствено R2-D2, някъде се е отплеснал.
И май с това свърших…остана един единствен такъм, без който ама изобщо не мога да мина деня:

На свой ред, искам да поканя няколко човека да си покажат ценностите:
Liaaana – един сравнително нов блог, на моя приятелка, която списва главно на английски, скитори доста и предполагам, че е натрупала интересни работи.
Блу-то, която освен, че си има нов сайт, прави и страхотни работи и ще ми е любопитно да й видя инструментариума.
Молиф-чо – направо ми е бедна фантазията да си помисля какво ще покаже, така че просто очаквам!