Назад към корените, назад към машинописа!

"Патиланско царство" по старовремскиВ неделя ходихме с Емил по важни дела. Но не свършихме много работа. Седнахме да пийнем биричка и както се заговорихме се сетихме за „Железния светилник”. Заприпомняхме си сцени от цялата тетралогия. И се сетихме за онзи момент, когато в работилницата донесоха първите пресовани листове метал, готови само за шамповане и продаване на съдове и тави. И изведнъж индустриализацията нахлу в живота на преспанци.

Изпихме бирите и тръгнахме към пазара, женския, че искахме да купим туй-онуй. А там привечер идват някакви хора, боклукчари и клошари и други такива, става един импровизиран бълха пазар, на който можеш да намериш дезодорант от 80те, радио от 60те, че дори и Атарита. Сигурно си спомняте моята т.нар. кофайлърска поема. Та като минавахме покрай наредените на земята предмети се позаглеждах. Почти излезли на ул. Екзарх Йосиф минахме покрай две опразнени от зеленчуци сергии, завладяни от двама алъш-веришчии. И там на металната сергия стоеше…тя…
Пишеща машина, черна, с бели букви, Olympia, старовремска!

Olympia Progress - година неизвестна

Винаги съм си мечтала да имам старовремска пишеща машина. Добре де, поне от времето когато ходех с мама в работа й и траках по клавишите на електрическата й Марица, далеч преди да знам как да пиша. А касата в кулинарния магазин на Славейков толкова ми приличаше на пишеща машина, че само за да я гледам преглъщах гадната миризма на виенския шницел, продаван там.

– Емилеееее, това е истинска, старовремска пишеща машина! Олимпия! Аз не ги разбирам, но съм чувала за тези! Хайде да питаме колко струва!
– Е, за какво ни е? Сигурно е разбрицана и не пише
– подминахме, но аз продължих с „Колко е истинска и черна и с тези букви…” и Емил каза – Добре де, защо не питахме колко струва? Хайде да се върнем.
Зад двата щанда стояха двама авери, черни и брадясали до толкова, че не знаеш цигани ли са или само не са се къпали.

– Колко я даваш шефе?
– Триесе ле’а.
– Еее
– казахме двамата и се врътнахме да си ходим, разочаровани, че чичака знае цената на вещта.
– Чакай бе, братчет! Ела да я видиш. – хвана Емил под ръка и го завлачи към машината – Виж я, по-стара е от мен!
– Ааа да бе!
– Емил започна да натиска клавишите, които за наша изненада се подчиниха. – Буквите са й от след правописната реформа. Не е по-стара от теб. – Тръгнахме да си ходим пак, когато чичото пак ни спря с викове:
– Добре де, кàжи колко даваш?
– Емиииииии
– запъна се Емил, аз го гледах изпитателно, опитвайки се да му внуша числото 8, не знам защо ми изглеждаше добро начало за пазарене, докато той не каза – 10 лева мога да ти дам!
– Ееее, 15! – Бутилчица бляскаше в очите му. Тогава и аз да не остана по-назад, се нахилих:
– 12!
– 13 и си стискаме ръцете!
– Дадено!

Като в унес се озовахме с плетена от найлон чанта – бонус към машината и самата нея, на път за вкъщи. Там вече сложихме новата придобивка на масата и я заразглеждахме като „индианци – пишеща машина“ или по-скоро като космонавти от 3050 година – днешен лаптоп.

Планът е да си я почистим хубаво от пархоляка, да й сменим лентата и просто да си я имаме, пък и защо да не тракаме от време на време на нея. Стоейки си кротко на мястото ни се подхилква с белите си букви и ни предизвиква да сложим белия лист, да завъртим, търррррът-търррррът и да заудряме по клавишите. Мисълта че ще напечаташ нещо, което да не може да се прочете ей така от интернет, нещо аналогово и лично свое е много хубава. Чудно нещо, някога писателите са я имали за върхова технология и улеснение в писането, а сега?

Огледахме машината, но има само един скромен сериен номер и не знаем кога е произведена. След кратко проучване в нета се оказа, че за Olympia Progress почти няма информация. Олимпия е немската марка поела линията за пишещи машини на AEG някъде в средата на 30те години на миналия век. Тъй като липсват двете букви, премахнати по време на правописната реформа от 1945та, сигурно е произведена след това. От друга страна, ако е направена за целия славянския свят може и да е от по-рано, но не знам как е изглеждала руската азбука след правописната им реформа, която май се е състояла през 1917 г. Дали не знаете нещо повече за това чудо?

13 responses to “Назад към корените, назад към машинописа!

  1. трябваше да го нашишеш на машината и да го сканираш 🙂

  2. Ние имахме много подобна пишеща машина, но с немски букви… Точно вчера се бях замислил за нея.

  3. 🙂 Пипи, разбирам радостта ти. Честита да ви е придобивката, наистина е вълшебно усещането. У дома имахме какви ли не машини – дядо ми някога се занимаваше с печатане на книги и листовки и дори имахме циклостил…
    После баба ми се наложи да продаде по-големите и по-скъпите и останаха една-две.

    Все още пазя моята Ерика – чудесна малка машинка с неподражаем собствен характер на шрифта.

    Казват, че всяка пишеща машина може да бъде разпозната по почерка.
    Не знам от коя година е твоето съкровище, но гледай да си намериш ленти и да я ползваш.

    Между другото, обикновено много си личи човек, който е пипал пишеща машина… с лекота се познава набора на много хора, които предпочитат фонетичната подредба, вместо БДС. 😉

  4. Направи ми силно впечатление, че „э“ и „ы“ са от друга машина.
    Тунингована Олимпия, хех 😉

  5. И аз имам една такива пишеща машина. На нея написах първите си книги и затова сега сърце не ми дава да я продам. Макар че ми заема определено място в стенния гардероб. Ама виж видеото ще продам. Намерих му дори и купувач.

  6. Yeyyy, strahotna e!!!!

  7. Ей Илийка, прав си! Не се сетих. Щеше да е много готско.
    Но от друга страна, както Ани припомни, всяка машина е уникална и може да се познае какво е писано с нея. Някога в СССР машините били държавно контролирани и се знаело коя машина на кой е. Ако случайно напечаташ с нея нещо антидържавно първи отдел на КГБ ти почуквал на вратата. Точно заради това, ми обясниха, за да не бъдат хванати инакомислещите използвали циклостила.
    Благодаря Ани 🙂 Като гледам как изглежда тази Ерика – мноооого е джиджена 🙂 И на мен ми направиха впечатление двата различни клавиша. Мисля си, че може би, ако е стара машината ни – може да са махнали ѣ и ѫ в полза на актуалните за времето руски букви. Защото по снимките на Олимпиите клавишите са черни с бяло и няма модел с железен кант (който пък изглежда още по-старовремси и шукариен от черните). Ъпгрейд някакъв ще да е 😀
    Апостоле, някой ден внуците ще се кефят точно толкова на видеото, колкото децата днес на прожекционния ми апарат. Не го продавай! Макар че, заради мисленето, че това е просто стара вещ без всякаква приложимост сега имам тази машина 😉

  8. Ей момиче, толкова интересно пишеш че цяла сутрин не съм седнала да правя нищо друго, ами само чета! 🙂 И на всяка манджа мерудия, да изкажа и аз мнение. Та за пишещата машина- наскоро гледах един филм. Нито името му се сещам, нито знам имената на актйорите (извинявам се май нямам ер малък), обаче имаше един момент в който дъщерята вижда баща си да пише в кабинета си на пишеща машина и го пита защо не си ползва компютъра (а той го раздаваше писател). И той и отговори че с компютъра като може да трие и променя, му се губи мисълта, пък като пише на машината, мисълта му тече плавно. Та така се плеснах аз по челото и разбрах аджеба защо навремето пишех такива хубави есета, пък сега се мъча като грешен дявол да съставям изреченията едно по едно. Но ти ми се струва че нямаш проблема на този писател 😉

  9. Произведена е преди 45-та година, а е модифицирана – виж че Э и ы са различни. Това означава, че машината е преработвана, за да бъде „политически коректна“

  10. Мда Комита, и ние до това заключение стигнахме – осъвременявана е 🙂 Даже като се загледахме в оловните букви си личи, че старите ѣ и ѫ са отрязани, а двете нови са фино запоени 🙂

  11. Илия Цветков

    Аз имам една такава машинка“Ремингтам“-американска отпреди 100-104 години,всичко и е наред-иска малко центровка,на кирилица,мисля че е уникат-може би ще я дам на някой ценител.

  12. Ей момиче, толкова интересно пишеш че цяла сутрин не съм седнала да правя нищо друго, ами само чета! И на всяка манджа мерудия, да изкажа и аз мнение. Та за пишещата машина- наскоро гледах един филм. Нито името му се сещам, нито знам имената на актйорите (извинявам се май нямам ер малък), обаче имаше един момент в който дъщерята вижда баща си да пише в кабинета си на пишеща машина и го пита защо не си ползва компютъра (а той го раздаваше писател). И той и отговори че с компютъра като може да трие и променя, му се губи мисълта, пък като пише на машината, мисълта му тече плавно. Та така се плеснах аз по челото и разбрах аджеба защо навремето пишех такива хубави есета, пък сега се мъча като грешен дявол да съставям изреченията едно по едно. Но ти ми се струва че нямаш проблема на този писател

    Комитата | февруари 27, 2009 в 12:02 am |
    Произведена е преди 45-та година, а е модифицирана – виж че Э и ы са различни. Това означава, че машината е преработвана, за да бъде „политич

  13. Анонимен

    Много моля за отговор 🙂 . Имам абсолютно същата машина , но липсват надписите Олимпия и Прогрес. Интерасува ме дали мога да я продам . Ако някой може да съдейства това е майлът ми – martinTSmitov@gmail.com
    Благодаря предварително.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s