Такъмите ми

Чрез Размишльотини стигна до мен щафетата „да си покажем имàнето”.
Аз съм си едно малко вещоманче и много обичам предметите, които притежавам, още повече, че почти всички те са абсолютно непотребни и ми доставят простото удоволствието да ги имам и да са моооооои!
И понеже това започна по-скоро като показване на техническите работи в живота ни, ще започна с дже-се-мето:
ГСМ
Всичко на всичко това е втория, който имам. Първия беше от гумираните сименсчета, който ползвах 5 години, докато се оказа, че не мога да намеря батерия за него и го пенсионирах. Този май кара трета и върши идеална работа – звъни и говори, не ми трябва повече. Също толкова ценни са ми джвъджките на него. Снежинката ми е намерен подарък, а малкото нещо, което сигурно се чудите какво е се казва мис Снорк. Спомен ми е от миналогодишното пътуване до Финландия, от където е родом Туве Янсон – авторката на книжките за Муминската долина и обитателите й. Мис Снорк е муминтролче и си другарува с основния герой Муминтрол… Някога баба ми беше взела от библиотеката книжка от поредицата, но тогава отказах да я чета, защото картинките не бяха цветни! Естествено вече съм поправила грешката и ви съветвам и вие да попълните пропуска! (чудно ми е дали мумините от тортата на Ани още са сред нас 😉 )

Мазило
Тази тубичка е нещо, с което не се разделям вече повече от половин година – уж мазило за мазане на белези. Ако си спомняте лятото ми позаколиха ръката, и затова сега се мажа с надеждата, че след година няма да има и следа от приключението (надам си се). Иначе се оказа, че ме изцакаха малко с тази операция, защото можело да мине и без нея. А здравната каса май я изцакаха и финансово, защото когато най-накрая си получих епикризата там пишеше: „…опериран десен менискус”. Сътоветно отидох при личния лекар и казвам:
– Докторе, от познанията ми по футбол, струва ми се, че десния менискус е нещо, което се намира в десния ми крак…- Той ме погледна учудено и попита:
– Ама на теб какво ти оперираха в крайна сметка?!
– Еми лявата ръка доколкото си спомням.
– Ааа, нищо, сигурно е станала техническа грешка – изводите си ги правете сами.

НожкиТова малкото черното ми е голяма радост. Имам си го от пет години и почти всеки ден ми влиза в работа. Гордост и същевременно и непонятен факт за мен е как през последните 5 месеца съм минала през точно три  летища с него в ръчния си багаж без да ме хванат, да ми го вземат или да ме арестуват!!! Не с терористични помисли, а поради естествената си заблеяност. Първия път си мислех, че на рентгена най-вероятно са го взели за флашка…но три пъти различни гранични полицаи да си мислят едно и също (и преди да прибързате – винаги са правили пропуска в чужбина, а не у нас). Аз вярно изглеждам безопасна, но те и малките хлапета в африканските държави изглеждат така докато не извадят калашник…Мистификация!
По-голямата ножка ми е съвсем от скоро, още не съм оголила нито един кабел с него и не съм му пробвала отвертките, но и за това ще дойде случай. За момента ще се задоволя да отварям бирички с нея, освен когато под ръка нямам запалка (много обичам да отварям бирите със запалка – умение постигнато след много тренинг и жертвани запалки на Емил).

Огледалце До тук с оборудването, ред е на удоволствието.
Ето това огледалце онагледява любовта ми към старите и изчерпали предназначението си кутийки! Изначало там имаше бонбони с малко огледалце, но след намесата ми, вместо да отиде в боклука, стана кутийка с малко по-голямо огледалце и ценна част от снаряжението ми (няма как тук да покажа кутийката си за дъвки; кутийте от пури, сега кутии за герданчета; кутията от чай, приютила пръстенчетата…Плюшкин, какво повече да кажа).

d0b4d0b6d0b2d18ad187d0bad0b8Тази стройна армия ми свети по време на работа. Мишока трябваше да се залепи на клавиатурата, но избяга от там, а прасето го получих в наследство. Къртицата е свързана с един мой стар прякор. Патето ми е особено ценно, защото винаги съм си мечтала за такова! Даже свети в тъмното, само дето тогава не съм на работа и не го виждам. Чинийката ми е подарък от Емил, квадратната паричка в нея е от Кюрасао, а скромно до тях се мъдри една звездичка, която направих благодарение на инструкциите на Молифчето 🙂 Маймуната пък само така си гледа….На снимката липсва единствено R2-D2, някъде се е отплеснал.
И май с това свърших…остана един единствен такъм, без който ама изобщо не мога да мина деня:
Шоколаааад!

На свой ред, искам да поканя няколко човека да си покажат ценностите:
Liaaana – един сравнително нов блог, на моя приятелка, която списва главно на английски, скитори доста и предполагам, че е натрупала интересни работи.
Блу-то, която освен, че си има нов сайт, прави и страхотни работи и ще ми е любопитно да й видя инструментариума.
Молиф-чо – направо ми е бедна фантазията да си помисля какво ще покаже, така че просто очаквам!

Advertisements

10 responses to “Такъмите ми

  1. Хм, а къде е пътеписът от Финландия? Или съм ти го откраднал без да забележа?

  2. Амиии, все не събирам сили да го напиша 🙂 Но като стане, ще ти го пратя моментално!

  3. Нали знаеш, че ще го глътна моменталически:-)

  4. Аааа, гумирано сименсче и аз имам… на 9 години стана и си е за пенсиониране, че малко прекъсва чат-пат, но го държа с някаква служебна карта от инат… в случай, че умирам от желание да си говоря с колегите 🙂

    И женско Victorinox (червеничко), на което винаги много се нервя, че няма торбушон и отварачка за бира (жените не отварят ли бутилки, бляк)… ама иначе върши страхотна работа за всичко друго 🙂

    А и последния такъм… нещо… хъм…

  5. Готини такъми, Пипи. Без ножчето и аз не ходя никъде, само моето е големичко червено и си има и тирбушон, и отварачка, и ножици, а особено добра работа вършат малките, добре скрити пинсетки.

    Муминтролите си заминаха обаче преди няколко месеца, когато Муминтрол започна странно да лепне, полягва назад и да си променя формата, а госпожица Снорк се сдоби с целулит и нещо й помръкна усмивката…

  6. А пишещата машина? Сега се сетих за нея.

    Може би не си я слагаш сутрин в чантичката на излизане за работа, но все пак е емблематичен такъм/такма :))

  7. Еххх Стойчо, ще ми се, ама не съм ходила до Кюрасао, само просо сънувам по въпроса 😉

    Wakeop, отваряме бутилки жените, ама знаеш ли колко е готско никой като няма отварачка и ти кометентно да кажеш „Дайте запалка“ и да отвориш последователно 3 бири с такава лекота, с каквато госпожиците и веждите не си скубят? 😀 Последния такъм, сигурна съм Писана Черешкина много го харесва, е просто… просто…такъма на натъкмяването!
    Всъщност червеното ми ножче е доста голямо (станно се е смалило на снимката), но няма ножица, каквато притежава малкото. Така че двете са ми идеалната комбинация:)

    Жалко за мумините Ани, трябваше да ги лакираш :)А ти между другото, получи ли щафетката??? Я да ти я предам и на теб, че съм много любопитна 🙂 Моля заповядай!!!

    Размишльотини, мислех за машината, ама нали си има и тя цяла статия и я пропуснах. Пък и наистина, ако тръгна да си показвам всичките приумици няма да ми стигне блога 😉

  8. хмм я гледай ти

    :mrgreen:

  9. Pingback: molif | bg » Такъми? Част от тях :-)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s