Ода за бирата (белгийската)

Чревоугодник съм голям
и обичам аз да ям.
Но най-обичам жаждата да давя
и то с белгийска бира да го правя! 🙂

Та за това едно от нещата, които чаках с голям трепет, отивайки в Белгия, беше да пробвам и да се насладя на любимите ми бири.
След като се настаних в смрадливия хотел излязох на разходка, която завърши с вечеря на гръцката улица, която се намира точно до Гран Плас. Там е пълно с както бихме ги нарекли „дюнерджийници“, които понеже се държат от гърци предлагат пити, гироси и тем подобни огромни порции за ядене. Към това нещо аз си поръчах
Orval
Това е абатска бира и една от само седемте бири „Трапист“ произвеждани не само в Белгия, но и в света (нашият свят, на другите планети не знам как стоят нещата). Шест от пивоварните са в Белгия и само една е в Холандия. Монасите, които я произвеждат принадлежат към ордена на цистерцианците.
Бирата е великолепна и сега разбирам, че каквото и да говоря за тази и другите бири, няма как да разберете за какво иде реч, ако не ги опитате. За това ще се огранича с по-технически данни. Алкохолността на Orval е скромна – 6.2%. Бутилката е много характерна, както и чашата й. С това се отличават почти вскички бири в Белгия – индивидуална чаша и бутилка.
На път реших да вляза в един от многото

Night Shop-ове.

Това са денонощните магазинчета, които са скъпички в сравнение с нормалните магазини. В почти 100% от случаите те са държани от мароканаското малцинството (мнозинство скоро?). Разгледах предлаганите бири и забелязах една, която не бях пила преди:

Trappist Rochefort
Тази бира пък има три варианта: Rochefort 6 (7.5% алк.); Rochefort 8 (9.2% алк.) и Rochefort 10 (11.3% алк.!!!). За мой късмет имаха само Rochefort 10, а пък аз не забелязах процентната алкохолност и зашляпах уморена към хотела с мисълта как ще си прибера и ще отворя духа от бутилката. Номерацията е останала от времената, когато етикетите не са били много на мода и само по номерата на капачките се разбирало какво се пие.
Стигнах бързо в хотела, защото в Брюксел всичко е близо и няма опасност да не стигнеш до там, за където си тръгнал. Първата ми работа естествено беше да си отворя бирата и, след като си съблякох якето се заех със задачата. За мое щастие Емил положи доста усилия и търпение да ме научи как да си отварям бирата когато наоколо го няма него или отварачка. Работата е в това, че ме учи да го правя със запалка, а аз като един страстен непушач запалки не си нося. „Хубаво, казах си аз, взех си ключовете, Емил може с тях, значи мога и аз“. Обаче не можах. Оказа се, че тази прелестна бира има много яка метална капачка, която реши да се пази девствена. Хванах хубаво гърлото, поставих ключа, обхванах го с ръка и аха ключа да се превърне в лоста на Архимед и ми се изплъзна от ръката. След още няколко такива опита пръстите ми почервеняха и започнах да не ги усещам. Чувствах се като маймуна пред буркан, която не знае как да отвинти капачката, за да напипа сладкото вътре. Напънах още веднъж и проклетията издаде едно съвсем скромно „Пссст“ ( даже не „псссссст“). Накратко след още 10 минути пънене около шишето и то без да го счупя се докопах до съкровището на братята от Абатството Нотр Дам де Сен Реми, близо до Рошфор. И тези отчета, както и другите шест, произвеждащи трапистка бира, я произвеждат само с цел да си поддържат манастира и някоя и друга тяхна кауза. Водата за бирата се добива от кладенец в абатството, а 15те монаси пазят много строго тайната на бирите. Отпих глътка и за първи път открих бира, която да не харесам. Беше прекалено плътна за разбиранията ми, авкуса хем беше много характерен, хем имаше много силен аромат на спирт. Хммм, тогава забелязах алкохолното съдържание. Може да беше пък заради умората, не знам. Но наистина за първи път срещнах много силна и горчива бира…Знам ли, на вас пък може да ви хареса.
Сега превъртам малко напред, до следващата вечер, когато се срещнах с моите състуденти. А това стана на любимото ми място в Брюксел:

<a href=“

„>Pl. Place Saint-Géry
Намира се близо до Борсата, която е на Анспахлаан, срещу нея е страхотния ирландски пъб „О’Райлис“, а като го подминете по малката уличка с индийски ресторанти ще стигнете площада с доминиращата сграда на старата рибна борса, която сега е изложбена зала.
Това е нещо както четирите кьошета, като на всяко кьоше има по един бар със собствена атмосфера. Главните четири бара – Mapa Mundo (хубава музика от всички класички по малко), Zebra (реге музички, Mano Chao и такива), другото краля на нещо се казваше (електронна музика) и четвъртия съвсем не го помня – към рибната борса е и правят много хубаво мохито. И четирите се държат от един човек, който разработил мястото, а сега наолколо е пълно с още такива заведения и площада е просто великолепен за среща с приятели и пиене на бира! Та с колегите ми си направихме там един тур из заведенията. Лично джурнах по един
Chimay – отново любима трапистка бира. Тя е Червена (7%), Синя (9%), Бланш, бяла т.е. позната и като трипъл (8%). Бялата не съм я пила, а от дургите предпочитам синята, от която и си поръчах.
Tripel Westmalle – последната трапистка бира, която джурнах по време на престоя си. Проценти 9.5%, много приятно полепва по небцето и освен да викаш:“Ням, ням“ след всяка глъдка просто няма какво друго да кажеш.
Duvel – винаги му бъркам ударението, но какво да се прави – тази бира означаваща на фламандски „дявол“ така ме омагьосва, че от възхищение забравям как беше правилно. 8.5%, прозрачна и на пръв поглед лъжеща, че наподобява нашенска бира, просто поразява със страхотния вкус. Рекламата им от 2003 е просто убийствена и най-хубавата реклама на бира по мое мнение – уверете се сами (на tv spots изберете третата реклама отгоре надолу и Shhhhh!).

След толкова бирички, спомени и смешки с колегите беше време да тръгвам, че на сутринта трябваше да направя и туристическата обилколка с моята сестра. Един от колегите се запъти към Хавана – прилична дискотека в подножието на хълма, на който е издигната Съдебната палата. Единствената дискотека, в която поради нямане на място съм си позволявала да танцувам на маса! Палатата пък е прочута с това, че е предизвикала ожесточена съпротива при строежа й – унищожен е цял стар квартал на града за изграждането й, но както и НДК – пръканло се е нещо от обществено значение. През 2004 г. в деня на националния празник на Белгия и 60 години от влизането на американските войски в града имаше всенародни тържества, на които по улицата всички държавни служби представяха работата си. Полиси-то(на фламандски полиси за полиция звучи страхотно) бяха организирали спускане по въже от покрива на Палатата до площада пред нея. Чакаше се супер много но гледката над цял Брюксел си струваше, както и усещането да си видя крачката на ръба на 30меторова пропаст и последвалия ми боен вик:“Юпииииииииии“. Все още не съм скачала с бънджи или парашут, но и това си струваше. За награда получих и химикалка от полисито.
Погледнах мъгливият град от площада – в далечината светкаше обновения Атомиум. Ехххх, Брюкселееее!
Хайде, остана да ви разходя само дневно. А вие бързо към магазина, защото там продават Hoegaarden и Leffe Blonde/Brune и ми кажете какво мислите.

П.П. Забравих да разкажа за полодовите бири, които ще представляват интерес за дамите – черешова, малинова, прасковена…абе лимонади. Съдържанието на алкохол в тях е около 3% и пада даже до 2. Най-известни марки са Belle Vue и Timmermans. Препоръчвам на хората, които не обичат бира, а не препоръчвам на любителите.

10 responses to “Ода за бирата (белгийската)

  1. Моят фаворит е Duvel, но най ми хареса зимата като пуснаха някакво Special Edition, една такава тъмна, с много хубав плътен вкус и аромат и алкохолно съдържание само 12.6% 🙂 Няма такава бира просто – влюбен съм! 🙂 Иначе почти всичките съм ги опитвал, но този Duvel още никой не го е догонил на вкус 🙂

  2. Леле, бира с алкохол над 10 alc. by vol… То това е вино, не е бира! 😉

    По принцип, най-много харесвам светлите бири (4-5 alc. by vol.), също и някои тъмни и много обичам „Шуменско Червено“. Но нищо по-силно от 5.5, че нещо започвам да усещам спирта в бирата… 😉

  3. Е то Michel това е номера, хем е алкохолна, хем не го усещаш изобщо! Технология му е чалъма 🙂 Само този Рошфор ме изненада с мирис на спирт. Другото е простоооооо, ех!
    Болярка между другото са направили бланш/блонд бира, не е Hoegaarden, но все пак по-добър опит от бялата Каменица преди време.
    За този Duvel не бях чувала Gane, а и няма как…все си мисля как да започна бизнес – да наема малките пет кьошета в София и да ги превърна в барове и да продавам всякакви бири, наши,чужи и….ама ще фалирам, че ще искам да чeрпя всички, за да опитат от тази и онази 😛

  4. Ти мани, това беше първият Duvel, който пих и като не разбрах отначало, че е специално издание и само го търсех по магазините и се чудех защо го няма 🙂 Иначе бие всичко просто.

    А идеята не е лоша. Ти вкарай белгийските бири и ще видиш как загорка, каменица и тем подобни ще залезът много бързо 🙂

  5. А бе, за белгийската бира може да се поспори, но малцина са тези у нас, които знаят, че най- хубавият шоколад в света е белгийският. Инж. Ганев си мисли, че швейцарският шоколад е най- добрият, като дава предимство (естествено) на долнопробната „Милка“.

  6. От всички белгийски бири които съм опитвал – 10-15 вида – най-много ми харесва Tongerlo. Досега не съм виждал белгийска бира под 6%. Явно това е за тях ‘лекия’ вариант. А трипъла си е направо страшен – 8-12% 🙂 . Не че е лош, но най-много една да пийнеш. Иначе хваща бързо. Гримберген също е доста добра, Duvel както писа GaN също е супер, много хубава е и Leffe Blonde (и също i допел, трипъл).
    Абе белгийската бира е една от най-хубавите.

  7. Pingback: Брюж - лед и “захарни” къщички « Патиланско царство

  8. Pingback: Лед и „захарни” къщички в Брюж (Брюге) | Пътуване до...

  9. Пипилотке,
    Мисля че Lindemans правят най-хубавата Kriek. На мен ми харесва защото има най-голямо съдържание на плодове. По таз уличка след O’Reily’s има май повече тайландски ресторанти, а ако искаш да опиташ наистина вкусно тай, другия път свирни да ти препоръчам един ресторант…който обаче не е в центъра.
    Аз иначе си харесвам Leffe Brune, а в L’Atelier съм се напивала от 1 бира…не и помня името…то там има просто огромен избор, но сигурно ще да е била 12%. Имаше една Duchesse нещо си…нея бих я разпознала в черната дъска с имената им, защото точно нея пих когато за първи път влязох там. Оох как ми се допи като ти чета Одата…трябва да омагыосам Миха…в хладилника имаме цели две от Намбър Уан Едно бира в света- Trapist Westvleteren 8 и 12 (не съм съвсем наясно какво значат тези числа, защото 8мицата е 8% алкохол, но 12ката е 10,5%). Той ги държи за специален случай…трябва да взема да измисля такъв…
    Имам един познат който е голям почитател на бирите, даже върти онлайн търговия с белгийска бира. Та веднъж ходих до него да купя въпросната Westvleteren за подарък на Миха, и той ми изнесе цяла лекция за бирата. Говореше с голяма любов, не може да му се отрече. И за награда че го слушах и че се бръкнах да му финансирам бизнеса, отвори една, която след големи напъни се сетих че се казва Charles V, и се правела един път в годината в чест на …Charles V. Останалата част от историята не помня, но бирата доста ми се услади.
    Хайде наздраве!

  10. Да беее, вярно, тези дето си затварят бирата с капачка и тапа едновременно 🙂 Как ги забравих!
    Иначе, ако подминеш тайландските ресторанти (които не ме радват много) идват баровете, tres branche!
    За бирата само с любов 🙂 За съжаление тук само Leffe и Hoegaarden има, но и те ми стигат да си ги джуркам от време на време 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s