Сигурно вече сте чували за интервютата с блогъри по радио Дойче Веле. Вероятно вече сте слушали някои от тях там – Стойчо, Комитата, Георги Ангелов, Илия Марков, Светла Енчева…
По принцип, всички те говорят за важни работи и наболели проблеми от ежедневието и, за това, не очаквах, че мога да получа покана за участие. Какво може да каже една пипилота, което да си струва да бъде чуто в ефир?!
Но, по предложение на пътепистващия Стойчо, журналиста Антоанета Ненкова се обърна към мен със запитване не бих ли споделила някоя и друга блуждаеща мисъл в ефира на радиото. И взех, че казах „да“ (много взех да да-досвам напоследък 🙂 )
Така в началото на месеца се озовах с микрофона на Дойче Веле пред муцуната и за около 20 минути си говорихме пипилотщини, които не си спомням заради притеснението. Някога като малки със сестра ми си правехме записи на касетофона. Имахме собствено предаване – „Срини звездата до основи“, в което се редувахме в ролите на водещ и гост. Беше весело и непринудено поради липсата на вероятност някой друг освен теб и родителите ти може да те чуе. Ето заради това май в студиото на DW се спекох и когато ме излъчат, в един от предстоящите понеделници, ще ви помоля да не ми се смеете мнооооого, ако чуете триминутната есенция от размислите ми. Дано не мяза на „Срини Пипилота до основи“ 😀
Е, може и да съм по-критична към себе си, но няма как да го разбера докато не се чуя по радиото. Обещавам да ви кажа кога ще е това, за да ме чуете и вие и да има за какво да се посмеем заедно.
Дадох и идеи за покана на няколко блогъра, които, струва ми се биха били интересни да ги чуем. Антоанета Ненкова така води разговора, че не разбирате кога са минали 20-те минути запис и бъдещите 3 минути слава. Така че, ако ви се обади Дойче Веле не се замисляйте да отговорите с „да“ 😉
Патиланско царство 
Повечето предавания с блогъри изпростяват и са безинтересни. Във всеки случай аз не бих слушала Дойче Веле заради българските блогъри. В днешно време мнението на читателите на пресата или слушателите на радио няма никакво значение. Както се казва – криза в жанра.
Хм, и защо мойта скромна личност беше първа в редицата блогъри;-) Само защото те нахендрих, нали?
Лилав(а), Дойче веле не е за всеки, няма нужда да го повтаряш
Лилав, ти така можеш да си мислиш. Но извън София и още 3-4 града, никой си няма идея какво е блог, а ако заявиш, че радиото и печатната преса не се котират ще те обявят за луд. Същите тия, чието мнение мислиш няма значение, не само четат вестници и слушат радио, а са и мнозинството от населението на тая държава. Така че няма нищо лошо в това чрез класическия източник на информация да разберат за нов. (аз до преди две години имах съвсем бегла представа що е то блог)
Еее, Стойчо! И питаш! 🙂 И то не беше нахендряне, а удоволствие 🙂
Така както трябва да гледаме едни и същи политически муцуни, така и мрежата ни показва едни и същи блогърски муцуни. Ако Пешко например се нахендри да го поканят в Дойче веле, не значи че Гошко ще трябва непременно да го слуша.
Лилав, да ти кажа не разбирам с кой имаш проблем. Ако е с мен, чудно защо. Нито съм известна, нито са ме канили някъде, нито са ме показвали.
Канят често Пешко пък, защото в блога си коментира интелигентно и безпристрастно, а не пише каквото му каже главния му редактор и, както във всяка сфера, така и сред блогърите – е по-добър от мнозинството.
Теб пък никой не ти е хванал тиквата и не ти я е заврял насила в радиоприемника, залепил на монитора пред нечии блог или сред страниците на вестниците.
Тъй че фащай към някой друг източник на информация, който не ти е толкова натрапен.
И между другото, започвам да трия анонимни коментари.
Аз въпреки всичко те поздравявам! Вярно е това за блоговете. Дори и в Пловдив като кажа на някой познат, че имам блог ме гледа като извънземно и се налага да обяснявам какво животно е БЛОГЪТ. Така, че я смело озпъчи гърди и бъди горда блогърка! 😉