Светлина в тунела. Картина в картина в…

Преди около две седмици се изненадах много приятно, минавайки през кварталния подлез. Това място принципно е гадно, неприятно, мирише на човешка урина и тъне в мрак. Около избори има навика да грейва за месец-два с нови лампи, докато местните гамени не ги изпочупят една по една до следващите избори. Покрай изборите лятото дори имаше бригада, която постегна подлеза малко, циментираха первазите, сложиха нефелни релси-рампи на мястото на откраднатите, сложиха ново осветление. Новите лампи от лятото се позадържаха и все още светят, но са на път да угаснат скоро, цимента на первазите се напука и нарони, а рампата тъне в ръжда от неползване.

Но при поредното ми слизане нещо ми грейна. И не, не мисля, че го дължа на Фандъкова. Блесна ми ей тази картина в единия край на подлеза.

Една картина-графит, а така променя мястото. Подсеща ме, че бях чела за това, че в някакъв град решили да боядисат кофите за боклук с цветя и как повишили събираемостта да боклуците и колко благотворно се оказало това на населението. Напомни ми и за разкрасените ел. табла по Шишман… и изобщо, защо такива неща не се правят по-често в нашия град, в България. Карат те да се усмихнеш и неусетно ставаш по-приветлив, по-любезен…такива, хубави неща.

Толкова се зарадвах на картината, че дори не забелязах, че май стои недовършена. Изкефи ме висящата през прозореца кърпа, пространството, което открива, карсиво оцветения герб на София🙂

Докато преди два дни с Дребосъчето не пресичахме подлеза и какво да видим?! Един младеж стои пред картината на стълба, в краката му спрейове, а той рисува ли рисува. Не знам аз ли се зарадвах повече или Дребосъчето. Едвам го накарах да си продължим по пътя, а навръщане нямаше как да не го оставя да погледа, да потърчи и попищи от кеф, че има някакъв батко, който прави странни неща по стената. Аз пък се загледах и за първи път забелязах, че спрейовете се носят без капачки и пръскалото е само едно и се слага на всеки флакон🙂

Не посмях да снимам младежа. Те нали уж се крият, пък и важното е, че ни оставя нещо толкова хубаво.

Едва вечерта, минах да видя пак дали графитъра още твори. Нямаше го, но картината беше завършена, картината в картина също🙂

Дребосъчето пък се пробва да хване зрънцето грозде, падащо от прозореца и се ухили зачуден, как така не се получава.

И: благодаря много на автора на творбата! Направи за този подлез много повече от последните няколко кмета – винаги ще имам светлина в тунела и винаги ще съм усмихната.

Между другото, авторът е оцветил и герба на София, който иначе стоеше изпразнен от съдържание, откакто е направен подлеза. Получило се е чудесно и с този пример мисля да сложа началото на няколко поста със снимки на гербове на София, разпръснати из целия град. Колекционирам си ги така да се каже и ще се радвам да ми кажете, ако знаете за такива край вас🙂

7 responses to “Светлина в тунела. Картина в картина в…

  1. Много готин графит!

  2. Страхотен е.Браво на графитъра.

  3. Браво и на Ментолката!…🙂

  4. ХУДОЖНИК

    ЧОВЕКА Е МНОГО ДОБЪР ХУДОЖНИК

  5. Този е известният Киборг от „Овча купел“ 2. Оня ден даваха предаване за него – голям пич. Явно му е писнало да рисува при овцете, качил се е на рейс 11 и е дошъл да твори при говедата в Подуене :)))

  6. Браво на младежа, евала! Направо чудеса е сътворил. Много ми хареса бе, страхотно!

  7. Pingback: Посетете ПОдЛЕЗНА изложба! | Патиланско царство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s