На вратата дръжката, дръжката!

Представете си драги патиланци, че ви се счупи някоя брава из къщи. Взира се във вас жално вратата, увесила дръжка, глътнала език и поради това зееща насреща ви, позволявайки на всичкото топло да излиза от стаята в зимните дни.
Това ни се случи на нас и решихме да вземем мерки, да развеселим вратата и да си стоплим душиците.

Отиваме в събота в Емил за брава в кварталния железарски магазин. Поискахме си най-обикновена, осемсантиметрова – дето разстоянието между бравата и ключа е толкова. Носи продавачката и показва – механизъм за отвътре, а отделно – дръжка с поставка или както там се казва.

Прибрахме се радостни и доволни, че вратата най-сетне ще започне да се затваря. Оказа се че новата брава е малко по-различна от старата и трябваше да се дупчат нови дупки, ама нищо. Стисна здраво Емил бормашината и бръм-бръм, проби две дупки. Докато той се занимава с тези мъжки работи (защото аз до бормашина не ща да припарвам) аз започнах да приготвям вечеря. И го чувам по едно време засумтя нещо, замърмори, чува се борба…Търча да видя какво става, че съм любопитка, а Емил ме въвежда в ситуацията:

– Защо не са го направили с проста рапидка (нещо под което аз разбирам винтче, такова остричко)?! Какъв е тоя смотан болт?!
Оказва се, че вместо с по две винтчета да се монтира това металното, дето крепи дръжката, нашата нова брава има два дълги болта, които трябва да се пъхнат от едната страна. От другата ги чакат две неща, прилични на малки гилзички с резба отвътре, където двата винта да свършат пътешествието си през вратата. И Емил крепи гилзата от едната страна на вратата, а от другата опитва да напасне винта. Обаче, той не ще и не ще.
– Добре де, я дай да видя и аз! – Ръчкам, ама не става. – Ще ги извадя.
– Вади ги, не може да се уцелят!

Вадя аз с мисълта да направя суха тренировка в извънвратното пространство. Въртя, въртя, но не! Поглеждам едната резба, поглеждам другата. Понамествам ги и си викам: „Ей сега ги вкарах!”, но не се предава гадината! Пробва и Емил докато не решихме, че просто не са създадени едно за друго.

– Лелееее тая в магазина утре какво ще я направя! Как може да продават такива боклуци! Продупчихме вратата! Сега съвсем зле положението!
Зле не зле, бутнахме от старата дръжка каквото беше останало и преживяхме до другия ден. Тогава обаче ни дръпнаха кепенците под носа и казаха да ходим в понеделник.

Стегнал се Емил в понеделник, подготвил се за разправия. Отива в магазина;
– Не пасват!
– Е как така?! – хванала продавачката двете части и занапъвала, ама не. – Момент малко – и потънала в склада, от където се върнала с кашонче пълно със същите дръжки. Тук е момента да спомена, че тия дръжки имат прикачена към себе си бележка за европейски стандарт за качество, демек съвсем спокойно може да си я поръча и някой в Испания или Финландия без да мисли, дали ще е дефектна.

Та в кашона се мъдрели още 9 дръжки като нашата. Извадила продавачката една с прилежащите й винтове. Боц…тц! Не влиза ни един от наличните два винта. Вади втора дръжка и втори чифт винтове, боц-а и тоя път ударил на камък. Каква била изненадата на продавачката при третото несъответствие просто не можете да си представите. Към шестата дръжка ръцете вече й треперели, бузите аленеели и не знаела ума и дума. При вида й Емил се съжалил и забравил всякакви намерения за скандал. До толкова изпитал съчувствие, че след осмата предложил той да пробва последния, девети чифт, въпреки, че резултата съвсем не бил в полза на оптимизма.
И о, чудо!!! Последните два болта с плавно завъртане потънали в глизичките си! От 20 болта, само един чифт ставал!!! А продавачката, точно преди да припадне от срам, подарила на Емил още два болта и гилзи (от тези които се продават самостоятелно и не произведени от същата фирма), ей така за всеки случай, че то не се знае. А той се успокоил, че не е собственик на нов хотел от Холандия, решил за по-евтинджос да купи стотина брави от нашенско със сертификат за европейско качество…

Ако ви е станало смешно, дайте един глас в Свежо 🙂