Новите лунатички

Лунатичка

Лунатичка

Годината беше 3026-та. И последната ракета подмина Луната и се стрелна в дълбините на Космоса. Един историк седеше край илюминатора. Опита се да види следи от поселение на земния спътник, но такова нямаше. Периодиката от преди век говореше за революцията, революция във всяко едно отношение – групата на така наречените „лунатички” замина за земния спътник, където да постави началото на новия строй, този на феминистките. Малко след установяването на Луната обаче комуникацията с колонията се беше загубила. Новите жители на Луната бяха решили да скъсат с нишите си предци. И долу ги забравиха.
Историкът се замисли. Какво ли е станало с тях? По повърхността не се отличаваха дори надгробни кръстове…

__________________________________________________________

Ужасена съм просто. Не разбирам хората, наричащи се феминисти/ки. Просто не мога.
Преди две-три седмици четох статия на една от тях – epistemic murk, а после и статия на Енея. За това реших, че е добре от време на време да се чуе и друго мнение. А малко или много, поради войнствеността на феминистките то не смее да нададе глас, защото най-често тия хора ги изяждат с парцалите.

Матките и демографската криза

Хора сме, имаме интелект. Не мога да разбера какво кара този тип жени да си мислят, че като имат интелект от това следва да са над природните закони? „Мислиш” не е равно на „ние сме над репродуктивните процеси в природата”. Видиш ли, ще цитирам Енея:

„Защо женската сексуалност е всичко, женският интелект е нищо?
Защо????
Защо на жената се гледа като на репродуктивно средство?”

И ще запитам в отговор:
Защо женският интелект е всичко, а репродуктивните ти способности са подробности от пейзажа??? Даже ненужни подробности от него – тук пак ще цитирам Енея: „Изпитвам желание да се заема с генетиката само, за да измисля начин да се създават деца, без да има нужда да преживяват 9 месеца в нечие тяло.“
Как си представя една феминистка, че се е пръкнала на тоя свят?! В епруветка ли? Айде стига, че зададох много въпроси.
Излизат ми с довода, че мъжете и всички с „промити от тях мозъци”, приватизират матките им и свеждат жените до разплодни крави. Добре бе аджеба, ми мъжете какви са тогава!
Хайде да направим едно дружество против възприемането на мъжете само като

„бикове за разплод”

Защото и те могат да имат против, милиардите жени, които забременяват, да ги ползват само за спермата им и да ги изцеждат до последния сперматозоид, само, за да си имат дете. А, а? Какво ще кажете. Защото не е като да не ползват за разплод мъжете, колко деца се раждат годишно…минутно. И какво излиза, че всички тия хора са плодящи се крави и бикове?
Което автоматично ме докарва до най-умопомрачителния извод относно феминистките – за тях да родиш, да се размножиш, както правят всички живи същества е гнусно, отвратително и няма никакъв смисъл в това…деяние.

Течението, което някога се е борило за социално, политическо и икономическо равенство, се е изродило. Защо днес не се борите за правата на жените в Афганистан, на индийките, които ги давят още при раждането, защото са момичета, или пък на обрязваните сомалийки? Ааааа това били човешки права! По интересно ни е за минижупите, прахосмукачките и сексизма!
Едно от нещата, за които някога сме се борели е било да имаме правото да избираме да родим или не. Сега обаче ми се обяснява, как едва ли не феминистките се борят от името на всички жени да извоюват за нас правото да не раждаме.
Не, не смятам, че жените на всяка цена трябва да раждат. Но за мен е ненормално някой да ми обяснява как това е натрапена роля на жените! Благодаря, ама не ми трябвате вие и вашата помощ госпожи феминистки, госпожици.

С фанатизма си не усещате как правите това, в което обвинявате другите – приватизирате матките на всички жени. Позволявате си да говорите за жените, от името на цялото женско племе, не само тези, които са на вашето мнение, ами и тези, които смятат, че е в реда на нещата да имат семейство. Приватизирате матките ни, уважаеми феминистки! В убедеността в собствената си правота ставате едни фашистки, налагащи мнението си без да давате право да вирее чуждо, нищо повече и нищо по-малко.

Не, аз не искам да възпроизвеждам нацията. Аз знам, че искам след себе си да оставя нещо, нещо трайно. Какво извинете остава след нас? Не всеки печели Нобелова награда, не всеки става космонавт. А кой може да назове повече от двама? Колко имена са останали от античността и с колко информация разполагаме за тях? Какво сме ние, ако не една фабрика за лайна? Ядем, работим, спим, творим от време на време и после пак ядем…и произвеждаме изходен продукт. Истината е, че ние сме едни прашинки, измет на лицето на Земята, която никой няма да помни година-две след като си отидем и единствения начин да оставим нещо след себе си е да извършим гнусното според вас деяние – да родим, да се възпроизведем и нейсе – да предадем жизнения си опит (интелекта, на който толкова държите) на съществото, което ще създадем по един единствен начин – като се оплодим с г-н разплодния бик. Съжалявам, това е положението. Произвеждаме тор и ставаме на тор и единствения ни шанс да се издигнем над смърдящата купчина е този. Убедена съм, че някой ден количественото натрупване ще доведе до качествено израстване и нечие дете, продукт на нефеминистите, ще прелети покрай Луната, а лунатиците ще си останат там, но не и в историята. Те са обречени на забрава.
_________________________________________________________

Да, по времето когато последния кораб мина покрай Луната, там нямаше нищо. Сто години по-рано лунатичките получиха всичко, което желаеха. И после се разотидоха.

Ако пък сте съгласни с мен или пък не, кажете си го тук в Свежо 🙂

67 responses to “Новите лунатички

  1. Чудесен пост, поздрав!
    Идеята за човешкия живот като източник на тор и аз я споделям напълно.

  2. *сподавен кикот* Опитът за възвеличаване на собствената позиция чрез проза е доста жалък, казвам го като фен на фантастиката. Не ме карай да пиша „продължение“, описващо изпълнението на смъртната присъда (за геноцид) на жената, пуснала смъртоносен вирус във вентилацията на лунната колония…

    Както и да е, струва ми се, че разчиташ неправилно позициите на „феминистките“ въобще (между другото, няма само един вид) и конкретно в случая позицията на Енея. До колкото разбирам, нейният пост е бил преди всичко изпускане на парата, което обяснява защо е адски некохерентен.

    А това за „биковете за разплод“… Мисля, че сама можеш да прецениш кой точно от двамата създатели на едно дете плаща по-голяма биологична цена по време на бременността. Може да ти стане ясно защо Енея си мечтае за утробен репликатор („начин да се създават деца, без да има нужда да преживяват 9 месеца в нечие тяло“).

  3. Daggerstab, мисля че става пределно ясно за кои феминистки говоря (за това съм дала и препратки към конкретните статии, които са ми дали повод да напиша този пост).
    Любопитно ми е дали знаеш в действителност каква е „биологичната цена“. И ако ти никога няма да узнаеш, Енея от сега се ужасява и би предпочела да й „произведат“ дете, само и само да не я разбере никога. Надявам се аз да го разбера, защто тази „цена“ ти носи и нещо наречено родителство – което пък си струва всичко на света 😉

    п.п. края на разказа е под долната черта на статията, но вероятно ти е убягнало

  4. Не разбирам хората, наричащи се феминисти/ки.

    …мисля че става пределно ясно за кои феминистки говоря…

    Очевидно – за всички, или поне за всички, определящи се като такива. Ако искаш хората да те разберат, подбирай думите си по-внимателно, засега технологии за пренос на мисли няма.

    Родителството непременно означава износване на плода и раждане? А стига бе. Значи бащите не са родители? Хората осиновили деца не са родители? Пак лош избор на думи или наистина вярваш в нещо не по-малко глупаво, отколкото това, в което обвиняваш „феминистките“?

    А краят на „разказа“ не ми беше убягнал, просто ми се стори не по-малко обиден от началото и реших да изменя сюжета в посока, обичайна за книгите, които харесвам. Една космическа колония може да се разпадне по цял куп причини…

  5. Дрън-дрън та пляс.
    Феминизъм означава борба за равни права. Не за повече, а за равни.
    Постът, който ти цитираш е свързан със сексизма спрямо жените и тяхното обективизиране като сексуален обект без нищо друго.
    Колкото до желанието ми да създам начин, да можеш да отгледаш дете изявън утробата, това за ме е свързано с намаляване на опасността за плода, както и възможност за по-добра грижа за него.
    Не отричам жествеността, това искам да отбележа.

    И последно… феминизмът СЕ бори за жените в Афганистан, Африка и срещу всички тези чудовищни неща, които изброи.
    Хайде, стига толкова.
    И моля… не ми изваждай думите от конктекста, мерси.. защото аз говорех за едно, а ти ги използва, за да защитиш друга теза.

  6. *Усмихва се* Драма. Харесва ми. И мисля, че съм съгласен с Пипи в тоя случай. Плюс това, феминизма според мен си е свършил работа преди 50-60 години, ако не се лъжа. Феминизма е бил създаден за да имат мъжете и жените еднакви права. След дълги протести, това е станало – жените вече не са били възприемани като домакини, имали право да гласуват, и всички останали неща, които според мен са абсолютно излишни на мъжете откъм житейски характер.

    Да не говорим, че контекста е важното нещо в един текст. Наистина, жените често са гледани като сексуални обекти, но всичко а въпрос на човешки възгледи. Пък и в някои случай, на жените им харесва да ги гледат по този начин, но това е теза която ще говоря по друго време, че туко виж се започне да се хвърлят обукви по мен…

    Да, аз самия протестирам против „анти-кавалерството“ тези дни, но не съм съгласен за всичките тези феминистични неща в 20 век. Мисля, че те идват главно от хора които търсят внимание, и се чувстват онеправдани по неизвестни за останалите хора причини. Ако отидете на Плиска, НДК, или някъде другаде и попитате едно момиче дали се чувства обидена от отношението на мъжете към нея като цяло, отговора ще е отрицателен. Мисля, че жените разполагат с всичко което искат, всички права, в някои отношения повече от мъжете. Как да го използват, си е техен проблем. Да не говорим, че мъжете не са чак такива чудовища. Феминизма против който говори Пипи, изкарва мъжете като чудовища, които „потискат женственоста на жените“. Бях гледал един подобен епизод в „Приятели“, за „мъжете отнемащи вятъра на жените“. Хилих се много на този епизод, защото беше абсолютна пародия на повечето феминистични изказвания за края на 20/началото на 21 век. Мъжете не са онези кавалери които бяха през Ренесанса, за съжаление, но в никакъв случай не се опитват да попречат на една жена да върви по какъвто път желае. Ако една жена облече „поличка тип коланче“ придружена от огромно деколте и високи токове, с тежък грим, е логично да бъде възприемана като сексуален обект. И това няма как да не и е ясно докато се е обличала по този начин. Извода : на една жена се гледа като на сексуален обект преди като на човек, само когато тя самата пожелае това. Примера ми може да не беше най-точния, но мисля че изразява крайното ми становище.

  7. Не виждам защо да износиш дете е единственият анчин да се водиш „родител“. И защо ако не можеш или не искаш, да си лош човек. Всеки има право да прецени това сам за себе си. И никой няма право да му държи сметка.
    Препоръчвам ти да си потърсиш неща на Бюджолд за „Бараяр“. Да видиш за какво говорех това във Веда Хауз.

    Също тогава се дразнех от представата за „самотна майка“ или „самотен баща“, създаваща образа на самотна, и непоспобна личност, която явно не може да се грижи сама за себе си, камо ли за детето.
    Дразнех се на стереотипа, че родителството е „само за двойки“ и че „майките знаят най-добре“, но само що се отнася до бебета, едновременно с това, мнението им на моменти се приема като нищонезначещо точно защото са майки, един вид – не знаят какво приказват, щото са майки, както наскоро се изказа Вълчев.

    А. Друго… никъде и никога не съм казвала, че семейства подтискат, не съм против семействата (??). Но и не смятам, че не можеш да отгледаш дете сам или че детето ще е с отклонения. Това просто ми се вижда абсурдно.
    Това, което не харесвам е адски просто – стереотипите спрямо жените.
    И спрямо мъжете също така.
    Още нещо… Енея се ужасява да има дете в България, а не по принцип. Двете неща са адски различни.
    Енея и сега се ужасява какво е отношението спрямо бременните жени, спрямо майките, спрямо жените, които не могат да забременеят.
    Обаче понеже се самоопределя като феминистка, трябва да я държат отговорна за глупостите на всички други, нали така?
    Затова, че ако бях религиозна (примерно), щях да съм виновна, че има екстремисти.
    По същия начин, по който съм виновна, че има жени серийни убийци, защото съм жена.
    С две думи… не можеш да държиш отговорни едни хора, за екстремизма на други.

    Това, което ти си против явно е фанатизмът.
    Само че нито аз, нито Епистемик сме фанатички. Тя говори против фанатизма на човек, който смята жените за „разплод“, за глупачки и явно държи да ги набута в калъпа на „домаикня, пред печката и да не й се чува много, много гласът, защото е от слабия пол“, като под слаб, явно се има прдвид интелектуално, защото ако беше на мнение, че жените мъжете са еднакво интелигетни и еднакви като човешки същества, не би се държал по този начин.
    Така че защо нас ни сочиш с пръст, нямам идея.

    Аз искам да имам същите права, каквито имат и мъжете и да знам, че на никой не би му хрумнало да ми се подиграва за „ин виво, ин виво“… защото никой няма да смята „женските“ проблеми за нещо малко, глупаво, смешно, маловажно и пренебрежимо.
    Ако тези неща ме правят фанатичка… ок.
    Но ти подхождаш адски отрицателно към нещо, което очевидно дори не разбираш.
    Така че… адски много ти се радвам като човек по принцип… но тук смятам, че просто изписа куп глупости и обиди много хора, които просто искат промяна към по-добро.
    (извинявай, че са два постовете, моля те да ги слееш в един. Благодаря.)

  8. повръща ми се от всички в този чат (с изключение на енея и дагерстаб)

    1во, пипилота, не си запозната с никакви дебати в академичния и дори не-академичния феминизъм и нямаш никаква представа за какво говориш.
    видно е особено от бързината с която си позволяваш да слагаш текста на енея и моя на едно място. двата текста имат малко общо.

    2ро, добре че използвах израза „национализиране на матките,“ за да си обогатиш малко речника. като ти влезе малко феминистична реторика в главата туко-виж ти влязло и разбиране.

    3то, аз абсолютно не съм съгласна с коментара на енея, че трябвало да се измисли начин децата да са отглеждани извън утробата на жената, още по-малко с рационализацията му („Колкото до желанието ми да създам начин, да можеш да отгледаш дете изявън утробата, това за ме е свързано с намаляване на опасността за плода, както и възможност за по-добра грижа за него.“)
    Не знам как ги правиш тези връзки между моя протест срещу държавното национализиране на матките ни и коментара на енея.

    ти как „феминистките“ сме намирали раждането за гнусно и какво още беше е толкова изсмукан от пръстите че няма накъде.

    аз нямам нищо против жените да си раждат, ако решат. обявявам се това да става като държавна поръчка или препоръчително поведение от страна на национално-патриархалния ред.
    Ето какво съм написала:

    „2) Един ужасен чичара в публиката ни каза да не сме го занимавали гейовете с дребните си проблеми, защото България имала много повече проблеми, например имали сме демографска криза и т.н. Драги жени, много ви моля, когато чуете някой патриот да се оплаква от „демографската криза“ да го пратите на майната си. Идеологията зад подобни оплаквание е дълбоко анти-женска и анти-феминистична, защото чрез говорене за демографски проблеми мъжете ефективно си присвояват право да говорят от наше име, и дори от името на матките ни, и да ни казват какво да правим с телата си, и по-специално с репродуктивните ни органи. Тоест, тези стожери на патриархалния-патриотичен ред ни дават само едно легитимно място в обществото, а иманно, като крави за разплод, чиято единствена цел е да възпроизвеждат нацията. Освен това, понеже сме натоварени с тази тъй „богоугодна“ и важна цел против нашата воля, това дава на мъжете-патриарси легитимност на заявките им да „опазват“ нашата сексуалност от „външни влияния.“ С други думи, да ни контролират сексуалния живот“

    в един коментар разяснявам допълнително позицията си: „epistemic murk said…

    трич, колкото и да завоалираш формулировката, тя винаги ще си остане насилствена. просто насилието ще бъде по-трудно за идентифициране, заради благовидните клишета, които го замазват. т.е. за мен няма значение дали ще има директна принуда или сладко и сърцераздирателно примолване от страна на държавата да й родя 2.7 деца. даже в 1-вия вариант е някакси по-честно и открито, докато във втория се създава илюзия за избор и хората не усещат как са принуждавани.“

    ето го и текстът тук http://fictionsweliveby.blogspot.com/2008/12/blog-post_8892.html

    къде виждаш тук призив „жени не раждайте!“ ?! моето желание е всеки да ражда или да не ражда според волята си! а не да не се ражда по принцип както енея е написала, което е несериозно.

    изобщо не знам за какво го пиша този коментар. аман от патриархаризирани лелички, гравитиращи около вечните мъдрости за жените и мъжете, тип майк рам.
    преди да се заядеш пак с мен, ти препоръчвам да прочетеш въпросния текст поне 2 пъти и тогава да вадиш заключения.

  9. bain, нещастнико, кой ти даде мандат да говориш от името на жените дали от нашите движения има още нужда или не?

    ето ти нещо за размисъл:

    Ако все още има неадеквати коне с капаци, които не могат (или не искат) да забележат, че еманципацията на жените е крайно наложителна и феминизма не само има смисъл, но е критично необходим, нека прочетат тази новина:

    От Стандарт:
    Депутати разплакаха бъдеща майка

    Дайте да ви направя едно in vivo (на живо), като не можете ин витро. С тези думи депутат успя да разплаче една млада жена на заседанието на здравната комисия в четвъртък вечер. Само преди седмица тя е загубила детето си при поредния опит ин витро.
    На заседанието се разискваха преимуществата и недостатъците на новия фонд, който трябва да подпомага финансово бездетните двойки у нас. Младата жена е председател на една от трите пациентски организации, които защитават правата на жените с репродуктивни проблеми. Тя заедно с другите две председателки бе седнала на масата на депутатите, за да изкаже становището на потърпевшите.
    Вместо да се чуе думата им обаче и трите жени станаха жертви на неприлични подмятания. Ама ние можем да ви направим бебета, след като имате проблеми, беше друга от репликите към тях. Тези словесни изблици накараха председателя на здравната комисия доц. Борислав Китов да каже: „Стига най-накрaя с това ин виво.“

    пак от стария ми блог
    http://fictionsweliveby.blogspot.com/2008/12/blog-post_7793.html

  10. Абе Dagerstab (нямах време да ти проверявам името:) Една космическа колония може да се разпаден по много начини, а най-интересният е буквоядството. Това обаче не е библиотека „Галактика“. В текста не видях нищо против бащите и осиновителите. Вземи да прочетеш въпросната „фашимистична“ полюция и тогава писателствувай фантастики :)))

    Енея „обективизирането като социален обект“ в социума по отношение на мъжкият обек е еднакво в социално и детерминално отношение равнопоставено сексистко. Ако бъдем обективни – обект на сексуална агресия може да бъде всеки.(мога да ти дам примери. А! Чети си коментарите, защото стават логично силогистчни към ракурса на обективната рецепция:)))

  11. Аз НЕ казвам да не се раждат деца принципно, а че аз лично не ща да раждам деца в България. Това първо и второ… бах-мааму, аз пък смятам за чудесна идея ако някой иска да може да отгледа бебе в буркан.
    Самият процеНт на бебета с болести, които ще бъдат видени навреме, самият шанс да не умрат родилката и бебето при инцидент, освен това познавам адски много жени, които пък изобщо не им е било кеф сда са бременни и че искат второ дете, но не фги кефи идеята да минават пак през същия ад.
    Иозбщо, слагането на всички тези неща под общ знаменател е адски … неправилно.
    И като цяло прееекспонирани са думите ми, за което ме е яд.
    Признавам, че понякога не се изказвам правилно и стават недоразумения, но чак пък толкова неразбираемо и двусмислено не съм се изразявала.

    П.П. А колкото до ин витро и всичките усилия, които хвърлиха тези жени – на гласуването е било отхвърлено.
    Който иска да ражда… ама да не очаква пари, да не очаква помощ и като цяло… нищо да не очаква от държавата и нищо да не иска от нея.

  12. Уф и пак натиснах ентър рано – стереотипи има и за двата пола.
    И докато до някаква степен можеш да промениш това, като не позовляваш да те вкарат в такива рамки, това все пак не решава проблема.
    Феминизмът се бори за равни права и на мъжете и на жените.
    Съответно целта му е да промен и както мъжкото към женското отношение, така и отношението на жените към мъжете.
    Защото има какво да се желае и накъде да се развива по тази тема.
    Все пак, много по-слабо се коментира този проблем, въпреки че съществува, някак си защото има доста ниска гласност.
    Което е проблем.

  13. пък аз спермата си не я давам току-така, па ако ще да е професорка по геометрия на лобачевски. феминистките да си карат тирове, да управляват кранове и ако искат матките си да ги турнат в жабката на въпросните съоръжения, все ми е тая 🙂

    ми ти кажи кога ще се видим на по бира 🙂

  14. Момичета, толкова сте залюхани, че чак губя надежда…. след като българската нация има майки като вас, да не се учудваме защо в Брюксел ни имат за идиотите на Европа. На вас освен матка ви е даден и мозък и то в много случаи в изобилие. Ама кой да го ползва…

  15. Чудесна конструктивна и смислена критика, оставена от … анонимен индивид.
    Браво…
    Убеди ни всичките, че не сме прави.
    Логика, доводи… тези думи говорят ли ти нещо?
    Защото какво ми пречи да те нарека задръстен тъпанар (примерно)… и до какво води това? До детиснка караница.
    Пипи има гледна точка, аз втора, Епистемик трета… ако имаш нещо смислено да казваш – давай. Ако просто ще ляляш… спести си усилието – непродуктивно е.
    Трол.

  16. epistemic murk – аз само едно не разбрах – кой ти дава право да обиждаш някой, който е с различни виждания от твоите. Прости ми, но докато си писала тези коментари, сигурно си ръкомахала като този, който най-много ненавиждаш – Адолф Хитлер (така си те представям 🙂

  17. А, и в новината с депутата не виждам нищо, което е насочено срещо жените. Това е един самозабравил се простак, който отдавна е загубил представа за смисъла на думата „народен представител“. Тук ни е необходима обща (ЖенскО – мъжка) гражданска позиция, а не феминизъм. Този господин би казал същото и на мъже с детеродни проблеми „Дайте аз ще ви ги направя“. Така че губиш по точки. Всеки проблем може да го докараме до еманципацията и това ти е проблема.

  18. *Зловеща усмивка* В отговор на Епимистик.

    „bain, нещастнико, кой ти даде мандат да говориш от името на жените дали от нашите движения има още нужда или не?

    ето ти нещо за размисъл:

    Ако все още има неадеквати коне с капаци, които не могат (или не искат) да забележат, че еманципацията на жените е крайно наложителна и феминизма не само има смисъл, но е критично необходим, нека прочетат тази новина…“

    Такива индивиди има, и винаги ще има. И честно казано, да ме наричаш нещастник само ме кара да гледам на теб от високо. Не можеш ли да водиш един дебат без да обиждаш по някакъв начин? Чак да ме хване яд, че съм те защивал в алтермедията. Може пък да са имали право хората.

    По темата – заради изказването на един човек се надигат толкова много безмислени емоции. Просто приемете, че този човек е идиот, и не му обръщайте внимание. Ако бях 50, 100, 200, 1000, 10 000 човека да кажат нещо такова, тогава съм напълно съгласен. Но всичкия тоя шум за нещо казано от само един идиот – това вече е тъпо. Трябва ли да скачаш всеки път, когато си настъпен? А ако не си заслужава? Целта оправдава средствата…А ако целта не си струва? Кажи ми Епимистик Мърк, какво точно желаеш? Да вдигнеш жените на бунт срещу мъжете, които се опитват да направляват живота им, на мъжете, които им пречат да се развиват? Сигурно като крайно желание искаш да преместиш различните полове на различни континенти…

    Да, индивиди като онзи с „ин-вивото“ винаги ще има. Той е направил едно наистина идиотско, и обидно изказване. Но какво толкова? Идиотизма е навсякъде. Случилото се не е от цялото мъжко население, за да може ВЪОБЩЕ да става дума за всякакви феминстки идеи. Феминистките идеи са отдавна изпълнени – и мъжете, и жените имат равни права. И сега вие ще ми кажете, че заради изказването на един човек, жените са изгубили всички тези права? Извинявайте, ама не се ли усещате, че прекалявате малко? Че вдигате много шум за нищо? Епимистик, ти си като цял кокошарник, като ти влязат в територията и не млъкваш да кудкудякаш. Не прекалявате ли малко? Какво точно искате?

  19. epistemic murk има мисия, не я закачайте 🙂
    Тя има сериозен проблем с комуникацията – особено ако мнението ти не съвпада с нейното. Всеки нейн пост е една емоционална смесица от думи, цитати, обиди и линкове.
    А ако се възприема като ‘крава за разплод’, това си е нейна работа. Има достатъчно тъпаци – като ‘ин-виво’ обекта, които усърдно ще я подкрепят.

  20. Богомил Ветров

    Нещо с врява хвърка, нечо църка, нещо пърка. Що е то? 🙂 🙂 🙂

    krum cimetsipe

  21. Ще започна от коментарите, които последно видях снощи.

    Nervousshark, отговора на въпроса ти, а именно – какъв ми е проблема, се намира в следващото ти изречение: „Just grow up“. Ето това е част от проблема – отрича се правтото на чужда гледна точка и се омаловажава чуждото мнение. Точно вие не сте пораснали с тази демонстрация на хора-притежатели на единствената истина. Обаче съм тук и имам виждания различни от твоите.
    Отчитам липсата в името ти на активен линк към твоя блог, както и липсата на пинг тук от цитирането на статията при теб, като грешка в системата, поради което коригирам тези пропуски. Убедена съм, че такъв умишлен пропуск би бил проява на крайно лош вкус и липса на учтивост.

    Daggerstab, не мисля че съм пропуснала да кажа кои феминистки. Дори съм ги цитирала и те са се изказали тук. Ако ти се играе на семиотика, това не е мястото.
    Родителството е отделна тема, която не смятам да отпочвам в коментар. Него в конкретния случай използвах като синоним на майчинство, за да не засегна бащите, които също изпитват родителстелството без да „плащат биологична цена“, за която ми говориш ти, но ги прави не по-малко пълноценни родители. Иначе съм работила в сферата на осиновяванията един доста дълъг период от време, така че не ми се струва, че знаеш и малко от това, което преживяват хората тръгнали по този път в желанието си да бъдат родители.
    (фантастиката, която аз също обичам, създава хипотези, а не описва неща, които вече са се случили. Поради тази причина не е обвързана с действителни факти, няма обичайна посока и начин, по който тези произведения се развиват. Радвам се, че хората мислят различно и благодарение на това сюжетите за книги са неограничена комбинация. Моят край е такъв и имам право да го измисля както си искам)

    Eneya, на теб ще ми е малко трудно да отговоря, защото си ми оставила две страници коментари. Първо, чисто приятелски, надявам се да си поспала поне малко снощи 🙂
    Тук говоря само за написани неща, така както са написани и съм прочела. Не правя препратки към приятните ни и полезни разговори на живо, а книги на Бюджолд, Блюдолиз или Блюдоед няма да чета. Чела съм и чета достатъчно, а живия живот е наоколо.Сега по същество:
    За самотните родители не съм казала и дума.Избрала съм да се съсредоточа над най-често срещания начин за сдобиване с дете, без да забравям за тези, които поради биологически особености не могат да имат и осиновяват, стават приемни родители и т.н. Не ми се струва някъде в текста да заклеймявам семействата осиновяващи деца, самотните родители или решилите да тръгнат по пътя на ин витрото. Напротив! Тези хора заслужават цялото ми възхищение, защото знаят, колко е важно да предадат опита си, за разлика от това което ме възмути в твоето и на епистемик писания – да имате възможността да имате родни деца, за разлика от тези хора, а да ми говорите за правото да не раждаш. Алооо, това право се случи с изобретяването на хапчето – 60те!!! Този влак стигна до депото.

    „Колкото до желанието ми да създам начин, да можеш да отгледаш дете изявън утробата, това за ме е свързано с намаляване на опасността за плода, както и възможност за по-добра грижа за него”. – аз мислех, че сме излязли и от Средновековието. Вярно, че баба ми е имала родени пет братя и сестри, а първите месеци е прескочила само тя и сестра й, но те не са се раждали в болницата. Добре че и майка ми е решила да премине през този „ад” както го наричаш, че току виж нямах сестра. Като чете човек, ще реши, че половината от децата се раждат увредени, а другата половина измира. Ето малко факти:
    „След достигнатото високо равнище 17.5‰ през 1997 г. коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява и през 2005 г. достига 10.4‰. През 2006 г. в страната са умрели 720 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 9.7‰.” (справка НСИ) . А ако наистина толкова се плашиш да имаш дете в България, бори се за това да има достойно отношение към тези хора, а не за това, че някой си те възприема през неговата призма, колкото и да е крива тя.

    Като казваш борба за равни права и стереотипи, да питам – защо феминизма не се бори за равното представяне на половете в миньорската професия, или тази на водопроводчиците, тираджиите. Не е ли малко избирателна тази борба за равнопоставеност? От друга страна защо не съм чула феминисти да се борят против феминизирането на учителската професия, защо не защитят мъжете в този случай. В двата посочени примера не виждам последователност в борбата за равни права. Още повече – не виждам борба за равни права!!! Лично мен, желанието да има квоти за жени депутати/кметове, например, ме обижда точно толкова колкото някога ме обиждаше това, че момчетата влизат в гимназии и университети на квоти и с по-нисък успех.

    Говорейки за стереотипи, не виждам нищо лошо в това едно момиченце да има за играчка ютия при положение, че гледа как баща й пуска прахосмукачка. Би било лошо, ако едно момче си играе с детски отвертки, а гледа как майка му оправя бойлера с електрожен, но за такова нещо не съм чувала, а вие?

    В заключение ще добавя, че последното нещо, което съм искала е било да предизвикам конфликт в редиците на феминизма. Намирам изказванията в двата поста много близки като теза, и затова съм ги цитирала.

    (по отношение на коментарите тук и анонимността – има хора, които нямат блогове, но имат мнение. Заради това изисквам всеки коментиращ да оставя мейла си. Всички тук са го направили, следователно не са анонимни и не обиждат)

  22. Epistemic ако имаш какво да казваш, казвай го без да нарушаваш рамките на приличието и без да обиждаш хората на щастие (Bain и всички други – няма да трия обидите, защото смятам, че е нужно да са ясни и видни изразните средства на всички, коментиращи тук). Внимавай и с повръщането, защото клавишите имат навика да залепват лошо след това.
    Да, с академизма в сферата на феминизма на съм запозната, може би защото не вирее в българските университети и не смятам, че имам време да си губя. Но пък твоите неакадемични изложения ме информират достатъчно и, ако нямам представа за нещо, може би грешката е в това, че не умееш да убедиш хората в позицията си и да изложиш теза без да обиждаш и отричаш чуждата.
    Фешистична терминология от теб човек лесно може да научи, и благодаря, не желая да приемам нещата от гледната ти точка, въпреки че не отричам правото ти да си я имаш и изповявдваш.
    Майк Рам не знам какво ти е направил, но не мисля, че имаш право да го използваш като нарицателно, само защото той има мнение различно от твоето. И аз ще кажа „аман“, аман от каки като теб, които обиждат всичко живо на „патриархален”…някой обиди ли се тук? Не виждам. И благодаря, че ме наричаш леличка! Не знаех, че давам вид на натрупала толкова жизнен опит, та да съм леля за някой! 🙂
    Какво си написала знам, чела съм го. Ако мислиш че не съм те разбрала правилно, вместо да обиждаш се замисли малко, саморефлексията никога не е излишна. Явно нещо куца в начина ти на изложение и комуникация и следователно оставаш неразбрана.

  23. Пипи – не обиждай Бюджолд 🙂 Препоръчах я като автор, защото е писала някои много интересни и даващи храна за размисъл книги. А и тези теми, които дискутираме за широко застъпени при нея.

    Та… за мен родителството никога не е било свързано с бременност и чистата биология.
    А и, убедена съм, че колкото хора, толкова и мнения за бременността.
    😉
    Въпросите, които задаваш са сериозни и релевантни за феминизма.
    Но проблемът не е в идеята, а в хората, която я осъществяват.
    А това е друго. Не можеш да очакваш всички хора да имат еднакви гледни точки и отношение. И не мисля, че е правилно да държиш един човек отговорен за действията на други. Защото просто е измиване на ръцете.

    Стереотипизирането е дразнещо от онзи момент, в който започва да пречи и да ограничава, не преди това.
    И толкоз.

  24. Batpep lol: i.e. La donna e …mobil s matka v jabkata

  25. bain, нямам нужда от адвокати, още по-малко в урунгелмедия.
    не съм чак толкова глупава, мога да се защитя сама, ако поискам. щом не съм го направила, значи съм преценила, че не се налага и че не искам да споря с фашисти. неведнъж съм писала, че с тях не се спори, че не може да се говори нормално и т.н. затова избягвам.

    нарекох те „нещастник“ защото наистина ми кипва, когато някой даде цялостна оценка и присъда на женските движения и определи, че са си свършили работата. а ти я даваш, защото знаеш малко за феминизъм (както и пипилота) и си мислиш, че е изчерпан. не, не е изчерпан. дори и да редуцираш феминизмът до чисто и просто политическо-насочено движение за равни права и заплати (а той не е само това), той още не си е свършил работата, най малкото защото глобално жените все още имат по-малко достъп до капитал и ресусри от мъжете.

    към пипилота: за какво да говорим след като отказваш да четеш книги? ти само от вестници и блогове ли се информираш?

    присъдата ти към феминизма е все едно някой отстрани, без да разбира от работата ти, да ти дава съвети и наставления как тя да бъде свършена, или направо да ти казва, че е свършена като знаеш много добре че не е.

    но пак повтарям феминизмът не е само политическа доктрина.
    казвам че малко разбираш от феминизъм също и заради това как съм искала да „освободя жените от мъжете.“ това са глупости, опростяване и макар че има такива милитаризирани мъжемразки, те не изчерпват женските движения.
    защо казвам глупости? защото опресията и контролът нямат пол, това едно на ръка, и второ в никой пол няма природна същност, която да го прави вечен източник на репресия. ако беше така едва ли щеше да има нужда от феминизъм след като хората не могат да променят природата си.
    политически феминизмът не се бори просто с „мъжете“ (както виждаш, пипилота не е мъж но е консервативна и патриархална до мозъка на костите си), а с контекстите, които произвеждат патриархат, неравенство и репресия. проблемите не са лични („мъжете“), а структурни – как социалните отношения и практики около нас създават условия за, и легитимират неравенство? как икономиката валидира неравенството? и т.н.
    тоест, да го приложим на ин вивото в парламента, на тези нещастници в комисията проблемът им не е че са прости или нещо от сорта както се опитваш да го извиниш скандала, а проблемът е много по-фундаментален. защото на тях идеите им не се раждат чисто и просто в главите им и идват отнякъде.
    следващия път, когато видиш примерно пребита жена или нещо от сорта, се опитай да погледнеш на случката не през призмата на „личностното“ не знам си кво, примерно „възпитание“ „маниери“ и т.н. на побойника, а на условията, които водят до създаване на такива побойници.

    и ще разбереш, надявам се, че феминизмът не е изчерпан. и ще разбереш и яростта ми, когато някой си позволи да се изказва толкова категорично, че борбата на милиони жени е излишна.

    към пипилота: за какво да говорим след като отказваш да четеш книги? ти само от вестници и блогове ли се информираш?

  26. последно, колкото до обидите, пипилота, погледни си заглавието и се замисли каква реакция очакваш, след като ни наричаш „лунатички“
    т.е. каквото повикало такова се обадило
    ти най-малко от всички тук имаш претенции да морализираш и да призоваваш да не обиждаме.

  27. Murk, проблема е, че има хиляда вида феминизъм и хиляда интерпретации. Слабозапознатият човек обикновено остава с грешно впечатление каква е идеята. Предполагам хората се дразнят, че най-върлите феминистки пречупват всичко през възгледите си и не могат до кенефа да идат, ако нямат кауза. Те биха се борили и капаците на тоалетните чинии да бъдат спуснати – защото, вдигнатият капак е предимство за мъжете :).
    Да, мъжете и жените са различни – както са различни всички хора. Да, те трябва да имат равни права и да имат еднакъв избор какво да работят и как да си живеят живота. Мисля, че средно интелигентният човек разбира това и смята това за правилно. И трябва така да възпитава децата си. Това за мен не е феминизъм, а нормално човешко поведение.

  28. И джука, джука да наджука – пак скука!

  29. грим, благодаря ти за нормалния коментар, за разлика от паплачта под тебе, ти имаш какво да кажеш.

    искам само нещо да допълня към коментара ти: това, което за „всеки интелигентен човек е нормално човешко поведение“ и common sense дори е плод на десетилетия борби на милиони хора, а не е дошло като осъзнаване на интелигентните от само себе си.

    сигурна съм че разбираш това.

    и аз искам да няма нужда от феминизъм вече и всичко да е нормално, да няма полово неравенство, насилие и т.н.

    но има още какво да се направи, за да можем с чиста съвест да махнем с ръка и да кажем „свършихме си работата, това, за което се борихме е даденост!“

  30. Epistemic, „лунатички” ми звучеше по-добре от „лунетянки”, представлява избор на изразно средство и изразява представата ми за теб и жените лепящи етикетчета „фашист” на мнозинството от хора, които не са на твоето мнение. Лунатичка по-обидно ли е от фашист или „паплач”, както наричаш хората тук? Определено имам право да изказвам мнение или да „морализаторствам” тук, в собствения си блог, когато смятам, че човека срещу мен не само не ме убеждава с факти в мнението си, но и ръси етикети и обиди на килограм.

    Относно четенето, не мисля че ти или някой друг може да ми казва какво да чета. Да речем, че предпочитам Херодот. Знаеш ли как е описал Вавилон и отношението към жените там. Промяната в отношението от тогва до сега има значение, не дали децата носят сини и розови дрехи.
    „но има още какво да се направи, за да можем с чиста съвест да махнем с ръка и да кажем “свършихме си работата, това, за което се борихме е даденост!” – Патетично, настръхнах. Още повече при мисълта, че кауза нямаш.

  31. Пипи, не се обиждам от етикетите, давани ми от хората. Това показва духовна слабост и нужда от доказване на собственото самочувствие. Ако го имаш, няма нужда да го доказваш чрез обиди. Когато обиждаш, само се опитваш да си го повдигнеш.

    И да, продължавам да поддържам тезата, че феминизма е изчерпан. А особено в 21 век. Не ми се пише особено, но ето три доста добри цитата. Първия е от една деветокласничка, в чат.

    „[16.12.2008 г. 22:51:21] Вили каза: i kvo prai6
    [16.12.2008 г. 22:51:41] Bain каза: Споря с една, дето се има за винаги права. Какво мислиш за феминизма?
    [16.12.2008 г. 22:52:01] Вили каза: kakvo
    [16.12.2008 г. 22:52:04] Вили каза: 😀
    [16.12.2008 г. 22:52:04] Вили каза: e tova

    Феминизма дотолкова се е изчерпал като понятие, значение, и като цяло, използване, че вече повечето младежи идея си нямат какво е.

    Втория цитат е дословен, от разговор с А.М., бивша участничка в Пирамида.

    „Жените имат право да носят панталони, да гласуват, да работят, да правят аборти по желание, и още един куп неща. Аджеба, какво повече може да се протестира против? Това е била идеята на феминизма отначало.“

    Третия цитат е от хумористично настроен учен, видян на улицата.
    „Какво мислите за феминизма в 21 век?“ – Попитах аз.
    „Началото на края“ – Бе отговорът с усмивка.

    Да финализирам – пишете против онези изказвания, но моля ви, не се изкарвайте толкова над граници. Идиоти има и сред мъжкия, И СРЕД женския пол. Без да обиждам никой в момента разбира се, но знаете каква е идеята. Ако протестирате срещу нещо, протестирайте срещу един човек, не срещу цял пол. Второ – стига с тия изказвания за равните права бе, имате ги. Какво повече искате? На мен самия ми се ще да съм жена на моменти заради някои права, но няма значение.

    Епимистик, това твое изказване :
    „Драги жени, много ви моля, когато чуете някой патриот да се оплаква от “демографската криза” да го пратите на майната си. Идеологията зад подобни оплаквание е дълбоко анти-женска и анти-феминистична, защото чрез говорене за демографски проблеми мъжете ефективно си присвояват право да говорят от наше име, и дори от името на матките ни, и да ни казват какво да правим с телата си, и по-специално с репродуктивните ни органи.“
    Е най-идиотското нещо което съм чел от както мога да чета, честно казано. Всеки път когато човек каже „демографска криза“ той има предвид, че жените нямат право на глас? Леле, как така не ти падна едно паве на главата докато го пишеше това? *шегува се*

  32. Пипи, аз също съм феминистка, дали лунатичка или не, не знам. Но това обвързване на детеродните функции на жените с някаква национална кауза ми е до болка познато. Сблъсках се с него още в пети клас, когато в час на класния ни правиха анкета какви искаме да станем като пораснем. Един искаше да стане лекар, друг химик, трети поет, не си спомням разпределението, но накрая учителката скастри момичетата: „Как никоя от вас не си мечтае да стане майка! Раждаемостта намалява, скоро ще се загубим като нация, etc.“ За момчетата нямаше подобна забележка. Та отделно от факта дали за едно 11-12 годишно дете стои на първо място мечтата да става майка, това беше първия урок как, първо, раждането на деца е национално задължение на жените и второ, че то е като заместител на професията и един вид или ще си мечтаеш за професия, или за майчинство, но не и за двете едновременно. А понеже по онова време не можеше човек да „си седи вкъщи и да си гледа децата“, а работенето беше задължително, това внушение означаваше и че ще работиш, но ако си майка забрави за напредване в някаква ангажираща професия, защото за теб важното е да си майка.

    И това не беше само моментно възклицание на една случайно взета учителка. То се повтаря и натъртва по-нататък в живота на едно момиче и жена. Има го и сега. И аз самата съм го изпитвала на гърба си, когато в България при кандидатстване за работа ми е бил задаван въпроса дали съм омъжена и дали имам деца, с откритата забележка, че ако имам няма да мога да работя пълноценно. Тук между другото такива въпроси са забранени.

    Така че да, феминизмът има много работа в Сомалия и Китай, но също и в България, където има доста пречки за жените. Но феминизмът не е битка срещу мъжете, за да им върнем тъпкано. Половото стереотипизиране е проблем за тях също така както и за жените. Да, феминизма настоява жените да могат да стават и шофьори на камиони и миньори. В края на краищата дали не биха искали да получават добрите заплати, които се свързват с такива професии. Защо те не стават? Гледай филма North Country. Той е за жени, които вече са се опитали да станат и са срещнали стена на остракизъм и дори заплаха за сигурността си. А преди дори да кандидатстват за тези работни места има години с набиване в главите „Това не е за жени“, „Не се излагай“ и подобни – реални случки с мои приятелки, които са искали да влязат в „мъжки“ професии. Или директното „не приемаме жени“, което и досега среща една моя близка геолог, когато кандидатства за работа по специалността си. Работи като секретарка.

  33. Аз също съм чувала за много такива случаи.
    Лесно е да погледнеш общата картина и да видиш, че нещата са горе долу добре, че жените са равни с мъжете, че като цяло машината работи.
    Само че загледаш ли се в детайлите, ще видиш, че има неща, които не са наред.
    Феминизмът има за цел такива случки да нямат.
    Какво една жена (респктивно един мъж) прави с тялото си, кариерата си и личността си да е само негов избор. Тяхната раса, пол, националност и религия не трябва да са причина на различно отношение.

    Едно е да кажеш „жените могат да раждат, мъжете не“, другое да заемеш позицията „мъжете не могат да раждат, жените могат, значи жените са длъжни да си изпълняват детеродните функции“.
    Категорично отказвам да вярвам в идеята, че най-голямото нещо, което една жена може да направи, е да отгледа дете.
    Да отгледаш дете Е нещо важно… и нещо сериозно. Но с това животът не започва и не свършва.
    Защо това не се води цел в мъжкия живот? Защото е набита представа, че това е женска работа… и дори един мъж да иска, се среща със стена от скептицизъм и отрицателно отношение.

    И не, проблемът не е в големите неща, а в детайлите.
    Освен ако не говорим за Арабия, Африка и други подобни места… където проблемът пък просто не се споменава, с надеждата, че ще изчезне или се подхожда със Сталинското отношение проблем – човек?

  34. Пипилота, ти, мойто момиче, като не си „износвала“, раждала и отглеждала дете, как може да се пениш по темата, ха кажи ми?

    „Разплодният бик“, дето си е направил удоволствието да свърши „вътре“ , ще даде фамилията си на детето ти, ще спи в другата стая, докато ти будуваш над едно ревящо бебе, ще излиза с приятелите си, когато ти ще си длъжна да готвиш и сменяш памперси.

    И ако не стане така, иди целувай ръка на всички онези лунатички, а не плюй наляво и надясно.

  35. Утре ще отговоря на последните коментари. За момента ще ви оставя да размишлявате над това, което сподели Емил (който мие чинии и ме води на театър, аз пък него на балет):

    „Не можах да си представя колко е грозно да си бременна, но го изпитах на собствен гръб – колко е грозно да се стремиш към усъвършеснстване. Аз съм от по-старите поколения, които бяха бременни по повод „наборна военна служба“. Въпреки сегашното ми положение на добре приеман специалист по това, което се занимавам, ми се наложи да изчакам повече от пет години, преди да се докосна до работата, с която искам да се занимавам. Мотив – не си отслужил. Мисля, че всеки, който е искал да се усъвършенства като личност в нашето общество преди 2005 г., е пострадал много от т.нар. майчински синдром. Още по-грозно беше след премахването на задължителната военна служба. След моето отслужване, когато започнах да си търся работа и когато службата вече беше забравена като фактор, бъдещите ми работодатели постоянно ме изправяха пред неудобния въпрос какво съм правил през годините (когато бях неотслужил студент и после – когато бях отслужил, но не бях практикувал по неясни за тях причини) се почувствах като бременна жена. Защото бях слушал за дискриминацията по този въпрос, но едва ли някой се сеща за дискриминацията на мъжа от страна на националната държава, за която те претендират, че им приватизира матките. На мен под различни национални мотиви ми бяха открадната най-красивите години между 18 и 23, за това нека да спрат да се жалват и да започнат да живеят.“

  36. Зачетох се в коментарите и взех да се ядосвам, че само развалят хубавата публикация. Щом феминистките се борят за равни права, значи да пиремат най-сетне, че и те и мъжете имат еднакво право да бъдат родители и не е много хубаво да напълниш един свят с деца, расли не в тяло и с майки, които не са майки или пък недай си Боже с бащи, които не са докосвали майката, защото тя видиш ли имала право да ходи да става бизнес дама на годината.
    Капитан Дългия Чорап, страхотна е Пипилота!

  37. А ти, Случайна, като си раждала и като си отглеждала деца (а така ли е всъщност?!) ти какво толкова се пениш не разбирам?! Грозен пример даваш, да знаеш!

    Грозно и противно се държите, и по точно същия начин си „защитавате“ „каузата“! Ами не, мерси, не можете да ме спечелите, нито даже да ви уважавам като различните от мен с други принципи и възгледи… С чисто сърце и душа мога да ви нарека проскубани патки, щото като точно такива се държите! Пък вие ако искайте се обиждайте!

  38. Дами, някоя от вас изобщо има ли деца? @Енея, по повод това, че е по-добре жената да има избор: дали да роди бебе в „буркан“ или да го износи е спорен, защото всяка жена, която не е раждала я е страх от самото раждане.Е, ами дайте тогава всички да имаме деца по лесния начин. Не казвам, че едим човек става родител само когато е раждал, защото това е най-голямата глупост, но трябва ли заради страха си да не го правим? По -повод феминизма: абе хора, ние живеем в 21 век. какъв феминизъм? Имаме равни права с мъжете. Само, че…живеем в България и винаги ще се намери някакъв простак като този с „in vivo“. И последно: мъжете гледали на нас като на сексуални обекти – никой не може да ме убеди, че никоя от вас не се е заглеждала по хубав мъж и го е пожелавала. Разликата е, че жените имат друг подход към мъжете. И заслужава ли си да имаш дете в България? ДА ДА ДА! Дори с всичките трудности!

  39. Обожавах това че съм бременна! Чувствах се прекрасно, великолепно! Беше най-прекрасния, безгрижен и спокоен етап от живота ми! Ако щете ми вярвайте, не ме беше страх от раждането! А то беше доста гадно в интерес на истината. Но аз все пак имам намерение да повторя и даже да потретя… И да го направя по нормалния начин (ако даде господ), а не да ме оперират от детето ми. Не ме е страх отново да се подложа на този „ужас“!
    И представете си, искаме да си осиновим дете… ВЪПРЕКИ че си имаме наше си, свое си…

    Страшно е, защото някой си го кара да изглежда така! Докато бременеех на какви ли не ужасии се наслушах и нагледах, но съхраних трезвостта си и не позволих, да ме наплашят, запазих си ума! Сега, всеки божи ден срещам разни ненормалнички дето са станали майки! И честно, моля се от все сърце, такива „феминистки“ като вас никога да не вкусят от това, да си родител, независимо дали ще го родите, дали ще виго родят или ще си го вземете от някъде… Не за друго, ами ми е жал за децата ви… бъдещи и настоящи…

  40. @Lady Frost,
    Браво! Ето това е! Каквото и друго да се говори е излишно.

  41. Уморявам се от спорове на тема феминизъм. В крайна сметка, ако използваме политически коректен език и избягваме сексизма, „човек за човека е приятел, другар и сексуален партньор.“

    Аз не мога да виня жените, че не искат да раждат. И аз примерно не исках да ходя в казарма. Разликата обаче е, че жената има избор дали да роди или не, докато аз нямах този избор 🙂 Така че дискриминацията далеч не е само по полов признак. А степента на дискриминация поне според мен не е от значение (освен като форма на суета).

    Принципно аз също се боря срещу дискриминацията като принцип въобще. Но не разбирам защо борещите се срещу нея трябва да се делим на лагери – феминистки, мачисти, гейове, етнически малцинства и така нататък.

    Цитирайки някои култови герои от соц-филмчета:
    „Ребята, давайте жить дружно!“ 🙂

  42. Здравейте ще започна отговорите си от човека, който най-много ме изуми тук. Едно момиче/жена, която наистина заслужава искреното ми съчувствие:

    Случайна, разбирам те! Била си лишена от най-хубавите неща в живота. Никога не си разбрала какво е да си пълноценен човек до друг такъв!!! Това е ужасно! Наистина съжалявам, че съществото до теб те е оплодило и те е накарало да гледаш на акта на създаване на дете като на свършване „върте“. Трябва наистина да е ужасно човекът до теб да не поеме ролята си на родител. Просто си представих това същество – дебелак с потник, който те кара да му правиш салатата…ужасно. В моя свят такива хора няма, не съм срещала. Не са такива родителите ми, нито родителите на приятелите ми, нито приятелите ми, които започнаха да имат деца. Имам щастието да живея с едно такова същество, което с всеки поглед ми доказва, че ме уважава, с всяка дума ме обогатява, същото правя и аз за него. И и двамата си варим кафе, и двамата простираме, и двамата гладим 🙂 Аз съм щастлива и смятам да се развивам и занапред. Ако си толкова наскърбена от живота замисли се повече, защо около теб всички са с потници…погледни се в огледалото и виж дали пък ти не си тая с потника.

    Размишльотини, радвам се да видя мнението ти тук – на човек на противно на моето мнение, но изказващ се като нормален човек.
    Позволи ми да не се съглася с теб и учителката цитираш, освен ако не си била в училище след 1990 г. Аз лично съм родена в годината – пик на раждаемостта в България. От първи до единадесети клас съм била в паралелки с по тридесет деца и по поне 5-6 паралелки в клас. За демографска криза се заговори няколко години след „демокрацията”, поради което просто не проумявам как някой е говорел за демографска криза през осемдесетте, когато семейството беше еднакво като мебелите във всеки дом – четиричленно. Задължителното работене ни е спестило много проблеми – погледни например Австрия, Германия, където от гледна точка на застаряващата работна ръка все още не знаят как да се борят с Бисмаковия модел на „майката-домакиня” и да стимулират жените да излизат на трудовия пазар. За разлика от там тук до преди броени години нещо като „стъклен таван” (по-малко заплащане за жените, за същата работа) не съществуваше.
    От гледна точка на описаното от теб, не проумявм как баба ми е отгледала и възпитала майка ми, правейки кариера в една много мъжка професия (да уточня, не е била в армията). Така че може да имаш кариера и деца, слава богу двете не са взаимоизключващи се.
    Въпросът на интервю за работа смятам ли да се омъжвам в скоро време и да имам деца ми е задаван веднъж – от жена. Въпреки че й теглих една любезна майна, получих работата, само че вече си бях намерила по-интересна. Смятам, че имам достатъчно права, едно от които е да отстоявам правото си на личен живот без от това да правя драми и общоженски каузи. Между другото това въпросче идва от западните общества, където обаче всичко е минало по реда си – със стачки на всички работници и резултатът е действащи синдикати. Тук тепърва се учим на синдикализъм (защото и синдикатите си разрушихме като ненужни текезесета и се намъкнаха всякакви хора нямащи нищо общо с хората, които уж представляват).
    За съжаление, информацията, която намерих относно средната миньорска заплата е от миналата година. Заплатата в сектора на добива на енергийни суровини, към май 2007 г. е била 640 лв. За тези пари работиш в крайно тежки условия на труд: висока концентрация на прах във въздуха (след години имаш каша вместо бели дробове, гадна смърт), от вибрациите на машините вътрешностите ти се скапват (какво ли става с възпроизводствените им органи?!), работиш максимум 20-30 години, и ако не загинеш при експлозия, което не е много рядко, със сигурност излизаш от долу болен и разяден. По отношение на пенсията – в България все още има таван на пенсиите и максималната вземана и от миньорите е 450 лв. Ето това са причините, които ме карат да се изумявам как Епистемик и хората като нея ми говорят за равни права, а не отиват да се изравняват с мъжете под земята (а за доста повече от 640 лв. работят неща, които не ти костват здравето и живота). Та така.

    Eneya, ще те цитирам за да ти отговоря:
    „Едно е да кажеш “жените могат да раждат, мъжете не”, друго е да заемеш позицията “мъжете не могат да раждат, жените могат, значи жените са длъжни да си изпълняват детеродните функции”.
    Категорично отказвам да вярвам в идеята, че най-голямото нещо, което една жена може да направи, е да отгледа дете.
    Да отгледаш дете Е нещо важно… и нещо сериозно. Но с това животът не започва и не свършва.“

    Грешиш Eneya, най-голямото нещо е, и ти си живото доказателство. Ако не беше родена животът на майка ти щеше да свърши със смъртта й, а сега това няма да е така. Получила си от нея светоглед, ценности и ще ги пренесеш в годините.
    Хипотеза, която никога няма да се случи: ако жените, с които започнах „разказа“ отидат на Луната и останат там, какво ще стане. Дори да са ядрени физици, химици, нобелови лауреатки…каквито и да са ще изчезнат и никой няма да има да си спомни за тях, защото просто ще измрат без да оставят нищо за себе си 😉

    Много благодаря за мненията на Калина, Lady Frost и Светлина 🙂 Тоя свят ще го бъде и благодарение на вас 😉

  43. маалии

    во гняздо адово

    чеки, че манджата загаря, пък и на детето не съм доизгладил парцалите, айде – остави ги нашите…

  44. Оф… да бе.
    щото съм жена, задължена съм видиш ли пред „бъдещите поколения“ и „за да светува светът“ да имам дете.
    щото на планетата ни няма 6 млрд. души.
    Ок, мисля, че това всеки сам избира и не трябва никойй да ти вменява отговорност и длъжност.
    Ако искаш и имаш желание да родиш – чудесно. Ако не… не виждам нужда някой да ти окача етикети ид а те гледа снизходително. Нито разбирам желанието на някои жени да се бият в гърдите, че са майки.
    Супер, браво за тях, щом това ги прави щастливи е чудесно. Но да се прави опит да се сравняват с жените, които не искат деца и да се твърди, че тези жени са свършили повече с живота си. Е… ми не съм съгласна. Най-малкото, това си Е моето тяло и не мисля за удачно някой да ми казва какво е трябвало или не е да правя с него. Било то други жени или мъже.
    Феминизмът има нелеката цел да се бори не просто с неравенството. Може би е по-лесна представата мъже срещу жени, но тя не е вярна, защото има много жени, които не отстъпват на мъжете по представи за жени, бременни, майки, домакини и така трябва, защото така е било винаги. Същото важи и за представите на мъжете, какво е мъжко.

    А и спрямо двата пола много и различни по вид стереотипи. Изобщо, „целият този шум за нищо“, както Bain си позволи да коментира е нужен. Разбира се, когато си малък и тотално без социален оопит, когато не си се интересувал сериозно от нито една тема, а просто се носиш по течението, е много лесно да сгрешиш или тотално да игнорираш чуждото мнение.

    Второ. Не мога да разбера какъв е рпболемът с „лесната бременност“> Винаги ми се е виждало идиотски опасно и несигурно 9 месеца да бъдеш бременна.
    Ако това може да се избегне – чудесно. Ако всеки може сам да вземе това решение как да роди – чудесно.
    Но да се ражда „живо“, само защото „така било естествено“ ми се вижда несериозно.
    Естествено, този спор е много футуристичен за сега. Но все пак. 😉
    Да имаш дете сигурно е нещо невероятно и е чудесно, че има хора, които още вярват в България.
    Просто аз не вярвам и не мисля да подлагам себе си и едно потенциално дете на тукашните неуредици. Защото патриотизмът си е патриотизъм, но идиотизмът също го има.

    Пипи, ако „лунатичките“ са отишли на луната, нищо не им пречи да си синтезират мъжка ДНК или пък псто да са си взели достатъчно. Така че да изчезнат е последното нещо, което ги грози.
    Като си говорим за фантастика. Все пак, нищо не пречи да има чисто мъжка колония, където самата идея за жени им се струва зловеща и неправилна, пък са си намерили начин да се възпроизвеждат. Къде е проблема. (за повече инфо, потърси Етан от Атон)

    А и последно… като си говорим за стереотипи, ето един пример. 🙂 http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1260304

  45. Pingback: Камбанарии « Кутията за всичко

  46. и „така трябва, защото така е било винаги“ беше за кавички.

  47. Бате, батееее, освен че простираш, къртиш и мивки както трябва 😀

    Енея, с последния коментар не сподели нищо, което да не си казала до сега. Няма да го премахна. Смятам обаче да сложа под контрол коментарите, защото спора се поизчерпа щом започнахме да се повтаряме.
    Ще пускам само мнения, които казват нещо ново и не нарушават добрия тон.

    Ай със здраве! 🙂

  48. Пипи,
    Както писах в друг блог, където имаше препратка към мнението ти:

    Самият опит на противничките на феминизма (каквато и представа да имат за феминизма) да разсъждават върху женствеността, ги прави косвено съпричастни на феминизма. В крайна сметка, това е една от целите на феминизмите: да стимулират разсъждение върху женствеността и мъжествеността.

  49. Пипилота, като чета за съвършения ти свят с невероятното същество до теб…сякаш виждам себе си преди 12 години:)
    Не подозираш до какви дълбини на унижението би могла да стигнеш, само заради това, че си жена, и колко жертви може да се наложи да направиш, за да си възвърнеш самоуважението и независимостта.

    Професията ми е такава, че изслушвам проблемите на много жени. Нямаш представа за какви неща става въпрос понякога под захаросаната повърхност. И потниците нямат нищо общо.

    Впрочем, съм потресена от вълната от анти-феминизъм, разразила се сред младите момичета. Прилича ми на опит за привличане на внимание и спечелване на овации от мъжката страна.

  50. Няма нищо лошо жени да се противопоставят на феминизма, особено ако разбират за какво иде реч. Ироничното е, че много от противничките на феминизма му се противопоставят като израз на независима позиция. А да си противник на феминизма винаги е било конформистко и mainstream, още от деветнайсти век насам, когато популярните европейски издания рисуват феминистката като пушачка, която отказва да носи корсет. Правя изключение за тези противници на феминизмите, които са запознати с тях и критиките им са осмислени. Доколкото разбирам от изписаното тук, много анти-феминистки се противопоставят на популярната версия на американския РАДИКАЛЕН феминизъм, който настоява за женски сепаратизъм и за изключване на мъжа от грижи за детето, но НЕ и за изключване на майчинството. Този тип феминизъм е отхвърлен и от академията, и от политиката още през седемдесетте години. Ако ви интересува кои феминизми имат политическо и академично влияние в момента, ще споделя с удоволствие. Ако не ви интересува, а предпочитате да сте анти-феминситки така или иначе, ваше право си е.

  51. Е, Енейката ще порасне и ще си роди бебе. Тогава ще говорим за интелекта пак:)

    А аз ще почвам да те чета.

  52. знаете ли, феминистки, нефеминистки, онанисти, десебисти, комунисти и сякви там -исти: хората са хора, ако са такива, и всяко разделение на -исти е в услуга на нещо, зад което обикновено стои някой.
    аз например познавам мъже, които са абсолютни п*тки. също така познавам жени, които са супер п*чове. разделянето на мъже и жени и че тия били такива, пък другите – онакива, е характерно за третокласниците, а също така и за дебилите. защото всеки човек е различен от другите.

    казах.

  53. Не мога да разбера какво повеме искате.
    В наши дни мъжете се страхуват от жените. Ще ме хареса ли? А Пешо няма ли по-хубава прическа от моята? „Колко огромен букет се подарява на четвърта среща?“ сигурно се гугълва стотици пъти на ден. Няма да казвам колко пъти са ми намирали блога момчета и мъже, търсещи съвети как да се харесат на някоя. Не как да я превземат, а как да й се харесат. Знаете ли изобщо с какви мъже ми се налага да се срещам? Правят комплименти, разпитват ме какво работя, поздравяват ем за професионалните успехи, ако предложат да ме почерпят, правят го с виновно-извинителен-страхлив тон. Станали са просот ужасни. Къде е смелостта? Къде им е вярата в себе си? Къде е оная балканска гордост, дето се хвалим с нея? Някоя от вас би ли се оженила за мъж, който не смее да си каже мнението, щото евентуално може жена му да го остави или пък комшийката да му се присмее?
    Напоследък мамините синчета не са мамини синчета заради мамите си, а заради жените в нашия ЖЕНСКИ свят. Повече сме, по-упорити сме, по-нахъсани сме, pushy направо, ясно е, че в много обласи сме по-добри, особено в дългите спорове без конкретен материален резултат. Момчетата просто не разбират момичетата и предпочитат сигурността, семейния уют, които им предлага тяхната патриархална къщичка с мама с престилка и котарак. Мъжете искат да бъдат обичани, уважавани, искат чувствителни жени. Корпоративните акули, кариеристките и така нататък не са нещо лошо, обаче почват да перкаляват.
    Моля, не искайте всички да станем като вас. Аз предпочитам да си остана човек и моето главно качество да е човечността.
    И мен ме е страх да раждам. Обаче ако имаш смелост да станеш пилот, да ръководиш отдел от 645 човека или да прокараш нов закон и ми кажеш, че те е страх да бъдеш бременна цели девет месеца, даже няма и да ти се смея. Ще ми е жал за тебе!
    Сериозно. Феминизмът работи. Постигнал е целите си.В момента се опитвате да го изродите във футуризъм. ХАйде да разруши всичко старо, да го стъпчем и да му се изплюем, ние можем всичко, ще си построим света наново. После някои от нас ще имат деца и ще ги научат също така да разрушат нашите неща и да си построят техен свят на права и свободи, разрушения и емоционални незадоволявания.
    Нали уж за свое щастие го измислихте тоя феминизъм? Е, какво щастие има в това да изстудиш света? Прекалявате.

  54. Пипи, не, не лъжа за госпожата и нейната реплика. Раждаемостта в България е започнала да намалява още през 70те години.‌ Не в София, разбира се, защото там винаги е имало стабилен приток на население. Правили са се различни стъпки за стимулирането й, а официалните оплаквания от нежеланието на българката да ражда могат да се открият и днес във вестниците от едно време. Това е било характерно и за други социалистически страни – в Румъния например властта е решила да се справи с проблема като забрани всички аборти. (Затова домовете за изоставени деца там са били най-много.) Но независимо дали демографската криза тогава е била по-малка от степента, която е щяла да достигне впоследствие, реториката за нея си беше факт.

    По останалите точки нямам възможност да се разпростирам. Никой не е казал, че дискриминацията по повод майчинството се прави от мъже към жени. Въобще, изобщо не става за някаква битка за надмощие между жените от една страна и мъжете от другата. Става въпрос за общоприет стереотип, интериоризиран от всички, а въпросите при кандидатстване за работа, за които говоря, са съществували и преди демокрацията. Всъщност те не са били точно въпроси тогава, защото е имало автобиография, в която пишеш за семейството си, а се е прилагало и паспорт, в който се е отбелязвало семейно положение, деца, етц. Как баба ти е успяла да прогресира в мъжка професия не мога да анализирам, но не за изключенията става дума. Не разбирам и какво аргументира в случая факта каква е точно заплатата на миньорите. Те все пак не се хващат на работа просто заради това, че като мъже трябва да се жертват и помогнат на обществото.

    Радвам се, че приятелият ти е успял да премине успешно препятствието, заради което са го дискриминирали при търсене на работа. Разбира се, че и мъжете търпят такива проблеми, както казах и по-горе. Няма да го сравнявам с дискриминирането заради майчинството нито по времетраене, нито по степен, защото не там е въпроса в момента. Само едно: жалко е, че в България сме на принципа „нека да спрат да се жалват и да започнат да живеят“. Докато да протестираш за някаква несправедливост е недопустимо или засрамващо нещо, проблемите в страната, манталитетът ни и въобще начинът, по който се случват нещата в България ще продължават да са същите, особено когато живеенето, така както ти си го представяш, е възпрепятствано от същата тази несправедливост.

    Друго, което винаги е пречело и продължава да пречи е липсата на диалог и интерес към гледната точка на другия. Не виждам смисъл да участвам в спор=размяна на обиди, особено по тези въпроси, върху които има много мегдан за мислене, за разбиране и за правене.

  55. Светлина,
    Предполагам, че въпросът „какво повече искате“ е насочен към феминистките и ето отговарям. Отговарям само от моя гледна точка.
    – Като феминистка, искам повече български жени, които са жертви на домашно насилие, да си потърсят правата. Въпросните жени са от всякакви прослойки в България, включително вишистки, доказали се в професиите си. Но за домашното насилие е толкова срамно да се говори и е толкова разпространена логиката „ми тя сама си е виновна, щом стои при него,“ че проблемът остава почти невидим в публичното пространство и случаите на домашно насилие, за които научаваме от медиите, звучат като аномалии, макар за съжаление да не са такива.
    Искам, когато една жена кандидатства за работа, никой (мъж или жена) да не задава въпроса „смяташ ли скоро да имаш деца“ и да не си позволява изцепки като „на мен за тази работа ми трябва мъж/жена“.
    – Искам при спорове за настойничество над деца при развод, децата да не се дават автоматично на майката, а да се вземе предвид съвсем реалната възможност, че бащата може да е по-добрият родител в някои случаи, а майката в други. Искам родителят, който няма да е настойник, да плаща за детето реална издръжка, а не смешно-недостатъчната сума, за която съм чувала от разведени хора.
    – Искам НАЙ-ВЕЧЕ, жените и мъжете да не бъдем коне с капаци, повтарящи папагалски „ми аз съм жена и не ме дискриминират или аз съм мъж и не дискриминирам жените и значи дискриминацията не съществува. Искам да имаме достатъчно интелигентност и съчувствие към различния от нас, за да не допускаме автоматично, че нашият собствен случай е общият случай.
    Искам (в друг ред на мисли) жените да знаем за историята си. Всички сме чували за политическите подвизи на българските царе например, а колко от нас знаят нещо за политическия принос на болярките през средновековието? И ако не сме чували за тях, то не е защото тези жени, когато не са бродирали, са си чоплели в носа, а защото сме учили по учебници, които не са смятали политическия принос на жените за достатъчно важен.

    Такива неща искам като феминистка. Напълно съм несъгласна, че свитите, страхливи мъже, които описваш, са такива поради деянията на „злите“ феминистки или на „нахъсаните“ нефеминистки, най-малкото защото в България малко хора имат реална представа що е това феминизъм.

  56. аз пък, като гей, искам права за нас! не може нормалните хора да си живеят нормално, а ние – ненормално!

    това не е нормално!

    (сори, пипич, не се сдържах, трий го ако искаш 🙂

  57. ще ме уморите, бре, хора …

  58. Всъщност говорех на псевдофеминистките, които смятат, че имат за какво да се дърлят по форумите и че цялата работа с дискриминирането на жени е свързана с майчнството.
    Смешно ми е сега и за друго. Моите родители са разделени. Получавам издръжка от баща си точно 30лв. Майка ми има висше и полувисше образование. В полицията има доволно много доклади за домашно насилие.
    Аз не протестирам. Майка ми не протестира. Кои сте вие да протестирате вместо нас? Толкова ли настоявате да изглеждате щедри и алтруистки?
    Разбирате ли? Понякога прекалявате с намесата. Механизми против дискриманиця има. Даже си и работят.
    Някоя от вас знае ли къде им е центърът? Аз – да. Никога няма опашка на паркинга.
    О, българката е горда, силна. Българката по-скоро ще чака вечер мъжа си с точилка или ще му изсипе солницата в чинията. Тя няма да се предаде. Ако я настъпят, вика. Защо решихте, че ни трябва вашето спасение?
    Хайде престанете с коледната благотворителност.

  59. Светлина,
    Чудесно е, че ти и майка ти сте намерили добрия за вас начин да се справите с насилието. Аз познавам други жени, които стоят и търпят. Нито вадят точилката, нито изспиват солницата в чинията. Търпят, в някои случаи, защото си мислят, че нямат алтернативи. Моята работа като феминистка е да участвам в осигуряването на алтернативи, доколкото това е в сферата на влиянието ми. Например да направя, каквото зависи от мен, такива жени да имат юридическа и психотерапевтична подкрепа, ако решат да се възползват от нея.
    Това, че ти и майка ти не портестирате за 30те лева издръжка, изобщо не значи, че други родители трябва да се примирят с такава смешна сума. Както и за насилието, решението да се заемат с проблема за издръжката би трябвало да тръгне от родителите, отглеждащи децата си след развод, но те трябва да имат и подкрепа.
    Последно, къде ги намери тези псевдо-феминситки, ама конкретно къде? Чукали ли са ти на вратата? Насилвали ли са те да портестираш срещу 30те лева? Та къде ги намери и кога успя да ги заподозреш в щедрост и алтруизъм?

  60. Батпеп,
    Напълно съм съгласна, че хомосексуалните в България трябва да се ползват със същите права, които имат хетеросексуалните.

  61. Не се вързвайте на епилептичната смърфка. Тя е назубрила едни постановки и като счупен грамофон повтаря ли повтаря… ако някой посмее да изрази противоположно мнение, което тя не може да обори с логика или доводи – какво да прави момичето, като няма капацитета/не са я научили на това във джендър стъдиз – веднага биват заклеймявани с красиви думички от типа на „фашист“ или „еди-какво-си-фоб“. Трагикомичното е, че не осъзнава, че тези прийоми са направо от наръучника на Фюрера. И после се обижда, ако някой й го посочи.

    Ена не иска да признае, че войнствените феминистки все още доминират академичното пространство. До ден днешен в gender studies мъжете сa опресорите, а жените са горките жертви. Хора, осмеляващи се да направят обективни анализи, да нарекат нещата с истинските им имена биват анатемосани и заточени.

    Това не е академична дисциплина, то е един религиозен култ. Ама тези от вас с работещи мозъци това сте го разбрали. Фанатизираните кряскащи единици едва ли скоро ще го проумеят. Има е друг момент – толкова са изолирани във висоите си кули, такъв е дискънект-а с реалността на пазарните принципи, че просто…

    Сериозно, след десетина години, като почне да им… ъхъм… ммм… поувисва това-онова ще обявят война на законите на физиката, щото са измислени от патриархалните опесори и трябва да се забранят. Толкова са изперкали горките.

  62. Мартине, ако имаш да кажеш нещо смислено можеш ли да го кажеш без да всяка втора дума да ти е обида към другите? Щото иначе твоето прилича на това фанатизирано кряскане, за което сам написа.

  63. Здравейте, съсипвачи на мъжки животи!
    Аз да се обадя пак 🙂
    Да обясня… имаме си механизми за защита от насилието, имаме си институции, които помагат на насилваните ХОРА (не САМО жени), имаме си лекари и всичко. Има си и правила. Кой колко разбира от тях си е друг проблем. Щото може и да се смее на 30лв, ама може пък да си има законово уредена минимална сума, под която не бива да пада доходът на родителя, плащащ издръжката.
    Даже сега ще ви шокирам. В БЪЛГАРИЯ ИМА как да получаваш издръжка от съпруга си, съпругата си, родителя си и без развод. Моите родители са раздеелни със съдебно решение и пред социалните са двама отделни индивиди, а пред данъчните – семейство.
    Изобщо… много настоявам да вярвам, че в тая публикация се смеем на псевдофеминстки, а не на 100% от сегашните ИНФОРМИРАНИ, ВСЕЗНАЕЩИ и ВСЕМОЖЕЩИ феминистки.

  64. Светлина,
    Заяждаш се. Пожелавам ти, ако възгледите ти за феминизма се променят, то да е само и единствено от интелектуално любопитсво. Весели празници.

  65. аман, феми-ниски, феми-високи – все някому сте съвсем таман…
    http://www.zazz.bg/play:ed896f7d
    Весели Праззницици!

Вашият коментар