Трябваше днес да драсна разказ за Истанбул, но покрай румините вълнения се отплеснах. Но това ми разсейване ми напомни, че точно както и преди си оставаме все така късопаметно племе. 
А тези, които нямат памет са обречени да си повтарят грешките и да се надяват, че някой ден ще станат по-паметливи.
Какво се сетих ли? Сетих се за
Маргарит Ганев
Ганев де, Мáргарит! Не можете ли да се сетите? Мислите, че не сте го чували никога? Уверявам ви, че няма начин да не сте чували за резила през 2007 година, който преживяхме заради него, само дето сте забравили. Но ще ви припомня.
Беше заместник-министър на правосъдието при Петканов. И той, подобно на героинята от последните две седмици, се беше заинатил за един пост по на запад от България – щеше му се да стане нашия съдия в Страсбург на мястото на Снежана Ботушарова. Толкова му се искаше, че си направи конкурса така, че да спечели на наша територия, т.е. да номинира себе си в компанията на две други особи пред които да изпъква. Само дето от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (Съвета на Европа да не се бърка със Съвета на ЕС) тия работи не минават и ни върнаха трите номинации – прецедент до момента. Некомпетентни били хората – това беше предтекста, иначе – непрозрачния и проведен при конфликт на интереси конкурс за номинации. И от Съвета на Европа ни го казаха. И ние се срамихме три дена, изпратихме по терлици новия човек и… забравихме.
Та така до миналата седмица – пак голям срам насред ЕС този път, голяма излагация. Е, на Руми, за разлика от Маргарит, ѝ гледахме срамотиите на живо и, за това беше и по-болезнено. Ама колко да е болезнено. Пак ще е всяко чудо за три дни (или две седмици) и така до другия път.
(за настоящия скандал много се изписа и, въпреки че има какво да добавя, няма да пиша, че отплесването ми съвсем голямо ще стане)
Патиланско царство 