Tag Archives: ЮНЕСКО

Да се радваме ли?

Вчера се разбра, че генерален директор на ЮНЕСКО ще бъде за първи път жена и то българка. Радост за феминизма и радост за българите. За някои сред последните остава и малко киселото чувство, че където е текло пак ще тече, но все пак – българин.

Чудя се и аз дали да се радвам. Иска ми се да вярвам, че като ще имаме „наш човек” за глава на ЮНЕСКО, ще имаме повече шансове за опазване на културното ни и природно наследство и не само това, което е включено в списъка на организацията, ами на всичкото.

Защото сега нещата и с двете са плачевни. Преди година например окепазихме Ивановските скални църкви, включени в списъка на ЮНЕСКО – две гаменчета, след пийване издялаха лицата на светиите. Пещера Магура със своите пещерни рисунки, макар и невключена в тази компания на световни съкровища, също е застрашена. Тя беше и причината да започна този блог – исках да споделя опасенията си, възмущението от това което правим и това което не правим за наследството ни.

Национален парк Пирин също е в групата на природните забележителности за ЮНЕСКО. Не е нужно кой знае какво, за да разбере човек защо го грози изваждане от там. Само трябва да отиде стъпи в Банско и да вземе лифта… Говорейки за лифт се сещам за миналогодишните ми ходения до Рила – Седемте рилски езера и кратката ми разходка по Мусаленската пътека. И тъй като няма пощада за щастливците попаднали в критериите на ЮНЕСКО, какво остава за другите?! Няма милост. Няма и помен от дивота и горска идилия, а ако не внимаваш може да те сгази някой от хвърчащите камиони. Онзи ден разбрах от Дзвер, че по разширяването на пътеката продължава да кипи усилен труд…

Нужно ли е да изброявам още? Има ли значение кой е начело на ЮНЕСКО? Мислите ли, че нещо може да се промени? Защото аз си мисля, че ще си демагогстваме навън, а тук ще продължаваме да си правим каквото си щем.

100, 99, 98… национални туристически обекта

Вандали сме и това май не е новина. Диваци сме Нация от вандали и диваци ли сме?
Година след това, което видях в пещера Магурата, вчера в репортаж по БНТ видях и „подобренията“ в „Ивановите скални църкви“. Последните не са включени в 100-те ни национални туристически обекта, но присъстват в един даже много по-авторитетен списък, този на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. И какво станало онзи ден там? Ми напили се някакви пишлемета, келеши с още жълто около устата и си изчегъртали там де що намерят на лице да прилича. И имената са си издълбали, че да помни народа во веки великото им дело!

Вайках се преди година за това, че няма да оставим съхраним нищо за децата си – нашето бъдеще, да видят какво е имало някога тъдява. Какви ти деца, какви пет лева, ми то нашето бъдеще сам си ги заличава тия неща. Вече не сме ние, дъртите, тия дето не пазят, пренесе се чумата на плещите на нашето бъдеще…
Ма няма да му тежи дълго на крехкото ни бъдеще. Като всеки списък и този на 100-те обекта, и на ЮНЕСКО се изчерпва. Като ги унищожат всички, за бъдещето на нашето бъдеще няма да остане какво да унищожава. Бяло поле, табула раза, ей това ни е бъдещето!