Tag Archives: хора

Бозайници

Какво е общото между всички тези животинки?

Те са

Б О З А Й Н И Ц И

Бозали са от майките си, до момента, в който са могли да намират сами храната си. Дори Брежнев и Никсън (втори ред, втора снимка). Появата им на този свят се дължи на това, че хилядолетия преди тях майките са кърмили малките си. Еволюционно в един момент сме станали доста по-различни от животинките на снимката, но сме продължили да бъдем като тях – бозайници. Това е било известно на Леонардо Да Винчи – „Madonna Litta“, изложена в Ермитажа:

Леонардо Да Винчи „Madonna Latta’

Рембранд – „The Holy Family“:

Рембранд „Светото семейство“

Жан Фуке:

Жан Фуке

Мога да ви изредя имената на най-глемите представители на изкуството през вековете. Списъкът е длълъг…За всички тях кърменето е било нормално. Така е устроен светът и така върви живота.

И цялото ни хубаво развитие в един момент, някъде преди 50-70 години, ни е довело до вид „дееволюция“ спрямо много неща от живота ни. Говорим за отхвърлянето на редица еволюционно доказани и естествени неща като раждането, кърменето, храненето на малките, нормалното развитие на тялото през различните етапи от житейския цикъл и д.р.

Но за кърмене ми беше мисълта…и как се гледа в изкуството. Попаднах на картината на  Христо Станчев „На нивата“, споделена от Христо Комарницки във FB страницата му:

Христо Станчев 12

Освен на картината, попаднах и на едно от най-фрапиралите ме лично разбирания за неестествеността, нелицеприятността и нецивилизоваността на кърменето, най-дееволюционното изказване в този му смисъл. Жената, която го е писала, възмущавайки се, че се кърми в МОЛа, даже изтъква, как майката на платното кърми насред полето и там са само тя, вола и бебето, т.е. няма никой около нея, за да й се гледат срамотиите.

Ще ми се да кажа няколко думи за това колко е изкривена представата на обществото за това какво представлява „гледането на дете“. Че това не е гледане на цвете в саксия. Това е същество, което има нужа от храна, топлина и отклик на действията му (да бъде кърмено, гушкано и да му се говори). В същото време трябва да живее в среда, отговаряща на нуждите му (да е чисто и подредено в дома, да има изпрани дрехи и пелени…), а това води до смаляване на времето отделяно за него. Гледащият го и другите членове на семейството също имат нужди, които да бъдат задоволени – закупуване на храна и стоки от първа необходимост, плащане на сметки, задоволяване на естествените им потребности от движение и социализация. Сумарно погледнато, едни майка и бебе, кърмено съобразно неговите потребности (не нечии други), са скачени съдове, които, за да не съществуват в конфликт, трябва да се движат пакетно. Това означава, само и единствено това, че където и да е майката, трябва да откликне на нуждите му докато върши работата, с която се занимава, а не че трябва да се заключи в дома си, докато отмине периода на бозаене – около 2 години (по препоръки на Световната здравна организация). За съжаление, много хора смятат, че е редно второто. Радвам се, че тази тема бе повдигната, за да започне да се говори за това.

Но да се върнем на госпожата. От нейната гледна точка в днешно време бозаенето се прави навън (приемливо е) само от циганките и индиянките – очевидно някъде по-долу в йерархията от нея. За съжаление такива становища не са единични. За съжаление в обществото ни, по най-различни въпроси, съществуват хора, чието мнение е, че онези, които правят нещо „нередно“, т.е. не според техните разбирания трябва да бъдат скрити, изтикани, прибрани в резервати. Този спор опира до бъдещите граждани в обществото ни, тези от които зависи накъде ще го подкараме еволюционно.

П.П. А ето тази картина на тандемно кърмене е от Райхсмюзеум в Амстердам:

Тандемно кърмене в Райксмюзеум, Амстердам

където впрочем ми се наложи на кърмя, за да избегна конфликт между бебешките нужди и моята да посетя такова културно средище. Само дето си харесах пейка срещу тази картина и в тази лудница – едно от най-приятните ми кърмения 🙂

Rijkmuseum

За мястото на хората и животните с конкретен пример

В предходна статия говорих за начина, по който някои хора възпитават децата си спрямо животните. Много се изписа, много се пищя. Пратиха ме на лекар, че и недолюбена ме изкараха, та за това съм се била обърнала към обичта на животните.

Осемдесет процента (80%) от територията на Финландия е заета от гори. Не е като да нямат паркове в една от най-развитите държави в Европа, че и света дори. През изминалата седмица ми се случи да отида до там и да разгледам столицата Хелзинки. И специално за хората, които твърдят разни неща за „белия свят“ проведох специално едно мое наблюдение – къде в парковете играят децата и къде се разхождат кучетата. Дали има отделни паркове за едните и другите, така че никога да не се засекат или едните щъкат край другите, настъпвайки си акитата, опашките и играчките.

Парковете в Хелзинки са само едни – общи. Хората там тичат за здраве, децата там играят и кучетата там се разхождат. Без сегрегация. Поне що се отнася до общото право над парка. Но, винаги има и „НО“. Защото в конкретния случай се оказа, че:

1. В Хелзинки кучетата се разхождат из целия парк, по полянки, край дървета и скали. Има само едно условие за това да са толкова волни – да са вързани на каишка! Не видях отвързано куче, било на улицата или в парка. Всичките биват разхождани на поводи от по 5 – 10 метра. Волна работа. И още повече, тук кучета те посрещат още на летището. Седиш си и си чакаш багажа, а от една врата излиза митничар с куче на повод (лабрадор, английски спрингер шпаниол или бордър коли) и започва да обикаля салона. Кучето се катери по багажната лента и куфарите и души наред, смееш ли да кажеш нещо, при положение, че следващата му спирка си ти! Точно – минава и души всички подред (мисли му, ако седне пред теб и те загледа с мили очи, защото тогава значи е намерило нещо и ще си говориш с митничарите) и е хубаво да знаеш как да седиш мирно в присъствието му, защото не трябва да му пречиш да работи.

2. Децата…тук някои ще ахнат, ще се възмутят, ще изпищят. Деца в парковете на Хелзинки има, но те са „зад решетките“. Няма тук никакво място за волно припкане, ровчене на дупки из тревата и вдъхване на аромата на цветята от мъниците. Във всеки парк, на края на парка обикновено, има отделено пространство за катерушки за децата и пейки за родителите, които са оградени с решетки. Има табела „Забранено за кучета“. Така няма опасност някое куче да се изака в пясъчника, където играе слънцето на дните ви и продължителя на великата ви фамилия. Няма и как някой блеещ родител да каже:“Аз само за секунда го изпуснах от поглед“ и после да вика подире „Мами, пази се, ще те ухапе!!!“

Та народа си го е казал: „Всяка жаба да си знае гьола“. А тя ще си го знае, ако я научат на това. При кучетата условен рефлекс се дресира лесно. За радост хората сме по-сложни същества и разполагаме с възможността да възпитаме децата си в отношение към животните. Така че в наши ръце е това дали ще плашим или ще създаваме реално отношение към действителността и населяващите я същества.