Tag Archives: филм

Кино за зомбирани родители

Вчера изгледах последната серия от есенния сезон на „Живите мъртви“.
Пророних сълза, две.
WalkingDeadBabyОтчетох, че от сериала, след като убиха майката на бебето с цезарово сечене вместо да видят какво ще стане при естествено раждане, даваха му адаптирано мляко и рискуваха живота си да търсят еднократни пелени, вместо да си спретнат многократни, най-накрая са се светнали за нещо естествено и го носят в ергономична раница 😀

Та покрай тези ми вълнения, Яна ме светна за един късометражен филм на постапоклаиптична зомби тематика + какво е да си родител:

„Cargo/Товар“

Споделям го с вас. Чудесен е!:

 

Използвам случая, за да ви напомня онзи готин филм „Паяк“ 🙂

Advertisements

Авторисуване

Седи вчера, изкъпаната Тиквичка, по хавлийка, насред стаята. Жълтото й халатче се разхлабило и тя, видяла свободно място, хванала един химикал и си драска по коремчето. Усмихва ми се насреща и чурулика:

Най-интересно е авторисуването

– Исувам се! Исувам се! – рисувала се, демек. След четири години с детско присъствие, тези случки далеч не ни притесняват с Емил и последното нещо, което се сещаме да направим е да й вземем химикала.

– Тиквичке, утре ще се чудят госпожите в градината, какво е това. – Смеем се всички, особено тя, която явно знае каква ще е физиономията на г-жа Черешка – така й казваме, защото името й е почти същото, но детето не може да го произнесе и се чува точно Черешка. В следващия миг се сещам за един не особено весел филм, но просто ми изникна:

– Тиквичка е „Мементо“ дете! – нали се сещате, онзи филм на Нолан, в който Гай Пиърс се беше татуирал целя. А на нея и без да е гледала филма идеята явно не й хареса, защото изведнъж се смръщи и измърмори:

– Не съм… аъъм… Ментово дете!

Родителски контрол

Неделя вечер. Както обикновено, прекарали сме деня с Дребосъчето и Тиквичка хубаво, посетили сме баби и дядовци и време за спане не е останало. Обичайно децата се трупират към 7 ч. и вкъщи цари спокойствие до понеделник сутрин. Днес умората явно не е била достатъчно, защото Дребосъчето се събуди в 9 ч. вечерта. Няма как ще си говорим, вечеряме и забавляваме. Ситуацията е следната:

Емил пуца някаква онлайн игра с танкове, а Дребосъчето, наместено в него, шава, пита за всичко ставащо и изобщо го разсейва от бойните действия. Аз гледам новини на компа. След тях пускат „Зараза“, започваща с предупреждение:

„Препоръчителен родителски контрол. Филмът не се препоръчва за лица под 12 години“.

Дребосъчето, много любопитно и ентусиазирано за танка, се пречка на баща си, който в отчаян опит да се отърве и да продължи стрелбата на спокойствие му казва:

– Отиди при мама да гледаш „Зараза“ – при което Дребосъчето, ръкомахайки емоционално и с възмутен и изненадан тон виква:

– Ама то… не …нали е забранено за деца до 12 години!!!

Леш! Изпонатръшкахме се от смях, а междувременно танкът беше гръмнат 😀

Във фризьорския салон

Преди няколко седмици ходих да се подстрижа. Косата ми вече беше станала достойна за сплитане на плитки, а аз не обичам да ми се мотка толкова дълга. Освен това се бях заканила, че като изляза в майчинство ще се подстрижа като едно верме.

Отивам аз при фризьора си с определена идея за прическа наум.

– Гледай сега, искам късо! Ама много късо!
– А, няма. Ти сега си в постродилна депресия!
– Абе, каква ти депресия?! Отдавна мина времето да съм в такава депресия. И знаеш ли от кога искам да се подстрижа късо?! Режи!
– Е, добре, колко късо?
– Емиии, гледал ли си „Бебето на Розмари“?
– Ето, и бебета, после ми разправяй, че не си в депресия!
– Абе, я стига 🙂 Дай да ти покажа. Как може да не си го гледал тоя филм?! Страхотен е, от времето когато нещата са били страшни без специални ефекти! Мия Фароу пък, е просто невероятна!

Отваряме нета и аз вадя следната снимка:

– Е, какво ще кажеш? – попитах аз несигурно – Разбира се, ако мислиш, че така няма да ми отива, ще я префасонираш, както мислиш, че ще ми стои добре на мен.
– А, споко, ще ти отива… само че с по-къс нож!

Реалността? Баклава:Осама

Гледах рекламата на тая „Баклава“. Филма не съм.
Рекламното филмче показва брутални и порнографски кадри, самоцелно според мен (особено, ако тези неща липсват във филма).
Няма да давам оценка за „Баклава“, защото не съм го гледала.
Но пък снощи гледах един филм, за една действителност – много по-свирепа и жестока от нашата – Афганистан по време на талибанския режим. Филмът се казва „Осама“ и е рекламиран като първия, създаден след отстраняване на талибаните от власт.
Трябва да кажа, че наистина ме впечатли, разтъси, потресе… което искате прилагателно сложете. Филм, в който нямаше нито един брутален кадър, въпреки че можеше да е наблъскан с колкото си иска сцени на насилие спрямо афганистанките, убийства и престъпления, които са действителността в държавата Афганистан. След края на филма се заинтересувах какво действително е ставало и става там с жените. Дори няколкото истории, които прочетох описват несъизмеримо по-ужасна от нашата действителност, изобразена в рекламното филмче на „Баклава“. Филм, в който думите на моллата:“измиваме го първо три пъти отляво, после три пъти от дясно“, имаха по-голям ефект от купища снимки на полови членове и актове. Катинара, който трябваше да си избере героинята беше хиляди пъти по-силно послание от всички кадри на изнасилвания, повръщания и друсания на чалга съпровод.
Не мога да разбера, как за 18 години не се намери някой, който да покаже реалността ни (която явно от всички режисьори на демокрацията се изчерпва с мутрите и проститутките) без да я принизява до животински натурализъм? А в изтерзан Афганистан (простете клишето) го правят от раз.

П.П. И защо този филм се казва баклава, а не баница? Защо на самия сайт е написан с някакво ударение на „а“, което да прави препратки само към ориеталистичната ни „действителност“? И защо страницата се казва Lost vulgaros (гръцката дума за българи). Ефффффффффтиния за сметка на Родината.