Tag Archives: феминизъм

Етикетиране

Преди седмица Тиквичка, моята дъщеря, получи за подарък жилетка. Както винаги махнах всякакви картончета и лепенки, и право в пералнята. Но съм забравила да хвърля етикета, който по случайност (защото често разни неща непредвидено се озовават в невинните детски ръце) лежеше кротко върху необезпокояваното ми бюро.

Тамън да го пусна в кофата, когато забелязах, че се отличава от обикновените си събратя с разни „иконки“, както ги нарича Дребосъчето. Тази, която ми ми прикова вниманието беше предпоследната:

Остроумен етикет

„Дай го на мама
тя знае как“

Трябва да си призная, усмихнах се. Постарали са се хората да измислят нещо различно и приятно. Но в следващия момент се обади Емил, който къде на шега, къде на истина каза:

– Ами не е честно! Така татковците никога няма да се научат да ползват пералнята и да са съпричастни с домашната работа.

Както и в много други ситуации татковците наистина се оказват пренебрегнати. Като в надписа „Място за майки с деца“.

От друга страна, може би, ще се обадят и феминистично настроените, които ще кажат, че това е сексистко и че така жените се свързват обичайно с домакинската работа и прочее, развийте си тезите за сексизма нататък.

В крайна сметка, на мен идеята ми хареса. Накара ме да се усмихна. Дребен детайл в нещо обикновено, който привлича вниманието.

Вие как мислите – сексистко или свежарско?

Новите лунатички

Лунатичка

Лунатичка

Годината беше 3026-та. И последната ракета подмина Луната и се стрелна в дълбините на Космоса. Един историк седеше край илюминатора. Опита се да види следи от поселение на земния спътник, но такова нямаше. Периодиката от преди век говореше за революцията, революция във всяко едно отношение – групата на така наречените „лунатички” замина за земния спътник, където да постави началото на новия строй, този на феминистките. Малко след установяването на Луната обаче комуникацията с колонията се беше загубила. Новите жители на Луната бяха решили да скъсат с нишите си предци. И долу ги забравиха.
Историкът се замисли. Какво ли е станало с тях? По повърхността не се отличаваха дори надгробни кръстове…

__________________________________________________________

Ужасена съм просто. Не разбирам хората, наричащи се феминисти/ки. Просто не мога.
Преди две-три седмици четох статия на една от тях – epistemic murk, а после и статия на Енея. За това реших, че е добре от време на време да се чуе и друго мнение. А малко или много, поради войнствеността на феминистките то не смее да нададе глас, защото най-често тия хора ги изяждат с парцалите.

Матките и демографската криза

Хора сме, имаме интелект. Не мога да разбера какво кара този тип жени да си мислят, че като имат интелект от това следва да са над природните закони? „Мислиш” не е равно на „ние сме над репродуктивните процеси в природата”. Видиш ли, ще цитирам Енея:

„Защо женската сексуалност е всичко, женският интелект е нищо?
Защо????
Защо на жената се гледа като на репродуктивно средство?”

И ще запитам в отговор:
Защо женският интелект е всичко, а репродуктивните ти способности са подробности от пейзажа??? Даже ненужни подробности от него – тук пак ще цитирам Енея: „Изпитвам желание да се заема с генетиката само, за да измисля начин да се създават деца, без да има нужда да преживяват 9 месеца в нечие тяло.“
Как си представя една феминистка, че се е пръкнала на тоя свят?! В епруветка ли? Айде стига, че зададох много въпроси.
Излизат ми с довода, че мъжете и всички с „промити от тях мозъци”, приватизират матките им и свеждат жените до разплодни крави. Добре бе аджеба, ми мъжете какви са тогава!
Хайде да направим едно дружество против възприемането на мъжете само като

„бикове за разплод”

Защото и те могат да имат против, милиардите жени, които забременяват, да ги ползват само за спермата им и да ги изцеждат до последния сперматозоид, само, за да си имат дете. А, а? Какво ще кажете. Защото не е като да не ползват за разплод мъжете, колко деца се раждат годишно…минутно. И какво излиза, че всички тия хора са плодящи се крави и бикове?
Което автоматично ме докарва до най-умопомрачителния извод относно феминистките – за тях да родиш, да се размножиш, както правят всички живи същества е гнусно, отвратително и няма никакъв смисъл в това…деяние.

Течението, което някога се е борило за социално, политическо и икономическо равенство, се е изродило. Защо днес не се борите за правата на жените в Афганистан, на индийките, които ги давят още при раждането, защото са момичета, или пък на обрязваните сомалийки? Ааааа това били човешки права! По интересно ни е за минижупите, прахосмукачките и сексизма!
Едно от нещата, за които някога сме се борели е било да имаме правото да избираме да родим или не. Сега обаче ми се обяснява, как едва ли не феминистките се борят от името на всички жени да извоюват за нас правото да не раждаме.
Не, не смятам, че жените на всяка цена трябва да раждат. Но за мен е ненормално някой да ми обяснява как това е натрапена роля на жените! Благодаря, ама не ми трябвате вие и вашата помощ госпожи феминистки, госпожици.

С фанатизма си не усещате как правите това, в което обвинявате другите – приватизирате матките на всички жени. Позволявате си да говорите за жените, от името на цялото женско племе, не само тези, които са на вашето мнение, ами и тези, които смятат, че е в реда на нещата да имат семейство. Приватизирате матките ни, уважаеми феминистки! В убедеността в собствената си правота ставате едни фашистки, налагащи мнението си без да давате право да вирее чуждо, нищо повече и нищо по-малко.

Не, аз не искам да възпроизвеждам нацията. Аз знам, че искам след себе си да оставя нещо, нещо трайно. Какво извинете остава след нас? Не всеки печели Нобелова награда, не всеки става космонавт. А кой може да назове повече от двама? Колко имена са останали от античността и с колко информация разполагаме за тях? Какво сме ние, ако не една фабрика за лайна? Ядем, работим, спим, творим от време на време и после пак ядем…и произвеждаме изходен продукт. Истината е, че ние сме едни прашинки, измет на лицето на Земята, която никой няма да помни година-две след като си отидем и единствения начин да оставим нещо след себе си е да извършим гнусното според вас деяние – да родим, да се възпроизведем и нейсе – да предадем жизнения си опит (интелекта, на който толкова държите) на съществото, което ще създадем по един единствен начин – като се оплодим с г-н разплодния бик. Съжалявам, това е положението. Произвеждаме тор и ставаме на тор и единствения ни шанс да се издигнем над смърдящата купчина е този. Убедена съм, че някой ден количественото натрупване ще доведе до качествено израстване и нечие дете, продукт на нефеминистите, ще прелети покрай Луната, а лунатиците ще си останат там, но не и в историята. Те са обречени на забрава.
_________________________________________________________

Да, по времето когато последния кораб мина покрай Луната, там нямаше нищо. Сто години по-рано лунатичките получиха всичко, което желаеха. И после се разотидоха.

Ако пък сте съгласни с мен или пък не, кажете си го тук в Свежо 🙂

Когато на феминистките им PISSне! (и на мен)

Отпуската, както вече ви казах, изкарах в Барселона и околните каталонски владения. С Емил пристигнахме в града вечерта, настанихме и хукнахме беж към центъра, за да видим нощна Барселона.
С метрото бяхме там за няма и десет минути. Откъм транспорт града е уреден перфектно. Влакчетата на няколкото линии се движат на интервал от точно три минути чак до 2 ч. вечерта и няма начин да го закъсаш някъде. Слязохме на пласа Каталония, мястото където футболните запалянковци празнуват победата на отбора на града и от където започва, най-известната улица в града – Les Ramblas/La Rambla (Първото на каталонски, второто на испански – за джумбуша около националностите и щенията за държава ще пиша после). От там решихме да свием встрани от тълпата и по-точно в
Бари готик (готическия квартал)
Идиличните малки улички, широки няма и два метра, отгоре виси пране и скасии…красота. Само че беше вечер, след 10 ч., пълно освен с туристи и с всякакви тъмни субекти от пакистански, африкански и индиански произход, които като ни зърваха изричаха като вудо магия:
„Хашшш мистър? Хаш?”
– Емиле, Емиле, къде се забихме? Тия тук ще вземат да ни вземат сметката с тия неприлични предложения! Давай да се връщаме в цивилизацията!

Затръгвахме си, но не е толкова лесно. След всеки завой изскача нова малка уличка и се чудиш накъде да потеглиш. Докато си проправяхме път още едно нещо ни направи голямо впечатление –МИРИЗМАТА. И не само в тази част на града. Цяла Барселона смърди на урина та се къса. На където и да се обърнеш мъж, я местен, я турист, се е загледал упорито в някоя залепена реклама на стената и „чете ли, чете”.

Смрад на пикоч!!!

Просто да се отвратиш.
На един концерт по случай наближаващия празник на града една девойка ми тикна нещо в ръцете. Брошурка. Ей тази. Но нали не разбирам каталонски, трябваше да ми я преведат. И се оказа нещо супер идиотско това чудо Pixing.
От една страна пикаенето навсякъде е наистина вбесяващо. Но начинът, по който феминистките, представени от брошурата, са решили да протестират, меко казано ме втрещи.
Та значи, какво да правите в Барселона, ако сте феминистки, на които им се пикае???
Ами пикайте на улицата! На брошурата си има указани и местата в града, където всяка жена…пардон, феминистка може да клекне или да стои права и да се изпикае, защото видиш ли било дискриминация спрямо жените това, че мъжете могат да пикаят на улицата, а женското пикаене било едва ли не криминализирано.
Да му пикая и на равенството, да ме прощавате.
Вместо да се борим спрямо първичното у себе си, дай да пикаем наравно с мъжете, щото това ще ни въздигне и премахне дискриминацията и там дето не я виждаме. Феминисткият вой за дискриминация под път и над път винаги ми се е струвал идиотщина, но е с този призив – да клякаме да пикаем по улицата, за да сме равни и недискриминирани – е просто не мога да разбера тия жени до къде могат още да стигнат в желанието си да търсят под вола теле?!

Даваш ли, даваш, ти жено, своето име за чуждо?

  
Презимето и фамилията ми са еднакви. Когато бях малка, преди има няма 100 години, когато ме питаха как се казвам, аз се представях с „на квадрат“. И си мечтаех, не бях си обещала, че като порасна и се заженя, ще бъде за някой, който има същата фамилия като моята, за да си остана „на квадрат”. След години срещнах човек със същата фамилия и се усетих що за смешка би било да си осъществявам тази детска теория за името.
Случвало ми се е, а и откакто все повече и повече от приятелите ми започнаха да се женят, да споря следва ли жената да приема фамилията на съпруга или не. Дори в 99% от случаите споря по този въпрос, защото явно се оказвам от малцинството атависти, ретрогради и консерви, които смятат, че традициите са си традиции, за да се спазват.

Гледам днешните прекрасни, натокани амбиции в поли. То не бяха тирета, не беше изобщо неприемане на името на съпруга. Докато не се оказа, че вече има мъжки половинки, които приемат фамилията на съпругите си (?!?!?). До толкова ли ги смачкахме горките?
Вярно е, живеем в динамични времена. Мъжът и жената в семейството изкарват еднакви заплати, жената не се поти по цял ден в кухнята, а мъжа знае от къде се включва прахосмукачката и простира прането, което е изпрано от пералнята, а не от прекрасната му жена. И точно поради това, признавам си, не мога да разбера ожесточението, с което подхождат някои жени, защитавайки рождената си фамилия. При цялата тази равнопоставеност (е стига да не живеете с някой Гроздан, който сяда вечер по потник на масата и чака ракия и салата, а после захърква пред телевизора без дори да си вземе душ преди лягане) воя за моминското име просто увисва във въздуха. Толкова малко неща са му останали на мъжа, и толкова неща прави за нас, че едната пуста гордост – да вземем името му, му е останала, а ние и от нея го лишаваме.
При всичките ми разговори на тема „моминско име” съм забелязала изтъкването на едни и същи, повтарящи се мотиви:

1. Аз да не съм вещ?! – Ами ако ти самата така ги виждаш нещата, явно наистина си. Макар че и тогава не е точно така. На един салам като му махнеш етикета и напишеш „пастърма“ това няма да го направи по-пастърма от предишния хамбурски шпек. Няма и да погрознееш, ако вместо Петрова станеш Гинчева, Тинчева, Прошкова, Божкова.

2. Аз съм последното отроче на фамилията, не мога да оставя да загине името на дядо! – Ами защо фамилията ти се е оставила да разчита само на крехките ти плещи? Да се бяха потрудили овреме баби, дядовци, майки и бащи. Освен това колко можеш да отлагаш неизбежното? Детето по презумпция носи името на баща си, не на майка си, която да, признаваме й го, го е родила. Има си ред. Съжалявайте, но това е положението. Дори да сте Петрова-Стаматова или си останете само Петрова, детето ви ще е Стаматов/а, та ако щете да се разпорите от напразни феминистки напъни. C’est la vie точка.Освен това искайки да запазите рождената си фамилия сами признавате това срещу което се борите – вашата си фамилия е на дядо ви, не на баба ви, за каква равноправност се борите, като просто противопоставяте едно мъжко начало на друго – дядото на мъжа ви цака вашия – просто и ясно.

3. Така запазвам свободата си! – е това пък е най-неоснователното твърдение от всички, заклевам се!!! Значи живееш си ти свободна, днес свободна, утре свободна. Свободата ти харесва. Еми стой си тогава свободна, кой те кара да се омъжваш?! Като не щеш чуждо име просто не се омъжвай. Брака си е институционализиране на връзката ви. Бракуваш ли се, ти доброволно се съгласяваш да преминеш в един съюз, към който като поощрение получаваш още една социална роля, а с нея отговорности, права, задължения, лоши и слънчеви дни.

И всичко това се преживява с един човек до теб. Той е там, за да се обичате, да развивате съюза си чрез добавяне на нови, участници в него, които да отглеждате и възпитавате, а на края на жизнения си път да си помагате взаимно когато другия си изгуби чененцето (най-често ще да е в джоба!) и да си спомняте за хубавите, смислени дни прекарани заедно. Та за каква свобода говорим, когато решавате да сте заедно, да сте едно и да творите общото си бъдеще.

Има ли по-хубава свобода от свободата ви като едно семейство, под един „покрив” пък бил той и не рождения ви. 

Посвещава се на всички, на които им предстои да се омъжат и оженят!