Tag Archives: учители

@°¢☼?#§#)@(¤©#♂#☻?

Чете ли се?

За заглавието питам.
Не?! Ами  представи си драги ми Смехурко, че не можеше да четеш. Представи си, че нямаше кой да те научи на това. И всичко ти изглеждаше като горе на заглавието. Представи ли си?

А сега отиди в 16.30 ч. следобяд пред Министерски съвет и заплюй в лицето всички виновници, за това, че са те научили да четеш и пишеш!!! Щото ти е писнало да ти пречат с тоя протест.

Учителите ни дотират държавата + „бонус трак“

Ми да, драги ми Смехурко,

Позната, чиято майка е учител ми каза следното:

„Казва се, че ако се дадат исканите пари на учителите, държавата ще фалира. И излиза, че тая държава не е фалирала досега, защото учителите се жертват да я спасяват, като работят за стотинки – един вид учителите дотират държавата.“

Чак да се замисли човек…

Ето и бонуса:

Резултатите от стачката,

а и последствията от забатачването на образованието. Ето за това си мислех аз сутринта, идвайки на работа.

Вече трети ден стачкуват даскалите. А града, в който живея – нищо. Обичайните задръствания, няма блокади на града от таксиметрови автомобили. Трамвай No5 не се движи, но не защото лекарите от Пирогов са наизлязли, а защото се провежда обикновен ремонт по релсовия път. Вестниците са излязли както обикновено.

С думи прости – всичко си е по старо му и никой не изпитва на гърба си пряко и драматично учителската стачка. Е да, без да забравяме оная майка, дето няма кой да й гледа детето.

И потънах в размишление как, поради естеството на работа на учителите, никой не си дава сметка за дълготрайните и стратегически последствия от тяхната стачка, за състоянието на образованието и начина по който обществото възприема цялостната държавна система за възпитание, обучение и образование. (Изключвам хората тук, тук, и много други, които наистина живо се вълнуват от тези проблеми)

А резултатите в тази област ще лъснат след години – 10, 20, 30. Не че за 17 години не израсна поколение, което е било забравено. Деца и юноши, които станаха хора без да получат възпитание от родителите си, без да имат привилегията да седят пред необременени от битови тегоби учители, а и те самите натоварени с проблеми като как да се самоутвърдят в ученическия колектив: 1. Като ходят облечени и гримирани като какички; 2. Дали старците ще ги пуснат да въртят кючеци в детската дискотека; или 3. Как да ги накарам да ми купят оня gsm, дето го няма и Пешо.

Но за реалните и стряскащи резултати е рано. Те ще са налице едва когато това поколение реши да създава семейство, започне да ража и възпитава децата си. Ето тогава, и доста късно, ще осъзнаем какво престъпление сме извършили оставяйки раздрънканата каруца на образованието и настанената вътре наша отговорност да се занимаваме с децата си в калта. Защото като се замисля за тези още неродени петковци
предвиждам такъв живот,
че само си викам
дано, дано, дано,
дано, дано, дано,
не съм права в предположенията си.

Ураааааа, 15 септември!!!

Драги ми Смехурко,

Бях наумила да ти думам едни неща, но на път за тук се сетих, че днес е първият учебен ден.

Много неща се чуват напоследък за учителите, техните заплати, качество на работа, днешната им стачка и как така опорочават празника на децата.
Не бих искала да се включвам във всеобщата патиланска глъч. От една страна симпатизирам на учителите в стремежа им за достойно възнаграждение и отношение на обществото към тях. От друга ги съжалявам. За това колко пъти ставаха смешни те в очите на същото това общество – заплашвайки със стачка и всеки пореден път отказвайки се от заканите си. Леко овчедушно даже.

Вчера пак никой не чу гласа им. Не го ли обясниха достатъчно добре или просто отново си го казваха тихо и под сурдинка? От всякъде валяха обвинения, че ще открад нат празника на децата с тяхната стачка. Никой не чу, че първи учебен ден ще има и учителите ще посрещнат както подобава първолаците, очакващи с трепет първия си ден в училище.

Но днес на път за тук разбрах, че някой ги е чул! И не кой да е, а най-важният – ученикът. Да. Нещо ми направи впечатление тази сутрин. Нещо ме накара да си помисля, че учителите все пак не са съвсем сами.

Тази сутрин за първи път от толкова години видях ученици, гимназисти, от тези големите патиланци дето уж не ходели на училище и не ги интересувало какво става в школото. Какво правеха те? – бързаха към училище с букети в ръка. Не ми се беше случвало от години!!! Да, поднасянето на букет на учителката винаги е било традиция, но през последните години сякаш само най-малките отдаваха почит на учителите си по този начин. А днес, днес беше различно.

Видях толкова много поотраснали деца, младежи, да бързат към училище, облечени празнично и с букет за учителя си. Възхитително.

Може да се лъжа в предположението си, а може би не, но ми се струва, че учениците разбират и подкрепят своите учители и всяко поднесено днес цвете е аргумент в полза на учителите, а струва ми се аргументите са прекрасно много.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:

Пипилота