Tag Archives: търтеи

Аз съм „ДС“, ама другото

Написах един доста дълъг текст. После го съкратих. Но къде с мислене, къде с чужда помощ, разбрах, че колкото и да изпиша, каквито и примери да дам, ще бъде съзряна прекомерна емоционалност, някой ще каже, че гледам от собствената камбанария, трети ще ме хвърли на кладата. Поради това ще кажа съвсем малко неща от всичко, което бях написала.

Сънувах вчера кошмар! Събуждам се цялата плувнала в пот. Не стига, че от началото на седмицата чета по вестници, блогове и форуми колко съм черна, грозна, лакома и ояла се, а сега и този кошмар! Сънувах, че Министерски съвет е приел решение всички като мен да бъдат задължително татуирани с

„ДС”

на челата – „държавен служител”. Сънувах как от тая чернилка са ми изникнали рога и копита и притичвам сутрин рано от кьоше на кьоше с цел да стигна невредима до работата. Налага се да ставам по ранни зори, за да не ме издебнат организираните групи фирмаджии и частници, които обикалят улиците с торбички с камъни и замерят „хрантутниците” и „търтеите” като мен. И изведнъж това „ДС”! Никакъв шанс не ни остави този Дянков. Поне да бях другото ДС, ама не съм. Абсолютно неподготвена съм за този обрат в живота ми.

Това беше в съня ми. На яве имам две ризи и два костюма и, ако взема пари за дрехи веднъж годишно, те отиват да си платя тока (толкова е огромна сумата). От три седмици пък съм болна, но идвам на работа, защото съм бременна и изляза ли в болничен ще се отрази после на майчинските. То пък, майчинството се чудят дали да не го направят година (къде ще го пращам това дете с тая заплата никой не ми казва). Пък защо не го направят изцяло неплатен отпуск, какво ще тежим на бюджета и какво като натрупания ми платен отпуск е защото няма време кога да го ползвам.

За осигуровките говорех. Защо мислите, че не си плащам всичко като съгражданите ми? Нима някой живее с илюзията, че на мен личния ми лекар и всички специалисти не ме информират с влизането, че тези работи, за които идвам не се покриват от здравната каса. Както и да ви го напиша обаче, аз съм едно ДС и не си плащам осигуровките.

Това го казвам докато на бюрото си ям манджата, която си нося от вкъщи. През това време приятелите ми, моите приятели, които ме обвиняват в изедничество, същите които работят на частно (вярно не по специалността си като мен), взимат по два бона, ама ги осигуряват на 350 лева. Но аз съм изедника, дето не си плаща осигуровките. Над пържолата си, ми обясняват как пак са свършили парите и не знаят как ще изкарат месеца. Не разбирам за каква социална справедливост и поделяне на следствията от кризата ми говорят – вършим си еднакво добре работата (щом все още сме на нея), само дето моя работодател не може да накара техния да им плаща всичко коректно. И понеже не може, той, моят сега тръгна да ме наказва мен в безсилието и управленческата си немощ.

Щях тия две години майчинство да ги ползвам и за повишаване на квалификацията, че две висши и два езика не ми стигат. Едно време, преди шест години, като се върнах от чужбината ме снимаха за едно предаване и основният въпрос беше: „Защо се върна?”. И аз представете си как отговорих: „За да се отблагодаря на държавата, която ми даде образование и формира като личност. Сега искам аз да й помогна да се оправи”. Така казах, без майтап. И даже го вярвах – пак без майтап и без да съм взимала някакви наркотици. Днес се оказва, че съм мръсен дерибейски чиновник, който яде и повръща на гърба на честните хора. Толкова пъти ми се повтори, че почти го вярвам. Само още „ДС“ не съм си татуирала. Пък като толкова ме мразите ще взема да си отида. А който иска нека хвърли камък подире ми.