Tag Archives: творчество

Сергей Румянцев

Сергей Румянцев – псевдоним на Димитър (Мито) Диловски – човек с интересен и нелесен, кратък живот. Роден 1896 г.
Привърженик на БЗНС.
Издал еднствена стихосбирка „Селски бодили“ (1924). Конфискувана веднага след издаването. Малко от творчеството му е издирено и запазено.
По време на атентата в Св. Неделя (16 април 1925 г.) е в Стара Загора, където е арестуван и откаран в София от Дирекция на полицията. Убит на 19 или 20 април 1925 г.

От хората, за които знаем малко; хората, които са и живяли малко. Защото са живели в онова време и онзи държава, за която обичаме да си спомняме само избирателно, само според политическия ни дневен ред и винаги едностранно.

А стихотворенията му сякаш са писани днес…

НА ФАРИСЕИТЕ
От “Пряпорец”, брой 192

Разбираме ви дерта, демократи,
и по властта тъгата ви велика:
народа с ритник ви в боклука прати,
а няма Фердинанд да ви повика!

И вий скърбите – юдинска порода –
вий плачете за миналото свидно,
и над народа плачехте ехидно:
когато, властни, грабехте, народа.

Но ний – разбрали вашата преструвка
и фалставските сълзи непрестанни –
изпращаме ви нашата заплювка
и ритника на вси “булгаристани”.

ДЕМОКРАТ
На Чапрашиков Аероплански

Демократът чест не знае,
нито съвест, нито срам,
много, много се не мае –
трупа банки тук и там.

Той гешефтите обича
и настане ли война,
всичкия тютюн завлича
в чужда някоя страна.

След тез подвизи безстрашни,
щом напусна го властта,
колко яд и грижи страшни
член четвърти завеща!

Всеки плахо се прекланя,
а бай Крумчо за към Рим
с много злато в аероплана
отлетява яко дим…

Демократът срам не знае,
нито род, ни роден край,
много, много се не мае –
бяга в странство и нехай.

Реклами

За превода и Boxing Day

Покрай бокса, та до превода, ей така ми тече мисълта на мен 😀

Честно, вчера, когато прочетох:

„Кличко пред „Советский спорт“: „Такъв простак като Кубрат Пулев досега не бях имал за съперник.“

реших, че става въпрос за някакой руски Бъзикилийкс или Неновините, но не и за реално изказани думи от човека, на който непосредствено преди, а и след мача не му трепна не кутрето, ами и косъм на веждата! Човек, толкова овладян, премерен, хладнокръвен, дето не му пука от никакви обвинения за мафия и допинг, да вземе да назове така просташки противника си – „простак“. Абе как е „простак“ на укарински/руски?

Та тръгнах от там да проверя що за сайт е този „Советский спорт“ и дали не е като нашето Три корни. Оказа се, че си е съвсем нормален спортен портал. Намерих и цитираното интервю, от което най-тенденциозно са извадени само негативно звучащите пасажи, без да се цитират и думите, в които звучи уважението на Кличко, към противника му. Но, за това няма да говоря.

Зачетох интервюто. Руският ми не е много добър, но за това си имам Емил, който е рускоговорящ. И тук идваме до точка първа от нашата версия за „Изгубени в превода“:

1. В България всеки си мисли, че говори и знае руски.

И дори да му бяга някоя дума, Google ще компенсира пропуска му. Не става така. Статията е преведена едно към гьоторе, губейки нюансите на речта. Но за да го разберете, се иска повече от простата ви увереност, че знаете руски, само защото той се пише с кирилица.

2. Първото значение на всяка дума е единствено.

Скоро, във фейсбук, си говорих с приятели за превода на думата „creativity“. Лично мен ме дразни превода „креативен“ и цялата произхождаща „креативност“. Смятам, че „творчество“ е добър превод, стига превеждащия и читателя да не ограничават представата си за думата до часовете по „труд и творчество“, а го възприемат, като акт на съзидание и творене, както на изкуство, така и други работи. Но, за по-голяма точност може да го преведем и с няколко думи, в зависимост от контекста. Но вместо това…

…надделява желанието да преведем „креативността“ в една дума. Разбирам превеждащите „креативност“ – знаещите английски усещат контекста, имат нюх и представи по отношение на думата. Често аз самата изпитвам трудност в това да преведа дадена дума от английски, защото знам конотацията с която е натоварена, но тя трудно може да се затвори в една единствена дума на български.

Но да се върнем на тоя „простак“, руският „хам“. Изведнъж руската дума, бива преведена по възможно най-сензационния начин – „простак“, при положение, че има много възможни преводи в зависимост от конотацията. Но, нали, колко удобно звучи „простак“, изречено от противника!

Отмах губим „креативността“ си по отношение на превода! Удобен ни става само един едностранчив начин за превод, нали? Защо да е хулиган, хъшлак, гамен, грубиян, хамал… пък знаете ли, че на руски този същия „хам“ има за синоним „йоркширец„?! Ха! Явно йоркширците са простаци, като Кубрат, а?

Пък после си пуснахме няколко мача на Кличко. Не, не започнах да разбирам повече от бокс. Все така не разбирам и ми е трудно да им следя ръцете дори. Обаче пък видях, че предишните противници на украинеца играят доста по-различно от Пулев. Някак си по-предпазливо, подскачат, бягат, някои танцуват…  А Пулев, на техен фон, подходи много по-открито и директно… както би се бил някой на селския мегдан. Не просташки, просто – по-просто и обикновено.

Ама „простак“ продава.

П.П. И нали си знаете, че Boxing Day няма нищо общо с бокса? 😉