Tag Archives: съкровища

На гости на другото измерение: Битака

Ако ви се пътува във времето и пространството или пък искате да отскочите за малко в друго измерение, имам за вас решение – каня ви на екскурзия до

БИТАКА

Не знам колко от вас са стъпвали там и кога е било за последно. Аз например бях ходила за дънково яке, по времето когато се продаваха предимно дрехи и пиратски касетки, билетчето за вход беше 2 лева и отвсякъде дънеше Coco Jumbo…Егасимуси! То това са почти 20 години!

Та днес битакът е доста по-различен, няма билет за вход, а началото му се лее далеч надолу по улицата, водеща към него.

Пазарът става събота и неделя, рано-рано. Ако искате да си намерите съкровища не се успивайте! 9 ч. вече е късно.

Преди няколко години, когато Емил за първи път откри битака в този му вид и наминава на „лов“ там, се връщаше със интересности, взети буквално за жълти стотинки. Но после за мястото се сетиха журналисти и фотографи. Сега е пълно с туристи и любопитковци, а „търговците“ са вдигнали цените много.

Последния път попаднахме на някакъв хипстър, който се беше престарал с камуфлажа – втъкнати панталони във вълнените чорапи, якето на баща му от зимата на 78-ма… и някаква носилка-слинг под мишницата, където демонстративно беше мушнал куче бебе, френско булдоче. Е, как няма да се вдигнат цените с такива палячовци? Та, ако се решите на екскурзията – нормални дрехи, без излишен блясък и без мини-животно на врата.

Цялото преживяване е един панаир. Можете да намерите всичко…ВСИЧКО, ако имате късмет. От графити за металните моливи, предшественици на автоматичните, до мивки, тоалетни чинии и мебели, от 20-годишни тамагочита, през телвизори Юност, до незнайнодалиработят лаптопи. Върви се бавно и се гледа внимателно. Едно мигане и сте изпуснали търсеното съкровище. Ако имате афинитет към пазарлък, не ви трябва да ходите до Капалъ Чарши – който разбира на Битака се спира!

А повечето от продавачите се стараят – всяка сергия заслужава снимка. Е има и сергии с натрупани камари неща, сред които трябва да ровите, но и това е част от преживяването. Като цяло повечето са като на „изложение“.

Та, ако една ранна шарена събота ви е по вкуса – ориентирайте се към Кауфланда в кв. Хаджи Димитър. Точно на гърба му има едно спускане до малка уличка, което ако минете, вуууум ви всмуква в един мръсен, прашен, рошав, шарен и весело-тъжен свят, от който можете дори да си донесете нещо за спомен и подарък! Промоциите започват към 11-12 ч., когато продавачите се стягат да си ходят и правят „Всичко по 50 стотинки“, а някои просто зарязват нещата си.

А сега Enjoy the циганийката:

Зарядни и стъклени топчета

Зарядни и стъклени топчета

Датата няма значение, Ралице.

Датата няма значение, Ралице.

Ако имате апартамент за обзавеждане...

Ако имате апартамент за обзавеждане…

Плочките за Lego чак сега ги виждам! Ако бях внимавала!

Плочките за Lego чак сега ги виждам! Ако бях внимавала!

Якета, кукли, помпи, обувки...

Якета, кукли, помпи, обувки…

 

За да продаваш вътре, трябва да плащаш. Но винаги можеш да изложиш до оградата.

За да продаваш вътре, трябва да плащаш. Но винаги можеш да изложиш до оградата.

Музикалният щанд

Музикалния щанд

За първи път виждам кукла-момченце.

За първи път виждам кукла-момченце.

Но пък куклата негърче и аз я имам от едно време!

Но пък куклата негърче и аз я имам от едно време!

Върви към закриване

Върви към закриване

Правете последните сделки. И край!

Правете последните сделки. И край!

Реклами

В кофите

Един ден след училище сестра ми се прибра, скарахме се и тя ми каза: „Мри в кофите!“. При тази люта проклетия и двете се разхилихме, сдобрихме и пак заиграхме, а „мри в кофите“ си остана един златен лаф във фонда ни, наред със „Сори Майкъл“.
Малко след това дойде и вариацията на заглавието на един сериал, и „Профайлър“ стана „кофайлър“, сиреч човек, който рови из кофите.
Така с „мри в кофите, кофайлър такъв“ израза стана изцяло пълноценен.

А какво са кофите?

По принцип кофите се считат за нещо много гадно и отвратително, а хората, които се препитават от тях и буквално си вадят хляба от там са неудачници, неуспели да се справят с живота си.  Да, най-общо е така.  Обаче аз обичам кофите! Е, не всичките, но има един тип кофи, които заслужават цялото ни уважение и внимание.

Кофите са два типа, според мен. „Прости и обикновени кофи“ са тези, в които се намират битовите ни отпадъци, космите от канала и обелките от картофи. В тях се изхвърлят само такива гадости и боклуци, които не са нищо повече от онова, което бива отмивано от водата когато дръпнем казанчето. Даже мога да ви кажа къде са тези кофи. Това са кофите в панелните комплекси, ж-е к-атата, новите квартали-спални, които са пълни с хора, които се прибират след работа там само, за да се наспят и нямат време за много работи извън това им занимание. Намират се там, защото „новите“ живеят там. Дали са „нови граждани“ или новосформирани семейства, отделили се от старото жилище на мама и тати няма значение. Това са хората, които ги е довел от някъде вятъра и не се знае дали ще се задържат, за това правят и скучен боклук. Кофите в един такъв квартал изобщо не заслужават да си имат някой, който да „мре в тях“. Обаче

кофите в центъра на града

са друго нещо! Каква мечта! На това аз му казвам – съвременния заместител на островите на съкровищата. И, ако ме питате, хич не ми трябва да съм пират и да получавам морска болест и да търся скелети, оказващи пътя към съкровището, ако мога да се нарека „Кофайлър“. И то ще го кажа с гордост.

Знам, че височко до тук звучи като бълнуването на човек, хапнал нещо гнило от кофите и размътило мозъка му, но ви уверявам, че съм със всичкия си (поне не съм яла нищо от кофите). Това, което се опитвам да кажа е, че в кофите в центъра на град като София, например, могат да бъдат намерени много неща, различни от изрязани нокти и опаковки от кроасани.

София е стар град, или поне в последните сто-сто и нещо си години, тук се е тълпял народа от всички краища на страната. Тук съответно е живял „елита на нацията“. Някога той не е намирал за престижно да живее в пущинака на Витоша, защото тогава там е имало вълци. И затова кажи речи през почти целия този период всичко живо е искало да живее в центъра.
Аз например съм израснала край едни такива кофи. Само че навремето народа всичко къташе по мазета и тавани. Това било от прабаба тантела, онова било кутия от чужбински бонбони…все съкровищни работи, сърце не ти дава да ги хвърлиш. А те се трупат ли, трупат на тавана. Тогава най-ценното в кофите бяха стериопорените фигурки, които бяха от разопаковани мебели, както и кофите, притежание на кожарския магазин на Витошка (всичките ми кукли имаха палтенца от лисица благодарение на тия кофи).

И както всяко нещо на този свят, и живота на собствениците на такива стари къщи, апартаменти и прилежащите им тавани, свършва. Споминават се хората и си отиват от този свят без да могат да вземат материалните си съкровища с тях.

Тъжното в случая е, че няма или кой да наследи тия малки ценности или пък няма кой да ги оцени.

Ако няма наследници…не знам какво става. Нещата на човека поемат към кофите, а старата хубава къща се събаря, за да се направи бизнес център. Наследниците пък толкова време са живяли някъде на тясно под наем, че бързат да изхвърлят де що спомен има от дядо-клошара. А сред тия „боклуци“ витае духа на бедния човечец, светогледа и мечтите му затворени в овехтелите предмети, книги и мебели.

Не ви ли се е случвало да минавате покрай такива кофи? Наред със старите парцаляци се валя кафяв картонен куфар, кашон с пожълтели книги, тетрадка с рецепти, неготвени от тридесет години, пликче със стъклени и костни копчета, кутия с чернобели снимки, бутилки от лимонада с прикачена запушалка, стар виенски стол… Толкова стари и въодушевяващи въображението неща! Чак не ти се вярва , че може някой просто да ги остави в кофите!

Не съм изкофайлърствала много неща през живота си, но пък са били много ценни. За първи път се престраших на пресечката на Шишман и Гурко. Беше изхвърлена цяла колекция с плочи, а аз намерих най-страхотния подарък за приятел, който щеше да има рожден ден след някакви си четири месеца! Юбилейна плоча – 35 години ЦСКА, с откъси от най-големите победи на отбора. Рожденика наистина се зарадва…Надявам се, като му презапишат плочата на диск и я чуе, да се зарадва още повече, но това вече си е негова грижа 🙂

Последната ми придобивка беше също толкова радваща и неочаквана. Когато бях студент трябваше да прочетем „Педагогическа поема“ на Макаренко. Книгата е просто страхотна, само че я прочетох само до средата, защото в библиотеката имаше един прокъсан екземпляр, а трябваше да я четат още петдесет колеги. Тогава така и не можах да разбера какво става с Макаренко и успява ли да възпита у поверените му малки разбойници идеалите, в които така силно е вярвал. Жалко.
Но преди седмица отивах да взема Емил от работа, а той идва насреща ми и се усмихва:

– Pippi, там до кофите има три кашона с книги. Виж какво си взех! – и ми показва с блеснали очи първи том на „Капиталът“, издание от 1947 г. На мен ми беше намерил малка книжчица облечена с хартията, с която едно време опаковаха книгите в книжарниците – Взех ти я само заради хартията, ти нали обичаш такива работи.
– Обичам, обичам, ама толкова малко ли? Хайде да видим какво друго има.
– Еее, ама там са още двама клошари и ще ни изгонят от територията си.

Ама аз, пуста кофайлърка, се разпенявих от любопитство какви книги има. И отидохме. А там най-отгоре блестеше моята „Педагогическа поема“, чисто нова, с още неразлепени листове! Няма как да ви обясня колко се зарадвах и разподскачах! Най-накрая ще прочета тази книга и ще мога с чиста съвест да натиря всеки, който се опита да ме убеждава, че Макаренко е проповядвал насилие спрямо децата, без дори да е разлистил книгата. И ще разбера как свършва историята (знам, че е тъжно, но все пак)

Та това са за мен кофите. Надявам се да съм ви спечелила за каузата, и ако искате да станете истински „кофайлър“-и ще се радвам да ви кажа:

Добре дошли в обществото на ловците на минало и събирачи на спомени!