Tag Archives: съвпадение

С Радост

Миналата седмица бяхме на рожден ден. Детски. Дойде време да търгнем и по такива. Беше той извън София, там където рейсове не ходят. Чудехме се как да стигнем, и една приятелка предложи да ходим заедно с нейната кола. Пита ни по този повод бащата на Емил:

– Как ще ходите?
– С Радост – приятелката ни носи хубавото име Радосвета.
– Ама с кой ще ходите?!
– Еми с Радост.
– Не бе! Аз ви питам с кой ще ходите, ясно е, че с радост ще ходите!
– Еми с Радост! Момичето, с което ще ходим се казва така!

Много се смяхме после с Радост 🙂

Тази случка ми напомни за подобна такава преди години, когато бяхме студентки с Мери Попинс. Та нямахме си много работа и се случваше да гледаме една сапунка. Беше симпатична и незахаросана, но да не се оправдавам – гледах я, но не й знаех името. Затова, веднъж обсъждайки, попитах Мери:

– Абе, да му се не види, гледаме го тоя филм, а името му не знаем!
– Защо, по дяволите?! – каза тя
– Да! Точно! Защо, по дяволите не знаем как се казва!
– Не бе, защо, по дяволите – натръти тя
– Е, да де. Аз да не казах нещо друго?!
– Защо, по дяволите казвам бе, Пипи.
– Ми защото сме блейки и все не го хващаме отначало. – тук тя вече загуби търпение и се разхили:
– Не бе! Пипи, филмът се казва „Защо по дяволите“!!!

Беше смешно сериалче, така и не разбрах как свърши 🙂

Реклами

Да налетиш на новата власт

Почти се успах за работа сутринта! Две минути преди крайния срок за ставане отворих очи с ужас в душата, че закъснявам. Скочих, набързо душ и гладене на риза и бегом към трамвая. Там ме посбутаха, както обикновено, и с радост слязох, за да поема по финалната права преди работа.

Пошляпвам покрай Военния клуб и, размишлявайки върху пукнатините му (мислех, че като за Кулата в Пиза, ще има обсъждания как да го спасят преди да му инжектират бетон, но не би) продължавам надолу по Раковски. До толкова се улисах в размисли, че минах покрай Финансите неусетно и тръгнах да пресичам Славянска. И точно тогава…нали съм добро дете, се огледах преди да пресека малката уличка. Поглеждам в дясно, че те колите от там идват и кой виждам?!

От централния вход на финансите съзирам да излиза позната ми физиономия, запътила се към един готов да тръгне ей сега джип. Поглеждам пак – ама това е Симеон Дянков! Новият ковчежник на държавата! Ама той гледа към мен! Не може да бъде!

Хваща се той за дръжката на вратата, но веднага я пуска и ми махва сърдечно и с цяла ръка. Ама не само това, ами и тръгва към мен!

„Не може да бъде – продължавам да не вярвам на очите си и почти се спирам – аз го познавам само от снимките, защо ще ми маха?! Ей сега ще каже как ме иска в екипа си! Хахахах. Ааааа! Ама този е без очила, сигурно не е министъра, а някой мой познат, който не разпознавам…Абе Дянков е! Те очилата не му ги виждам, защото са му без рамки – по-икономични са!”

Точно стигам до „икономични” и се обръщам наляво, за да не ме сгази нещо и виждам…
От другата страна на Раковски, по пешеходната се залетял не кой да е, а министъра на икономиката, енергетиката и туризма, самия Трайчо Трайков! Поглеждам пак към финансовия министър. Той все така се усмихва и лети към мен, ама се е запътил и по-надалеч. Тюх, не махал на мен, а на Трайков зад гърба ми! (баш като във филмите стана). Е, поне два министъра накуп видях, но не на две неща ами на цели четири работи министри – че финанси, пък икономика, енергетика и даже туризъм! Остана ми ей тая награда за днес. Може някога и на мен да ми махнат… ама друг път.

За сега можете поне да гласувате за тази случка в Свежо 🙂

Среща случайна с личност незнайна

Вчера вечерта имах среща с една приятелка в Градската градинка, пред Народния театър. Срещата беше в 6 ч. пък аз взех, че стигнах с 5-6 минути по-рано. Времето обаче беше много студено, а пред Народния си е ветрилник, та реших да се поскрия на завет. Отидох до онази красивата сграда от ляво на театъра, в която се помещава банка – ул.“Дякон Игнатий“ №7. В едно предаване по телевизията бях чула, че сградата е върната на собственичката, която освен къщата е получила от дядо си единствената в България титла „баронеса“ (след ровчене открих историята във в. Сега)
Седя си аз и чакам, а на метър от мен едно момиче с каска подпира две колела на дърво. Гледам я, вторачвам се и си викам:
„Това момиче ще да го знам от някъде, но от не на живо!“
Ровя си се из мозъчните папки и файлове и накрая получавам инсайт!
Блу ми е показвала снимки нейни, с Batpep, molif-чето и optimiced. И това момиче пред мен на molif ми прилича, но като не съм я виждала на живо и някак си не съм сигурна! Гледам я така дискретно и си мисля:
„Сега ще взема да й кажа „Ани?“ или „Моливче?“ и тя ще ме погледне и ще вземе да каже:“Моля? Припознала сте се“, и аз ще да потъна от срам (много неудобно се чувствам, когато се припозная!). Или пък ако е тя, аз какво ще кажа:“Приятно ми е, аз пък съм Pippilota Mentolka“ Тц, не става и освен това днес съм си с тия токавите-служебни обувки и на никаква Pippilota не приличам!“
Мисля си така и си чакам приятелката:
„Сега, може би ако Веселяшка позакъснее, ездача на другото колело ще дойде и като го видя ще разбера дали е Optimiced или не!“
И след малко някой наистина дойде. Само че някак си не ми изглежда като по снимките на Блу това да е Оптимишото – много къдрава коса има. Смях. И тъкмо тогава дойде моята приятелка, запотегляхме и си отбелязах наум днес да питам Блу дали ще пита Molif-чето дали тя е била или не.
Е вече имам отговор. От една страна Блу потвърди, от друга Optimiced след като съм си тръгнала си е направил снимка на вело-мерачката точно на същото място 🙂
Стана ми много весело как можеш да не си виждал някого на живо и просто от ей така като го видиш и да го познаеш.
Е не е кой знае колко чудна случката, защото Софето все пак си е много малко местенце и повечето стари кучета си се знаем, ако не лично, то поне по физиономия. Но пък си е весело и обещавам, че другия път ще се обадя 😉