Tag Archives: сурвакари

Сурова Сурва – 2014

Цяла година (до сега) – слънчево и хубаво и точно когато дойде Сурва 2014 времето одмах се смрачи, застуди и изсипа сняг навред!

Бяхме планирали да ходим в Перник в събота, 25 януари. Предната вечер навих часовника, но когато алармата прозвъня в 7.30 ч. сутринта, надигнах глава и видях стабилен валеж от дъжд… Пренавих за след час, а когато и в 8.30 ч. дъждът не намаляваше, решихме да отложим ходенето за неделя. Да станем вир вода не беше вариант, а и който не е виждал кукери отблизо би пропуснал малката подробност, че кожите миришат лошо – комбинирани с дъжд събитието щеше да си е неприятно смръдливо.

По обяд обърна в сняг и решихме, че снегът и студът до сега не са били причина да пропуснем Сурва. Само дето плановете са нещо разтегливо напоследък, за това в неделя, 26ти, докато се натуткаме да тръгнем беше вече 12 ч. на обяд.

Както обикновено се посуетихме докато стигнем до центъра на града – от София първо има една отбивка, която се точи през цял Перник. Нея все я изпускаме. След това обаче, в отбивката уж за центъра на града, се завърташ в едно кръгово, в което на всяка отбивка пише „център” –> направо. И тази година поспорихме кога трябва да излезем от кръговото и улучихме правилния път без да се завъртим повече от веднъж в кръговотото. Малко по-късно попаднахме и на указващи пътя табели към „СУРВА”.

Паркирахме се и тръгнахме към площада, където тамън беше излязла група сурвакари. Погледнахме и следващата формация, аз нащраках малко снимки въпреки снега (имам няколко и на фокус!) и изведнъж по улицата към площада се оказа празно – никаква група, нищо не се задаваше.

Раздумка

Кукерка

Който е ходил на фестивала, знае че в улицата към площада по традиция се нареждат и тренират сурвакарските групи и понякога там е даже по-интересно и весело от случващото се на площада. Тази година обаче, по обяд улицата беше празна или поне така ни се стори на нас, закъснелите. Ядосахме си се на късмета, че сме изпуснали сурвакарите и заключихме, че вероятно като последен ден кукерите минават по-бързо и нещата са били на приключване при нашето пристигане.

Скок

Конус-кукерЖената-патрон

Направихме един кръгом по посока на Гарата, в близост до която има страхотна и евтина кръчма. Шкембета, кюфтета и към 2.30 ч. решихме да се разотиваме. Но с приближаването на площада пак чухме познатото „Дум, дум, дум-дум-дум”.

А, пак има кукери?

Традицията в семейството

И да, на площада пак имаше кукери, а улицата беше пълна с нови състави! Брей! Къде зарадвани, къде хванати от яд разбрахме, че преди малко сме били попаднали на „обедната почивка” или нещо подобно, а сега фестивалът се точеше. Кукери подскачаха, други си разменяха бутилчици с ракийка, само и само да се сгреят докато им дойде реда.

Рикийка

Може би не се и бяхме минали много, защото въпреки вълнените чорапи на краката ми, не усещах пръстите нито на краката си, нито пък можех да щракам фотото с вкочанените си ръце.

Така че, тази година значително по-скромно се наслаждавах на Сурва. Догодина повече. Току виж времето е цяла зима студено и снегът и студът не ми се сторят така свирепи за изнежените ми от температурите напоследък възприятия 🙂

А във Facebook страницата разгледайте останалите ми снимки от тазгодишната Сурва!

Сурва 2009

Вчера, както и петък и събота, в Перник вреше и кипеше. За момента, поради липса на време ще ви покажа само една снимчица с личния ми фаворит за кукер на Сурва 2009:

Малко кукерче

Ето този мъник със сабята имаше всички данни за кукер, макар и в най-крехка възраст. Смело размахваше сабята и дрънчеше със звънците наравно с възрастните. За умението му да позира пред фотообективите няма да отварям дума, че ще текнат едни хвалби! Който е искал да снима няма как да не е заснел безстрашната му стойка 🙂

И е ясно – сурвакарството е в кръвта, само трябва да се оставите на песента на чановете: Думм-Думм Дум-Дум-Думммм

Пригответе се за Сурва 2009!

Напоследък, колкото повече се приближаваме до предстоящите петък-събота-неделя, толкова повече няколко търсения из нета препращат хората към блога ми – кукери, маски на кукери, кукерски събор Перник… За това сега ще направя обявление за едно езическо-културно мероприятие:

Внимание, внимание! На 23, 24 и 25ти януари (демек от утре) в Перник ще се проведе международния кукерски фестивал Сурва 2009!!!
Фестивалните шествия са събота и неделя от 10 до 17 ч.

Миналата година бяхме с приятели там и горещо ви препоръчвам да го посетите! Аз ще направя същото. Атмосферата е страхотна – от всякъде се събират кукери – космати и пернати, дрънкат, звънкат и докато си чакат реда за официалното представяне тренират в уличката до централния площад. Даже бих казала, че там е по-интересно, отколкото на площада, където пък в определен срок от време групата трябва да представи приготвената програма. Има сергии с винце на символични цени и, ако ви достудее може да си окажете първа помощ 😉 След изтеглянето си от площада много от кукерите нареждат маските си, можете да се снимате и да ги пробвате. Има танци, има свирня!
От 2009та фестивала става международен за всяка година и, и тази година ще можете да се радвате на вносни кукери. Тях ще можете да наблюдавате пред Пернишкия дворец на културата.

Нямам какво много да кажа в аванс. Най-добре е да си сверите часовниците и очакванията на сайта на Сурва 2009, да хванете маршрутка от Руски паметник, рейс от автогара Овча купел или влак и да се явите в подходящо време, облекло и настроение в Перник.
Веселието е гарантирано!
Кукери от Лесичово, Сурва 2008

Перник – град на кукерите

Невъзможно е! Вече два дена, аха си затворя очите, и в главата ми започват да звънят звънци и чанове, и от всичките ми страни да ме заливат най-различни цветове.
Ефектен дефект от съботното ми посещение в Перник –

град на злото,

което явно се беше струпало тези почивни дни в Перник и чакаше да бъде напъдено от над 6000 кукера/бабугера, които дори си бяха набавили чуждестранно подкрепление в борбата със злите духове и поганци.

Кракът ми не беше стъпвал в Перник, макар да е на няма и тридесет минути от София (стига да няма задръствания). За мен това беше един от двата, заедно с Димитровград, изкуствено създадени в България големи града с умисъл за промишлен просперитет (това не е така и съм писала засрамено опровержение долу в коментарите). Минавайки покрай него съм виждала само много заводи и халета, и стелещ се над тях дим от високи комини. Така че и очакванията ми в съботния ден, малко или много, бяха предопределени от тази сборна картинка.

В Перник пристигнахме в 12 без 15 ч. и останахме до 6 ч. вечерта. Изобщо не усетих как сме изкарали толкова време на открито без да подвием крак. Е, въпреки че времето беше страхотно, приятно и слънчево, в края на деня усетихме, че пръстите на краката ни са позамръзнали, та трябваше да се омитаме.

Града беше залят от хора. Още с влизането започнахаме да забелязваме рейсове с пристигащи кукери, от всички посоки! На централния площад представянето беше започнало. По регламент на площада имаше жури, пред което за по 5-10 минути излизаха групите и пресъздаваха части от кукерските си обичаи, което беше оценявано съгласно регламента на 17-тия международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“. Групите изчакваха реда си в улицата преди площада, където всеки репетираше преди чаканото цяла година представяне.

Да си кукер не е лесно, т.е. ако си оригинален кукер в моите представи, които включват животински кожи, рога, копита и каквото друго се сетите. След няколко подскока с тежките чанове, мъжете плувват в пот и миризмата на човешко в животински кожи наистина не е приятна. Тук е момента да спомена, че както традицията на патриархалното ни общество повелява,

кукер/бабугер може да бъде само и единствено мъж!
Дори жениските роли в сценките следва да бъдат изигравани от мъже. За съжаление традициите не са това, което бяха и в много вестници, по новините – навсякъде бяха снимани и интервюирани женски кукери.

Друг елемент развалящ леко вкуса на автентичност бяха маскарадните костюми тип „купени от супермаркета“, спайдърмени и лекари, женски персонажи облечени с електриковозелени и розови дрехи.

Имаше и много костюми състоящи се от дрехи от платнени лентички и огромни – 1-2-3 метрови маски – украсени с най-различни перушини. По тях тук таме се забелязваха кокоши глави, цели птици, че дори и зайци. Колоритна работа.
Една от най-впечатляващите части във всеки костюм бяха чановете. Песента им се поема от всяка фибра в тялото и оказва почти магическо въздействие върху публиката. Звуците така те оплитат, че изведнъж се оказваш стотина години назад във времето и от дън душа вярваш в нечовешкото естество и способностите на кукерите да гонят злото. Чановете на този човек тежат най-малко 60 килограма, което подложихме на проверка – тежат и повече според нас, а тези хора подскачат с тях.

Чуждестранното присъствие беше също налице. По принцип всяка година Перник е център на кукерски шествия, но на всяка четна фестивала става международен. Присъстваха македонци, словенци, черногорци, сардинци и ирландци – всички с характерните си маскарадни одежди и с много настроение. Словенските кукери приличаха на нашите, черногорците бяха в прежди, а ирландците от слама, никой не отказваше снимки и поздравления.
Наградените вече са обявени на страницата на фестивала. Едни от тях са много симпатичните и игриви кукери от с. Лесичово:

В заключение мога да кажа, че традицията е жива, кукери е имало, има и ще има, и тези малки момченца, които неуморно свиреха на тупана и подскачаха със своите чанове, дълго след като старите се бяха наиграли, са гаранцията за това.