Tag Archives: строителство

Къде е тази „къща“

Може би сте забелязали, че понякога се вълнувам от заобикалящата ни архитектура.

Преди няколко дена имах честта да разглеждам снимки от центъра на Скопие и още бях в потрес от строящото се там. Предполагам, че чудесата македонски не са останали незабелязани и от вас, а надявам се скоро Богомил да сподели пътепис от там.

Още под ефекта на видяното се утешавах, че поне такива псевдно-антични-елински-и-римски-и-каквито-се-сетите архитектурни хрумки не сме видяли в наше село. Така си мислех и гледах през прозореца преди няколко вечери, когато ярки и сияйни светлини в градския пейзаж привлякоха вниманието ми. Загледах се, извадих апарата, но тъмно, а и статив нямам. Успях само да схвана, че това е някаква сграда с колони отпред и менящо цвета си целонощно осветление.

С нетърпение зачаках утрото, за да получа по-добра възможност да видя какво е това чудо…

Първата ми мисъл беше, че ми прилича на къщата на Уил Смит от „Принцът от Бел Еър“:-D Четири колони, които, доколкото хвърлям (позволява обективчето ми) са в йонийски стил; фронтон с неразличима скулптурна композиция, с кацнал отгоре му орел в полет; и всичкото това увенчано от стъклен купол!

Сън не ме хваща, откакто видях това чудо насред София! Да не би пък македонците да ни завземат или това да е доказателството, че ние сме македонци, а не те българи? Какво ще прави Божо?!

Това са само малка част от въпросите. Най-важният е – къде се намира този архитектурен бисер (не смейте да го наричате „ерзац“ 😉 ) По това което виждам, сградата може да е насред Факултето – къщичките пред нея са точно там, с побитите по стълбовете табла на енергото. Но сянката, която купола хвърля върху единия от блоковете зад ме навежда на мисълта, че може и да е извън споменатия квартал. Може би е в Красна поляна. Предполагам, че ключът към загадката е в блоковете отзад. Някой да ги разпознава или направо – да знаете къде се намира този дом?

Укрепителни дейности

Разхождайки се из столицата и страната, човек, дори без архитектурно/инженерно/дизайнерско образование, може да си направи изводи за хала на преподаване на тези специалности и завършващите ги. Почти не съм виждала съвременна сграда, която да ми грабне окото и да кажа с чисто сърце: „Това е красиво, естетически пипнато, а не просто поредния бетон облечен в стъкло“.
Струват ми се жалки, както произведенията на съвременните ни архитекти, така и реализацията им и всичко…

Е, може би от тях това се иска: идва оня с широкия врат и поръчва нещо стъклено, а нашите хора какво да се преработват? Дори да избацат някой шедьовър, мутрата ще си поиска амбразурки на балкона, примерно, и труда им отишъл на вятъра.

Точно подобно чудо забелязах преди време на бул. България. Нещо като мини небостъргач. Стъклен обелиск, аха като в „Една одисея в космоса през 2001“, даже малко поразчупен за по-интересно. Предполагам си го е поръчал някой Муунуочър, а негов събрат го е претворил на чертожната дъска. Дали поради грешка на втория или на изпълнителите, на финална фаза се е случило нещо!

Небостъргача е бил вече аха-завършен, когато уплътнението по единия ръб взело, че се отлепило и провиснало като сопол… Ами сега?!

Тиксо!
Това е родил великия строителен гений – „Ще залепим с тиксо!“ Колкото е нужно, само да не виси. Това беше и момента, в който аз зърнах това дело на българското строително предприемачество. И колкото и да не ми се вярваше – гледах, снимах все по-отблизо и по-отблизо, после увеличавах и самата снимка – това там си е едно хартиено тиксо…


Тук строеж, там сечище

Противник съм на застрояването и презастрояването. Срещу тези на градовете, селата, планините и морето. Сигурно, ако зависеше от мен, щях да забраня строежа на сгради по-големи от 3 етажа и щях да допускам съвсем малки изключения – десететажна сграда на всеки сто триетажни. Отчуждават се хората иначе, забравят си лицата и не се интересуват какво прави другия. Губим човечност.

Тази сутрин природолюбителите и защитници на Странджа направиха страхотен и вдъхновяващ концерт пред сградата на министерството на околната среда и водите. Бяха оркестър, с тупани, тимпани и барабани. Атмосферата, която създадоха тези очарователни млади хора беше невероятна и, ако не ги виждах сигурно щях да си помисля, че наоколо бродят индийски слонове и подскачат африкански племена в един всеобщ танц за омилостивяване, но не на тази, която ни е създала, а на нейните обезумели създания.
Надявам се да сте имали шанса да присъствате на този концерт, защото най-вероятно няма да го чуете довечера по новините.
На мен тези младежи ми припомниха да ви покажа това, което видях преди около месец в подножието на Рила.

Отправна точка Боровец

Добре че боровете са високи, много високи, и дори само една редица от тях успява да направи параван, скриващ грозотата на новите строежи. Барокови и нео-мутрави хотели и хотелченца, увенчани от перлата прилична на кравешко лайно – хотела на самоковеца.
От там нагоре, целта ни е една – да се поразходим малко по Мусаленската пътека. Нямаме много време, за това бързаме.
Пътя за пътеката минава край Царска Бистрица. Тук строежи няма, човека си е заградил градинката. Ние пък теглим една покрай мястото и заявяваме, че за да гледаме нещо дето ни принадлежи няма да даваме три лева!
На входа на мусаленската пътека ни срещат няколко табелки скалъпени от листове А4. На една от тях пише:

„ЗАБРАНЕНО ВЛИЗАНЕТО НА МПС ПО МУСАЛЕНСКАТА ПЪТЕКА
заповед на община Самоков“

Най-отдолу "Забранено влизането на МПС"

Трябват ти обаче само десетина метра по-нагоре, за да се увериш в химерността на тази заповед. Зареждат се картинки противоречащи на понятието „туристическа пътека“:

Има островче образувано на мястото където трябва да се разминават слизащите и качващи се камиони.

Островче

Островче

Има един склон, който не знам как се казва точно (аз лаишки му казвам каменопад), който е чопнат точно в основата и изобщо нямам представа как се крепи все още. Край болното място няколко дръвчета ронят горчиви сълзи.

Каменопад

Отминавайки едно-две ново построени мостчета с бетон и трупи от съседните прясноотсечени дървета стигнахме до табелата указваща обхвата на национален парк Рила. Малко след това пресичаме рекичката и виждаме маркировката на едно дърво „НП“, която официално отбеляза
стъпването ни на територията на парка. Тук за 20 метра отново попаднахме на къс от истинската туристическа пътека.
Уви за кратко, след което отново се сляхме с проправеното „шосе“ нагоре.

Е не можеш да кажеш, че не се прави с умисъл за хората – табелката

„Внимание! Води се сеч“

те стресва и обезопасява пребиваването ти в гората. Следва дълъг път по широката пътека. Стъпваш или на постлан чакъл и камънаци натрупани, за да не поникне нищо изотдолу, или на остатъците от трупове на отсечени дървета – кори, клонки, трески…

И точно тогава се огледахме отново за маркировката на пътеката…хм има и нова маркировка – синя хоризонтална черта на дърветата край пътя. Мисля, че е ясно. Пътят е тесен, а тези трябва да се самопожертват, за доброто на баирбудалите, които ще катерят Мусала на кола. Сеч е все пак, ще проявят разбиране.

По-нагоре се разминахме с една ГАЗ-ка и решихме да се връщаме, че орязания склон не ни беше много фън-шуй.

Мислех да ви покажа и хубавите цветенца и пчелички, потоците и гледките. Но няма, за да отидете набързо вие сами да си ги видите, докато ги има. Надявам се тогава да ви чака ей това борченце, за да ви покаже малко от красотата на природата, на тези от вас, които това все още ги интересува.

Площад Македония – какъвто е, за последно

В неделния следобед минах през площад „Македония“ и ми направи впечатление, че на трамвайната спирка на 5та, точно преди площада, са разкарали някои от павильончетата. Продължавайки видях, че и оранжевото фото е закрито, а след като вдигнах поглед към цялата сива сграда на ъгъла се убедих, в това което вече беше започнало да ме гризе –
Сградата беше опразнена,
прозорците зеят, магазините са изпразнени… Тази сграда на ъгъла никак не е забележителна от архитектурна гледна точка, но сърцето ми се сви.
Значи още една част от София предстои да си отиде.
От една страна наистина остарявам, явно, щом мърморя само и милея за стари неща, които принадлежат на миналото. Но по дяволите, няма ли да остане нещо в този град, което да не бъде съборено, пипнато и доизкусорено?!
Не знам какво ще има на мястото на старата къща, но току що написах в интернет „площад македония“ и изникна това:
Не знам на вас как ви се струва. Като гледам, новата сграда изцяло ще доминира площада, тази на синдикатите ще й бъде като дрипавата сестра. То това е един проект от 2005 г., който може и изобщо да не е това, което ще се строи на площада, но най-вероятно каквото и да бъде, ще нещо подобно.
Уфффф просто не знам какво повече да кажа! Писна ми да гледам как града ми се превръща в някакъв архитектурен урод, който мога само да мразя! :’-(

Последна редакция 14.-3.2013 г. – снимката на новата сграда е различна от  първоначално показаната, която е изчезнала от връзката. Тук сградата на синдиктите е изцяло невидима.