Tag Archives: Солун

Hippie Thessaloniki – до Солун с една риза на гърба (втора част)

Към първа част на „Hippie Thessaloniki – до Солун с една риза на гърба

Върнахме се обратно по успоредна на централния булевард, за да излезем в една градинка с гълъби където се намират две забележителности:

Бей Хаммам – турската баня

Построена от султан Мурад II през 1444 г. Сградата има идиотско работно време, което не ни огря, затова четохме само табелата – състои се от две отделения. Мъжкото е по-голямо и красиво украсено, женското е по-малко и невзрачно. Мъже какво да ги правиш. Отвън изглеждаше много красиво.
В същата градинка на отсрещната страна на банята имаше една малка църква, която беше затворена и може би затова не запомних името й.
Починахме за малко на пейка, но поради мизерността на мястото, пълно с клошари и мангали (изглеждаха като нашенски и румънски, но кой ги знае), събрахме бързо сили и тръгнахме нагоре, където трябваше да се намира църквата на Св. Димитър Солунски.
Пътьом минахме покрай римския форум, странно обозначен на табелата като „римска агора“ – смесване леко на времена и понятия, но карай.
Точно след това дойде ред на църквата и

мощите на св. Димитър Солунски

От църквата не е останало много след големия пожар в Солун през 1917 г. Била е възстановявана по-късно и могат да се видят старите стени и надгражданото ново. Мощите на светеца са в ляво от входа в нещо като беседка. Из църквата има листчета, на които пишеш свое желание (по желание, аз като атеист такива работи не правя) и пускаш в кутии, а по нахалните са ръчкали в пластмасовата обвивка около мощите.

След църквата се запътихме към колата и с нея се качихме до хълма на града, където малко изморени и изнервени се изправихме пред горния край на крепостната стена, спускаща се чак долу до Бялата кула. Бая крепост си е била!

И от тук започнаха мъките. Бяхме решили да спим на къмпинг. Но както за повечето къмпинги в Гърция, така и за тези около Солун липсва информация, контакти, сайтове. На тръгване от интернет видяхме, че в ляво на града има два къмпинга, а според моя атлас (от 2003та) и в дясно има един къмпинг, който изглежда по-близо. Решихме да тръгнем към него. Само че който и да питахме казваше, че не знае да има такова нещо в посоката, към която се бяхме запътили. Бреее. Ми хайде наобратно – ще ходим на къмпинга в ляво. Един младеж успя да ни обясни, че най-близкия къмпинг е Агия Триада, който е в посока летището.
И пак по централния булевард, посока летище „Македония“, излязохме от града. Вървейки все направо подминахме основната причина за нашенци да идват до Солун – тукашния мол. Ето това ми хареса в Тесалоникито – пазарния център са го фичнали на няколко километра от града, а не в центъра, където хем да се образуват задръствания в околността, хем да се задръстват хората умствено в тях.
Вървим си към Агия Триада, която е на края на извитото на залива, току до солунския фар. Как уцелихме улицата от раз не знам, но се озовахме точно пред къмпинга. Ние с Емил отидохме да проучим как стоят нещата. Вътре една жена крещеше на двама работници. Приближихме се тактически и запитахме това ли е къмпинг Агия Триада.
– Това е. Обаче не работи! – почти кресна и на нас.
– Как така? Не е открит или няма да отваря?
– Не работи! – толкова й беше английския и се откзахме да се мъчим с нея. Иначе на входа имаше ценоразпис, но явно нещо е станало.

Ами сега?!

Следващия къмпинг беше много далече, а и, ако и той не работи? Решихме че ще останем да спим хипарската – двама на плажа и двама в колата. Просто „прекрасно“!
Трябваше да се примирим с положението. Паркирахме на края на плажа, точно пред къмпинга, което се падаше и на края на селището. Решихме да се разходим за по бира и хапване. Мога да сравнявам с Тасос. Както и там така и тук всички сгради, включително на първа линия са високи максимум три етажа. Заведенията са също на първа линия, но нещата на пясъка са най-много столове и маси на ресторантчетата, които се намират отвъд крайбрежната алея.
Незнаейки колко е голямо селището и колко места за хапване ще има седнахме в едно от първите ресторантчета. Имаше още две заети маси. Дойде един чичка да ни приеме поръчката. Като за начало поръчахме по бира. Който е ходил в гръцко знае, че когато седнете някъде пред вас се слага

Покривка

обикновено хартиена, която се сменя за всеки нов клиент. Огледах се, хората на другите две маси имаха покривка и заочаквах сервитьора да се зададе първо с нея. Да ама не, донесе бирите, взе последващата поръчка от нас и зачезна… Така сега, този явно имаше нещо против нас, защото неносенето на покривка си е егати демонстрацията на неуважение и презрение. Явно не само в нашенско не са любезни от обслужващия персонал.
Отдавам липсата на любезност с наличието на наши мургави сънародници (един от тях ни заговори и се похвали, че от две години е в гръцко без да е научил и дума от езика), които ни носят славата на крадци и безделници. Но въпреки това аз съм турист, седнала съм да си направя кефа и тоя да ми го разваля така?! Не казахме нищо и не се заядохме, макар че и това би било заслужено, само извадихме накрая най-голямата си банкнота и изчакахме да ни върне рестото до стотинка. Не знам дали е разбрал нещо и от нашия жест и не ме интересува.
Обаче в светлината на липсата ми на дрехи, започналата да ме боли глава и неработещия къмпинг това беше просто капката в чашата…уж!

Хапнахме, разходихме се и решихме да се връщаме към края на плажа. В нашата ситуация трябваше да сме „сиромах човек – жив дявол“. Трябваше да се измисли баня. Тези от нас които имаха бански, т.е. не си ги бяха забравили като мен, се поплацикаха в морето. Часа отиде към 12 ч. вечерта и наоколо опустя. За наш голям късмет точно на края на плажа имаше и душ, отделен от улицата с дървета. Другите един по един отидоха и се изкъпаха и за щастие водата беше прекрасно топла. Дойде и мой ред да застана под душа, и аха да си свяля дрешките всмърдяни от цял ден ходене, и току да усетя севежестта на водата, най-безцеремонно със 100 км/ч пристигна една кола и паркира до нас. Музиката до дупка:

„Я люблю тебя и тьй меня…“

Хайде обратно, няма душ за последните! Дорева ми се. Братушките се изсипаха като из ведро – 5-6 човека, пияни-заляни, крещящи и пищящи. Ние седнахме там унили, а аз почти изстерясала, че не мога да си взема душ. Изчакахме петнайсетина минути и се видя, че нямат никакво намерение нито да си тръгват, нито да намалят музиката. Изправяхме се пред опасността някой да се оплаче от техния шум, да дойде полиция и да насмете и нас. Другите си бяха къпани и наред, а аз набирах скорост и ей сега щях да се разцивря.

Станахме и се преместихме двеста метра по-надолу, на следващия душ, нещо което не ме устройваше, тъй като над него беше уличната лампа и изобщо толкова хипарка не съм, или както казаха от Антибиотика веднъж:“Пънк, фънк и други такива“. Настанихме се, ние с Емил отстъпихме шалтетата и чувалите си и избрахме колата за пренощуване. Будих се на няколко пъти и отправях взор към заветния душ в края на плажа, но там руснаците продължаваха да се веселят, а аз псувах руската империя и ги проклинах да загубят третата световна. Явно след украинците сега и руснаците бяха решили да ме мъчат.
Както и да е, в 4.30 ч. вече се пресрамих и реших да отида на душа под лампата, та каквото ще да става. Бях бърза като светкавицата и даже сама не видях кога успях да се измия. В момента, в който бях готова, альошите се натовариха на колата и отпрашиха пияни в неизвестна посока. Мамкаимнатиярускигадовепияни! Легнах си обратно в колата и откъртих. Станахме чак към 9 ч. За разлика от нашите плажове, по това време тук пустееше. Хапнахме и събрахме чувалите.

Врътнахме се за последно из центъра на града. Направи ни впечатление една сграда, по която бяха накичени дискове, които се полюшваха свободно на вятъра. Зачудихме се за какво ли може да бъде, тъй като ги забелязахме и по още няколко сгради. На мен ми напомниха малко на видящите кецове, за които беше писала Жюстин Томс. Странно дали служат за нещо подобно.

В 12 ч. се метнахме отново на гумите и беж към нашенско.
Пътьом, преди Серес един пловдивчанин с бмв без малко не ни очисти задминавайки ни и разминавайки се на косъм с един тир. На следващата бензиностанция го видяхме – ланец и два пръста чело – очевидно е бързал, за да не забрави за къде е тръгнал. Малко по-късно един румънски джип не на боя, а не знам на какво се размина от челната катастрофа. Просто не разбирам тия хора дават ли си сметка какво правят. А най-тъпото е, че ти в твоята кола не можеш нищо да направиш, освен да чакаш да видиш тоя накъде ще се разхвърчи и ще прелети ли благополучно над теб или за зла участ ще те поведе и теб в отвъдното.
Все пак минахме благополучно границата…е на шофьора на влизане и излизане му триха сол да си смени личната карта, че беше в много лошо състояние, ама слава богу с предупреждение и обица на ухото си тръгнахме. Запазихме си за спомен и лафа:

„Личната карта да не ти е потник, да я пререш?“

Мернахме табелата за Мелник и направихме остър завой в дясно.
На километър от най-малкия град в България видяхме две топчета да се изнасят от насрещното платно, а в този момент натам се беше устремил рейс!
– Бързо ще сгазят поредните таралежчета!
Паркирахме и изскочихме, от това двете топки се стреснаха, едната забърза, а другата спря насред платното. Нашия шофьор успя да вдигне топчето и като супермен отлетя в банкета, а рейса подмина очуден. Нашите таралежчета се оказаха
Костенурки!!
Спасихме костенурките нинджа! 🙂 По-малката се освести бързо и хукна през полето, а по голямата ни кимна два пъти и леко подкара след първата.
След Мелник се прибрахме набързо и в Софето и остана само да разгледаме снимките. А тях сега като ги гледам и ми се струва, че сме си изкарали страхотно и сме видяли много неща и изобщо заслужаваше си…въпреки забравените дрехи, душа и руснаците 😉

Hippie Thessaloniki – до Солун с една риза на гърба (първа част)

„Петък – ден на майстора“, „Ако работиш в петък шефът ти ще умре“…защо тези не са вярни и защо всеки петък винаги идва по-гаден, по-натоварен и ужасен от предишния?!
Този петък заминавахме на разходка до Солун! Ура, ще ходим в чужбина!
Само дето от сутринта ме сюрпризираха – ще замествам техническия сътрудник на баш шефа (разбирай секретарката).
Забравете за бомбестите мадами с голям червен маникюр и пиличка в ръка! Да си секретарка е ад, жив ужас и огромен стрес. Хубаво прегрях, не можах да си направя проучването за Солун и тръгването беше предопределено – отиваме на сляпо. За капак не можах да тръгна по-рано от работа и даже стоях на пост и в следработно време. „Леле трябва да побързам, как ще си събера багажеца?!“
Успях да се прибера и да пъхна в раницата 2-3 парцала заедно с атласа на Европа (без да правя реклама – от ViaMichelin по-добри няма, въпреки че ми е малко стар, пътищата са си на указаното място, плюс-минус 1 къмпинг). В чантата сложих фотоапарата и още две-три неща.
Емил пристигна да ме вземе. Формàта за път беше – една кола четирима човека. И докато другите чакаха в колата ние с Емил хвърлихме последно око на интернета, а аз извадих атласа от раницата за сверяване. Погледнахме, аз бутнах атласа в чантата, Емил ми взе шалтето и чувала и хукнахме.

Приятеля ни, който шофираше живее в Банско и, затова решихме да го използваме като база за преспиване и начало на похода към превземането на Солун. И насред Банско се плеснах по челото в момент на велико просветление! Забравих си раницата с дрехите в София! Когато извадих атласа, не го върнах обратно в нея, а в чантата и взех само нея. В онзи момент Емил ми се радвал каква съм организирана спартанка и съм взела точно толкова дрехи, колкото ми трябват…мда добре започнахме екскурзията. Добре, че поне най-належащия елемент от дрехите ми беше в чантата.

Защо децата не бива да се возят на предната седалка?

Тръгнахме от Банско към 8 ч. сутринта. Аз като стàрило и пàтило винаги се возя с колан, въпреки че и винаги пътувам на задната седалка – принцип. Да обаче шофьора нямаше и ми беше отстъпено почетното място отпред. Като малка все врънках нашите да се возя на предната седалка. Е сега бидейки там, разбрах защо не трябва и не може деца да се возят отпред!:
Видях толкова сгазени животни, колкото не съм видяла през целия си живот! Цвък коте, пльок куче, цвръц таралежче, там пък лисица…от филм на ужасите не настръхвам толкова! За доброто на своите деца – никога не ги возете отпред!

Ние пък по живо по здраво, и под моето успешно навигиране (само веднъж объркахме посоката, но това беше защото на картата се завиваше на дясно, а на практика – на ляво!) стигнахме до Тесалоникито, центъра на областта „Македония“, името заради което се джанкат гърци и македонци.

Първите впечатления бяха:
„Абе, да не влизаме в Бейрут?!“
Да, странно е за хора несвикнали с архитектурата в Гърция – блокове с плоски покриви и тенти на всеки прозорец, прахоляк…Мизерийка си изглежда.

Та от магистралата плавно влизаш в една градска улица, която преминава в нещо като централна градска и изобщо е права чак до центъра. Повечето улици в Солун са прави и еднопосочни, и няма начин да се изгубиш. Такова си е устройството на повечето градове, които са търпели опожарявания, а Солун го е минало три пъти, така че ясно е. Ако сте с кола е добре да знаете, че въпреки знаците за талончета (за събота е указано, че талони се искат до 3 ч. следобяд) за паркиране – събота и неделя не ви безпокоят със скоби, глоби и подобни.
Как нацелихме улицата не знам, но паркирахме на 100-ина метра от

Бялата кула

Основната забележителност на града. Хубава е, обаче беше и оградена за реставрация. Тя е символа на града и се намира освен на крайбрежната улица и на всички сувенирчета, картички и други кичарийки в града. Тя, противно на очакванията ми да е византийска или римска, е построена от турците на вероятното място на стара кула от предишен режим.
Тръгвайки наляво от кулата минаваме покрай паметника на Филип Македонски, който беше доста скромен и се озовахме пред паметника на сина му.
Не знам как се завъртяхме из улиците но се видяхме насред площад Наварино, по-голямата част от който е заета от руините на

Двореца на Галериус –
римски император за кратко – 305-311 г. сл. Хр. Мястото не се среща много из интернет и спокойно можеше да го пропуснем. Комплекса, възстановен с европейски пари, е със свободен достъп и на входа любезно ви връчват брошура, за да се осведомите за Октагона (трябвало е да бъде тронна зала, но е преустроен на църква), базилика, част от хиподрума, основната част на двореца, заобиколен с колони и коридори с мозайки.
До октагона е и тоалетната, което е било едно много важно място както в ежедневието, така и в политическия живот на империята. От тази тук не е запазено много, затова ето ви картинката на това как трябва да е изглеждала. Ако много ви се иска да видите напълно запазена такава отскочете до Остия Антика (близо до Рим) или евентуално Помпей.
Въпреки че комплекса е възстановяван с европейски пари, с Емил за втори път, след Кавала, се убедихме в спецификите на гръцката реставрация, състояща се в подпирането на рисковия елемент с дървени клечки и надежди, че няма да се срути. Гърци.

След това място се изкачихме нагоре по улицата и, стигайки до централния булевард (същия по който влязохме в града)завихме надясно. След няма и 10-ина минути в големия пек се озовахме пред

Арката на Галериус
от която е останало достатъчно, за да е хубава. Построена е в чест на победата над персите от династията на Сасанидите и превземането на столицата им през 298 г. сл. Хр. Някога се е състояла от осем колони, от които са оцелели само три, като под централната арка е минавала Виа Игнатия, свързваща провинциите Илирия, Македония и Тракия и свършваща в Константинопол – общо около 1120 км. – нищо работа при това ръчна изработка (кога ли ще са готови нашите магистрали?).
От арката нагоре се намира

Ротондата или гробницата на Галериус

Много красива и изцяло запазена, поради простата причина, че е била превърната в джамия (каква изненада). И тя е възстановена и поддържана с европейски пари. Дори в момента се провежда някаква консервация, тъй като отвътре всичко е в скелета. Останали са елементи от християнските мозайки по купола, както и в някои от параклисите. В оригиналния си вариант е имала голяма дупка на купола – като Пантеона в Рим – но прищявките на хората са я лишили от тази забележителност. Направи ни впечатление, че и отвън, и отвътре сградата има дупки между тухлите, без те да имат изход поради което теорията за наблюдателници отпадна. По чудо жената, която беше на входа успя да ни обясни, че това е останало от строежа на самата сграда – там се е закрепвало скелето, за да се изкачва градежа все по-нагоре и нагоре. След това не са били запълнени, за да се използват за евентуални ремонтни дейности.
Входа и тук е без пари, има тоалетна и чешма, като е задължително в тоя пек да се освежите, защото иначе, че ви зацепи глава, което се случи на мен, защото шапката ми остана в София.

Премалели за нещо освежаващо се отправихме към най-близкото магазинче. Водата тук варира от 50 цента до 1.20 евро за литър и половина. Биричката също може да бъде центове, но и евро и нещо, ако я купувате от вестникарските будки. За себе си избрах сладолед, който ми е любим още от детството ми – Базука на Делта, воден сладолед за 1 евро. След изяждане ви остава пластмасовата клечка, която се пълни с вода и става страхотен пистолет. „Детска радост“ шарени бонбонки!
Както и друг път оставих посещението на сладкарски магазин за неделя, което си беше грешка отвсякъде, защото в такъв ден сякаш е паднала бомба, нищо не работи и хора почти не се виждат. Изобщо работното време на нещата в Гърция не го разбирам и имам чувството, че дръпват кепенците в 2 ч., а отварянето след 5 ч. е само пожелание, тъй като никъде няма работно време.
Ще оставя останалата част от разказа за втора част, защото много се разпилях в писанието и ще ви уморя. Утре ви връщам обратно на централния булевард, за да продължим нататък!

Към продължението насам.

Какво да правим с „лайфстайла“?

По пътя

В петък четирима човека решихме да хванем пътя. Не много надалече, в съседно гръцко – Солун. Искахме да видим, аджеба, като е толкова близко, има ли какво да се види, да се разгледа опита и такива ми ти.
Надявам се днес да успея да ви разкажа по-подробно какво се случва в Тесалоникито. Сега ще ви покажа само нещо, което снимах на една от улуците там. То е нещо като предупреждение към тръгналите само на пазар („шопинг“ му казват) в мола на града и икеата:

Опазете се от лайфстайла - използвайте противогаз

Ако ти е станало весело, гласувай тук в Свежо