Tag Archives: реклама

Неочаквано на плажа

Мислех си, че окончателно съм се отдалечила от бебешката и кърмаческа тематика, а тя сама ме споходи отново. Сънувах снощи сън, който очевидно беше някаква рекламна кампания, която гледах:

Почти така я сънувахЗалив, екзотичен плаж съв светложълт фин пясък и прозрачно море. В кадър влизат женски крака. Отдалечаваме се и краката се оказват не на кой да е, а на Жизел Бюндхен по бански и със слинг. Вади от него бебе. Лягат на пясъка и се закърмват. През цялото време тя, с широка усмивка, обяснява колко кърменето е най-естественото нещо (с което ние сме съгласни). Току минават звезди-приятели и приятелки и я поздравяват за избора. Тя раздава усмивки и ни дава да разберем, че това не е избор, а просто така трябва. Камерата я дава пак в близък план и за рамото я хваща ръка, която я стресва. Чува се мъжки глас: „Да, най-естественото нещо!“ Камерата се отдалечава – зад нея, приклекнал се хили доволно и мазно бившето ѝ гадже и току що взел Оскар – Леонардо ди Каприо 😀

Завършваме с пълен план, на който Жизел (все пак ни е станала близка) поглжеда сконфузено, без да знае това майтап ли е или да.

Мавзолей на нашето време

На мястото на Мавзолея има… мавзолей.

Мавзолей нов прочит

И този е бял. Но вместо мумия има кола.

изложено

Предполагам, че от Ауди България изобщо не са искали да се съпоставя синьото им ауди с изстиналото тяло на мъртъв човек.

Всъщност, както казах и на Емил – голяма част от младите хора сигурно си нямат и идея какво е имало на това място. Може би от тези млади са и хората, сложили белия куб днес. И те и идея си нямат, че това, което са кичнали, наподобява на мавзолея, стоял тук преди по-малко от 20 години с изложеното тяло на Георги Димитров вътре (мавзолея, тялото на вожда преди повече). Същите тези служители са си мислели, че пустощта на площада е просто празно място, с чудесно местоположение за реклама на продукта.

Защото, ако са целяли именно паралел с миналото на мястото, на мен лично ми се струва като проява на лош вкус с дъх на раз… изложено. Но знае ли човек.

Мавзолеите вчера и днес

(снимка Мавзолей източник)

П.П. прощавайте за тъмните снимки, но с това ранно стъмване, не го уцелвам по светло!

Изненада!

Любимите ми яйца – шоколадовите, а не рохките, тази година ставали на 40 години. А аз си мислех, че са преди кокошката! Но какво си мисля не е толкова важно в случая.
По повода, се нагледах на блогърски доклади с изненади от Kinder Surprise и така ми текнаха лигите, че накрая се изоках във фейсбука на Комитата по повод доклада му за подаръка: „Тези от Киндер не знаят ли, че има блогърки с малки деца“. С това всъщност исках да кажа: „Абе, няма ли и за мен – големият фен, едно такова? Стига съм гледала при едни и същи хора да отиват тия хубавини!“ 😀

И ти да видиш, няма и половин час по-късно получих много мил мейл с предложение за получване на изненада от Kinder Surprise за децата ми. О, ама искаше ли питане?! 😉 След малко пояснения колко деца имам зачаках изненадата. На децата казах само, че тези дни ще имат изненада.

Докато я чакахме, аз се зарових в спомени, с надеждата да се сетя за първто ми Kinder Surprise (някога по-известни като Kinder Überraschung). Спомен за яйце не открих. Но за малко повече, да.
Спомняте ли си онези пластмасови и яйцевидни слончета и кученца, пълни с миниатюрни яйчица и, в отделно отделение, играчка? Ушите, крачката и опашката можеха да се махат и така се получаваше само яйце. Ето това беше най-първият досег с Kinder Surprise, за който се сетих. (много странно, сега не мога да намеря никаква снимка на този артикул, но преди 20-25 години бяха много ценни и корекомски). Първият ми спомен от Киндер?:
Как в един горещ летен ден, на връщане от Витоша, на огряна от слънцето поляна, взех малкото телескопче-играчка и изсипах разтопените и спльокани от жегата малки яйчица сред една коприва! Баба ми в почуда ме питаше „Защо?, а аз й казвах, че съм си взела играчката, а яйцата не са хубави, щом са намачкани. Общо всето за тази случка се сещам и всеки път, когато собствените ми деца си отворят яйцето и вземат играчката, а аз в почуда се колебая дали да им изям зарязанто яйце или да им го прибера за после.
Разбира се, имам си и колекция, от началото на 90-те. Тогава капитан Стария чорап, ни носеше редовни доставки яйца от „чужбината“. Kinder бяха пуснали една чудесна серия, любимата ми – тази с Астерикс и Обеликс. Бяхме събрали по два Астерикса, Обеликс, Клеопатра и барда, около пет римски войници и един Цезар.

Колекция Астерикс и Обеликс '90След незнайно колко яйца, най-накрая ни се падна и Хубавицата! – така си бяхме кръстили русата галка, на която не успях да науча името. Толкова бях въодушевена и бързах да я сглобя, че от желание да напасна две части й „скъсах“ роклята от натискане. Всички те стоят и до днес в кутията от уокмена ми, която, в онези години, също имаше особен статут – това е уокмен, дори и кутията му беше ценна! 🙂

Галска къщичкaЗа разлика от нея Kinder-къщичката не оцеля – Стария чорап ни беше донесъл и специална картонена галска къщичка с 6 яйца. Беше истински празник! Със сестра ми си я гледахме, въртяхме и играхме с безкрайно умиление.
Тя стоя на почетно място в библиотеката ни дълго, след като галите бяха прибрани. За съжаление, коло 10 години, след като я получихме, избърсахме праха й с влажно парцалче и така дойде края й. Но пък играчките ще живеят нов живот, точно като любимото ми влакче, промъкнало се между галите, за да доставя радост днес на дребосъчетата, макар и да загубиха бронята му.

Kinder влакчеДокато се присещах за всякакви такива случки, дойде и изненадата за дребосъчетата. Може да си нямат галска къщичка, но вече пробват да познават часовете, с помощта на чудния си сюрприз! За милия жест искрено благодаря на Kinder Surprise и неговите помощници 😉

Картичка от KinderSurprise

Една тема – две изпълнения

В ефира се въртят едновременно две реклами. Едната я виждам в почти всеки рекламен блок, другата засякох само веднъж, за съжаление.

Въртяната е на Каменица – с тяхната си група младежи мъже костюмари нашенски смотаняци. Уж опечалени, уж за приятел жалят, а то – сватба, в детайли и кич:

Втората е на Tullamore Dew – група костюмирани готини ирландци. Уж тъжни, уж на гробището пеят опечалени, а то – сватба. Изчистено и само с малко от булката:

Така или иначе идеята не е много нова, май и преди сме я виждали в употреба. Тези двете, една до друга, обаче ми напомнят за оня виц,  в който, когато на готин човек му е тъжно това е „джаз” , а когато на кофти човек му е весело това е „чалга”. Те така и с реализацията на идеята се е получило. Или пък – какъвто таргета – такава и рекламата.

 

п.п. А ето и как нашите оплескват дори качествена идея като Tullamore-ската. Защо да е фино, като можем да мацнем един голям надпис, за да няма неразбрали:

tullamore

Последната ми бисквитка

Бисквитката

Открийте разликата между картинката и оригиналната бисквита.

За бисквити на тази цена, последното, което човек би очаквал е крема да е толкова пестеливо скръндзаво цръцнат!

Освен това изключително се дразня на рекламите точно на тази марка, в които се казва не „отлепВАМ“, а отвратителното съкратено „отлепям“.
Последният път, когато ям тези бисквити! Турските Favori поне имат крем от край до край.