Tag Archives: порта

Хумор, сатира и яхта

Разхождаме се вчера в пролетния февруарски следобяд с Емил и дребосъчетата.Както обикновено зяпаме около нас, показваме, разказваме истории и снимаме това-онова.
Петел - автор Иван Яхнаджиев, поръчка Огнян ГерджиковТака случайно попаднахме пред една гаражна порта, цялата изпъстрена с шарени цветове и елементи. Трябваше да се отдръпна, за да видя какво е изрисувано. А при отдалечаването видях и табелка, която не е характерна за улични графити, какъвто ми се стори и тази порта. Прилближих се и прочетох:
–       Иван Яхнаджиев. А, това е онзи Яхнаджиев, художникът!
Понечих да снимам, а при чуването на фамилията, Дребосъчето се настани в кадър и взе да говори нещо, което ми се стори безкрайно несвързано:
–       О, Яхнаджиев! Как е, как е морето, Яхнаджиев? Как е яхтата, Яхнаджиев? – всичко това оцветено с артистична интонация и искрен детски хилеж.
–       Какво, какво казваш?! – мигах без да разбирам, от къде се взеха тези думи и какво си разказва.
–       Оооо! Това е като онова! Дребосъчето прави връзка с разговора ни от онзи ден – каза през смях Емил, а аз пак недоумявах – нали онзи ден им разказвахме как като малки сме си играли да звъним на имена от телефонния указател?
–       Е, и?!
–       Еми, ти си звъняла да питаш Вампирски дали смуче кръв. Аз съм търсил Хвърчилков, за да го питам как му е хвърчилото. Дребосъчето пък се сети да пита Яхнаджиев за яхтата му.
И така открихме играта на смешните фамилии и какво ги питаме 🙂
След кратко търсене установих, че портата е на професор ви Огнян Герджиков, а на него и художникът лично кварталния инспектор им е обещал да пази, така че „да не мине някой младеж със спрей и да ги унищожи“. Ех, Яхнаджиев! Ех, яхта в бурното море на уличното изкуство! (цялото интрвю)Петел - автор Иван Яхнаджиев, поръчка Огнян Герджиков

Advertisements

Предупредени сте!

Разхождах се вчера, на „щрак разходка“ – моя тип фото-разходка, наречена така, защото имам желание да снимам, но във фотографията не ме бива. И попаднах на една уличка до Горнобански път…

Там има няколко много симпатични постройки – има едни блокчета, които някога бяха много хубави, а днес са доста колоритно населени от цигани с всичкото им пране и казани пред тях, сателитни чинии по фасадите и т.н. Другите са едни къщичко-двуетажни-блокчета, които са дълги с по апартаментче…като семи дитачнатите къщи на английската работническа класа. Повечето от обитателите им са облагородили малката площ градинка пред входа си. Един от собствениците обаче ме изуми с опънатите на оградата си транспаранти. Даже бих казала се страхувах да не ме види, че снимам, за да не ме нашока. Ето какво имаше изписано там:

„ТВАРИ  БОЖИИ,  ТОВА  НЕ  СА  ПОРТИТЕ  НА  РАЯ,  А  ВРАТИТЕ  НА  БАРАЖ“

„МОЛЯ, писмата неотговарящи на адреса ги късам и хвърлям“

Брей, че сърдитко! Запредставях си що за човек е този и от де е събрал тази агресия…

Малко по-късно показах снимката на майка ми, която познава квартала по-добре.

– Ааа, знам я тази порта. Предполагам му е писнало от отсреща, от РАЙфайзен банк, да му паркират пред гаража.

Ааа, за това значи се споменават РАЙски порти, не че тук живее някой набожен психопат! 😀

Така погледната оградата имаше малко повече смисъл. Сигурно десетки хора на ден паркират пред къщата на горкия човечец, а за да сложи тези надписи очевидно от банковата институция не са обърнали внимание на молбите му, да направят така, че клиентите им да не спират там. Лошо Райфайзен, лошо!

Навръщане пак погледнах оградата. Бях пропуснала нещо – под надписа с адреса и писмата, които ще се късат, има още едно платнище с картинка – кучешка колибка и куче полегнало пред нея 🙂