Tag Archives: полиция

Сергей Румянцев

Сергей Румянцев – псевдоним на Димитър (Мито) Диловски – човек с интересен и нелесен, кратък живот. Роден 1896 г.
Привърженик на БЗНС.
Издал еднствена стихосбирка „Селски бодили“ (1924). Конфискувана веднага след издаването. Малко от творчеството му е издирено и запазено.
По време на атентата в Св. Неделя (16 април 1925 г.) е в Стара Загора, където е арестуван и откаран в София от Дирекция на полицията. Убит на 19 или 20 април 1925 г.

От хората, за които знаем малко; хората, които са и живяли малко. Защото са живели в онова време и онзи държава, за която обичаме да си спомняме само избирателно, само според политическия ни дневен ред и винаги едностранно.

А стихотворенията му сякаш са писани днес…

НА ФАРИСЕИТЕ
От “Пряпорец”, брой 192

Разбираме ви дерта, демократи,
и по властта тъгата ви велика:
народа с ритник ви в боклука прати,
а няма Фердинанд да ви повика!

И вий скърбите – юдинска порода –
вий плачете за миналото свидно,
и над народа плачехте ехидно:
когато, властни, грабехте, народа.

Но ний – разбрали вашата преструвка
и фалставските сълзи непрестанни –
изпращаме ви нашата заплювка
и ритника на вси “булгаристани”.

ДЕМОКРАТ
На Чапрашиков Аероплански

Демократът чест не знае,
нито съвест, нито срам,
много, много се не мае –
трупа банки тук и там.

Той гешефтите обича
и настане ли война,
всичкия тютюн завлича
в чужда някоя страна.

След тез подвизи безстрашни,
щом напусна го властта,
колко яд и грижи страшни
член четвърти завеща!

Всеки плахо се прекланя,
а бай Крумчо за към Рим
с много злато в аероплана
отлетява яко дим…

Демократът срам не знае,
нито род, ни роден край,
много, много се не мае –
бяга в странство и нехай.

Реклами

Детайлизиращото огледало на медиите и МВР

Две неща научих аз покрай акцията в Лясковец:

„Ако не можем да ви покажем нещо, ще ви го опишем“

На този принцип работят повечето медии. И докато съм свикнала телевизии като news7 и другите пеевски журналисти да се изказват с думи като писхар и подобна „експертна“ терминология, то не очаквах да чуя следните неща от уважаващи себе си медии, като:

Дарик, чийто кореспондент от Велико Търново, в деня на акцията обясни на слушателите как на „убиеца беше изваден бъбрек и червата му закърпени“ и

БНТ, които в обедната си емисия в събота, когато мало и старо се е събрално на масата и похапва манджа, чрез Иво Никодимов да ни запознаят с двата патрона използвани от убиеца. С единият, ако било застреляно диво прасе, то нямало да умре, а щяло да се оттегли в гората където да умре от раните си. С другият… какво се случвало, ако ви уцелят с него (кето е станало) – да сме си представели какво се случва на диня, която е пусната от височина 5 метра.  Никодимов беше толкова описателен в сравненята си, че на мен лично ми приседна.

Жалко, жалко, че нивото на дори нормалните медии падна до тук в търсене на сензацията и детайлизацията за жадната публика.

А докато храбрият репортер ни говореше за прасета и дини, на заден план ми се изясни (за пореден път) какво представлява МВР –

Министерство на всичко рекламирането

MegaportВсеки може да е спонсор на полицията и тази практика, освен че се запазва, се и затвърждава с получаването на безплатно рекламно позициониране по всички телевизии! Печелившият в случая беше фирмата Мегапорт – защо да се отпечатва надпис „Полицейска линия – не преминавай“, като може и да не се?

И защо тогава се учудваме, че ръководителите в МВР тръбят какви герои са нелепо загиналия полицай и ранените му колеги, вместо да поемат отговорността – те, ръководителите – за това, че не са си свършили работата и са пратили хората си на поредната „ювелирна акция“? Много ясно – в рекламния бизнес най-важен е алъш-веришът да бъде движен другото са collateral damages.

Случка в парка

Мина повече от седмица, откакто ми се случи, това което ще ви разкажа сега. В интерес на истината много се колебах, дали да го публикувам. Вчерашната публикация на Богомил Ветров ме накара и аз да разкажа, за моите впечатления от нашата полиция. И така, това се случи по миналата събота:

Не знам за какво протестират полицаите! Знам, защо не се чувствам съпричастна към тях. Заради това, на което станах неволен свидетел в събота, в парка, докато разхождах Дребосъчето и се виждах с приятели. Седим си ние на детската площадка и се наслаждаваме на хубавото време. Мъжете отидоха за бира, майките с децата останахме на площадката. Идват по едно време група младежи на по 20-ина години. Отиват в единия край на градинката и, още неседнали, от шумата изскачат двама полицаи, единият даже без шапка, но за сметка на това с татуировка (както разбрах по-късно). Там, откъдето дойдоха, нямаше нищо, за това предположих, че цял ден са дебнали да стане нещо. Аз, като една майка-орлица мятам по един зъркел натам, да не би да стане опасно за детето. Виждам, че се искат лични карти за проверка. Стандартната процедура, младежите май не питат защо им се иска, виждам, че се бъркат да вадят. Дават ли, не дават не знам, защото поглеждам към по-спокойната част на градинката. И в следващия момент чувам викове. Обръщам се за да видя, че полицаите натискат едното момче надолу и искат да му сложат белезници. Той пък крещи и пита защо го арестуват. Не виждам добре от едно хълмче, но момчето вика да не го ритат, защо му настъпили топките. Много се притесних. В крайна сметка не искаш такива неща да стават когато си на детската площадка.

Почвам да се нервя и бунтувам, че пред мен се упражнява насилие. Все пак, ако има проблем с момчето да го задържат тихо и кротко, а не да го блъскат, да му крещят и викат, все неща, които не ми се струват правомерни и то пред погледа на деца, на които трябва после да обяснявам, че „Чичко полицай е добър! Ако някога се изгубиш или стане нещо винаги се обръщай към него“. Кажете ми как, ако детето ми е в съзнателна възраст, да му обясня какво прави чичко полицай точно в тоя момент?! Няма да мога!

Сценката стана изключително грозна, когато видях, че единия полицай дори тръгна да посяга на момичето в компанията. Почувствах се разкъсана между това да грабна Дребосъчето и да се махаме за неговата безопасност или, напротив, точно с него на ръце да отида при органите на реда и да ги питам какви са тези изпълнения на детската площадка и какво налага агресивното им поведение към задържания. За късмет, нашите мъже се върнаха :–Р и, за моя радост, решиха да проверят какво става, та почти нямаше нужда да казвам: „Ходи, щото като ги гледам как се държат, утре това може да се случи и на Дребосъчето!“.

Оказа се, че големият престъпник проснат по очи е „дилър“ и е заловен с един коз. Полицаите малко се кротнаха в присъствието на интересуващи се какво става граждани. Пристигнаха още трима полицаи, после една кола с още двама блюстители на реда, после цял микробус и поемно лице. Всичко това с много викове, очевидно превишаване на… как се казва….служебната власт, 8 човека и две коли. Всичкото това за един коз (не казвам, че не е извън закона!) докато през това време някъде из града са ограбвали нечии дом като моя и после, на този някой са му казали да се разходи, да си потърси вещите по заложните къщи. Откараха само момчето-дилър, което най-вероятно в скоро време ще си има вече и досие и нечисто свидетелство за съдимост. То ще бъде отчетено в статистиките, докато моето дело за нещата, които не си намерих беше закрито.

Тази събота ми се развали настроението краткосрочно. Дългосрочно видях, че ще ми е много трудно да възпитам гражданин, който търсейки правата си няма да изяде няколко палки, просто защото пита.