Tag Archives: полицаи

Детайлизиращото огледало на медиите и МВР

Две неща научих аз покрай акцията в Лясковец:

„Ако не можем да ви покажем нещо, ще ви го опишем“

На този принцип работят повечето медии. И докато съм свикнала телевизии като news7 и другите пеевски журналисти да се изказват с думи като писхар и подобна „експертна“ терминология, то не очаквах да чуя следните неща от уважаващи себе си медии, като:

Дарик, чийто кореспондент от Велико Търново, в деня на акцията обясни на слушателите как на „убиеца беше изваден бъбрек и червата му закърпени“ и

БНТ, които в обедната си емисия в събота, когато мало и старо се е събрално на масата и похапва манджа, чрез Иво Никодимов да ни запознаят с двата патрона използвани от убиеца. С единият, ако било застреляно диво прасе, то нямало да умре, а щяло да се оттегли в гората където да умре от раните си. С другият… какво се случвало, ако ви уцелят с него (кето е станало) – да сме си представели какво се случва на диня, която е пусната от височина 5 метра.  Никодимов беше толкова описателен в сравненята си, че на мен лично ми приседна.

Жалко, жалко, че нивото на дори нормалните медии падна до тук в търсене на сензацията и детайлизацията за жадната публика.

А докато храбрият репортер ни говореше за прасета и дини, на заден план ми се изясни (за пореден път) какво представлява МВР –

Министерство на всичко рекламирането

MegaportВсеки може да е спонсор на полицията и тази практика, освен че се запазва, се и затвърждава с получаването на безплатно рекламно позициониране по всички телевизии! Печелившият в случая беше фирмата Мегапорт – защо да се отпечатва надпис „Полицейска линия – не преминавай“, като може и да не се?

И защо тогава се учудваме, че ръководителите в МВР тръбят какви герои са нелепо загиналия полицай и ранените му колеги, вместо да поемат отговорността – те, ръководителите – за това, че не са си свършили работата и са пратили хората си на поредната „ювелирна акция“? Много ясно – в рекламния бизнес най-важен е алъш-веришът да бъде движен другото са collateral damages.

И полицаите могат да плащат!

Това е един позабавен разказ за това, какво ми се случи през септември и как се стигна до развръзка чак през ноември, а аз до сега се чудя дали да продължа да човъркам. И така…
Знаете, че откакто се появи Дребосъчето съм много чувствителна на тема „коли, паркирали на тротоара/зебрата/тамкъдетонетрябва“. Където ми се изпречи такава или вдигам чистачки или провеждам кратък разговор на висок тон със „спрелия за малко“ шофьор. Не е ясно кога ще ме бият за това.

На 25 септември, излизам на пазар. Нося бебето в слинг, защото с количка от опит знам само хабя енергия и нерви. Пазарувам аз в кварталния магазин. Доволна излизам с торбите и какво да видя?:

Пред магазина има паркинг, на който за да се паркира следва автомобила да се качи на тротоара и след това да паркира до сградата, като освободи тротоарната площ. Всички частни автомобили бяха паркирани правилно, с изключение на полицейски служебен автомобил, който беше паркиран върху тротоара.

Нашата полиция
За да могат пешеходците да преминават, следваше да излизат на пътното платно, с опасност за живота си, за да заобиколят полицейския автомобил с номер 24-****(рег. номер ******** – спестявам, за да не наруша някой закон!).
Спрях се много афектирана, за да щракна автомобила-нарушител, в който нямаше полицаи и зееше с отворен прозорец! В този момент, за да го заобиколят преминаха друга майка с дете и бебе в количка, което хем ми дойде дюшеш за показно на нарушението, хем ме ядоса още повече.
Огледах се, за да видя полицай/и наоколо, но не видях и нащраках още няколко пъти колата с всичките й номера, за да подам оплакване. Миг след това дотърча полицая.

– Какъв е проблема?
– Какъв е?! Не може служител на МВР да си позволява да спира върху тротоара, при положение, че има паркинг!

И започна разговор: Оправданието му беше, че ако спрял на паркинга, колите до него нямало да могат да си отворят вратите и щели да одраскат служебната кола. Пълна глупост! Хем имаше достатъчно място и от двете страни на колата, хем „служител на реда“ не би следвало да паркира в нарушение на правилата и с ясното съзнание, че по този начин застрашава живота на най-беззащитните и принудени от него да станат участници в движението – пешеходците!
Целият разговор само още повече ме мотивира да поискам да запиша данните от картата на полицая. Не се съпротиви, май мислеше, че съм неуравновенена скандалджийка, която ще се навика и ще си тръгне. Та нашият човек се оказа от Пътна полиция!

Прибрах се и нащраках една жалба, която пратих на мейлите на приемната на МВР, СДВР и Пътна полиция… и зачаках! 7 дена, 14 дена, месец…всякакви административни срокове изтекоха и реших да взема пък да пиша пак. Как да оставя тая простотия без отговор?! Отварям пощата на 20 ноември (случката и оплакването ми от 25 септември!) и какво да видя?!Мейл от Пътна полиция!

Отговор Пътна полиция

Жалбата ми е била заведена два дни, след като съм я пуснала. И се започнало едно висене, докато ми пратят мейл на 20 ноември. Мейл без име на подателя му! От кой е? Шефа на Пътна полиция? Как му беше името? Трябва да видя в сайта им, че очевидно не смята за необходимо да подписва мейлите си! Но, извършвайки следователска дейност, подразбирам от контекста, че от него ще да е.
Кога ли го е писал? Не знам. Дата на написване няма, нито изходящ номер от деловодството им. А би трябвало, защото как иначе ще отчетат, че има отговор по номера на входящата ми жалба? Как си оправят тия хора деловодството не знам! Та съдим по датата на пускане на мейла – 20 ноември. Два месеца!

И какво, господин полицая бил по служебни задачи. Нищо не се споменава за това, че служителя им е зарязал колата с отворен прозорец! Аз се сещам, че веднъж едни такива полицаи бяха останали без кола! Така ли си пазят инвентара в МВР?
В резултат на всичко това, разбирам че полицаят е със съставен фиш по чл.98, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Дали е така не съм сигурна – просто защото нямам копие на фиша, не съм сигурна от кой е подписан мейла и т.н.

Но приемам че наистина са му удържали от заплатата. Значи, всеки паркирал неправилно може да бъде глобен, дори и полицай! Мога само да ви призова – постъпвайте по същия начин, когато видите неправилно паркирала полицейска кола или такава в нарушение! Снимайте, записвайте номера и пишете!

Вярвам, че веднъж научим ли хората на закона да го спазват и всички други ще започнат да го правят!

Този нарушител си плати за нарушението, кой е следващият?! 🙂

Много се чудя дали да не пиша мейл, да питам от кой ми е писмото, от кога му е датата в деловодството и с какъв документ ще ми докажат, че полицая наистина си е платил фиша, а не се движи като безброй други шофьори без да си е платил глобата. Да пиша ли?:)

 

Случка в парка

Мина повече от седмица, откакто ми се случи, това което ще ви разкажа сега. В интерес на истината много се колебах, дали да го публикувам. Вчерашната публикация на Богомил Ветров ме накара и аз да разкажа, за моите впечатления от нашата полиция. И така, това се случи по миналата събота:

Не знам за какво протестират полицаите! Знам, защо не се чувствам съпричастна към тях. Заради това, на което станах неволен свидетел в събота, в парка, докато разхождах Дребосъчето и се виждах с приятели. Седим си ние на детската площадка и се наслаждаваме на хубавото време. Мъжете отидоха за бира, майките с децата останахме на площадката. Идват по едно време група младежи на по 20-ина години. Отиват в единия край на градинката и, още неседнали, от шумата изскачат двама полицаи, единият даже без шапка, но за сметка на това с татуировка (както разбрах по-късно). Там, откъдето дойдоха, нямаше нищо, за това предположих, че цял ден са дебнали да стане нещо. Аз, като една майка-орлица мятам по един зъркел натам, да не би да стане опасно за детето. Виждам, че се искат лични карти за проверка. Стандартната процедура, младежите май не питат защо им се иска, виждам, че се бъркат да вадят. Дават ли, не дават не знам, защото поглеждам към по-спокойната част на градинката. И в следващия момент чувам викове. Обръщам се за да видя, че полицаите натискат едното момче надолу и искат да му сложат белезници. Той пък крещи и пита защо го арестуват. Не виждам добре от едно хълмче, но момчето вика да не го ритат, защо му настъпили топките. Много се притесних. В крайна сметка не искаш такива неща да стават когато си на детската площадка.

Почвам да се нервя и бунтувам, че пред мен се упражнява насилие. Все пак, ако има проблем с момчето да го задържат тихо и кротко, а не да го блъскат, да му крещят и викат, все неща, които не ми се струват правомерни и то пред погледа на деца, на които трябва после да обяснявам, че „Чичко полицай е добър! Ако някога се изгубиш или стане нещо винаги се обръщай към него“. Кажете ми как, ако детето ми е в съзнателна възраст, да му обясня какво прави чичко полицай точно в тоя момент?! Няма да мога!

Сценката стана изключително грозна, когато видях, че единия полицай дори тръгна да посяга на момичето в компанията. Почувствах се разкъсана между това да грабна Дребосъчето и да се махаме за неговата безопасност или, напротив, точно с него на ръце да отида при органите на реда и да ги питам какви са тези изпълнения на детската площадка и какво налага агресивното им поведение към задържания. За късмет, нашите мъже се върнаха :–Р и, за моя радост, решиха да проверят какво става, та почти нямаше нужда да казвам: „Ходи, щото като ги гледам как се държат, утре това може да се случи и на Дребосъчето!“.

Оказа се, че големият престъпник проснат по очи е „дилър“ и е заловен с един коз. Полицаите малко се кротнаха в присъствието на интересуващи се какво става граждани. Пристигнаха още трима полицаи, после една кола с още двама блюстители на реда, после цял микробус и поемно лице. Всичко това с много викове, очевидно превишаване на… как се казва….служебната власт, 8 човека и две коли. Всичкото това за един коз (не казвам, че не е извън закона!) докато през това време някъде из града са ограбвали нечии дом като моя и после, на този някой са му казали да се разходи, да си потърси вещите по заложните къщи. Откараха само момчето-дилър, което най-вероятно в скоро време ще си има вече и досие и нечисто свидетелство за съдимост. То ще бъде отчетено в статистиките, докато моето дело за нещата, които не си намерих беше закрито.

Тази събота ми се развали настроението краткосрочно. Дългосрочно видях, че ще ми е много трудно да възпитам гражданин, който търсейки правата си няма да изяде няколко палки, просто защото пита.