Tag Archives: пазаруване

Измъкване от магазина

Излязох по магазини в началото на седмицата с една приятелка. Общо взето имаме много различен стил на обличане, така че винаги хващаме различни закачалки.

Аз лично държа дрехите ми да са от естествени материи. Предпочитам памук, вълна, коприна във всичките им форми и начин на изтъкаване. Усещането при носенето на естествена материя за мен е осезаемо по-различно от носенето на изкуствени, синтетични материи. Затова и когато приятелката ми хвана някаква черна полиестерна рокля, която на светлина лъщеше на изкуствено се затрудних да отговоря на риторичния въпрос:

– Много е готина, нали?

– Аа, ъъ – нещото ми блестеше на изкуственяк, пикселчетата на тъканата материя изпъкваха на светлината, пречейки ми да възприема парчето плат, като нещо красиво за обличане и се чудех как по-тактично да се измъкна, та да не прозвучи, като обида към вкуса на приятелката ми – еми, интересно би падало…

И въпреки, че горното може да ви накара да си мислите, че съм някаква снобарка по отношение на дрехите, ще споделя нещо, за което се сетих точно в онзи момент, макар да не беше много свързано със случката. И което понякога и аз използвам:

Мис Пиги в потрес

Имаше един епизод на Кукленото шоу („мъпетите“). Влиза мис Пиги в някакъв тузарски магазин на Родео Драйв в Бевърли Хилс. Харесва си някаква ослепителна рокля от коприна и всичката й възхита говори за това, че наистина харесва и иска дрехата. И със замах запитва за цената. Е тя се оказва като за Родео Драйв – няколко си хиляди долара. Мис Пиги прави онази нейна си муцуна, но бързо се съвзема от шока и реагира:

– Хм, но този цвят не ми харесва. Имате ли я в червено?

– Да, имаме я.

– А в синьо?

– Да, имаме я.

– А в сиво?

– Да и в сиво я имаме. – видяла се в безизходица, Пиги задава последен въпрос –

– А от полиестер имате ли я?!

– Нее, не работим с полиестер.

– Ооооо, ама как може?! Такъв пропуск – и се връцна, и излезе с  достойнство от ситуацията и магазина.

 

Намаление без намаление

Започнали тия дни намаленията по магазините, моловете и шопинзите. И реших и аз да прелетя до един от тях, та да осъвременя летния гардероб, макар и времето тия дни да не беше много лятно.
Отивам аз „на мола“ и започвам да разглеждам. Спрях се в един магазин на няколко роклета и започнах да пробвам и последното взе, че ми се понрави. Колко струва? Намалено от 64.99 на 29.99 лв.

Тия 99 стотинки като ги видя винаги им се дразня, защото това хич не ми замазва очите, че плащам 65 и 30, а не по-малко, но това е друга тема.
Взех си аз щастлива новата рокля и се прибрах вкъщи. И там видях коментара под статията ми за намаленията в Белгия и си казах: „Я пък да разровим и да видим тази рокля дали не е била по-скъпа и от тези 65 лева.“
Дръпнах леко етикетчето и що да видя?! Първоначална цена 29.99 лв.

„Хммм, егасимуси, минаха ме. Я да видим какво пише още по-отдолу?“ А там лъсна оригиналната цена. Оказа се, че магазин Coton е турски и моята рокличка, както виждате струва точно тия си пари, за които я купих, но в турски лири. А цената от 64.99 никога не я е било.

Изводът, поне за мен – в мол, не мол, номерата от женския пазар са си актуални и днес и са приложими и в най-псевдо-мевдо гъзарските шопинзи у наше село. И още не ни е дошло времето за намления.

Шопинг терапия – шокова терапия

Януари тихо се изниза, а с него и почти всички намаления. Не че българите сме запалени много по тях. То тук намалението е като да намалят нещо от 200 на 100 лева – не те лови.

Въпреки всичко, намаление или не, някои хора все пак практикуват „шопинг терапията”. От какво се терапевтират чрез пазаруване не знам, но мисля да ви покажа едно истинско намаление и да преобърна значението на това словосъчетание.
Какво ще да е „шопинг терапия” според пипилотския ми речник?:

Терапия срещу маниакалната идея задължително да се купи нещо – горе долу нещо такова ще да е.

Действието се развива в един град, в който като се каже „Идат намаленията” значи ще има наистина смъкване на цените и те стават все по-ниски с всеки изминал ден. Попаднах в Антверпен в предпоследния ден на зимните намаления – сега или никога, след утре вече край.
Жените сякаш си бяха взели почивен ден, за да пазаруват. В 10 часа сутринта почти нямаше хора по голямата пазарна улица на града. В 2 ч. чаршията вече вреше и кипеше – момиченца влачеха торби с радостни писъци, а майки бяха заглушили гласните протести на децата си с камари пликове, натрупани по бебешките колички.

Мен толкова народ на квадратен метър искрено ме нерви и след излизането от втория магазин вече бях доволно мърмореща какво правим там. Но няма как, трябва да се съобразява човек с групата. Почти накрая, за да не съм капо и да не си каже народа: „Гле’й я тая скръндза” си взех една тениска.

И стигнахме нейсе до заветния блян на всяка уважаваща себе си, шопингуваща българка:

Зара!

Едната и свидната мечта, дето все не ще да стигне до родния пазар и унижаваща ни с някакви си магазини за продажби на стари колекции. Кадърът, който следва е много важен за пазаруващите от тези магазини. Замислете се следващия път когато понечите да пробвате нещо в тия „бутици“ с дрехи от отминали сезони:
Рови народе и граби

По намаленията в тия страни винаги има народ. Но в Зарата в Антверпен беше истински пандемониум! Жени от всякакви възрасти и раси грабеха, дърпаха, влачеха и тъпчеха на земята де що сварят. На места в магазина човек стъпваше до коленете в дрехи, които обираха всичкия прахоляк и мръсотия, желаещите да намерят двете обувки от един чифт трябваше да обикалят магазина надлъж и нашир, а разни кокошки ровчеха в струпаните планини от блузи.

Взимай, по пет, по десет, само да купиш!Между тия камари от дрехи всичко човешко се губи. Народа буквално забравя всякакви задръжки в устрема си да намери добрата далавера и дърпа и къса, хвърля на земята…

Граби, граби, граби народе и забрави за другото. Шопинг терапия.

Допълнителни размишления събудени от гледката:

В мъжките магазини няма нито толкова намалени дрехи, нито мъжете проявяват особен интерес.

Купих от този ад едни дънки за 6 евро – разумна покупка все пак, не пазаруване за самочувствие или за спорта. След разлепването на етикетите стигнах до първата цена от намаленията – 30 евро, първоначалната стойност я нямаше. От 30 на 6 евро! Колко е стойността на тия дънки по дяволите? И да не задълбавам в социалния аспект, но все пак – колко е получила пакистанската женица, ушила купища такива дънки?

Хвърляй 'дето сваришПак докато пробвах въпросните дънки съм забравила торбичката с новата си блузка. Излизам, тръгвам да се редя да си платя и изведнъж ми просветва, че съм с една идея по-ненатоварена. В ужас се втурвам към пробните, а там опашка на излизане и влизане. Ужасена прекъсвам разпоредителката на пробните:
– Извинете, тук забравих си преди малко в пробната един плик – казвайки го си мисля, що за глупост е да очаквам пликчето ми с новата покупка да е все още там в съблекалнята.
– Оооо, пликчето на H&M ли? Предадено е на касата!
Даааа бе, не мога да повярвам аз и скептично се запътвам към касите. Там естествено познатите тълпи от хора. Със замъглен поглед минавам покрай тях:
– Извинете казаха ми, че тук ми е хаш и емското пликче…
– Да, момент – касиерката потъна във вратата зад нея и се появи любезно усмихната с пликчето ми, с блузката в него и касовата бележка. Напълно не мога да проумея как тези хора, изпаднали в пазарувателен бяс, са запазили човешкото в себе си и са предали, нещо което съвсем спокойно могат да си вземат…но това е друга тема 😉

Пък, ако си шашнат от маниакалните купувачи, дай един глас в Свежо 🙂