Tag Archives: отпадъци

Красиви всеки ден и за без пари

От 22 до 30 ноември се провежда Европейската седмица за намаляването на отпадъците. По този повод си рекох, защо да не разкажа за една малка хитрина в козметиката. Напоследък блоговете за козметика и красота са в настъпление (както готварските навремето) и не целя да им изземам хляба. За това ще споделя нещо, което е съвсем без пари и, ако нямате против страничните ефекти може да е много полезно и то, не само на жените.

Откакто съм родител се промениха много неща, което има различни причини. Най-вече, отнасям се с по-голямо внимание към последствията от консумирането на разни неща, по-стриктна съм по отношение на бюджета и други такива генерални действия. Така неусетно започнах да използвам по-малко ароматизирана козметика, бялата козметика замених с естествени масла. Вкъщи всички минахме на сапун „бебе“, който се топи много по-бавно от обикновените и зарязахме любимия ми сапун с малки „ексфолиращи“ топченца. Като цяло търся по-екологичните, но и по-евтини варианти на стандартната козметика. Направо се сещам за книгата на майка ми от соц. времената: „Красиви всеки ден“, с чиято помощ тя се мажеше с всякакви маски и си слагаше краставици и други зарзавати на очите 😀

Доста преди родителството спрях използването на продукти с трици – пак ония, ексфолиращите. Някак си винаги, кокото и да са фрашкани с трици, не са ми били достатъчно стържещи, все ми се криеха някъде из пръстите и не усещах особен ефект от тях. Но глад за такъв продукт винаги съм имала.

Лятото попаднах на една статия в IFLS, която изведнъж направи връзка между щадящите ми околната среда щения и неупотребата на козметики с трици. Oказва се, че любимите топченца в тях са направени от

ПЛАСТМАСА

И не само това – широката им употреба вече дава отрицателни резултати върху екосистемите. Това било забелязано в Америка, където установили, че топчетата са толкова фини, че пречиствателните станции не ги филтрират и те необезпокоявани навлизат и се трупат във водните басейни и причиняват замърсяване и щети върху водната флора и фауна. Голям проблем!

„Няма повече да се ползват такива!“ казах си, макар и да не ги ползвах така или иначе. Но проблемът с нуждата от нещо като трици си остана.

Съвсем случайно, след прочитането на статията, попаднах на някаква тема в бг-мама, където наистина има всичко и точно там, и най-неочаквано открих решение на проблема:

КАФЕ, утайката от сутрешното ми кафе!

Сутрин, след като си направя кафето в кубинската ми кафеварка, вместо да изхвърля утайката, аз прилежно си я насмитам в една кутийка. А когато дойде време за „ексфолиране“ протягам ръка и си греба с пълни шепи!

Ефектът е много добър, кожата е чудно мека и освежена след процедурата. Топчетата винаги са много и достатъчно. Ако кафето е по-едро смляно ефектът е по-добър. Ползвам даже за лицето, в малко по-умерени количества. А казват, че помагало за целулит (ще си знам за някой ден 😉 ) Ароматът на кафе е добре дошъл бонус. И това е наистина безплатно спрямо бюджета за козметика.

Утайка "ексфолиант"

Идвам и до малките минуси, които може и да се преглътнат:

В банята настава кочина, особено, ако плочките са светли и „калта“ изпъква по тях. Това означава, че след баня трябва да сте малко по-старателни с почистването. Понеже е мокра, утайката бързо мухлясва, ако е затворена, за това е добре да си я държите някъде на проветриво или да си ползвате само конкретната дневна доза от кафето. Имах опасения за канализацията, но те не се потвърдиха. Така де, толкова по-големи неща се промушват там 😀

Така че, в чест на намаляването на отпадъците – многократно употребявайте кафето си – ползвайте утайката в козметиката, за да сте красиви всеки ден!

Този пост попада в графа „Смешни, но сериозни“ 😉

За почистването

Чисто и просто казано:

– всяка година, през април, излизам, за да изчистя заедно със съседите площта около блока;
– първата чистачка на Републиката – Ани Салич, заедно с ЬТВ ме дразнят с инициативата си, внушавайки, че никой никога не се включва в почистването, а всички дружно мятаме през прозорците, но може и да накарат някой и друг мързеливец все пак да се замисли и излезе.

Малко по-разтегливо казано:

Смятам, че съм длъжна, както и всички би трябвало да са, да се грижа за пространството, което ме заобикаля. Аз го правя. Всеки ден, като си целя точно кофата за боклук. Освен това се случва да вдигна нечий чужд боклук и да го изхвърля на правилното място. Винаги си връщам в града отпадъците, които съм създала в планината, защото не считам, че някой е длъжен да ми събира остатъците там, горе. До последната хартийка и фас. Убедена съм, че прозореца и балкона не са края на света ми и не избутвам никакви капачки, презервативи и листа от домашни цветя през тях.

За съжаление, адски много хора не мислят като мен, а напротив. За това изхождам от презумпцията, че личният ни пример, всекидневният, е изключително важен. Днешният още повече. Ясно е, че този, който си мята плика с боклука през прозореца няма да дойде и да се включи в почистването. Почти сигурно е, че ще продължи да го прави. Но съм длъжна да покажа на дечурлята от блока, че има хора на които им пука, за да може и на тях да им запука. А когато ония гниди ги няма, ще има вече пораснали хора, които знаят, че торбичките не растат по дърветата. Така ги виждам нещата.

За първата чистачка на Родината, няма да говоря, както казах по-горе може пък да накарат някой, който никога не е излизал да го направи сега.

Кратък разбор на изчистеното:

– Торбичките, фасовете и капачките от бира май е излишно да ги споменавам;
– Първо място по намиране заемат щипките за простор (което значи, че сушилните все още не са масово навлезли в живота ни 😉 ) Мисля, че можех да направя изложение на видове щипки, а после да ги разпродам;
– Втори идват опаковките от лекарства. Като си болен, защо трябва да показваш на хората, които живеят около теб, какви количества хапове гълташ не ми е ясно. Но със сигурност може да се диагностицират живущите на един блок само по изхвърлените опаковки;
– Трето място се заема от батериите – много притеснителен за мен факт, предвид вредата, която нанасят разпадайки се в почвата. Направо не мога да си обясня как така някакви хора си стоят в хола, цъкат с дистанционното и в следващия момент вадят батериите от там и ги мятат през перваза! Все пак, няма да им натежат в джоба, ако ги занесат до близкия магазин, където има кошче за тях!;

В крайна сметка дори намазах от почистването. Намерих си една, май истинска перла, която ще рециклирам, пришивайки я към някое филцово цвете; едно малко лилаво телетъбче, което идеално ще пасне на витринката ми със ситни животинки и 15 стотинки 🙂

За другите дни от годината, през които не е предвидено всеобщо почистване, важи желанието ми за личен пример и забележките, за които, вярвам че могат да бъдат много ефективни:

Вървим в четвъртък вечерта с Емил и Дребосъчето. След известно време, прекарано в бутане на количка по софийските тротоари вече ни е прекипяло от боклуци, мръсотия, хора, които спират колите си където си искат и тем подобни.
Гледаме пред нас се носят две пубертетки, на около 13-14 години. Вървят, хилонтят се и чоплят семки, небрежно хвърляйки обелките на улицата. Ей! Това ми беше върха на борчето (ако си спомняте и друг път семките са ми били трън)! Като ги видях направо полудях. Настигайки ги бях готова да им кажа две-три думи, но Емил ме изпревари:
– Извинете! Изпуснахте си нещо! – с невероятно загрижен тон.
Двете девойчета в миг се заковаха и се заоглеждаха какво са загубили. Въртяха глави и се чудеха ли чудеха. За миг и аз помислих, че са изпуснали нещо, когато Емил каза:
– А, то било шлюпики от семки…

Мигом се изчервиха и, надявам се, са си направили извод.