Tag Archives: осигуровки

Трудно ли е да си майка в България

Миналата седмица в сайта Дневник излезе рядко едностранчива статия, манипулираща и пълна с неверни, непроверени и лъжлифи „факти”. И до момента, дори само при мисълта за статията, започвам да водя вътрешен диалог с автора й, Зорница Славова от Института за пазарна икономика. За това сега, не много накратко, ще се опитам да обясня защо за мен, материалът й е една платена бурлеска, нямаща нищо общо с действителността.

Пикасо "Клане в Корея"

Ще започна с информация за незапознатите: 45 дни преди да роди една жена, тя излиза в болничен. След раждането, уедрено казано, следва 1 година платено майчинство (което уж е, но не е точно 90% от заплатата й в определен период от време, а малко по-малко, но изчислението е толкова сложно, че не мога да го обясня), 1 година минимално заплатено майчинство (което вече не е обвързано с минималната работна заплата (МРЗ) и е 240 лв.) и 6 месеца неплатен отпуск за гледане на дете до 8 години. На бащата също се полагат такива 6 месеца, които той може да прехвърли на съпругата си при благоволение на работодателите и така да се събере цяла година неплатен.

За разлика от авторката на „одата на икономическата логика”, която е бременна в 9 месец, то аз вече година и половина работя майчинство – води ми се трудов стаж и отпуск. НО: не получавам заплащане за извънреден труд, въпреки че майчинството е с 24/7 работен ден. Не получавам бонуси или коледна надбавка. Нито вредни, въпреки че грижата за дете означава огромно време прекарано в носене на 3-15 килограмово дъмбелче (а вие как сте с кръста?).

Какви са „привилегиите”, на които се радва една бременна/майка:

Болничните

Много жени наистина излизат в болничен през бременността си. И мнозинството от тях наистина имат нужда от това. Само този, който не е бил бременен не знае как дори едно вдигане на кръвното може да доведе до кръвоизлив и усложнения. Дори самото излизане и сблъскване с хората на улицата създават стрес, та камо ли напрежението в работата, темпото и натоварването.

Ползването на болничен се отразява при изчисляването на майчинските и в повечето случаи, когато се ползва неправомерно, се прави от жени с високи заплати, за които разликата в парите е пренебрежима.

Фалшивите трудови договори и високи осигуровки

Защо, питам, авторката не се замисля и за секунда за същността на проблема? Защо не се извършват непрекъснати проверки на бизнеса по отношение на мними служители? Защо да се съкращава майчинствтото вместо да се измисли как да се хващат фалшивите трудови договори? Защото държавта няма достатъчно инспектори или просто я мързи да съблюдава спазването на закона? Защото на държавата й е по-лесно да отреже правата на хората, отколкото да накара работодателите им да спазвт закона.

А високите осигуровки за определения период преди раждането? Къде е държавата да гони всеки бизнесмен и всеки нарушител (тук визирам не само майките)? Ако трябва всяка родилка, подбудила съмнение да бъде разследвана, но наравно с работодателя й, всичките му служители и цялата му документация за тях, до последната чистачка! Редовна е практиката, всички служители да са на МРЗ и само когато се разбере, че някой е бременен да започва да се осигурява на по-висока заплата – къде е държатата и контролните й органи в случая? Държавата губи не от тази една жена, държавата губи от шефа й и още 20-30-50те човека, работещи в тази фирма и получаващи заплати в пликче. Да бъде така добра държавата да се напъне и да снесе нещо повече от запъртък!

Тези са двата фактора, поради които се стига до малоумното непрекъснато увеличаване на периода от време, вземан за изчисляването на майчинството. Предлаганите 24 месеца са поредната глупост – заплатата е динамична във времето, върви нагоре и надолу, по няколко пъти в годината, да не говорим за несигурността на работното място – в резултат дори да сме непрекъснато на работа 24 месеца (не всички работят хубва работа в НПО), сумата която ще получаваме винаги ще е в наш ущърб – през големия период със сигурност ще е имало време, в което сме взимали по-малка заплата, което автоматично ще намалява сумата за майчинството, т.е. дори съвестно осигуряващите се ще са губещи.

Борба с демографския срив или стимулиране на нераждане?

И още един аспект на предлагания 24-месечен период – държавата насилствено се меси в семейното планиране и влияе на демографския прираст, който уж все трагично е отрицателен. Какво имам предвид?: след раждане на едно дете и гледането му, държавата насилствено принуждава семействата да отлагат воторото си дете с поне 2 години след връщането на майката на работа. Държавта налага на семействата възрастова разлика между двете им деца от порядъка на 3-4 години, освен ако не искат да са наказани материално (защото ще се взима и периода с по-ниско платеното майчинство). За много двойки този период е голям и постепенно губят „инерция” от първото дете, а така биват обезкуражени в желанието им за второ. Вземете предвид и сравнително късното появяване на пръво дете и физическата невъзможност за зачеване на второ поради възрастови факрои. Излиза, че чрез тази мярка, в краткосрочен план може да има някакви икономии за бюджета, но в дългосрочен стратегически аспект държавата се обрича на недостиг на трудова ръка и нови бъдещи данъкоплатци! Краткосрочните икономии не са дългосрочно икономически обосновани!

Малко преди раждането идва ред на

45 дневния болничен,

който според авторката не може да бъде избегнат. Напротив, може! (чл. 30, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността). Стига жената да се чувства добре и да не желае да го ползва, никой не може да я спре да седи дори и с контракции на работното си място. Познавам жени, направили този избор. Та нека не се дезинформираме.

Стимулите да (не)се върнеш на работа

Могат да са както външни, така и вътрешни: необходимост от пари, кариерно развитие, личностно развитие и откриване на нова социална роля, желание да отгледаш и дадеш начални знания, умения и възпитание на един нов индивид. Никой не спира жадните за професионално развитие жени да се върнат на работа, въпреки необходимостта на новороденото им от тях и жизненоважния постоянен достъп до кърма. Но хората не са еднакви и доста от тях, къде поради различен светоглед, ценностна система и приоритизиране, избират да останат с детето си.

Първата година дори само от гледна точка на кърмене и емоционален и физически комфорт за новороденото, трябва да бъде прекарвана с него. Много жени остават с детето си и през втората година, като тук мотивите могат да се обогатят с липсата на места в яслите; липсата на пенсионирана баба, която да гледа внучето – постоянно се увеличава възрастта за пенсиониране на въпросните баби; финансовата невъзможност на семейството да отделя огромни суми за гледачка/частна детска градина – дори най-евтините градини са от порядъка на 300 лв. месечно, а за човек със средна за страната заплата това е непосилно; или пък майката държи да продължи да гледа бебето си (всяко дете от 0 до 3 години се класифицира като бебе).

Тук отново имаме държава, която си чопли в носа и не съблюдава плащането на данъци от всички, не създава добър бизнесклимат, за да получават хората по-добри заплати, не отваря ясли и детски градини, а си играе на електронно тото с местата в детските заведения. Изобщо не ми давайте примери със западни страни! Да, там платеното майчинство може да е много кратко, но заплащането на труда е такова, че семейството може да си позволи майката да напусне работа за периода на гледане на децата и да живее със заплатата на партньора; може да си позволи да заплаща небивали за нашия стандарт суми за частна детска градина, които тук само единици, като г-жа Славова могат да си позволят; съществуват редица помощи и данъчни облекчения. В настоящата икономическа обстановка и поради изброените по-горе мотиви, към сегашния момент не може да става дума за абсолютно никакво „намаление на периода на платено майчинство поне до средното за ЕС” просто защото сме далече от който и да е усреднен за ЕС показател.

 „Много работодатели са предпазливи при наемането на млади жени, особено омъжени без деца.” – авторката официализира и оправдава проявата на полова дискирминация или само на мен така ми се стурва?

Предлагането за отпадане на

отпуска, натрупан през време на двете години майчинство

и мотивите за това ме карат да изпадам в неистов, невъздържан смях. „Ако една жена е била в майчинство 2 или 3 години, когато се върне на работа, ще има поне 40 или 60 дни отпуска.” Отпускът е само за две години, защото през шестте месеца неплатен отпуск се трупат много по малко дни и в началото на писанието ми изяснихме как се получава трета година неплатен отпуск и възможността да не се получи изобщо. Много жени се възползват от отпуска вместо шестте месеца неплатен и често изобщо не прибягват до неплатения или го ползват в краен случай. Така че не се създава проблем на работодателя с прекомерни отпуски.

Освен това, майчинстовото наистина е от най-трудните работи, и е може би най-отговорната – не мисля че има човек, който ще възрази, че все пак става въпрос за възпитаването на личности, а не гледане на мушката. Този отпуск идва като добавено ценно време, прекарано със същество, с което за остатъка от живота ти, след майчинството остава да се виждате за по 3-4 часа през седмицата и в двата почивни дни – ако се замислите прекарвате повече време с колегите си отколкото с децата си! Какво са тук 40 дни допълнителен отпуск! От това ли ще се направи голямата икономия в НОИ?!

Настоящата система била насърчавала жените да си стоят вкъщи и така се трупали пропуснати ползи за семейството под формата на възможности и бъдещи перспективи – извинете, няколко пачки ли са по-важни от възможността да отгледам личност, която да допринесе за развитието на обществото?

Като цяло целият текст противопоставя отглеждането на дете на професионалното развитие на майката, което няма как да не ме смущава, поради две причини:

  • първо се отрича ролята на родителя като определящ и основополагащ за развитието на човека;
  • второ твърди се, че ролята на родител възпрепятства и прекратява социалното и професионално развитие на жената.

За първото не мисля, че има нужда дори да си губя времето да го коментирам. Но за второто – всяка жена, може да използва малкото свободно време, по време на майчинството си за личностно развитие – да посещава курсове, да чете новостите от професионалната си сфера и т.н. и т.н. Познавам майка, изкарала дори магистратура по време на майчинството си, та закакво изобщо спорим, особено след като на г-жа Славова й предстои раждане и не е видяла двете страни на медала?

Това е виждането ми по тези наболели напоследък въпроси, свързани с майчинството. Не съм завършила икономика, но знам че икономията е майка на мизерията, а тези предложения ни водят именно към по-голяма мизерия. Стоя твърдо на позицията, че държавата може да си позволи настоящата система на майчинство при положение, че си върши работа по съблюдаването на закона и преследването на нарушителите. Длъжна е да създава благотворен климат, както за бизнеса, така и за добруването на гражданите, благодарение на които съществува.

П.П. Говоря от името на средностатистическата майка, получаваща средна заплата, изплатила и, която ще изплаща до пенсионирането си, всички изисквани осигуровки. Това е личното ми мнение и не обвързвам никого с него, нито е обвързано с някоя „неправителствена” организация. Ако искате да изразите несъгласие с твърденията ми, правете го културно. Ще се радвам да коментирате, макар да не давам гаранция, че ще сметна за необходимо да отговарям на враждебни изказвания. Благодаря.

 

Аз съм „ДС“, ама другото

Написах един доста дълъг текст. После го съкратих. Но къде с мислене, къде с чужда помощ, разбрах, че колкото и да изпиша, каквито и примери да дам, ще бъде съзряна прекомерна емоционалност, някой ще каже, че гледам от собствената камбанария, трети ще ме хвърли на кладата. Поради това ще кажа съвсем малко неща от всичко, което бях написала.

Сънувах вчера кошмар! Събуждам се цялата плувнала в пот. Не стига, че от началото на седмицата чета по вестници, блогове и форуми колко съм черна, грозна, лакома и ояла се, а сега и този кошмар! Сънувах, че Министерски съвет е приел решение всички като мен да бъдат задължително татуирани с

„ДС”

на челата – „държавен служител”. Сънувах как от тая чернилка са ми изникнали рога и копита и притичвам сутрин рано от кьоше на кьоше с цел да стигна невредима до работата. Налага се да ставам по ранни зори, за да не ме издебнат организираните групи фирмаджии и частници, които обикалят улиците с торбички с камъни и замерят „хрантутниците” и „търтеите” като мен. И изведнъж това „ДС”! Никакъв шанс не ни остави този Дянков. Поне да бях другото ДС, ама не съм. Абсолютно неподготвена съм за този обрат в живота ми.

Това беше в съня ми. На яве имам две ризи и два костюма и, ако взема пари за дрехи веднъж годишно, те отиват да си платя тока (толкова е огромна сумата). От три седмици пък съм болна, но идвам на работа, защото съм бременна и изляза ли в болничен ще се отрази после на майчинските. То пък, майчинството се чудят дали да не го направят година (къде ще го пращам това дете с тая заплата никой не ми казва). Пък защо не го направят изцяло неплатен отпуск, какво ще тежим на бюджета и какво като натрупания ми платен отпуск е защото няма време кога да го ползвам.

За осигуровките говорех. Защо мислите, че не си плащам всичко като съгражданите ми? Нима някой живее с илюзията, че на мен личния ми лекар и всички специалисти не ме информират с влизането, че тези работи, за които идвам не се покриват от здравната каса. Както и да ви го напиша обаче, аз съм едно ДС и не си плащам осигуровките.

Това го казвам докато на бюрото си ям манджата, която си нося от вкъщи. През това време приятелите ми, моите приятели, които ме обвиняват в изедничество, същите които работят на частно (вярно не по специалността си като мен), взимат по два бона, ама ги осигуряват на 350 лева. Но аз съм изедника, дето не си плаща осигуровките. Над пържолата си, ми обясняват как пак са свършили парите и не знаят как ще изкарат месеца. Не разбирам за каква социална справедливост и поделяне на следствията от кризата ми говорят – вършим си еднакво добре работата (щом все още сме на нея), само дето моя работодател не може да накара техния да им плаща всичко коректно. И понеже не може, той, моят сега тръгна да ме наказва мен в безсилието и управленческата си немощ.

Щях тия две години майчинство да ги ползвам и за повишаване на квалификацията, че две висши и два езика не ми стигат. Едно време, преди шест години, като се върнах от чужбината ме снимаха за едно предаване и основният въпрос беше: „Защо се върна?”. И аз представете си как отговорих: „За да се отблагодаря на държавата, която ми даде образование и формира като личност. Сега искам аз да й помогна да се оправи”. Така казах, без майтап. И даже го вярвах – пак без майтап и без да съм взимала някакви наркотици. Днес се оказва, че съм мръсен дерибейски чиновник, който яде и повръща на гърба на честните хора. Толкова пъти ми се повтори, че почти го вярвам. Само още „ДС“ не съм си татуирала. Пък като толкова ме мразите ще взема да си отида. А който иска нека хвърли камък подире ми.