Tag Archives: окончание

До довечера!

Скоро четох една статия за това как децата овладяват майчиния си език. Имаше мъдрости вътре, Умберто Еко и други такива.

И от тогава много се заслушвам в това, което говори Дребосъчето. Защото то може да е много неправилно понякога, но показва как малкият човек си проправя пътя в езиковата джунгла и култивира собствената си езикова градинка. Прост пример за това е как той не казва „бях“, а си стъкмява „бешох“ – от миналата форма на „съм“ във второ лице и окончанието за минало свършено време „-ох“(като в четох, отидох).  Което не показва, че не знае нещо, напротив. Знае и двете, защото ги е чувал и запомнил, просто тепърва се учи да жонглира и да си служи с тях.

А когато се стигне до играта с думи и цели изрази, наистина става смешно:

Миналата седмица се обърнах към Дребосъка с въпрос за един панталон:
– Как ти се струва?
– Амии, деветнадесет…
– Как така деветнадесет?
– Еми струва деветнадесет – в този момент осъзнах, че под „струва“ Дребосъчето все още разбира само „каква цена“ е, но не и дали му се нрави дрехата 🙂

А вчера, тръгвайки за градина, извиках подире му:
– Довиждане! – а звънливият отговор беше
– Довиждане! До Добър вечер!

Та до „Довиждане и до добро утро“ с този залез от вчера!

Залез