Tag Archives: музика

Хубавите неща ни се случват

Само, ако им обръщаме внимание

Все по-често ми се случва да се поддавам на отрицателни емоции, а това, пред децата, както ми обърна внимание и Емил, не е добър пример.

– Големи хейтъри сме станали, ей! – каза ми – Виж, Дребосъчето, само като види неправилно паркирала кола и казва „Този, какъв е гадняр! Гледай го как тъпо е паркирал” и подобни възмущения, които явно чува от нас.

Заслушах се в речта на Дребосъчето и нямаше как да не се съглася. Още повече – и блогът, Патиланско царство, е станал по-скоро място за възмущение и мрънкане, а не зa весели случки.

За съжаление, май и само това се търси и чете. Новините по всякакви медии го доказват. Ето, на, втората ми най-посещавана статия, по четене и споделяне е за това, как депутата Стефанов искаше да гази мен и Тиквичка на пешеходната пътека, на която беше спрял.

За това, след известно чудене, си казах – трябва да споделя тази мъничка, дори незначителна случка от вчера (сряда), защото непознат ми предложи помощ, а това толкова рядко се случва! Ето, преди време с Дребосъчето – две години вдигах бебешката количка от входа до асансьора и веднъж един от съседите не ми предложи помощ! Това го помня. Писах и за ужасностите за придвижването с нея по улиците. Но и хубави неща е имало, помагали са ми, а никога не съм писала за тях. По-лесно е да си изтракаш гнева на клавиатурата, вместо да се заставиш да напишеш за хубавото нещо, което ти се е случило.

Та ето какво ми се случи вчера:

Ходихме с Тиквичка по задачи, а тя през цялото време – сладолед, та сладолед. Обещах й, че ако ме изчака да си свърша работата, ще си вземем по една фунийка. Така и стана. Взехме сладоледа и всяка се зае с нейния. Понеже бяхме до Централна Баня, извадих любимата си стъклена бутилка с тапа, Grolsch, и я напълних с топла минерална вода. Предвидливо сложих Тиквичка в слинга, за да не ми бяга напред-назад и я поизчаках да напредне със сладоледа си. Сетих се, че „Ей, пак забравих да взема кърпички!”. За да предотвратя изцапвания по нея или мен, останахме край чешмите и току отивах край табелата с надпис „Забранено прането и къпането”…е, нашето си беше миене, все пак! 🙂

Уж взехме ванилов сладолед, но вътре се оказа, че има и нещо лепкаво и шоколадово. Тиквичка, за сефте, изобщо не ми предложи да си хапна и не го заряза по средата, както обикновено, а упорито си го ядеше сама. Някъде към средата, реших, че е време да потегляме, защото мястото около чешмите далеч не е най-приятното в София.

Минахме покрай изоставената Североизточната кръгла кула на Сердика, на ул. Екзарх Йосиф, която Тиквичка нарече къща и продължихме надолу. Тогава видях, че й беше останало само връхчето на фунийката, пълно с лепкавия шоколадов сироп.

И каквато съм припряна понякога, както правят много родители, я спеших да си го хапва, за да не се клепа. Нали нямах кърпички. Тя налапа фунийката наведнъж. Но както става винаги, когато бързаш, сиропът се размаза чак до лакътя й. Усмихна ми се с омазаната си муцуна. Аз отново припряно и леко ядно се засуетих да си отворя раницата и да извадя бутилката с вода, мърморейки:

– Виж как се омаза! Сега трябва да те мия! – и приклекнах, за да изплакна Тиквичка край първото срещнато дърво. Отваряйки шишето, внимавах тя да не ми се изхлузи от слинга или да успее да ме омаже с ръката си.

В този момент чух глас:

– Искате ли вода? – вдигнах глава по посока на гласа. Идваше от симпатично момче (ей! Така вика и баба ми за наборите си – момчета!), не много високо, с чуплива коса. Веднага познах човека, макар да се учудих, че гласът не беше такъв, какъвто бях свикнала да чувам – вокалът на една от любимите ми нашенски групи – Явор от Gravity Co.

– А, не. Благодаря имам си. – отговорих, поливайки ръката на Тиквичката с топлата вода.

– Ама ето ви тази – любезно настоя той. Аз смутено погледнах подадената бутилка от митичния Бачково. Не исках да му хабя водата на човека! После се присетих, направо се убедих, че като повечето хора е помислил, че в бутилката има бира, а не вода и поливам детето с Grolsch.

– Много благодаря! Няма нужда. – настоях аз. Той си потегли нататък, леко смутен, каквато бих била и аз, ако ми откажеха предложена помощ. А пък аз си продължих разговора наум:

„Ама че съм! Не можах ли да кажа: Много мило от Ваша страна! Толкова рядко ми се случва някой да ми предложи помощ! А може ли на ти? Аз толкова ти се кефех на теб и на Гравити! Колко хубаво, че човек, който прави такава хубава музика, всъщност е и готин човек, предлагащ помощ!”

Е, после се отплеснах и в спомени за оня им концерт с Babyface Clan във Военния, където нaтрих носа на едно бивше гадже. Пък след време как в Билкова китариста Иво ми даде покана за концерта им в Христо Ботев. Иии, даже вече съм започнала да забравям патилата си от ония времена! А няма да е зле и да проходя пак на концерти. Такива ми ти работи…

Тази неочаквана среща ми върна вярата, че не всичкото народ, що пъпли по тротоара е скот, и ми припомни едни времена, в които аз самата бях далеч по-усмихнат и положително настроен човек. Трябва по-често да си спомням такива работи. И да оказвам и приемам помощ 🙂

Цигу-мигу, музика ме гони! (дори на самотен остров)

Както ви разказах, наскоро бях на цигу-мигу купон и явно скоро трябва да се вдигна и да отида до зала България на концерт преди да са я мол-ецнали – всичко около мен ми го напомня! Снощи посетих едно много приятно кафененце -Галерия. И така се случи, че докато си пиехме бири на съседната маса пристигнаха двама младежи или ученици, или току що станали студенти, които освен себе си, носеха и по един калъф (от тези за музикалните инструменти, но много съвременни и невъзможни за отгатване какво съдържат). След малко се преместиха на долния етаж и както си течеше по телевизора музичка, така изведнъж тя беше заглушена от начални цигу-мигу звуци по настройване на цигулки. Личеше си, че младежите са професионалисти и импровизациите им имаха съвсем различен характер от тези на моя приятел от купона. Тези свириха Болеро, български хора и онази тема, с която навремето в 7 ч. започваше предаването „Дела и документи“ (не е рапсодията „Вардар“ на П.Владигеров, ако някой се сеща да ми каже, моля!). За поредна вечер се почувствах прекрасно под съпровода на цигулки и даже ми стана мъчно, че толкова харесвам музиката, а съм такъв музикален инвалид откъм възпроизвеждане!!!
И прибирам се аз доволна вкъщи и какво да видя?! Razmisli ме предизвикала да си кажа седемте албума. И така, ще започна по хронология на личното ми развитие:

  1. Като за първи албум и слънчево хлапашко настроение ще си взема албум с някоя детска приказка, като мисля тя да е за „Джуджето Дългоноско“ – един доказал се с годините албум за мен – касетката отдавна е изтъркана от въртене и трябваше да си я намеря на диск, за да мирясам. А ще я предам и в наследство!
  2. След като попораснах, се наложи да започна да търся музиката, която ме изразява и се мина през много периоди, първият от които е слушането на поп музика. Към днешния момент първата ми касетка със записи от радиото съдържа невероятна манджа с грозде от 70те, 80те и 90тарските – 2Unlimited, SNAP, Whitney Huston, House of Pain  и всякакви такива, днес невъзможно ретро и класика. Та ще си взема това албумче с веселяшки музикални дъвки за ретро купон на острова (не че ще ми е много до танци-манци…или поне не докато не изкукам 🙂 )
  3. След това ще си взема албума на Take That „Everything Changes“ – след доста години в музикално забвение го изрових от някъде и се учудих на джазовото звучене и съвсем не бозаджийските песнички (с 1 или 2 изключения).
  4. По-после, когато бях на 15 години, в един дъждовен юлски ден в Алпите, за първи път чух „Stay (Far Away, So Close)“ на U2. Капките дъжд падаха от оловното небе, и се стичаха по прозорците на колата, а наоколо всичко беше толкова зелено…“Zooropa“ е албум номер четири 🙂
  5. Със студентските години се бухнах и в електронната музика…какви времена бяха, каква червенокоса пък аз! Тук ще сложа за представител на жанра на Острова live-албума „Everything, Everyting“ на Underworld.
  6. После дойдоха и малко ска, ой и пънкарски години, които май ме владеят и до сега. От тях ще сложа малко Madness, The Specials, Rancid, Sublime, Ska P и т.н.
  7. Седмияt, последен албум ще посветя на самия самотен остров, а какво по-хубаво от това да си му лежа на плажа, под палмата, в хамак с охладен кокосов орех в ръка и на този фон да ми свири Mano Negra и Manu Chao. И

И две самостойни песнички – за поддържане на добра физическа и танцувална форма – ще взема – Freestylers – Push Up и Gorillaz – Dare.

Та това са моите седем албума. Много останаха извън класацията, но в името на разнообразието се случи DM, Faithless, Panican Whyasker, поп, рок, цок и смок стилове и музики да останат извън класацията. Но предполагам ще ги наблъскам когато правилата за самотния остров вземат под внимание техническия напредък и включват 100ина GB 🙂

Огледах се за три жертви, на които да предам щафетата, обаче се оказа, че май всички са направили класацията. Аз явно съм единствения по рода си албански реотан и правя нещата последна. Така че, ако някой чете това и като мен до сега не е получил покана: моля незабавно да ми сигнализира, да му пиша името тук (както си е по правилата) и да предам щафетата – „Поп предай, заключ“ както се казваше 🙂

Към днешна дата – 18того февруария 2008 г. се откри един нов блог, който издебвам, за да номинирам за играта, а именно г-н Тонски от Tonski Town 🙂