Tag Archives: МВР

БДС за БДС: стандарт за овце с документи за самоличност

Разбрах преди няколко дена, че задграничния ми паспорт е изтекъл преди повече от година, а е вероятно такъв да ми притрябва скоро. Затова хем ще ви разкажа, какво ми се случи, хем ще ви дам полезна информация, която малко хора знаят. Споделям я, за да се информират всички, на които ще им се наложи да вадят български документи за самоличност (БДС) и е много вероятно да не разберат изобщо че могат да си спестят както време, така и пари по издаването им.

Поради нуждата от паспорт вчера, в 8.30 ч., бях пред прилежащото ми районно управление на МВР. Малко трудно се сдобих с телефонните му контакти, за да се информирам от колко работят. Затова, независимо в кое столично РПУ сте, ето ви линк с телефоните на всяка паспортна служба: Тези, които са от провинцията – съжалявам, надявам се бързо да откриете информацията, защото никак не е лесно! На мен ми трябваше човек от системата, за да ме упъти към точната подстраница от сайта на МВР, за да се сдобия с тези телефони. Много използваем сайт на министерството с най-голям бюджет в държавата, кхъ-кхъ, покашляне.

И така. Преди около две години съпровождах човек, който трябваше да си вади паспорт и тогава нещата бяха още по-зле (ще уточня след малко), но от тогава знам за нещото, предмет на настоящето ми писание:

Такса за БДС може да се плаща по няколко начина и

Най-вече – с КАРТА и ПОС ТЕРМИНАЛ, на разположение във всяка служба за БДС!

Принципно това трябва и е указано на видно място в службата, но с променлив успех. Всъщност колко от вас са се зачитали сред морето от листове А4 там?! Преди две години, в БДС на 1-во районно инфото даже беше разпечатано на едно листченце, простиращо се на по-малко от човешка длан. Вчера, в Районното ми, беше сложено на цял лист А4, но написано ей така:

Съобщение за плащане

Вие бихте ли открили текста за плащане с карта, формулиран по този начин, сложено накрая, без да ви се наложи да препрочитате? Вътре стоеше един лист, някъде на стената между другите, а този закачен отвън, на входа.

Все пак информацията е напечатана, ще кажат скептиците. Да отидем на

ГИШЕТО

Лелята (в най-класически вид) ви подава разпечатаната бланка с данните ви и изрича с непоклатим глас магическото заклинание:

– Попълнете си заявлението, платете на касата и се върнете.

Моля? Дали току що чух само и единствено „платете на касата“?!

Поех си дъх, за да съм сигурна, че заявлението ми ще бъде чуто и от 7-8-те други „клиента“ на службата:

– Аз искам да си платя с карта! Нали имате ПОС? – госпожата за секунда се изненада, но не допусна смайването ѝ да продължи повече, за да не привлече вниманието на стадото в залата.

– Да, имаме. Попълнете си заявлението и се върнете.

Пътьом осведомих един скейтър и момиче на около 25-26, на които чух да казват същата реплика, да не се подхлъзват да плащат по три лева отгоре в касичката касата на СИБанк, а да си платят с карта. Момичето каза „А, благодаря“, скейтъра премигна, като да отпъди репликата с клепки и така.

Попълних заявлението. Лелята с голям копнеж в гласа ме попита не е ли картата от чужбинска банка. Искрено се надяваше да е, защото не приемали други карти освен български (логика?!). После с валсова стъпка ме закара до задно гише, където седеше ПОС устройството и друга служителка ми го подаде. Въведох пин-а, подписах се на бележката и на квитанция на СДВР-то и толкова. Няма и минута, а

БЕЗПЛАТНО

Докато чаках да се снимам видях скейтъра да плаща на касата, а след него момичето и всички чули ме. Поне пет човека, които, въпреки притежанието на информация за това как да си спестят поне 3 лева (някои хора с толкова цял ден изкарват!), като тъпи овце стояха и чакаха на опашка при наличието на прашасващ ПОС! Казах на още една госпожа и мъжа ѝ, и те ме изгледаха като извънземно. Теглих им наум една на всички тия овце. Честно, скоро не бях имала толкова задушаващото усещане, че ме заобикаля инертна тъпа маса, която само чака да я стрижат.

Яд ме е и на служителките, които като роботи повтарят:

„Попълнете си заявлението и платете на касата.“

Яд на тях, че изпълняват нарежданията „отгоре“ безропотно и без да го поставят под въпрос, защото няма съмнение, че не биха пропускали важната информация, ако не им беше спусната.

Яд ме е на работодателя им, който вместо да работи в интерес на гражданите и да пази интересите им работи за пълненето на касичката на една частна банка…

Ама какви ги говоря?!

FYIo: Не си забравяйте банковата карта, като си издавате документи.

FYIO: Не се опитвайте да убедите някого, че му давате информация безплатно и в негов интерес. Най-много да се ядосате.

Детайлизиращото огледало на медиите и МВР

Две неща научих аз покрай акцията в Лясковец:

„Ако не можем да ви покажем нещо, ще ви го опишем“

На този принцип работят повечето медии. И докато съм свикнала телевизии като news7 и другите пеевски журналисти да се изказват с думи като писхар и подобна „експертна“ терминология, то не очаквах да чуя следните неща от уважаващи себе си медии, като:

Дарик, чийто кореспондент от Велико Търново, в деня на акцията обясни на слушателите как на „убиеца беше изваден бъбрек и червата му закърпени“ и

БНТ, които в обедната си емисия в събота, когато мало и старо се е събрално на масата и похапва манджа, чрез Иво Никодимов да ни запознаят с двата патрона използвани от убиеца. С единият, ако било застреляно диво прасе, то нямало да умре, а щяло да се оттегли в гората където да умре от раните си. С другият… какво се случвало, ако ви уцелят с него (кето е станало) – да сме си представели какво се случва на диня, която е пусната от височина 5 метра.  Никодимов беше толкова описателен в сравненята си, че на мен лично ми приседна.

Жалко, жалко, че нивото на дори нормалните медии падна до тук в търсене на сензацията и детайлизацията за жадната публика.

А докато храбрият репортер ни говореше за прасета и дини, на заден план ми се изясни (за пореден път) какво представлява МВР –

Министерство на всичко рекламирането

MegaportВсеки може да е спонсор на полицията и тази практика, освен че се запазва, се и затвърждава с получаването на безплатно рекламно позициониране по всички телевизии! Печелившият в случая беше фирмата Мегапорт – защо да се отпечатва надпис „Полицейска линия – не преминавай“, като може и да не се?

И защо тогава се учудваме, че ръководителите в МВР тръбят какви герои са нелепо загиналия полицай и ранените му колеги, вместо да поемат отговорността – те, ръководителите – за това, че не са си свършили работата и са пратили хората си на поредната „ювелирна акция“? Много ясно – в рекламния бизнес най-важен е алъш-веришът да бъде движен другото са collateral damages.

И полицаите могат да плащат!

Това е един позабавен разказ за това, какво ми се случи през септември и как се стигна до развръзка чак през ноември, а аз до сега се чудя дали да продължа да човъркам. И така…
Знаете, че откакто се появи Дребосъчето съм много чувствителна на тема „коли, паркирали на тротоара/зебрата/тамкъдетонетрябва“. Където ми се изпречи такава или вдигам чистачки или провеждам кратък разговор на висок тон със „спрелия за малко“ шофьор. Не е ясно кога ще ме бият за това.

На 25 септември, излизам на пазар. Нося бебето в слинг, защото с количка от опит знам само хабя енергия и нерви. Пазарувам аз в кварталния магазин. Доволна излизам с торбите и какво да видя?:

Пред магазина има паркинг, на който за да се паркира следва автомобила да се качи на тротоара и след това да паркира до сградата, като освободи тротоарната площ. Всички частни автомобили бяха паркирани правилно, с изключение на полицейски служебен автомобил, който беше паркиран върху тротоара.

Нашата полиция
За да могат пешеходците да преминават, следваше да излизат на пътното платно, с опасност за живота си, за да заобиколят полицейския автомобил с номер 24-****(рег. номер ******** – спестявам, за да не наруша някой закон!).
Спрях се много афектирана, за да щракна автомобила-нарушител, в който нямаше полицаи и зееше с отворен прозорец! В този момент, за да го заобиколят преминаха друга майка с дете и бебе в количка, което хем ми дойде дюшеш за показно на нарушението, хем ме ядоса още повече.
Огледах се, за да видя полицай/и наоколо, но не видях и нащраках още няколко пъти колата с всичките й номера, за да подам оплакване. Миг след това дотърча полицая.

– Какъв е проблема?
– Какъв е?! Не може служител на МВР да си позволява да спира върху тротоара, при положение, че има паркинг!

И започна разговор: Оправданието му беше, че ако спрял на паркинга, колите до него нямало да могат да си отворят вратите и щели да одраскат служебната кола. Пълна глупост! Хем имаше достатъчно място и от двете страни на колата, хем „служител на реда“ не би следвало да паркира в нарушение на правилата и с ясното съзнание, че по този начин застрашава живота на най-беззащитните и принудени от него да станат участници в движението – пешеходците!
Целият разговор само още повече ме мотивира да поискам да запиша данните от картата на полицая. Не се съпротиви, май мислеше, че съм неуравновенена скандалджийка, която ще се навика и ще си тръгне. Та нашият човек се оказа от Пътна полиция!

Прибрах се и нащраках една жалба, която пратих на мейлите на приемната на МВР, СДВР и Пътна полиция… и зачаках! 7 дена, 14 дена, месец…всякакви административни срокове изтекоха и реших да взема пък да пиша пак. Как да оставя тая простотия без отговор?! Отварям пощата на 20 ноември (случката и оплакването ми от 25 септември!) и какво да видя?!Мейл от Пътна полиция!

Отговор Пътна полиция

Жалбата ми е била заведена два дни, след като съм я пуснала. И се започнало едно висене, докато ми пратят мейл на 20 ноември. Мейл без име на подателя му! От кой е? Шефа на Пътна полиция? Как му беше името? Трябва да видя в сайта им, че очевидно не смята за необходимо да подписва мейлите си! Но, извършвайки следователска дейност, подразбирам от контекста, че от него ще да е.
Кога ли го е писал? Не знам. Дата на написване няма, нито изходящ номер от деловодството им. А би трябвало, защото как иначе ще отчетат, че има отговор по номера на входящата ми жалба? Как си оправят тия хора деловодството не знам! Та съдим по датата на пускане на мейла – 20 ноември. Два месеца!

И какво, господин полицая бил по служебни задачи. Нищо не се споменава за това, че служителя им е зарязал колата с отворен прозорец! Аз се сещам, че веднъж едни такива полицаи бяха останали без кола! Така ли си пазят инвентара в МВР?
В резултат на всичко това, разбирам че полицаят е със съставен фиш по чл.98, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Дали е така не съм сигурна – просто защото нямам копие на фиша, не съм сигурна от кой е подписан мейла и т.н.

Но приемам че наистина са му удържали от заплатата. Значи, всеки паркирал неправилно може да бъде глобен, дори и полицай! Мога само да ви призова – постъпвайте по същия начин, когато видите неправилно паркирала полицейска кола или такава в нарушение! Снимайте, записвайте номера и пишете!

Вярвам, че веднъж научим ли хората на закона да го спазват и всички други ще започнат да го правят!

Този нарушител си плати за нарушението, кой е следващият?! 🙂

Много се чудя дали да не пиша мейл, да питам от кой ми е писмото, от кога му е датата в деловодството и с какъв документ ще ми докажат, че полицая наистина си е платил фиша, а не се движи като безброй други шофьори без да си е платил глобата. Да пиша ли?:)