Tag Archives: маркетинг

Мавзолей на нашето време

На мястото на Мавзолея има… мавзолей.

Мавзолей нов прочит

И този е бял. Но вместо мумия има кола.

изложено

Предполагам, че от Ауди България изобщо не са искали да се съпоставя синьото им ауди с изстиналото тяло на мъртъв човек.

Всъщност, както казах и на Емил – голяма част от младите хора сигурно си нямат и идея какво е имало на това място. Може би от тези млади са и хората, сложили белия куб днес. И те и идея си нямат, че това, което са кичнали, наподобява на мавзолея, стоял тук преди по-малко от 20 години с изложеното тяло на Георги Димитров вътре (мавзолея, тялото на вожда преди повече). Същите тези служители са си мислели, че пустощта на площада е просто празно място, с чудесно местоположение за реклама на продукта.

Защото, ако са целяли именно паралел с миналото на мястото, на мен лично ми се струва като проява на лош вкус с дъх на раз… изложено. Но знае ли човек.

Мавзолеите вчера и днес

(снимка Мавзолей източник)

П.П. прощавайте за тъмните снимки, но с това ранно стъмване, не го уцелвам по светло!

Една тема – две изпълнения

В ефира се въртят едновременно две реклами. Едната я виждам в почти всеки рекламен блок, другата засякох само веднъж, за съжаление.

Въртяната е на Каменица – с тяхната си група младежи мъже костюмари нашенски смотаняци. Уж опечалени, уж за приятел жалят, а то – сватба, в детайли и кич:

Втората е на Tullamore Dew – група костюмирани готини ирландци. Уж тъжни, уж на гробището пеят опечалени, а то – сватба. Изчистено и само с малко от булката:

Така или иначе идеята не е много нова, май и преди сме я виждали в употреба. Тези двете, една до друга, обаче ми напомнят за оня виц,  в който, когато на готин човек му е тъжно това е „джаз” , а когато на кофти човек му е весело това е „чалга”. Те така и с реализацията на идеята се е получило. Или пък – какъвто таргета – такава и рекламата.

 

п.п. А ето и как нашите оплескват дори качествена идея като Tullamore-ската. Защо да е фино, като можем да мацнем един голям надпис, за да няма неразбрали:

tullamore

Българско кисело мляко

Хайде стига с тия японци. Киселото ни мляко пробило в Холандия и тамошното им „фантастико“! И на промоция е само 4.50 лева килото. А каква ли е разликата с турското, гръцкото и холандското до него да каже някой от там, че аз нямах време да ги дегустирам.

Българско кисело мляко

Българско кисело мляко

Истинско обвързване

– Вие няма ли да се жените?!
– За какво да се женим? Ние вече подписахме! Жилищен кредит.

Банката навела ме на горния измислен разговор с плаката си е Пощенска.  Най-новата реклама, която не съм успяла дори да снимам е навяваща още по-неприятни мисли. Не запомних банката, но слогана „Ние знаем как пиете кафето си“ звучи доста отрезвително!

Защита

„Следващата седмица в Бирма ще стане самолетна катастрофа, но тя едва ли ще ме засегне тук, в Ню Йорк. И фигите трудно могат да ми навредят. Не сега, когато всички врати на стаята ми са здраво залостени.
Не, голямата опасност си остава лезнеризането. Не трябва да лезнерижа. В никакъв случай. И както не е трудно да се досетите, това ме потиска.
А като капак на всичко мисля, че съм хванал една съвсем досадна настинка.
Всичко започна вечерта на седми ноември. Вървях си по „Бродуей“ на път към закусвалня „Бейкър“….”

Така започва един от любимите ми разкази на Робърт Шекли – Защита, но не точно за него ще говорим, а за защитата чрез ваксини. Както/ако помните, съботата, 6 април, бях поканена на среща с блогъри, на която да си говорим за тях. В обявлението ми за събитието тук,  в блога, настъпи малка вакханалия, точно такава, каквато не исках да става. Мненията, както винаги, когато се говори по темата, се разделиха на двата полюса и започнаха да се бомбардират едни други с линкове и статистики. А аз просто исках да чуя нещо умерено, нещо…

Да започнем от там как протече срещата: беше приятна и премина в добронамерен тон, нещо което често липсва при обсъждането на темата. Домакините ни г-жа Лили Асенова от „Национално сдружение за профилактика на рака на маточната шийка” и г-жа Пенка Георгиева от „Асоциация за репродуктивно здраве, бременност и грижи за децата „Усмихни се!” споделиха лични истории от живота си и сблъсъка си с рака на маточната шийка. Говорихме за ваксините като цяло, за ваксините срещу хепатит Б, рота вируса и ЧПВ.

Гледахме и лекция на Майкъл Спектър на Ted, озаглавена „Опасността от отричането на науката”. Интересна, изгледайте я. Имаше добри моменти, но ключовото за мен в нея беше „страх”. Колкото и аргументирана да беше, предизвикваше главно това – „страх” – че нещо може да се случи и ваксините, лекарствата и антибиотиците са единственото нещо, което може да ни спаси в конкретни случаи. Не казвам, че те не са важни! Само това, че конкретната лекция наблягаше на страха „ако…”.

Чували сте подобни истории, нали? За тайнствения глас, предупредил леля Мини да не се качва на асансьора, който след малко се разбил на приземния етаж, или може би прошепнал на чичо Джо да не пътува на борда на „Титаник“. И тук историята обикновено свършва.
Де да беше свършила и моята история дотук!
— Аз мога да долавям всички опасности, които те заобикалят и прерастват във времето. Единственото ми желание е да те защищавам от тях.

По скайп се свързахме с личен лекар от Пловдив (въпреки, че попитах, пак забравих за името на госпожата, моля за извинение!), която ни разказа за опита си с ваксината срещу ЧПВ, която тя нарече ваксина срещу рак на маточната шийка (РМШ), твърдение срещу което критиците на ваксината имат големи основания да протестират. С нея се спряхме за кратко и на ваксината срещу Хепатит Б, която е задължителна за България от 20-ина години.

От срещата научих информация, изслушах чужди мнения. Важно е да се говори за ваксините, още по-важно да се прави с трезв поглед, нещо, което липсва в дебата. Има прекалено много излишен шум, а струва ми се че може да има и златна среда. Повечето присъстващи бяха на мнение „за” ваксините, били те задължителни или не, май само аз се откроих, като възразяваща срещу някои от тях (не отричаща ги). Повече при Комитата.

Сега по нашироко, нека кажа аз какво мисля по въпроса за някои от най-дискутираните ваксини, като ще се опитам да говоря и с точни цифри и достоверни източници.

Да започнем с ваксината срещу Хепатит Б. В коментарите под предварителната ми статия имаше референция (от защитник на ваксините) към презентация на проф. д-р Мира Кожухарова от Националния център по заразни и паразитни болести  на тема „Профилактика на вирусните хепатити в България“. Да, от въвеждането на масовата имунизация срещу този вид хепатит, заболеваемостта е спаднала с над 90%. На мен по-голямо впечатление в презентацията ми направи друго – методите за борба със заболеваемостта и смъкването й до тези проценти, сред които на последно място (след общото подобряване на жизнения стандарт, мерките в сферата на здравеопазването, спазването на санитарно-хигиенните изисквания, дезинфекция, стерилизация, обучение и образование) е спомената задължителната имунизация.

На срещата зададох и този въпрос – колко от нас, тези които не сме ваксинирани, защото сме родени преди 1992 г., но живеем в нормална среда и спазваме елементарна хигиена, сме преболедували Хепатит Б. Този тип хепатит се причислява към рисковите групи, поради механизма си на предаване – кръв и телесни течности и неформално се води болест на проститутки и наркомани и се предава вертикално от майка на бебе. Та поради какво следва да се ваксинираме попитах аз, ако водим отговорен спрямо себе си и околните живот. Защо трябва да се ваксинират всички, само и само за да се обхванат групи от обществото, които са нехайни, вместо те да бъдат научени, че трябва да се отнасят с респект към здравето си и това на околните? Чрез механичното ваксиниране, не забравяме ли съветите на специалисти, като проф. Кожухарова, че първо идва образованието и спазването на елементарни стандарти, а чак тогава ваксинацията? И не оставяме ли така огромни групи от хора в калта, да тънат във все същите социални и икономически проблеми, макар и незаразени с Хепатит Б? За да умрат пак, но вместо от Хепатит Б, от нещо друго?

Един-два пъти на ден дергът идваше при мен. Той ми казваше нещо от този род: „Разхлабена решетка на авеню «Уест Енд» между 66-а и 67-ма улица. Не стъпвай на нея.“
И разбира се, аз не стъпвах. Но някой друг стъпваше. Често виждах тези съобщения във вестниците.
След като веднъж свикнах с това, то ми даде особено чувство на сигурност.

Е, и ние не сме защитени напълно. Зъболекарят ни примерно, може да ни зарази (той е ваксиниран, но възрастните му пациенти не). Тук идва момента на нашата съзнателност – ако не ползва ръкавици, не разопакова пред нас стерилизираните си инструменти и не пръска с дезинфектант машината си, или го накарайте да го направи, или си потърсете съвестно изпълняващ работата си зъболекар. Длъжни сме да упражняваме правата си и да съблюдаваме за спазването на елементарни правила.

Да, все някой от нас може да се зарази и въпреки отговорния ни живот. Всичко е въпрос на шанс и колко ние способстваме за неговото увеличение или намаляване с и без ваксина. Но ако тръгнем по този път – да се ваксинираме срещу всичко забравяйки за всички други съпътстващи предотвратяването на заболеваемостта неща, какво постигаме…

Но скоро дергът стана прекомерно усърден. Той започна да изнамира все повече и повече опасности, които в по-голямата си част нямаха абсолютно никакво отношение към живота ми в Ню Йорк — неща, които трябваше да избягвам да върша в Мексико Сити, Торонто, Омаха и Папеете.

Едно такова всичко е Ротарикс – честно, тази ваксина, колкото и да ми се иска да не изпадам в крайности, ми се струва едно от най-излишните неща в нашия край на света (разбира се, освен, ако не живеете на място, в което нужника е п- близо до  леглото ви, отколкото най-близката книга на каквато и да била тема). За какво говоря? Прочетете листовката, подчертаванията са от мен:

„Инфекцията с ротавирус е най-честата причина за развитие на тежка диария при бебета и малки деца.
Ротавирусът се разпространява лесно по пътя ръка-уста при контакт с изпражненията на заразен човек. При повечето деца ротавирусната диария преминава от само себе си. Въпреки това, при някои деца заболяването протича сериозно с тежкo повръщане, диария и животозастрашаваща загуба на течности, които налагат хоспитализация.

Както при всички ваксини, Rotarix може да не предпази напълно всички ваксинирани от ротавирусните инфекции, срещу които е предназначена.“

Ако си миете ръцете и не давате на бебето си да си пипа нааканото дупе, поддържате прилична хигиена в дома си, каква би била ползата ви от ваксинация? Дори самата листовка казва „при повечето деца …преминава от само себе си“ – какъв процент са тези повече деца не се уточнява. Това откровено ме дразни. Може да са 60 може да са 99% от децата хванали ротавирусна инфекция. Да не говорим, че изобщо не се уточнява пък колко процента от децата я пипват, знаем само, че е най-честата причина за тежка диария и приемане в болница… и изобщо, кой им е писал листовката?! Малко по-убедителни не можаха ли да бъдат? И за финал – ваксинирано, детето пак може да пипне ротавируса. Еми защо изобщо да ваксинирам, като, ако детето се посере, те 100% ще ми кажат „съжаляваме, ама все някой тегли късата клечка, все пак е само болница, а не смърт”. Тази нескопосана и неубедителна листовка ме кара да си потърся статистика, защото все пак ми се иска да проявя разбиране и дам шанс на производителя, въпреки, че явно пести пари за качествен текстописец или какъвто там съставител на листовки имат:

Според повечето източници и СЗО[1] на ротавируса се приписват 500 000 смъртни случая от диария годишно, като 85% от случаите на смърт от ротавирус са в развиващите се страни от Азия и Африка, но за да не се успокоявате, че за по-цивилизования свят остават само 50 000 случая се добавя, че вируса вкарва все пак в болница 2 милиона деца годишно. Тези числа са посочвани доскоро (дори в Уикипедията никой не ги е сменил още).

Интересно с нова листовка[2] от този месец СЗО съобщава, че диарията вече убива над 760 000 деца под 5 години. Хубавото в това съобщение е, че сред ключовите фактори, като основни при намаляването на случаите се посочват необходимостта от сигурни водни източници, адекватната хигиена, изключителното кърмене до 6 месечна възраст, образованието и превенцията и на последно място – ваксинацията.

Как стоят нещата в най-развития свят? В Америка годишно[3] (до 2006-та когато се въвежда масовата имунизация) заради вируса личен лекар е правил посещение в 400 000 случая, 200 000 са отивали в бърза помощ, 55 до 70 000 деца са влизали в болница и е имало 20 до 60 случая на смърт на дете под 5 години. Децата под 5 години в САЩ са около 23 милиона и на техния фон, смъртността от ротавирус ми се струва малка (нямам информация за жизнената среда на тези 60 деца, но е добре, ако може да се намери).

Та, аз, като живеещ при прилични условия човек, с наличното добро ниво на лична и семейна хигиена, мисля, че мога да си позволя (държа да подчертая, че няма да кажа „позволя лукса”) да не ваксинирам децата си с тази ваксина, защото в настоящите условия това е загуба на пари и време. Някъде там в осемдесет и петте процента от развиващия се свят тя може да е жизнено необходима, но не и тук. И дори там тя не би била толкова важна, ако имаше по-голям дял на образование по темата вместо раздаване на ваксини и, ако майките кърмеха децата си, а не се радваха на тенекиените кутии с изкуствено бебешко мляко, което разтварят във водата от селската клоака.

Дотук – хепатит Б и ротавирус – мийте си ръцете, внимавайте, спазвайте елементарна хигиена, учете децата си да го правят и едва след тези затвърдени навици преценявайте за себе си и тях да слагате ли ваксини. Първата ваксина е задължителна, но може да се откаже в родилното със специална декларация (носейки последствията си – детето няма да бъде допуснато в системата на образованието), втората е по желание и вие избирате дали да я сложите на детето си. Решавате вие! Правете информиран избор, от научнообосновани източници. Много ми хареса гледната точка на Тошка по въпроса – преценете, информирано!

Накрая го попитах дали възнамерява да ме уведомява за всяка потенциална опасност на Земята.
— Но това са само няколко, най-малкото на брой опасности, които те засягат или могат да те засегнат — каза ми той.
— В Мексико Сити? И Папеете? Защо не се ограничиш с местната картина? Да речем Ню Йорк и околностите му?
— Местопроизшествието не е от значение за мен — отвърна упорито дергът. — Моите предсказания са свързани с времето, а не с пространството. Аз трябва да те защищавам от всичко.

Но да не пропусна най-важното – новата ваксина срещу човешки папиломен вирус(ЧПВ) тип 16 и 18, която често е наричана ваксина срещу рак на маточната шийка (РМШ), но такава тя не е. Именно това е едно от нещата, които ме притесняват при нея. Но нека по реда си.

Като малка, когато растях, а и през пубертета, винаги съм говорила с родителите си за любовта и секса свободно. Чели сме книжки, после аз сама, но родителите ми винаги са били открити към мен по въпросите на сексуалното ми образование, дори са търсели разговори с мен, аз съм търсила тях. Уви, сред приятелите ми не бяха много тези с родители като моите. Обратното, прекалено често възрастните предпочитат да абдикират от това си задължение, къде поради това, че и с тях никой не е говорил, неудобно им е или мислят, че някой друг е длъжен да учи децата им. Тук е измамния момент, който ме притеснява, че ще подведе и сработи при много родители, които знаят, че има „ваксина срещу рак на маточната шийка” –

„Има ваксина срещу рак! Чудесно! Сега ще сложат ваксина на дъщеря ми и няма да е нужно да минаваме през неловките моменти, в които аз ще й говоря за птичките и пчеличките, а току виж се окаже, че тя вече знае повече от мен и аз се почувствам като тъпак!”

Много, изключително много е важно да говорите с децата, защото ваксините не предпазват от всичко, различни неща предпазват от различни вреди. Говорете за чувствения свят, за презервативите, за полово предаваните болести, предпазването от забременяване и редовните прегледи при гинеколог. Говорете, защото 80% от ималите поне един полов акт или повече от един от всеки двама е бил носител на ЧПВ в определен момент от живота си (според американските Центрове за контрол и предотвратяване на заразите почти всички мъже и жени, имали сексуален контакт са били заразени с ЧПВ в даден момент от живота си[4]), един или няколко пъти. ЧПВ има над 100 щама и е най-често предаваната по полов път инфекция. 40 от щамовете могат да инфектират гениталиите, устата и гърлото на мъжете и жените. В 90% от случаите имунната ни система се очиства от тях до 2 години. Някои от типовете могат да ни докарат брадавици. Други (и те не са същите, като горните!) могат да превърнат нормалните клетки в абнормални и с времето да се развият до рак – това са видовете ЧПВ, които предизвикват РМШ и други по редки случаи на рак (на пениса, ануса, вагината, орофаринкса – там някъде из гърлото ви). Те нямат изразени признаци, до момента когато е твърде късно, за това е изключително важно да си правим редовните изследвания (цитонамазки), за да може да се вземат своевременни мерки, докато всичко е обратимо не се е стигне до развитите на рак!

От всичко, което съм изчела за ЧПВ, от първия път, когато разбрах за него, през далечната 2006 г. си правя няколко извода. Първо – около него има много митове. Колко са опасни, как се развиват… Познавам човек, на който е казано, че ЧПВ, който предизвиква брадавици и такива са налични, се предава на бебето при раждане, остава, прави брадавици и рак. За това Цезаровото сечение е по-добрият вариант. Колкото и източника да прерових – навсякъде пише, точно обратното – рискът от операцията е необосновано голям на фона на риска за заразяване на бебето с ЧПВ (което най-често, дори да се е заразило при раждането се самоочиства до няколко месеца) стига, брадавицата да не е някакъв патологичен случай, който да пречи на „изхода”…Вкратце – ЧПВ в този случай не застрашава бебето.

Втори пример – от срещата на която бях канена – от 2006 г., малко преди обявяването на ваксината, съществува ДНК тест, който открива канцерогенните типове ЧПВ. Той се прилага за жени. На срещата казах, че тест за откриване на ЧПВ при мъжете няма за момента. Както домакините, така и гостите ми възразиха. Аз отново ще кажа – няма. Може би, ако не си се интересувал, е логично да си помислиш, че не съм права – та как няма да има, когато има такъв за жени! Каква е разликата, като всички сме хора. Е да, но не съвсем. Не знам на какво се базира разликата, но за момента не съществуват одобрени тестове, които да идентифицират ЧПВ инфекции при мъжете[5]. Няма и препоръчани методи, близки до Пап тестовете, които да засичат клетъчни изменения причинени от инфекция с ЧПВ на ануса, вулвата, вагината, пениса или орофарунгиалните тъкани[6].

До този момент ми бяха наложени толкова много ограничения, че едно повече едва ли би имало някакво значение. — Какво не трябва да правя?
— Не трябва да лезнерижеш — каза дергът.
— Да лезнерижа? — намръщих се аз. — Това пък какво е?
— Разбира се, че го знаеш. То е обикновено ежедневно човешко действие.
— Вероятно го зная под друго име. Обясни.
— Е, добре. Да лезнерижеш — това значи да…

И накрая – статистиката! Както казахме – ЧПВ се среща при повече от половината хора. В 90% от случаите организма се самоочиства от тях. За останалите 10% не следва да сме спокойни, че няма да сме в тях. В 100% от случаите на тези 10 процента, при които организмът ви не се самопочисти ще имате на помощ знанието, своевременно, защото ходите на профилактични прегледи. А ако това не ви е достатъчно се и ваксинирайте, вие решавате. Преди ваксинация си платете и направете ДНК тестовете, за да знаете има ли смисъл. Иначе, защо се прави ваксинация без да знаем, дали сме носители или не.

От всички видове рак, делът на ракът на маточната шийка е 5%. 5% от всички случаи на рак се дължат на този вид[7]. В брошурата „Рак факти и цифри 2013” на Американското общество за ракови заболявания, на стр. 8 можете да видите статистика на прогнозния брой на новорегистрирани случаи на рак и брой смъртни случаи по пол за САЩ през 2013 г. От красивата таблица ще забележите много неща: докато през тази година се очаква да бъдат регистрирани 232 340 нови случая на рак на гърдата, то тези от РМШ се предвижда да бъдат 12 340. От рак на гърдата ще починат 39 620 жени, а от РМШ 4 030. Ако към тези цифри прибавите и другите случаи на рак, то тези 4 хиляди далеч не са толкова, колкото звучат. У нас се говори за 300-350 случая на смърт от РМШ годишно. Наистина недобра цифра, но няма ли да има по-голям ефект от възпитаването на жените да ходят всяка година на гинеколог и цитонамазка, отколкото механичното им ваксиниране. Защото, нека не се лъжем – българката се страхува да ходи на гинеколог, мамолог и профилактични прегледи. А те трябва да са в основата на борбата срещу който и да било рак на половата система.

Приблизително всички цервикални случаи на рак са предизвикани от инфекции с ЧПВ, като от тях типове 16 и 18 са причина за около 70% от всички случаи. Остават 30% срещу които ваксина няма да ви помогне.

Ако искате да научите и за развитието на жалбата относно рекламната кампания на ваксината в Бълария до Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация можете да прочетете решението тук, инетересно е!

И така…

Чу се ужасен шум от дъвчещи зъби. Едва-едва дочух гласа на дерга: „Не трябва да лезнерижеш!
След това настъпи тишина.
И така сега седя като на тръни. Следващата седмица в Бирма ще стане самолетна катастрофа, но тя едва ли ще ме засегне тук, в Ню Йорк. И фигите трудно могат да ми навредят. Не сега, когато всички врати на стаята ми са здраво залостени.
Не, голямата опасност си остава лезнеризането. Не трябва да лезнерижа. В никакъв случай. Ако успея да се въздържа от лезнеризане, всичко ще отмине и преследването ще бъде насочено към някой друг обект. Това трябва да стане! А само трябва да изчакам!
Бедата се състои в това, че аз нямам и представа какво може да бъде лезнеризане. Обикновено човешко действие — бе казал дергът. И така поне засега се въздържам, доколкото мога, от повече действия.
Подремнах малко легнал по гръб и нищо не се случи, значи, това не е лезнеризане. Излязох да си купя нещо за ядене, платих за покупката, сготвих си, изядох яденето. И това не се оказа лезнеризане. Написах тази история. И това не бе лезнеризане.
Въпреки всичко ще се измъкна от тази опасност.
Сега ще подремна малко. Мисля, че съм понастинал. Ето сега трябва да ких…

Край


[1] http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=31039&Cr=world+health+organization&Cr1=children#.UWsycErJh8s

[2] http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs330/en/index.html

[3] http://www.cdc.gov/rotavirus/index.html

[4] http://www.cdc.gov/std/hpv/stdfact-hpv.htm – ще използвам основно този източник

За едната продажба ли си?!

Българският дребен прекупвач-търговец е обречен на неизбежна смърт в нищета. Лошото е, че обрича и производителите. Никакви призиви за спасение на българското няма да помогнат, докато между производител и клиент стоят тлъсти и мързеливи индивиди, лежащи и чакащи някой да ги замери с пачка пари (ако може после и да не се отчете на производителя и прибере за себе си всичко, било книга или гардероб).

Бях провокирана да напиша това следната случка, която, не се и съмнявала се е случвала на всеки един от вас в един или друг магазин.

Може би си спомняте, че през 2012-та година се наложи да направим ремонт в чест на Палечка. Тежка и инфарктна работа, която приключи малко преди да се озова в родилното. А, без да ми се обижда Емил, има още какво да се доотремонтирва 🙂 Ремонтът доведе и до това, че изхвърлихме старата кухненса маса и си взехме страхотната сгъваема маса от ИКЕА, за която така си мечтаех! Но бива ли нова маса без нови столове, а когато първото е сгъваемо и гоним пестене на пространство, естествено беше да допълним със сгъваеми столове.

След кратко проучване заключихме, че вариантите са два – или от ИКЕА за 19 лв. или български между 25-30 лв. (тепърва щяхме да разберем колко точно).

Икейските ги отхвърлих много лесно – летвичките на седалката са рехави и не са обхванати от рамка, което, при наличието на малки деца вкъщи, ги изключваше. Освен това и не можах да се убедя, че така подредени, летвичките ще са дълготрайно решение. За разлика от българския вариант: аз лично съм израстнала с такива столове, български, с рамка, здраво стегнати и една единствена счупена летвичка на един от 6 стола за близо 30 години живот! И с Емил се впуснахме в издирването на българските столове.

Някак си естествено ми дойде мисълта, че трябва да ги търсим из мебелните магазинчета на Пиротска, между Хр. Ботев и К. Величков. И така, миналата седмца изчакахме да завали дъждец, за да излезем и, както се надявахме – да натоварим 6 букови стола. Заради Зелената зона по Пиротска, и спящата в коша Палечка, аз прехвърчах от магазин в магазин, а Емил чакаше в колата да му кажа „Купихме“.

1-ви магазин – горе-долу беше ок. Хората казаха, че предлагат за 25 лв. тези без тапицерия (логично, по-евтино от онези с мека екстра). Само че нямаха в магазина – трябваше да поръчаме, платим половината сума и да дойдем на следващия ден и да вземем каквото са ни докарали. Леко ме дразнеше мисълта, че не мога да си избера и ще взема каквото ми дадат, за това решихме да видим и нататаък…

2-ри магазин – две баби-тарикатки, аз питам „Сгъваеми столове имате ли?“. „Да, с тапицерия – 28, без 31 лв.“ Момент да вметна, че лятото бях минавала през тях и цената беше 27 за без тапицерия и 30 лв. за лайняна на цвят дамаска. Къде е логиката, не само да поскъпнат, но и да се разменят по скъпота аз не намирам! Вие ми кажете.

3-6 магазин – цени между 28 и 36 лева. Уточнявам, че фирмата производител е една единствена в страната. На всичкото отгоре или нямаха бройки или трябваше да се чака доставка. Една от лелките, запитана каква е гаранцията на столовете ми се изсмя като как може да търся такова нещо за стол! За ваша информация Директива 1999/44/ЕО, транспонирана в нашето законодателство,  гарантира, че всяка стока има ДВУГОДИШНА ГАРАНЦИЯ! Каквото и да ви убеждават, търсете си правата, борете се и т.н. Вече започнах да изпитвам угризения наистина ли искам точно тези столове! Докато не стигнахме до

магазин 7 – тясно и дълго помещение с наблъскани столове, маси… В ляво и навътре зърнах сгънати и подредени до стената няколко стола – най-отвън тъмните, а предпоследен, откъм стената нужният естествен цвят. Обнадеждена тръгнах навътре в магазина, за да потърся продавача. Но един червендалест шишко ме изпревари, изскачайки от вратата в дъното.

– Добър ден! С какво да помогна? – лек тарикатски тон и бляскави очички.

– От тези столове в естествен цвят и без тапицерия имате ли налични?

– Колко ви трябват?

– Ами 6 броя.

– Имаме.

– Каква цена са?

– 26 лв. – 156 лева ме устройваха, все пак щях да ги взема сега, веднага. – А какъв размер е седалката? – това също ме интересуваше, защото се оказа, че днешните са с доста по-малка седалка от онези от едно време и таях надежда, че може да са от по-големите.

– Еми от къде да знам! – се тросна той. Хвана най-външния стол, махагонов цвят – ето. Една педя.

– Хммм – този започна да ме дразни – Рулетка нещо нямате ли? – последва изсмиване в лицето ми. – Ами добре. Може ли да ми покажете стола в естествения цвят?

– Е! Какво има да показвам? Ето! – посочи той пак махагоновия – Така изглежда!

– Но аз искам естествен цвят! Моля да ми отворите него.

– Какво има да му гледате?! Бук, като бук! Като този! – и ми посочи бар стол от другата страна на пътеката. Тук вече започнах да се чудя – аз човек с пари в джоба ли съм, който е готов да му направи може би единствения оборот за деня или досадна конска муха! Погледах столовете, погледнах него. Направо не знаех какво да кажа.

– Еми хубаво. Довиждане.

Изкръгомчих и излязох от фрустрирана от магазина, незнаейки дали съм ядосана или ми се плаче, че може би изпуснах единствения шанс същия ден да имам нови столове.  Седнах в колата и разказах на Емил.

– Аз на тоя няма да му дам пари! Дай да ходим да поръчаме от онези първите и каквото такова! – за щастие, точно в този момент се сетих, че наблизо е Mobbo. Там проводих Емил да влезе, току виж имал повече късмет! След две минути излезе нахилен:

– Има, за 24 лв.

Влязохме, оказа се, че можем да се разходим до склада им или да ги поръчаме за следващия ден и да ги вземем от магазина. Предпочетохме втория вариант, не ни се губеше повече време.

На следващия ден столчетата се намъдриха в нас. Чудни-чудесни. Да видим дали ще изкарат 30 години:)

Та, колкото и да не ми харесва, за някои неща трябва да се пазарува само от големите! Цената е по-малка, продавача не го мързи да диша и ти предлага алтернатива. А всички тия магазинчета с баби-тарикатки и мързеливи чичаци са обречени! Те така или иначе вече са останали на половината. Другата вече е с надписи „дава под наем“

Последната ми бисквитка

Бисквитката

Открийте разликата между картинката и оригиналната бисквита.

За бисквити на тази цена, последното, което човек би очаквал е крема да е толкова пестеливо скръндзаво цръцнат!

Освен това изключително се дразня на рекламите точно на тази марка, в които се казва не „отлепВАМ“, а отвратителното съкратено „отлепям“.
Последният път, когато ям тези бисквити! Турските Favori поне имат крем от край до край.