Tag Archives: лаик

„Раждане с любов и мъдрост“

В последно време пак се изгубих. Не че не се случва нищо интересно, за което да пиша, напротив! Толкова неща се случват и толкова често, че аха да напиша за едното и ми се случи друго и така все не остава време.

Днес искам да ви информирам за нещо, което ще се състои тaзи събота и неделя, 29 и 30 ти май, в София –

Конференцията „Раждане с любов и мъдрост“

Събитието се организира от сдружение „Естествено“ и фондация „Житно зърно“. Не знам дали не е прекалено късно да запалвам някой от вас да отиде на конференцията, особено ако не е информиран по въпросите свързани с нея, но ще използвам случая, за да призова повече от вас – тези, които ще стават родители, да търсят информация за един от най-важните периоди и моменти от човешкия живот.

В навечерието на тази конференция искам да кажа много неща на жените – бъдещи и настоящи майки, на техните съпрузи и партньори, най-близки хора. И точно заради това се чудя от къде да започна…

От „Естествено” преди седмица дадоха възможност на желаещите да гледат един доста интересен филм – „Раждането като бизнес“, разказващ за развитието на родилната грижа в Америка от началото на миналия, 20ти век, до днес. Филм близък до нашата действителност и същевременно, показващ ни колко сме далече от някаква промяна в отношението към бременната и раждаща жена.
Във филма имаше доста интересни факти и заключения и едно от тях направи силно впечатление на присъстващите в залата:

Днес човек отделя много повече време на това да си избере стереоуредба или кола, отколкото на това да се информира как протича едно раждане.

Стряскащо, поне за мен твърдение. Нима наистина е така?! Май да. Сетих се за моя позната, която отдели 3 седмици, за да проучи пазара на лаптопи, а след като роди каза: „Предизвикаха ми раждането, после ми казваха какво да правя и само с 3 напъна бебето се появи“. 3 седмици за лаптоп и гордостта от факта, да са те похвалили, че си появила бебето си по хронометър и само с 3 напъна.
Да, така стоят нещата. Да имам права да избера тарифния план за мобилния си телефон, но най-често нямам право да избера как да родя! А знаят ли повечето хора как наистина се ражда?

Повечето от нас не се питат: Защо да не мога да се разхождам, вместо да лежа вързана с часове, за удобство на лекарите? Защо задължително и предварително ще ми сложат абокат за система? Налага ли се да ми включвате окситоцин? Защо да не раждам 20 вместо 4-5 часа, когато това е моят избор. Всъщност повечето от нас не знаят защо трябва да си задават тези въпроси или какво означават те.
Не ме разбирайте погрешно (а може би точно това става, когато хората не са информирани), тук не се опитвам да отричам необходимостта от лекарите, но когато те са нужни. Когато не са, моля да оставят жените сами да решат.

Да ги оставят?

За 9 месеца ходене на „женска консултация“, лекарят който ме следеше нито веднъж не излезе от стандартната процедура – следи, отбелязва си, мрънка под нос и казва, че всичко е наред и по план. Но нито веднъж този човек не ми предложи да поговорим за това, че мога да влияя на това как ще застане бебето ми, че мога съвсем сама да установя как е застанало, да знам кога е започнал процесът на раждане, не ми каза за ползите и рисковете от един или друг вид раждане, да не говорим за това имам ли собствен план за раждането ми. Можеше, но не го направи.

В нашата действителност място за такива разговори няма, а такива знания не се предполага, че трябва да имаме… защото тогава се излиза от матрицата и поставяме
нечий авторитет
под съмнение. Имам приятелка, някога практикувала като акушер-гинеколог. Влязохме в уж съвсем приятелска дискусия за прилаганите практики в родилните отделения. Виждайки, че не ям доматите баш с колците, реши да ме залее с куп медицински термини и опасности, поради които родилката е с единия крак в гроба и тези неща са нужни. Виждайки, че съм запозната с повечето от използваните термини за смъртната опасност, в която са поставени два живота, и че имам гледна точка, бях обявена за

Лаик

С това дискусията беше прекратена едностранно и от тогава не е говорила с мен. Това отношение получих от приятел, представям си какво би станало, ако се опитам да говоря с лекаря си по тези въпроси.

А нужно ли е да сме учили 6 години, за да знаем съвсем прости неща? Защото някои от тях са наистина прости, естествени и дори интуитивно разпознаваеми, а други лесно разбираеми.

Може ли лаикът да е в час?

Първият път когато ме сложиха на легло, за да запишат сърцето на бебето ми, жената постави „слушалката“ на апарата в дясно на корема ми.
–        Ама бебето ми е с гръб в мое ляво! – втрещена заявих аз, защото няколко вечери преди това се занимавах да установявам как е разположено, понеже лекарят ми пропусна да ми каже.
–        Нее, от дясно му е гръбчето.
–        Ама това тогава е лоша позиция за него при раждането!
–        Няма такова нещо, точно обратното е.
И аз нали съм лаик, реших, че всичко което съм прочела през последните месеци не е вярно, защото тази жена е учила работата си с години и взима заплата за това. Но прибирайки се пак ме зачовърка, зачетох и се убедих, че съм права. Няколко дена след това и доктора го потвърди, но нали… той не е лаик. Това е нещото, което се втълпява на жените в продължение на девет месеца – някой друг знае по-добре, нищо че и тя би могла да го знае.

Има много причини да се иска от вас да не знаете. Мъничка частичка от тях е, че на вас се гледа като на касички. Не „куче-касичка“, а „бременна-касичка“, а тези ръсят най-много пари. Това е още нещо, за което трябва да се интересувате – какво се плаща и какво не, необходимо ли е да ходите на 250 изследвания, някои от които базирани най-вече на статистическа вероятност, но пък струващи скъпо.

Много неща има за казване, много завеси за повдигане и информация, която да бъде потърсена.
Много ми се иска да сте наясно с едно – колкото и да е трудно, Вие имате право да знаете, независимо какво е отношението отсреща. Ако не търсим и не намираме отговори на въпросите, които трябва да ни интересуват, никога няма да променим нещата и още по-лошо – жените след нас също няма да знаят, че това не е нормалното състояние на нещата. Първата ми мисъл когато разбрах, че ще ставам майка беше да получа информация за това какво ме чака през деветте месеца и в сюблимния момент. За моя изненада, много от разбиранията ми за раждането се промениха и развиха без дори да съм подозирала.
Днес се питам защо толкова жени и мъже се доверяват на това, което им се показва. Няма филм с раждане в него, в който раждащата жена да не пищи за упойка, хвърчейки върху носилка в болничния коридор, набучкана със системи, а ако бащата присъства на раждането той или припада докато държи ръката на жена си или гордо чака момента да отреже пъпната връв. И двамата – сведени до поддържащата роля, на сцената, в която главни герои са докторите. А трябваше да е точно обратното.

Сещам се за отговора на всички жени, които някога съм питала за раждането –

„Това е нещо, което се забравя”

Сега, когато съм на финалната права и съвсем скоро ще съм на родилната сцена ми става жал за всички тях – искащи и забравили какво е било, когато най-скъпото им същество се е появило на този свят.

Ще ми се всички те да са знаели навремето какво ги чака, да са били подготвени за това чудо, за да не се налага да го забравят, а напротив, да си спомнят с обич за това събитие. Те са имали това право, но никой не им го е съобщил, никой не ги е възпитал или подтикнал да търсят, да придобият нужните знания.

Не знам дали ще отидете на конференция утре, но се надявам, че тези от вас, които някой ден ще станат родители ще подходят към това с любов и мъдрост 😉