Tag Archives: къща

До края на пътя

Септември отрано се сговни, всички изгледи за циганско лято се изтекоха в останалите незапушени канавки така че,  всеки ден, в който не вали си е подарък. Миналата неделя не беше изключение и, след като свършихме със задачите за деня, на паркинга пред един строителен магазин, погледнах заобикалящите софийското равно поле планини и усетих огромно нежелание да се приберем по обяд между няколкото стени.

– Хайде да отидем на импровизиран пикник някъде по планините- рекох аз и след малко, взели по връхна дреха и няколко хлебчета с шунка емнахме по избор на Емил към Локорско или Подгумер – чудехме се между двете, на мен Подгумер ми звучеше по-интересно, като да намерим нещо под нечии гуми там 🙂

Както и да е отидохме към Локорско. Отделяйки се от Олковръстното в онази му част, потеглихме по пътя за селото. От дясно подминахме черен път, който явно се катери към бивш табан на Кремиковци или нещо подобно, вече започнало за се залесява. Срещнахме две момчета с АТВ, които се връщаха от там, но ни увериха, че горе няма нищо интересно. Препоръчаха ни края на селото и нагоре за разходка. Преди да продължим  по посоката снимах, тия гъби-цистерно-великани, които с Емил единодушно решихме, че стават за декор на някоя фантастика.

Някакви-неща-за-съхранение-на-нещоБлизък план към високия вход

Пътя през селото минава покрай, местната градинка, два или три паметника, които не спряхме да видим, мина покрай кметството, после леко в дясно подминахме бившето селско училище, което по информация в Уикипедия, когато е било бяло, се е виждало от София чак, а в момента се ремонтира и обновява. Бъдещето му се е проснало в амплоато на бизнессграда.

Нагоре, нагоре стигнахме до църквата „Св. Николай“, която се реставрира, а доскоро е била в много по-лошо състояние от това, в което я видяхме. Явно Локорско претърпява бурен разцвет.

Църквата "Св. Николай" в Локорско

Лек завой сред църквата и голяма бяла нова къща ознаменува края на селото. Бих казала, че ахнах при вида й. Не разбирам от архитектура, но тази къща определено ми се понрави много!

Голямата каменна къща

Предната й страна е разположена на ската така, че се извисява над селото и през френските прозорци собствениците й разполагат с прекрасна гледка над нощна София (може би и дневна, при ясно време и липса на смог). Но за да се влезе в къщата трябва да продължите по пътя си и да минете отзад, където на нивото на улицата е гаража. Отделям й толкова време, защото наистина много ми хареса и такива неща рядко се виждат по нашите земи. Обикновено, човекът който има пари да направи такова нещо, се втурва към проект с някой бароково ренесансов миш-маш и амбразурки по балконите. Тук парите са изляти в съвременен проект и незнамсиколкосистотинхиляди за камъни. Вкопаната кула с кучешка колибка долу и беседка отгоре е прекрасно допълнение, което сигурно струва колкото още една къща, но е също толкова хубаво.

Къщата

Единствената ми забележка е към оградата, направена от стари жп траверси. Гледайки как се разграбва Подуенската гара разпределителна, чудно ми е собственика на къщата на кой е платил за тези. Емил пък отбеляза нещо друго и ме подсети, че точно тук преди около месец имаше пожар – та така напоенички, тези траверси са много пожароопасни. И наистина, разминало им се е за малко, защото пожарът е спрял точно от другата страна на пътя.

Горски пожар

Картината на изгоряла гора е тъжна, дърветата хем са там, дори игличките на боровете седят по местата си, но всичко е жълто и кафяво, като есен, но по-мрачно и тъжно. Все едно смъртта е минала, вдъхнала е живота от всяко стръкче и е отминала…

Огненият змей беше тукПепелище

След хубавата къща, пътя става строго еднолентов и доста повдигнат от земята, така че не се препоръчва излизането от него! На връщане ни се случи, заради едно разминаване и, добре че момчето в отсрещната кола слезе да ни помогне, че иначе щяхме да си висим там полуобърнати.

Пътят е все нагоре, подминава пожара и излиза на билото. Гледките към софийското равно поле започват да стават все по-хубави: кеф ти София на длан, кеф ти Кремиковци (за по-индустриално настроените), кеф ти Витоша, Лозенска планина и отвъд до Рила при ясно време!

Гледка OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

И така се стига до края на пътя, където се паркирахме. Имаше някакъв надпис, на който не отделихме специално внимание, но в Google Earth се спрях, за да прочета:

 

Lokorsko.bmp„Пазете чисто педераси“

Малко крайно, но който го е написал явно е имал своите основания, а целта му е била постигната, защото околността е много чиста.

Понеже нямахме много време се проснахме на първата полянка с гледка до пътя. И докато си хапвахме набързо направените сандвичи, при нас кацна калинка. После още една и още една и общо взето, като се загледахме – над поляната, вместо комари или мухи, беше гъсто облетявано от калинки. Класически, черни на червени точки, жълти с кафяви точки… абе много калинки! Следващото правителство да знае!

Нагоре пътя става червена натрошена скала, по която щъкаха една лада и няколко джипа. Велосипедистите също са запознати с мястото и катерят нагоре, където, сега разбирам бил най-високият връх на Софийска планина – Драгунът с 1110 м (да ме убиете до днес не знаех, че имало Софийска планина, част от Старопланинската верига!).

Изобщо гората над село Локорско е чудесна и ви препоръчвам разходка там при хубаво време! Тази събота и неделя може да не е много топло, но за разходки май ще става, замислете се 😉

Панорама

(Градински) джуджета

Може би всеки един от нас си мечтае за малка спретната къщурка със зелена морава отпред. А макар и кичозни, защо да няма няколко градински джуджета за разкош и настроение.
Само че те, апартаментите са скъпи, та камо ли малките къщички с градинки. За това какво да правим, ако не можем да си позволим нещо повече от апартамент под наем или ипотека за дву-три-стайно жилище?
Правим си наистина малка полянка с джудженца…на прозореца!
Градинка на прозореца
Джудженца на прозореца

Ето така са се справили със задачата симпатичните хора (съдейки по идеята им) от този саниран в жълто апартамент. Колко малко е нужно, за да си осъществим мечтите! Понякога просто новаторско мислене вместо закопаващ заем.

(А, ако живеете на последния етаж, може да се преправите и на Каролсон)

Къщата на спящата красавица

Обичам София да ме изненадва и, колкото и да си мисля, че я познавам добре, от време на време се сучва да ме спре в почуда. Така стана и миналата седмица. София ме изненада в лицето на една къща на една закътана уличка в центъра.

Често забелязвам кооперации с налазили ги бръшляни по някоя от фасадите или дори от няколко страни. Но това което ме изненада в този дом е, че бръшлянът сякаш е тръгнал да го завзема целия – плъзнал е по покрива, виси пред прозорците, поел е по комина, а там където трябва да стъпва човешки крак е постлал зеления си килим – цялата веранда е в зелено и корена на стълбището сякаш чака принца да дойде и разсече цялата тази идилия, за да целуне след това своята софийска принцеса…