Tag Archives: кърмене

Неочаквано на плажа

Мислех си, че окончателно съм се отдалечила от бебешката и кърмаческа тематика, а тя сама ме споходи отново. Сънувах снощи сън, който очевидно беше някаква рекламна кампания, която гледах:

Почти така я сънувахЗалив, екзотичен плаж съв светложълт фин пясък и прозрачно море. В кадър влизат женски крака. Отдалечаваме се и краката се оказват не на кой да е, а на Жизел Бюндхен по бански и със слинг. Вади от него бебе. Лягат на пясъка и се закърмват. През цялото време тя, с широка усмивка, обяснява колко кърменето е най-естественото нещо (с което ние сме съгласни). Току минават звезди-приятели и приятелки и я поздравяват за избора. Тя раздава усмивки и ни дава да разберем, че това не е избор, а просто така трябва. Камерата я дава пак в близък план и за рамото я хваща ръка, която я стресва. Чува се мъжки глас: „Да, най-естественото нещо!“ Камерата се отдалечава – зад нея, приклекнал се хили доволно и мазно бившето ѝ гадже и току що взел Оскар – Леонардо ди Каприо 😀

Завършваме с пълен план, на който Жизел (все пак ни е станала близка) поглжеда сконфузено, без да знае това майтап ли е или да.

Бозайници

Какво е общото между всички тези животинки?

Те са

Б О З А Й Н И Ц И

Бозали са от майките си, до момента, в който са могли да намират сами храната си. Дори Брежнев и Никсън (втори ред, втора снимка). Появата им на този свят се дължи на това, че хилядолетия преди тях майките са кърмили малките си. Еволюционно в един момент сме станали доста по-различни от животинките на снимката, но сме продължили да бъдем като тях – бозайници. Това е било известно на Леонардо Да Винчи – „Madonna Litta“, изложена в Ермитажа:

Леонардо Да Винчи „Madonna Latta’

Рембранд – „The Holy Family“:

Рембранд „Светото семейство“

Жан Фуке:

Жан Фуке

Мога да ви изредя имената на най-глемите представители на изкуството през вековете. Списъкът е длълъг…За всички тях кърменето е било нормално. Така е устроен светът и така върви живота.

И цялото ни хубаво развитие в един момент, някъде преди 50-70 години, ни е довело до вид „дееволюция“ спрямо много неща от живота ни. Говорим за отхвърлянето на редица еволюционно доказани и естествени неща като раждането, кърменето, храненето на малките, нормалното развитие на тялото през различните етапи от житейския цикъл и д.р.

Но за кърмене ми беше мисълта…и как се гледа в изкуството. Попаднах на картината на  Христо Станчев „На нивата“, споделена от Христо Комарницки във FB страницата му:

Христо Станчев 12

Освен на картината, попаднах и на едно от най-фрапиралите ме лично разбирания за неестествеността, нелицеприятността и нецивилизоваността на кърменето, най-дееволюционното изказване в този му смисъл. Жената, която го е писала, възмущавайки се, че се кърми в МОЛа, даже изтъква, как майката на платното кърми насред полето и там са само тя, вола и бебето, т.е. няма никой около нея, за да й се гледат срамотиите.

Ще ми се да кажа няколко думи за това колко е изкривена представата на обществото за това какво представлява „гледането на дете“. Че това не е гледане на цвете в саксия. Това е същество, което има нужа от храна, топлина и отклик на действията му (да бъде кърмено, гушкано и да му се говори). В същото време трябва да живее в среда, отговаряща на нуждите му (да е чисто и подредено в дома, да има изпрани дрехи и пелени…), а това води до смаляване на времето отделяно за него. Гледащият го и другите членове на семейството също имат нужди, които да бъдат задоволени – закупуване на храна и стоки от първа необходимост, плащане на сметки, задоволяване на естествените им потребности от движение и социализация. Сумарно погледнато, едни майка и бебе, кърмено съобразно неговите потребности (не нечии други), са скачени съдове, които, за да не съществуват в конфликт, трябва да се движат пакетно. Това означава, само и единствено това, че където и да е майката, трябва да откликне на нуждите му докато върши работата, с която се занимава, а не че трябва да се заключи в дома си, докато отмине периода на бозаене – около 2 години (по препоръки на Световната здравна организация). За съжаление, много хора смятат, че е редно второто. Радвам се, че тази тема бе повдигната, за да започне да се говори за това.

Но да се върнем на госпожата. От нейната гледна точка в днешно време бозаенето се прави навън (приемливо е) само от циганките и индиянките – очевидно някъде по-долу в йерархията от нея. За съжаление такива становища не са единични. За съжаление в обществото ни, по най-различни въпроси, съществуват хора, чието мнение е, че онези, които правят нещо „нередно“, т.е. не според техните разбирания трябва да бъдат скрити, изтикани, прибрани в резервати. Този спор опира до бъдещите граждани в обществото ни, тези от които зависи накъде ще го подкараме еволюционно.

П.П. А ето тази картина на тандемно кърмене е от Райхсмюзеум в Амстердам:

Тандемно кърмене в Райксмюзеум, Амстердам

където впрочем ми се наложи на кърмя, за да избегна конфликт между бебешките нужди и моята да посетя такова културно средище. Само дето си харесах пейка срещу тази картина и в тази лудница – едно от най-приятните ми кърмения 🙂

Rijkmuseum

За бебетата, децата и кърменето

След предишната ми много „женско-списанийна“ публикация, ред е да се отчета и като една „бг-мамма“ 🙂

Тези дни се отбелязват като Световна седмица на кърменето. Аз преди време излязох от този бизнес, но съвсем скоро ми предстои да го подхвана пак. А моментът, в който научих това, се втурнах да търся една моя много любима книжка от детството – „Бебе на нулева възраст“. Исках да подготвя с нея Дребосъчето за предстоящата му нова роля – на по-голямо дете и брат. Същевременно да изпреваря всички възможности, някой друг да тръгне да го просвещава от къде се появяват бебетата.

Търсих я дълго из кашони с книги, но така и не успях. За късмет преди време в един блог се появиха откъси от книжката (сега не мога да открия точно в кой) и много се зарадвах, че беше точно като в детските ми спомени.

Но друго си е да държиш книжката в ръце, да четеш от нея на детето си и, освен да го „просвещаваш“ да възпиташ и някакво чувство на естетика у него. Защото историята на всеки един от нас е показана със страхотни илюстрации, със съвсем малко, но напълно достатъчен текст, така че да достигне до истинската си публика – двегодишните и малко отгоре деца.

И точно, когато почти се отказах да я търся, с майка ми успяхме да изкопаем книгата от дъното на най-големия, N-ти по ред, пребъркан кашон на тавана 🙂

За моя най-голяма радост, Дребосъчето страхотно се израдва на книжката. Същият ден ме кара да я четем отново и отново и не минава ден без прочитане.

Това, което книжката показва, обаче, не е само това, от къде идват децата, но и как се хранят бебетата 🙂 Следващата страница от книжката е моят поздрав по повод Световната седмица на кърменето 😉

Всички майки, които са си родили бебе, имат мляко, с което го хранят.“  Толкова просто!