Tag Archives: къмпинг

Тиганска история

Това се случи лятото на морето. На къмпинга в Гърция. Важно е да кажа, че е на къмпинг и то в Гърция. Вярвам, че къмпингарите са друга бира хора, нещо което установих още при първото си къмпингуване:
Това беше преди повече от 10 години, на Смокиня. Вече бях ходила на къмпинг, но на бунгало. Този път бях и със собствена палатка. Все още не много наясно с тая култура си купих малко китайско катинарче, от тия, дето ги отваряш с поглед. „Заключвах“ си с него палатката, когато щъквахме да пием в Текилите в Созопол или да пием до сутринта в онова заведение, в къмпинга, дето вече не му помня и името. Всички ми се смееха на акъла с: „Бе, ти луда ли си?! Кой ще ти краде от палатката?!“ А бяха времена, когато на море се отиваше с всичките 300-350 лв. в джоба и скриването на около половината в тоалетната хартия или някъде из дрехите в търкалящия се сак в палатката беше задължително. Е, при това положение, как да рискуваш да си я зарежеш отключена?
Разбира се, с времето наистина се уверих, че никой нищо не би свил; че хората, ходещи на къмпинг може да са всякакви, но никой не би те обрал. Просто никой. Защото сме къмпингари – обяснение без да мога да му дам обяснение, защото и сред тях има лекета и всякакви. Но палатката е крепост, в която не се нахлува.

И така си мислех около десетилетие, докато тази година стигнахме до Лефкада. Отидохме почти неподготвени, без да знаем колко и кой къмпинг точно гоним. Налучквахме един по свечеряване. Приятен, малък и чист, малко по-скъп отколкото сме свикнали, но карай – така или иначе рядко се задържаме за целия период на едно място. Разпънахме в самия ъгъл на къмпинга. От едната ни страна имаше едни гаджета – англичанин и гъркиня, а от другата един „квартал“ от няколко семейства поляци. Децата бързо се справиха с гаджетата – с писъци и говорене на висок глас, успяха да ги изгонят след втората нощувка. Поляците, обаче добре се бяха окопали и не им правехме впечатление.

Трябва да спомена, че с Емил всяка година ъпгрейдваме къмпингуването въпреки моята упорита съпротива. Така, всяко следващо ходене отиваме я с купа за салата (вместо да си я джуркаме в найлонов плик), я със столченца за сядане и т.н. Въпреки това имаме една безотказна спирачка – колата ни е малка, та няма как да помъкнем прекалено много неща. ИДълбок тиган все пак, като сме с деца, новости са наложителни и тая година, в последния момент, взехме едно дълбоко тиганче от ИКЕА, за да готвим за челядта по нещо на примуса ми, наследство от ергенския ми живот. Толкова набързо направихме тая покупка, че в бързината бях взела тенджерката и капака с несглобените им дръжки и, когато опряхме до тях, се оказа, че съм пропуснала да взема винта за дръжката на капака. Така на готвещия Емил му се наложи да приспособява някаква тел за вдигането му.
И случи се една вечер така, че трябваше да отида да налея вода в тиганчето-тенджерка, за да варим макарони. Обаче децата писнаха, че им се ходи до тоалетна и аз викам: „Хубаво, ще ги направим и двете“. Отидохме до миялното, оставих там, на средата на плота, в средата на помещението, тиганчето с идеята да оправя децата и да се върна за тигана. Отбивката ни отне не повече от 2-3 минути. Връщаме се в миалното. На входа се разминах с някаква жена, вътре миеше съдове една друга, поглеждам плота, а там –

ТИГАНЧЕТО МИ ГО НЯМА!

Как така го няма?! Ми няма го, изчезнало е! Обезумявам от ярост, въртя се и нервнича, като лъвица, дето току що са ѝ взели плячката и няма какво да даде на малките лъвчета. Няма го! Връщам се при Емил и по цели път пуфтя ядосана. Емил също не може да повярва, водя го, показвам му къде съм оставила скъпоценната тенджера, ама това не е достатъчно, за да се материализира тя там.

– Еми ми, може някой по погрешка да я е взел…
– Абе, каква грешка, бе, Емиле! Плотът беше абсолютно празен! Някой просто си го е взел тигана, мамкаимкрадлива!

Отивам при управителката на къмпинга, тя ми вика „Говори с чистачката, да не го е прибрала“. Чистачката даже не вдига погледа си от телефона докато отговаря, че не е минавала и не е виждала тигана, което още повече ме нервира. Викам на шефката:

– Такова нещо за пръв път ми се случва!
– Еми, то и на нас никога не ни се е случвало, имаме гости от цяла Европа. – репликата ѝ ме раздразва още повече, защото в яда си решавам, че е упрек към нас като българи и едва ли не си измислям, че ми го няма тигана.
– Хубаво, не ви се е случвало – викам – ама сега няма как да си сготвя на двете деца. Какво предлагате да правим.
– Ще ви дам тиган, да си сготвите. – влиза тя в кухнята и излиза с тиган, ама аз викам, че ми трябва дълбок, за варене.
– Аааа, ама искате тенджера за спагети – и излиза от склада с почти същото като нашето, ама малко по-голямо. Разбираме се да ѝ го върнем на тръгване, макар, че ако бях нормална, а не културна, трябваше да искам да си го взема.

Връщам се към парцела с тигана в ръка, говоря и недоволствам с интернационални думи и се надявам повече хора да включат каква ми е южняшката болка. Фуча известно време, докато Емил вари макароните и се опитва да ме успокои, че вероятно някой наистина го е взел без да иска и се опитва да ме накара да си спомня кои хора са били в помещението, когато съм оставяла тигана. Аз обаче, обзета от желание за мъст, сядам и спретвам бележка до крадеца. Мисля я, въртя я, как ем да го нашока, ем да върне взетото. Беше нещо в следния дух:

„Това е капакът на тенджера, която изчезна от това място. Моля помогнете им да се съберат отново и оставете тенджерата тук. Или си вземете и капака, за да си направите комплекта.“

Накрая, с бележката, капака без дръжка и лепящата част от една лепенка, вместо тиксо, отивам в помещението. Залепвам и оставям капака отдолу. Веднага се намират две жени да зачетат – французойка и една от полякините. Чистачката, вече влязла ми в положението, започва да разяснява на жените каква е драмата. Общо взето ден и половина народът чете и цъка с език, ама файда никаква. Чистачката всеки път ме питаше има ли резултат (предполагам искаше да махне бележката, че петни имиджа на къмпинга). Накрая заяви, че според нея си е откраднато. Викам:

– Абе, толкова години, никъде нищо не са ми крали. Телефони, компютри.
– Еми да де. Никой не краде такива неща. А това го няма, значи няма как да е случайно.

Не ѝ схванах логиката, но все ми се щеше Емил да е прав и да е станала грешка. Но на края на втория ден, след като никой не върна тигана, нито взе капака му, за да си ги окомплектова, се отказах и свали обявлението.

И така дойде последният ден, преди да преместим катуна. Отидох за последно да мия някакви съдове от сутрешната закуска. Влизам в миялното. Там само един мъж, седи и си мие. Аз все така бях подозрителна към всички и му загледах миенето. И изведнъж изстинах, като сладоледена торта направо.

Там, сред едната му камара съдове съзирам тенджерка точно като нашата!

„Добре, успокой се Пипилотке! Това е ИКЕА, хиляди хора имат същата!…И все пак, ако това е моят тиган?! Аргххх!“
Започнах една вътрешна борба! Мия вилица след вилица и чаша след чаша, а мисълта ми само ми бута погледа към тиганчето. Същевременно гледам да се бавя, защото оня е с много повече съдове, а искам да го издебна и да го проследя или попитам ребром, ама не събирам още смелост. Оня ме видя, че го гледам и гузен (така ми се стори) се замота още. Аз аха да го попитам и се отказах, хвана ме срам. Тръгнах, но после свих в тоалетната, погледнах се в огледалото, за да се помотам още. Като излязох, той тъкмо поемаше по пътеката. Тръгнах след него, а гледам, най-отгоре в кошницата му стои тиганчето. Адреналинът забумка в слепоочията ми и направо не можах да повярвам като се чух:

– Извинете, най-вероятно е грешка, но все пак искам да Ви попитам – имам същото тиганче, като това Вашето и преди два дни го оставих в миялното и изчезна. Не е ли възможно да е станала грешка и да сте прибрали моето? – мъжът премигна, смути се, направи се, че не зацепва много и каза:
– Ааа, елате. Ей там е жена ми, тя говори английски, да я питате нея. – шмугна се в лагера на поляците.

ЗНАЕХ СИ, МАМКА МУ, ЧЕ СА ПОЛЯЦИТЕ. ПОЛЯЦИТЕ СА ВИНОВНИ ЗА ВСИЧКО! Крещях си наум. Оня ме викна да прескоча едно канапче, ограждащо квартала им и се замислих дали да го направя. Представих си как потъвам там вътре и тия хищни поляци ме правят на борш, само защото съм си потърсила тигана. Мъжът отиде при жена си и след събеседване „Бже же, беже пчинчиж жвинчичко…“ дойде тя с:

– Кажете?
– Така и така, може би съм в голяма грешка, ама преди два дни ми изчезна тиганчето от миялното, а изглежда точно, като тоя, дето ми мъжът Ви.
– Еми, нека да проверим! – отиде при една друга полякиня и двете отвориха походен шкаф, разровиха разни тенджери и тигани и изведнъж измъкнаха още едно тиганче!
А така! Оцъклиха се и двете, спогледаха се. Аз веднага го разчетох това и се ухилих.
– О, ама те са две! – викнаха те – Еми, да. Едното не е наше! Вашето ще да е. Ама кое? Можете ли да си го познаете? – и ми бутнаха двата тигана в ръцете.
– Ами мъжът ми каза, че поради липсата на точната отвертка, не е затегнал хубаво дръжката. Дайте да видим кой е хлабавия.

Веднага си разпознах уреда, развеселихме се, разсмяхме се, те малко сконфузено. Извиняваха се много. После си казахме сполай и кой от къде е. Аз поех победоносно към нашия парцел и нахлух с:

„Победа! Победа! Кой намери тигана? А, а!“

Голям кеф, голяма радост! А, през няколкото часа след това от полския лагер току избухваше смях и бях убедена, че си говореха за тигана.
И така, събрахме катуна и беж към следващия къмпинг, където продължихме да си оставяме отворена палатката и нищо повече не ни изчезна.

Край

Advertisements

На къмпинг в Каталония (да не ни бият, ако кажем Испания)

Каквато ме е обхванала една такава лятна летаргия, си мисля как не съм писала отдавна. Освен че не пиша, и на море няма да ходя. И както не съм писала и ходила по море се сетих, че не ви разказах как пък бях миналата година на море! А то беше хубаво и би било полезно за любителите на къмпингите, културното обслужване и приятното изкарване. Тия трите не се съвместяват у нашенско, за това с Емил обикаляме по чужди къмпинги.

Сега ще кажете, че миналата година бяхме в Барселона и дори не си завърших разказа от там. Така е, така е. Но освен това за 5 дена отседнахме и на каталонски къмпинг, че само гръцките са ни познати.

В Барселона бяхме при един колега от университета и изобщо не бяхме чертали план на кой точно къмпинг искаме да ходим. Марк, нашият любезен домакин, каза

– Ами кажете какво искате. Защото по нашата Коста Брава има ненамсиколкоси къмпинга. Цени или качество, пясък или камъни на плажа, голям град или малко селце наблизо?– Емил нали е момченце викна:
– Дай някое по-малко местенце, където да има крепост!!!
Като каза крепост и отсече. Марк веднага намери сред многото, къмпинг на три километра от едно градче, което аз лично никога не съм чувала – Тоса де Мар.
Речено сторено! Отива се на автогарата на Барселона и се поръчват два билета. И каква беше изненадата ни, когато ни съобщиха, че еднопосочния билет за път от 100 и кусор километра струваше по-малко от 10 евро на човек!!! Да не повярваш колко евтини билети!

Tossa de Mar

Се намира на около 100 километра от Барселона в северна посока и е част от т.нар. Коста Брава. Там е града с крепостната стена. Пристигнахме благополучно, но оставихме разглеждането му за после, защото ни остана да изчакаме автобус, който да ни спре на къмпинг:

Cala Llevado

Общ план на къмпинга - нашата палатка е на носа над синята будка

Сега, това може да ви се стори като 100 процентова реклама на испанското крайбрежие, на точно този къмпинг…еми нека да е такава, пък дано някой и тук разбере как се прави!
Къмпинга е насред борова гора. На входа на къмпинга ни чакаше рецепция, ама рецепция като в хотел 3-4-5 звезди! Чак после разбрахме, че къмпинга наистина има звезди и те са 4. Мъжа насреща ни – любезен до болка. Записа ни данните и каза, че поради това, че вече не е сезона и не е фраш ни настанява на най-хубавия парцел – брей! Извади бланка с картата на къмпинга и продължи да обяснява как да стигнем до там, но оставих Емил да слуша, а аз се заоглеждах. На плота имаше купичка с шоколадови бонбонки, щамповани с герба на къмпинга, насреща ни вее хлад и човек ще забрави, че всъщност си в жегата навън, а рецепцията е просто един по-стабилен навес. Забелязах, че освен къмпинг, има някаква сграда с апартаментчета, бунгала, брей.

Емил явно се наговори с любезния домакин, защото каза, че може да тръгваме. И тръгнахме по картата. Карта, ама плоска, а къмпинга разположен между два хълма и се върви надолу. Бре парцел, няма го! Понеже Емил влачеше голямата раница ме проводи по едни стръмни стълбички, зад едни храсталаци да видя не сме ли там. Тръгнах аз и изведнъж пътя се раздели на две. Ще поема надясно помислих си аз. И както си вървях изведнъж храстите свършиха и пред мен блесна едно плажче с камъчета и ….и едни мъже по дибидюс, блеснали на слънцето. Хлъцнах. Търча обратно:

– Емиле не сме тук! Тук има някви голи по пищови!
– Абе как няма да сме тук! – остави багажа и слезе надолу.

За разлика от мен хвана наляво и след малко викна изотдолу – Тук сме! Дойде за багажа и заслизахме заедно, аз мърмореща къде са ни запратили при тия нудисти и така е, като видят България и те пращат при тия дето нямат пари за бански! И както си мърморех се озовахме на една тераса – скала-тераса-отвесна скала море. Някъде на ръба на терасата имаше нос с борчета, надвесили се право над морето!

– Егати рая!!!

Оказа се, че сме на първи ред, с гледка към морето и два плажа от двете страни на тераската ни – отляво малко плажче с пясък, отдясно друго – с камъчета и нудистко. Брейййй, тоя къмпинг помислил и за алтернативните клиенти! Пък и на камъчетата ги сложили, за да не им пречи пясъка, хихихих.

Екстрите

Басейна - малък, но от сърцеТа целия къмпинг разполага с три плажа – третия голям и с пясък, 2-3 капанчета и сърф и подводничарско училище. След като разпънахме палатката решихме да се поогледаме. Оказа се, че освен плажове, имаше и басейн, със спасител. Имаше ресторантен стол и бар, супермаркет (лошото при него беше, че сиестата си е в действие и следобяд, ако се окажете без вода мрете в кофите). Неприятното беше, че хладилниците бяха с ключове и така и не си направихме труда да попитаме заплащат ли се или само трябва да си поискаме ключ. Мивките и кабинките за "приватност"Това беше компенсирано от
тоалетните и банята
Била съм на къмпинг в Гърция и винаги съм се удивявала колко са чисти и европейски. Ееее, в сравнение с тия направо бяха мизерни! Озовах се в мраморно помещение с огледала отвсякъде. Едно че имаше редици от мивки, но имаше и отделни кабинки със заключваща се врата с мивка, огледало и контакти. ТоалетнаЗа хлапетата беше помислено с 1-2 детски мивки и място за повиване на бебетата – каквото имаше и в мъжката тоалетна. Тоалетни блестящи от чистота и винаги заредени с хартия (нашето руло си го върнахме в Барселона, хахах), тоалетни за инвалиди, ниски мивки, ако искате да си измиете само вонящите крака, сешоар…

Банята, колкото може да се види А баните, ах баните! Мрамор, закачалки, обособено със стена местенце да си оставиш дрехите да не се мокрят…абе накратко: Почувствах се като туземец в момента, в който се усетих как детски се радвам на тия екстри!

Помещение за миене на съдовете също имаше. А накрая посетих и пералното помещение където викнах и Емил да види, защото щях да си умра от смях. Ето и вие погледнете. Това е инструкцията за използване на пералнята:

Указания за ползване

Нещо да ви прави впечатление??? Каталонците просто не щат да са в Испания и си го показват при всеки възможен случай, дори и когато идва до инструкции за пералня – цакат слагайки еййй толкова малко испанско флагче под тяхното си каталонско. За финал Цените Повече от приемливи – извън сезона платихме по 5.65 евро на човек и пак по толкова на палатка. В сезона е по-скъпо – 9.65, но пък тогава морето е по-топло (ние бяхме през септември и не беше много гот във водата). Утре ще седна да ви дам още една причина да отидете до това място – Тоса де Мар и крепостта му там 🙂

П.П. снимките са кофти, защото бях пипнала ISO-то без да знам какво пипам, ама и така се вижда.

А тук е втора част, в която се разказва къде да се разхождате, ако стигнете до този къмпинг 😉