Tag Archives: куче

Куче в трамвая

Отивам сутринта на спирката и зачаквам трамвая. Отварям портмонето за стотинки за билетче – няма. Имам само по 10 лева. Когато се качвам, ватманката естествено ме отрязва – не дава едно билетче сàмо срещу 10 лева. Винаги съм се чудила какво ще стане, ако се качи контрола – не е като да е имало умишленост в нередовността ми. Исках, ама не ми продадоха – как ще ме глобят при това положение?
Между другото още си чакам отговор на жалбата във виртуалното деловодство. Вече забравих кога я подадох, май има три седмици вече…
Но докато се чудех как ще се возя на аванта един циганин ме потупа по рамото и ми подаде билетчето си, пуснато от автомата.
– Ето ви моето билетче!
– Ама ако мине контрола?!
– Аз слизам на следващата.
Поблагодарих и приятно ми стана. Понякога хората забравят, какво е да си любезен и помагаш (въпреки, че това нашето предаване на билетче си беше незаконно). Седнах на дългата седалка зад ватмана (с четири места) и се завозих.

След няколко спирки се качи друг циганин, прегърнал кашонче. А там в него се мъдри кученце – мъничко, кюмюрено черно, с бяло на гушката и само няколко бели косъмчета под долната устничка. И с еййй такива уши! Нали бебетата се раждат с големи уши, които после си остават същите. Странната двойка седна до мен и кучлето ме загледа мило. Ама толкова сладко гледаше, че ме разтопи от умиление. Така се случи, че до човекът с кучето седеше друг циганин, плешив, спретнат и със самочувствие, който реши да завърже разговор:
– Твое ли е кучето? –
– Даааа! – гласа му беше като на дете, отговарящо на учителката в класната стая.
– Ше го продаваш ли? – добродушно се хилеше оня.
– Да! За десет лева. Искаш ли го?! Ще те слуша много. – с такъв тон говореше за кучето и с такава топлота в очите гледаше големоушкото, че се зачудих дали наистина ще го даде, ако се намери купувач.
– Ааа, аз куче си имам. А това какво е?
– ПИНЧЕР! – Аз тайно хвърлих поглед към „пинчера”, който се равняваше по големина на цели 2-3 пинчера, беше черно-чериничко и ушите му бяха като на слон в сравнение с пинчерските. – Истински пинчер!
– А, пинчер! Много е голям!
– На шест месеца е…
– …и три години! – включи се с усмивка един друг чичо.
– Не, не! На шест месеца е…
– И три години – продължава да упорства чичото.
– Шест ме-се-ца – ученическата повтаря циганина и гушва любвеобилно кашона.
– Ама голям е, сигурно и висше образование има?!
– Има, има! И средно и висше!

Дойде ми спирката и не разбрах какво стана с кучето, намери ли си собственик в трамвая или още стои в кашона някъде на Женския пазар. Хубава животинка беше, макар и не маркова. Дано си намери стопанин.

Приятели

Понеже времето рязко се смръщи, бих искала да ви развеселя с една „усмивка“. Изпрати ми я капитан Стария Чорап от неговия остров, където явно всичко е възможно, включително и стари врагове да се прегърнат и да станат приятели:

Приятели

Че дори и в една посока да гледат:

Светлото бъдеще