Tag Archives: книги

Вещи в книжарницата

Бях на един купон онзи ден. На това празненство, като фон на музиката беше включен и телевизор с футболни мачове, като каналите се цъкаха неспирно между различните първенства (така и не разбрах как завърши Славия). И не щеш ли, между няколкото канала, изведнъж попаднахме на телевизия Фен – чалгаджийски канал, знаем как изглеждат каките по такива като него. Обаче, клипа който вървеше ме остави без думи. Говоря за „Като вещица“ на Лияна. И понеже знам, че не сте вещи в тия музики ще ви пусна тук и клипчето, за да не съм голословна. Последното и понятие си нямам ка ще стане изобщо, защото аз почти думи за това нямам.

Като се прибрах си отворих компа да чуя и текста – нормален, без вулгаризми, оплаква нещастните красиви жени; музиката бавна за жанра и ненатрапчива. Като цяло нищо възмутително, дори за отявлените противници на чалга музиката.
Ама клипа поне за мен е уникален! Действието не се развива в кафене, не се развива в дискотека или нечий апартамент, обзаведен тип …. , а в
КНИЖАРНИЦА!
Като изключим встъпителните думи пред един басейн, каките в клипа са работнички в книжарница! Бре, от кога толкова секси продавачки по тия места има? Вярно, момиче съм, но съм любопитна да ги видя бре! Особено тая облечената в „рокля на медицинска сестра“. Най-впечатлителен за мен е момента, в който въпросната Лияна се изтъпанчва насред книжарницата облечена в някакъв цял електриков бански, който така й е пристегнал циците, че започва да не ми стига въздух като гледам тия буквално „топчета“. Как де е, да не кажете, че съм завистлива.

В целия клип не разбирам как така уважаваща себе си книжарница (каквато е „Пингвините“) се е навила да служи за сцена, ни в клин, ни в ръкав, на чалга клип?! Нито текста има нещо общо, ни нищо…Или може би в представите на Лияна и продуцентите й, за да се местонамира в книжарница една хубава жена, то тя непременно трябва да е вещица, защото иначе няма никаква причина да се навърта в такива опасни места. И като се замислиш, наистина за модните красавици днес няма по-опасно и изпълнено с капани място от това, събрало световното познание 🙂
Другият вариант е същата тая книжарница толкова да няма клиенти, че да се опитва да си ги докара, завладявайки нови почитатели, като плати на Лияна да разположи клипа там. Но пък, ако ги спечели, представям си какви книги ще предлага и как нито аз, нито вие ще можете да си намерите четиво вътре. Така де, сега хороскопи, кръстословици и судоко могат и от РЕП да се купят, защот да им правим книжарници на тях.
Искрено се надявам, че не се цели втория вариант. Ама не знам. Вие как мислите, за какъв дявол е това?

Четенето на път

Имам един въпрос, чийто отговор живо ме вълнува:

Пробвате ли се да четете в градския транспорт? И по-точно –

Пречи ли ви се да четете в него?

Аз, например, нямам много време за четене вкъщи и, за това го правя най-често на път за някъде. И тогава имам чувството, че хората като видят човек с книга и обезумяват! Или пък четящите се превръщат в магнити за олигофрени…

Когато отворя книга в рейса всякакви баби с торби, чичовци с бохчи, работници, влачещи тръби и темп подобни, започват да се блъскат в мен и всячески да ми пречат да прехвърля и една страница.

Веднъж ми се случи една двойка –  леля и чичо – да ме настъпват и бутат в полупразен трамвай две спирки. На третата им направих забележка да не се бутат, а крясъците, които получих в отговор бяха:

„Бе на тебеее градския транспорт да не ти е библиотека!”

Не проумявам какво е това озлобление, което се появява у хората, когато видят човек с книга в ръка. Ревност ли е, презрение ли е, що ли?

Градска пролет

Днес е пролет. Тръгвам към Банята, за да си хапна обяда на слънце и да се отърся от някои неща. В градинката пред сухата баня е оживено. По тревата се бутат гълъби – пасат. Отгоре се носи напева на имама, а до мен стар и неразлистил се след зимата старец отправя гневен поздрав към служителя на Алах. Чешмите вече не са тук и не дават повод на жадни бездомни кучета да навлажняват езичета тъдява. Пейките обаче са обсебени – радват се на слънцето и ползвателите си – много стари хора са насядали на припек и жужат на техни си теми. Накрая успявам да седна до двама дядовци. Намествам се и вадя книжката. За рождения ден Ефросина ми подари „Вавилонска хроника“ на Станислав Стратиев. Книгата е страхотна! Разказва се за едно село, което съществува от памтивека и в него живее Паскал. Стигнала съм до там, където Паскал коли прасето си за коледните празници и мисли, че трябва да накара прасето да гледа на коленето от Паскалевата гледна точка, защото тогава ще приема нещата като нартодна традиция, а не убийство и ще се държи спокойно. Месец по-късно същото прави и комшията, само че неговото прасе изпитва стокхолмски синдром. Седнах на пейката и зачетох. Докато слънцето ме печеше в селото също настъпи пролет и Мартин убеждаваше Паскал да съди държавата в Страсбург, понеже днес всичко идвало отвън и с картофи не могат да се препитават. Та делата в Страсбург са станали препитанието на хората в селото от памтивека. Трябва да дам книгата и на Богомил Ветров, ще я хареса като четиво. Обедната почивка мина. Хайде обратно.