Tag Archives: кмет

#ЛевишеЙсе

Пиша ви това докато вървя пеша. Е, добре де, писах го наум, сега само го нанасям.

1 юни – ден първи от новото БИЛЕТОБРОЕНЕ

Няма да купувам билет за 1.60! Карта не взимам, защото общината ме принуждава да купя такава със снимка, за да имам далавера от нея. А аз искам да мога да я отстъпвам, за да има смисъл от нея. Обаче оная без снимка не е никаква далавера, а все едно да съм с билети. Майната им. Ще ходя пеша или ще си плащам глобата за гратис.

Като за първи ден ще ходя пеша, след седмица-две може и да тръгна гратис да се возя – все ми е тая дали веднъж на няколко месеца ще ме глобяват или ще съм редовна. Първото ще ми е по-изгодно.

Но да видя първо толкова ли е невъзможно да се ходи пеша?

Ставане в 6.30 ч. – половин час по-рано от обикновеното.

  1. Данчето ми печели половин час повече живот на ден!
  2. Будене и на децата с половин час по-рано и по-добра мобилизация на подопечните:
  3. Успявам да им кресна само веднъж: „Ей, деца! Днес е първи юни! Не ме карайте да ви се карам точно днес! ОБЛИЧАЙТЕ СЕ! БЪРЗО!“

С надуването на балоните за първи юни се замотваме малко, но в 8 без 5 вече сме на входната врата и успявам да се върна само веднъж, защото съм забравила 2 неща.

  1. Та излизаме от нас, цели 15 минути по-рано.

Всичко на всичко оставям децата в детската и в

8.16 ч. започвам бойкота си!

8.16 ч. старт на подготовката ми за маратноско ходене….а, не обърках се. Просто начало на отиването ми на работа.

Подминавам спирката. Контрольори не се виждат. Не ми пука, моята позиция е принципна. Аз #левишеЙсе на ЙорДанчето и бандитите в столичната управа няма да дам рекет.

На следващата спирка се изкушавам да се кача, но не успявам да пресека навреме, изпускам трамвая и временното разколебаване и отстъпление от принципните ми позицци ми се разминава.

Вървя пеша, докато не идва първото ми двоумение – през кой тунел да мина – през тунела на колите с много изгорели газове, прах и шум, или през успоредния пешеходен – с много мръсотия, смрад на урина и тъмнина, в който не знам иззад коя колона ще изскочи някой. Избирам колите.

Редом с автомобилите

Пешеходната зона

После ме чака нов позитив от ходенето пеша:

  1. За да напусна квартала, трябва да се изкача по един хълм с бегли спомени от асфалт предимно прашен терен, но за миг имам усещането, че минавам през гора! Наслаждавам се на зеленината и ДИВОТАТА!

Официален пешеходен път

Стигам и до най-любимия ми подлез – този на гара Подуяне. Онзи ироничен, циничен жест на Кметицата ме разсмива всеки път:

да сложи „Клуб на инвалида“ в подлез, в който подемника (вероятно таксуван от изпълнителя като асансьор) не работи, а за да извикаш да ти включат рампата за инвалиди, трябва да слезеш по стълбите и да викнеш охраната.

А и не се знае дали работят и има ли ток, за да бъде включена … Подминавам с усмивка. Поглеждам си часовника. Трябва да побързам.

Тук обаче ме чакат новите светофари – пресичам 3 на червено!

Освен да ме направи гратисчия, Данчето ме научи да пресичам и на червено. Там, където трябва да ми е зелено успоредно с колите, ми е поне веднъж напразно червено. Майната им. Минавам, където знам, че до вчера по това време е било зелено.

  1. Докато вървя си викам: „Когато управата на един град е ГЪЗ, аз тренирам физически и работя за прасци и ГЪЗ, може би и за плочки“. Оглеждам се и забелязвам още:
  2. Може да не се е насърчавал спорта на общинско ниво, но вече не! Покрай мен профучават колела и ми се струва, че хората са се качили днес за сефте. Може да си спретнем „Тур дьо заобиколе де транс-пор“.
  3. Вече при катедралата Александър Невски усещам аромата на разцъфващите липи. Ето, ако не беше билета от #левишеЙсе, щях да пропусна този чудесен миг от пролетта!

Още малко и стигам до обичайното място, от което така или иначе си ходя пеша. Часът е 8.40. Направо не мога да повярвам каква крачка съм извадила, за да мина това разстояние. Според Google Maps съм изминала поне 5 километра. За да сме точни ми даде маршрута за 6.1 км/1 час и 17 мин, но страшния тунел го заобиколи, удължавайки маршрута с около 1 км, защото отказа да повярва, че ще се осмеля да мина през тунела с колите или пешеходния опасен тунел.

Става точно 8.56, когато прекрачвам прага на работата. Точно 40 минути! 40 минути – спорт и здраве. Е, въздухът и фините прахови частици с които се надишах може и да ми навредят на здравето, но на фона на другите предлагани социални услуги, здравеопазването ни е на доста добро ниво, нали? Да?

Да сумираме пак:

Станах по-рано с половин час и го спечелих за активен живот;

Събудих и децата по-рано – те спечелиха от същото;

Креснах само веднъж, защото имах повече време;

Минах през планина и мирисах цветя;

Спортувах –ходих и тичах, там където неправилно пресичах;

Дойдох на работа навреме (с трамвая е по-трудно);

Може би, най-накрая ще си купя ново колело;

Спестих #левишеЙсе

Негативи:

Движението ми отнема възможността да чета книги на път за работа;

Надишах се с прахоляк;

Наруших закона, пресичайки на червено;

Не мога да стигна по-рано на работа, за да тръгна по-рано и да взема децата от градина навреме;

Ще трябва да похарча пари за ново колело.

 

Та това беше: ДЕН ПЪРВИ ОТ НОВОТО БИЛЕТОБРОЕНЕ!

Advertisements

Светлина в тунела. Картина в картина в…

Преди около две седмици се изненадах много приятно, минавайки през кварталния подлез. Това място принципно е гадно, неприятно, мирише на човешка урина и тъне в мрак. Около избори има навика да грейва за месец-два с нови лампи, докато местните гамени не ги изпочупят една по една до следващите избори. Покрай изборите лятото дори имаше бригада, която постегна подлеза малко, циментираха первазите, сложиха нефелни релси-рампи на мястото на откраднатите, сложиха ново осветление. Новите лампи от лятото се позадържаха и все още светят, но са на път да угаснат скоро, цимента на первазите се напука и нарони, а рампата тъне в ръжда от неползване.

Но при поредното ми слизане нещо ми грейна. И не, не мисля, че го дължа на Фандъкова. Блесна ми ей тази картина в единия край на подлеза.

Една картина-графит, а така променя мястото. Подсеща ме, че бях чела за това, че в някакъв град решили да боядисат кофите за боклук с цветя и как повишили събираемостта да боклуците и колко благотворно се оказало това на населението. Напомни ми и за разкрасените ел. табла по Шишман… и изобщо, защо такива неща не се правят по-често в нашия град, в България. Карат те да се усмихнеш и неусетно ставаш по-приветлив, по-любезен…такива, хубави неща.

Толкова се зарадвах на картината, че дори не забелязах, че май стои недовършена. Изкефи ме висящата през прозореца кърпа, пространството, което открива, карсиво оцветения герб на София 🙂

Докато преди два дни с Дребосъчето не пресичахме подлеза и какво да видим?! Един младеж стои пред картината на стълба, в краката му спрейове, а той рисува ли рисува. Не знам аз ли се зарадвах повече или Дребосъчето. Едвам го накарах да си продължим по пътя, а навръщане нямаше как да не го оставя да погледа, да потърчи и попищи от кеф, че има някакъв батко, който прави странни неща по стената. Аз пък се загледах и за първи път забелязах, че спрейовете се носят без капачки и пръскалото е само едно и се слага на всеки флакон 🙂

Не посмях да снимам младежа. Те нали уж се крият, пък и важното е, че ни оставя нещо толкова хубаво.

Едва вечерта, минах да видя пак дали графитъра още твори. Нямаше го, но картината беше завършена, картината в картина също 🙂

Дребосъчето пък се пробва да хване зрънцето грозде, падащо от прозореца и се ухили зачуден, как така не се получава.

И: благодаря много на автора на творбата! Направи за този подлез много повече от последните няколко кмета – винаги ще имам светлина в тунела и винаги ще съм усмихната.

Между другото, авторът е оцветил и герба на София, който иначе стоеше изпразнен от съдържание, откакто е направен подлеза. Получило се е чудесно и с този пример мисля да сложа началото на няколко поста със снимки на гербове на София, разпръснати из целия град. Колекционирам си ги така да се каже и ще се радвам да ми кажете, ако знаете за такива край вас 🙂

Дупка за милиони

Или  къде  бе  погребан  вотът  ми  за  кмет

Ако помните, миналата година ви разказах как с Дребосъчето стигаме до цивилизацията, т.е. центъра на София. Във връзка с предстоящите избори ще ви върна пак по този маршрут.

Всъщност си представям как кандидатите за кмет, вместо да ме поканят в някое кафе на банички или да играем джаги, идват да ми помогнат да си изкарам детската количка от входа и ме съпровождат по същия тоя път до парка:

Първо ще отидем до подлеза пред блока, който от две седмици свети с по две редици лампи и как, пак оттогава, има монтирани нови релси. Ще похваля настоящата кметица за тая работа и ще я попитам, защо за последно там беше толкова светло в двете седмици преди предишните избори за кмет. Даже ще използвам случая да навивам мерак-кметовете да агитират кандидатите си за президенти да променят конституцията – представете си кметове да се избират, ако не всеки месец, то поне всяка година – колко светлина в тунела ще има! Също така ще ми е драго да питам, ако за осветлението на подлезите се задéлят всеки месец средства, какво става с тези пари, при положение, че целогодишно там не свети и една лампа.

Ще похваля Фандъкова и за друго – новите рампи тип релса пасват на колелетата на количката ми – евала, Йорданке, евала Фандъкова. Но! Като знам колко нестандартна е оста й, представям си на колко други колички не пасва… Дали бъдещите кметове ще могат да намерят гениален мозък в екипа си, който да се сети да предложи унифициране и универсализиране на релсите по всички подлези в града?

Следващия подлез също свети и при това положение, предполагам кандидат-кметовете, минавайки през него вече ще се чудят какво ще работят, ако ги изберат. Е, аз ще се подсмихна лекинко, защото след това  ще стигнем до тъмният тунел, предназначен за пешеходна зона под ЖП прелеза на Подуене. Понеже те са нежни души, ще им го спестя и ще ги помоля да избутат детската количка през по-безопасния тунел за коли. После ще им се извиня, че трябва да минаваме през кал и по нанагорнището, но какво да се прави като са сложили изборите есента.

И така в сладки беседи ще стигнем до една дупка

Черна дупка с подово отопление и много рампи ремонтираният подуенски подлез

Ако се сещате от миналогодишната ми статия, тогва за него уж имаше заделени два милиона, които се оказа, че също са чакали пó-така времена. А може би, междувременно са отишли някъде, защото пред полдеза има табела, която гласи че реконструкцията му е част от доста по-глояма програма на обща стойност 8 милиона и нещо си.

Ако случайно сте попадали на репортажа в btv за подлеза, ще знаете защо и тази статия се казва така, а именно…

…Преди няколко месеца г-жа Фъндъкова открила тържествено подлеза оборудван с подово отопление, но не го изпробвала. А и защо й било –  не е прикована в инвалидна количка и не е във възраст да бута детска. Ако беше пó-иначе е щяла да знае, че откъм гарата има асансьор, електрическа и полегата рампа, за трамваите по средата на подлеза имало само електрическа, както и за излизане от другата страна на улицата. И тук идва интересното – ел. рампите не само, че нямали бутони за извикване на оператор, но и никога не били пускани в експлоатация, защото… нямало дистанционни за тях.

На края на репортажа се казваше, че до десет дни рампите ще заработят. Та ей така си представям как отиваме с кандидаткметовете към подлеза. Ще слезем с асансьора, примерно, но може да го направим и по полегатата рампа или вече работещата електрическа (е, за нея ще трябва някой от тях да слезе долу до охраната, и да я извика да дойде с дистанционното. Същото важи и за инвалида/майката, които слязат от трамвая – ще трябва да слязат пеша по стълбита, за да викнат охраната да ги свали с ел. рампата…). Та ще слезем заедно с асансьора. Ще помолим охраната да си вземе дистанционното, за да ни пусне електричката от другата страна. Но тук мустакатия чичко от охраната ще се сепне:

– До трамваите ли искате?!

– Не – ще рече Прошков

– До другата страна на улицата – ще допълни Кадиев

– Еми там не може – ще ги смрази охранителя

– Как така? Нали рамипите вече са пуснати?! – невежо ще възкликне Фандъкова

– Госпожо Фандъкова, подлеза от тази страна и там, при трамваите, спада към община Подуене, ама…такова…от онази страна е в община Слатина, а с нея нямамаме договор… Пари нямали в Слатина за ток за рампата и, за това, не работи. Вие не знаехте ли?!

Един подлез и два изхода с двама различни господари. Парадокс, абсурд, бюрократщина… Един подлез, част от европейска програма за почти 9 милиона лева, по който и двете общини са бенефициенти и трябва да имат пари за поддръжката му. По програмата се правят и площадки из тези квартали. Аз думи нямам – 20 години, за да се доизгради, а сега сигурно и още толкова, за да може да се ползва наистина – това е инвестиция в бъдещето, наистина! Не мисля, че и ако уважаемите кандидати изобщо знаеха за случая щяха да направят нещо. Т.е. не могат да ме уверят, че знаят какво става в този град, за да гласувам за когото и да било от тях. Този град е дупка, къде черна, къде поросто дупка.