Tag Archives: картина

Хумор, сатира и яхта

Разхождаме се вчера в пролетния февруарски следобяд с Емил и дребосъчетата.Както обикновено зяпаме около нас, показваме, разказваме истории и снимаме това-онова.
Петел - автор Иван Яхнаджиев, поръчка Огнян ГерджиковТака случайно попаднахме пред една гаражна порта, цялата изпъстрена с шарени цветове и елементи. Трябваше да се отдръпна, за да видя какво е изрисувано. А при отдалечаването видях и табелка, която не е характерна за улични графити, какъвто ми се стори и тази порта. Прилближих се и прочетох:
–       Иван Яхнаджиев. А, това е онзи Яхнаджиев, художникът!
Понечих да снимам, а при чуването на фамилията, Дребосъчето се настани в кадър и взе да говори нещо, което ми се стори безкрайно несвързано:
–       О, Яхнаджиев! Как е, как е морето, Яхнаджиев? Как е яхтата, Яхнаджиев? – всичко това оцветено с артистична интонация и искрен детски хилеж.
–       Какво, какво казваш?! – мигах без да разбирам, от къде се взеха тези думи и какво си разказва.
–       Оооо! Това е като онова! Дребосъчето прави връзка с разговора ни от онзи ден – каза през смях Емил, а аз пак недоумявах – нали онзи ден им разказвахме как като малки сме си играли да звъним на имена от телефонния указател?
–       Е, и?!
–       Еми, ти си звъняла да питаш Вампирски дали смуче кръв. Аз съм търсил Хвърчилков, за да го питам как му е хвърчилото. Дребосъчето пък се сети да пита Яхнаджиев за яхтата му.
И така открихме играта на смешните фамилии и какво ги питаме 🙂
След кратко търсене установих, че портата е на професор ви Огнян Герджиков, а на него и художникът лично кварталния инспектор им е обещал да пази, така че „да не мине някой младеж със спрей и да ги унищожи“. Ех, Яхнаджиев! Ех, яхта в бурното море на уличното изкуство! (цялото интрвю)Петел - автор Иван Яхнаджиев, поръчка Огнян Герджиков

Светлина в тунела. Картина в картина в…

Преди около две седмици се изненадах много приятно, минавайки през кварталния подлез. Това място принципно е гадно, неприятно, мирише на човешка урина и тъне в мрак. Около избори има навика да грейва за месец-два с нови лампи, докато местните гамени не ги изпочупят една по една до следващите избори. Покрай изборите лятото дори имаше бригада, която постегна подлеза малко, циментираха первазите, сложиха нефелни релси-рампи на мястото на откраднатите, сложиха ново осветление. Новите лампи от лятото се позадържаха и все още светят, но са на път да угаснат скоро, цимента на первазите се напука и нарони, а рампата тъне в ръжда от неползване.

Но при поредното ми слизане нещо ми грейна. И не, не мисля, че го дължа на Фандъкова. Блесна ми ей тази картина в единия край на подлеза.

Една картина-графит, а така променя мястото. Подсеща ме, че бях чела за това, че в някакъв град решили да боядисат кофите за боклук с цветя и как повишили събираемостта да боклуците и колко благотворно се оказало това на населението. Напомни ми и за разкрасените ел. табла по Шишман… и изобщо, защо такива неща не се правят по-често в нашия град, в България. Карат те да се усмихнеш и неусетно ставаш по-приветлив, по-любезен…такива, хубави неща.

Толкова се зарадвах на картината, че дори не забелязах, че май стои недовършена. Изкефи ме висящата през прозореца кърпа, пространството, което открива, карсиво оцветения герб на София 🙂

Докато преди два дни с Дребосъчето не пресичахме подлеза и какво да видим?! Един младеж стои пред картината на стълба, в краката му спрейове, а той рисува ли рисува. Не знам аз ли се зарадвах повече или Дребосъчето. Едвам го накарах да си продължим по пътя, а навръщане нямаше как да не го оставя да погледа, да потърчи и попищи от кеф, че има някакъв батко, който прави странни неща по стената. Аз пък се загледах и за първи път забелязах, че спрейовете се носят без капачки и пръскалото е само едно и се слага на всеки флакон 🙂

Не посмях да снимам младежа. Те нали уж се крият, пък и важното е, че ни оставя нещо толкова хубаво.

Едва вечерта, минах да видя пак дали графитъра още твори. Нямаше го, но картината беше завършена, картината в картина също 🙂

Дребосъчето пък се пробва да хване зрънцето грозде, падащо от прозореца и се ухили зачуден, как така не се получава.

И: благодаря много на автора на творбата! Направи за този подлез много повече от последните няколко кмета – винаги ще имам светлина в тунела и винаги ще съм усмихната.

Между другото, авторът е оцветил и герба на София, който иначе стоеше изпразнен от съдържание, откакто е направен подлеза. Получило се е чудесно и с този пример мисля да сложа началото на няколко поста със снимки на гербове на София, разпръснати из целия град. Колекционирам си ги така да се каже и ще се радвам да ми кажете, ако знаете за такива край вас 🙂